Лежерна догматична справка в понеделник
През седмицата една вуйна с шарена перука, понесла се на вълните на дъгата (тук от вас чакам да си визиите разчувствана дъга) се опита да направи сръчен терминологически ход, търсейки пресечна точка сред двете съботни шествия - едното в отбрана на еднополовите бракове и другото в отбрана на християнското семейство. Тя сподели по този начин:
" Разбрах, че имало и различно шествие за християнското семейство. Както знаем, в протестантската черква към този момент правят брачни церемонии с гейдвойки. И те са християнски фамилии, доколкото днешното шествие не е прецизирало от коя християнска деноминация е ".
Както се споделя: добър опит, само че не - те НЕ СА християнски фамилии. Всъщност това е продължение на акцията с билбордовете " Нашето семейство ви кани на прайд " - тест вие нямате монопол над фамилията, както нямате монопол и над това що е " християнско ", споделят те. Само че, до момента в който може да е правилно, че протестантите бракосъчетават еднополови двойки, то не е правилно, че резултатът от това съчетаване е " християнско семейство ", както не е правилно и това, че институцията, направила този акт, е " черква ", макар че настойчиво се назовава по този начин.
Неудобно ми е да дублирам христоматийни положения, само че наподобява се постанова. Да стартираме по-отдалеч, както се споделя - ab ovo, от яйцето.
На днешния ден, 19 юни, преди 1698 години в Никея в границите на Първия космополитен събор под патронажа на император Константин Велики е признат Никейският знак на вярата - " Вярвам в един Бог Отец, Вседържител... " и така нататък Горе-долу по това време за първи път в славния град Антиохия, откъдето е родом и светият наш отец Иоан Златоуст, се употребява думата " християнин ". Тоест от 17 века ние сме наясно какво е това християнство и по-точно какво е това " православно християнство ", тъй като християнството може да бъде единствено православно, защото е неуместно да се одобри за ПРАВО славенето на Бог по метод, друг от оня който Той самичък е определил. Всякакви съвременни нововъведения като непреклонност ex cathedra, filioque, непорочно зачатие, свято сърце, целибат, чистилище, свръхдлъжностни заслуги и така нататък, и така нататък са отклонения, които с право могат да бъдат наречени разкол. За жал мнозина омаловажават тези отклонения и промени, потвърждавайки, че има по-важни неща и единството е по-важно от всичко, все едно на каква цена е реализирано. Те не помнят десетото апостолско предписание: " Ако някой, въпреки и у дома, се помоли с отстранен от църковно общение, да бъде (и самичък той) отстранен ".
Какво е Църквата? Както и различен път сме казвали, тя е богочовешки организъм, в който се предава Божията берекет за осъществяване на Божия проект за теосиса на човек в тайнствата. Църквата се състои от всички живи и умряли (кръстени, минали през тайнството Кръщение) християни, отпред с Христос. Без Христос няма Църква, без берекет няма Църква и без тайнства няма Църква.
Едно от тези тайнства е Свещенството, което протестантите не признават. Когато Христос се възнася след възкресението Си, на Негово място измежду хората идва Утешителят - Св. Дух. Това става на Петдесетница - рождения ден на Църквата. Тогава, посредством слизането на Духа, апостолите получават властта да връзват и да развързват грехове от името на Бог. Поради това те са първите новозаветни свещеници. Тази власт се предава на всички други свещеници и до ден сегашен посредством хиротония (ръкополагане). Но то не е и няма по какъв начин да бъде друго, с изключение на дарът на Св. Дух на Петдесетница; властта над греховете не може да се получи по различен метод.
През 1054 римокатолицизмът отпада от Църквата заради течащите от епохи разногласия за тринитарния догмат, в който по подстрекателство и властови упоритости на Карл Велики и папите, западната черква вкарва неприемливи промени.
През 1517 католицизмът толкоз се е отдалечил от мистичните си корени, че от него отпада протестантството. Започва мъчителният развой на реформацията, който свършва чак през 1648 с Вестфалския мир. Той поставя завършек на 30-годишната война и основава първообраза на днешния секуларен свят. Този свят още известно време ще продължи да се назовава " християнски " (макар на процедура към този момент да не е напълно такъв), до момента в който доживеем до нашите времена, когато ще се отхвърли и това.
За да бъде нещо " християнско ", то би трябвало да е праволинейно в завета и заповедите на Христос, без никакви отклонения и креативен видоизменения. За да бъде нещо " християнско ", то би трябвало да е в Църквата - ЕДНАТА (защото е единствена), свята (защото в нея работи Божията благодат), съборна (защото е универсална) и апостолска (заради апостолската последователност в свещенството) съгласно Символа н вярата, който честваме през днешния ден, - тъй като Църквата е формата, в която Христос остава при нас до настъпването на Осмея ден. Всичко това са положения, открити от Бог в догматите и нито аз, нито ти, нито който е да било различен не може да разяснява и трансформира - в случай че някой ще се сърди, да не се сърди на нас. Дори и Бог не може да каже нещо друго, тъй като в случай че го каже, ще излезе, че не е изрекъл безконечна и неизменима истина.
Така че, блага лельо с шарена перука, протестантската " черква " може и да прави " брачни церемонии с гейдвойки ", само че тези церемонии не създават " християнско семейство ". " Църквата " на летящото спагетено страшилище също може да прави такива церемонии, тя може да бракосъчетава, в случай че пожелае, даже неодушевени предмети и нереални понятия, само че това не са християнски фамилии.
Но пък е хубаво, че на тия с шарените перуки, с нарушените цивилен и човешки права, с патологичната жадност за внимание и привилегии, им се е дощяло да се назовават " семейство ". И то освен " семейство ", ами " християнско семейство ", тъй като, видите ли, протестантите това и това. И не го вършат, единствено с цел да изземат аргументацията на съперника и да я извърнат против него. Правят го, тъй като в действителност желаят за себе си (освен всичко останало) и благословията на семейство. Разбират, че колкото и да са ярки, крещящи и неповторими, истината не е при тях, а от другата страна. А в последна сметка, когато изтлее всичко мимолетно, когато ветровете отвеят и последното розово перо от пустите улици, тогава ще остане единствено тя - Истината. И тогава ще бъде " рев и скърцане със зъби " (Лук. 13:28). Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
И още малко за фамилията, тъй като се постанова
Дайте един път вечно да се разберем какво е това „ семейство “, какво ще назоваваме с тази дума.
" Разбрах, че имало и различно шествие за християнското семейство. Както знаем, в протестантската черква към този момент правят брачни церемонии с гейдвойки. И те са християнски фамилии, доколкото днешното шествие не е прецизирало от коя християнска деноминация е ".
Както се споделя: добър опит, само че не - те НЕ СА християнски фамилии. Всъщност това е продължение на акцията с билбордовете " Нашето семейство ви кани на прайд " - тест вие нямате монопол над фамилията, както нямате монопол и над това що е " християнско ", споделят те. Само че, до момента в който може да е правилно, че протестантите бракосъчетават еднополови двойки, то не е правилно, че резултатът от това съчетаване е " християнско семейство ", както не е правилно и това, че институцията, направила този акт, е " черква ", макар че настойчиво се назовава по този начин.
Неудобно ми е да дублирам христоматийни положения, само че наподобява се постанова. Да стартираме по-отдалеч, както се споделя - ab ovo, от яйцето.
На днешния ден, 19 юни, преди 1698 години в Никея в границите на Първия космополитен събор под патронажа на император Константин Велики е признат Никейският знак на вярата - " Вярвам в един Бог Отец, Вседържител... " и така нататък Горе-долу по това време за първи път в славния град Антиохия, откъдето е родом и светият наш отец Иоан Златоуст, се употребява думата " християнин ". Тоест от 17 века ние сме наясно какво е това християнство и по-точно какво е това " православно християнство ", тъй като християнството може да бъде единствено православно, защото е неуместно да се одобри за ПРАВО славенето на Бог по метод, друг от оня който Той самичък е определил. Всякакви съвременни нововъведения като непреклонност ex cathedra, filioque, непорочно зачатие, свято сърце, целибат, чистилище, свръхдлъжностни заслуги и така нататък, и така нататък са отклонения, които с право могат да бъдат наречени разкол. За жал мнозина омаловажават тези отклонения и промени, потвърждавайки, че има по-важни неща и единството е по-важно от всичко, все едно на каква цена е реализирано. Те не помнят десетото апостолско предписание: " Ако някой, въпреки и у дома, се помоли с отстранен от църковно общение, да бъде (и самичък той) отстранен ".
Какво е Църквата? Както и различен път сме казвали, тя е богочовешки организъм, в който се предава Божията берекет за осъществяване на Божия проект за теосиса на човек в тайнствата. Църквата се състои от всички живи и умряли (кръстени, минали през тайнството Кръщение) християни, отпред с Христос. Без Христос няма Църква, без берекет няма Църква и без тайнства няма Църква.
Едно от тези тайнства е Свещенството, което протестантите не признават. Когато Христос се възнася след възкресението Си, на Негово място измежду хората идва Утешителят - Св. Дух. Това става на Петдесетница - рождения ден на Църквата. Тогава, посредством слизането на Духа, апостолите получават властта да връзват и да развързват грехове от името на Бог. Поради това те са първите новозаветни свещеници. Тази власт се предава на всички други свещеници и до ден сегашен посредством хиротония (ръкополагане). Но то не е и няма по какъв начин да бъде друго, с изключение на дарът на Св. Дух на Петдесетница; властта над греховете не може да се получи по различен метод.
През 1054 римокатолицизмът отпада от Църквата заради течащите от епохи разногласия за тринитарния догмат, в който по подстрекателство и властови упоритости на Карл Велики и папите, западната черква вкарва неприемливи промени.
През 1517 католицизмът толкоз се е отдалечил от мистичните си корени, че от него отпада протестантството. Започва мъчителният развой на реформацията, който свършва чак през 1648 с Вестфалския мир. Той поставя завършек на 30-годишната война и основава първообраза на днешния секуларен свят. Този свят още известно време ще продължи да се назовава " християнски " (макар на процедура към този момент да не е напълно такъв), до момента в който доживеем до нашите времена, когато ще се отхвърли и това.
За да бъде нещо " християнско ", то би трябвало да е праволинейно в завета и заповедите на Христос, без никакви отклонения и креативен видоизменения. За да бъде нещо " християнско ", то би трябвало да е в Църквата - ЕДНАТА (защото е единствена), свята (защото в нея работи Божията благодат), съборна (защото е универсална) и апостолска (заради апостолската последователност в свещенството) съгласно Символа н вярата, който честваме през днешния ден, - тъй като Църквата е формата, в която Христос остава при нас до настъпването на Осмея ден. Всичко това са положения, открити от Бог в догматите и нито аз, нито ти, нито който е да било различен не може да разяснява и трансформира - в случай че някой ще се сърди, да не се сърди на нас. Дори и Бог не може да каже нещо друго, тъй като в случай че го каже, ще излезе, че не е изрекъл безконечна и неизменима истина.
Така че, блага лельо с шарена перука, протестантската " черква " може и да прави " брачни церемонии с гейдвойки ", само че тези церемонии не създават " християнско семейство ". " Църквата " на летящото спагетено страшилище също може да прави такива церемонии, тя може да бракосъчетава, в случай че пожелае, даже неодушевени предмети и нереални понятия, само че това не са християнски фамилии.
Но пък е хубаво, че на тия с шарените перуки, с нарушените цивилен и човешки права, с патологичната жадност за внимание и привилегии, им се е дощяло да се назовават " семейство ". И то освен " семейство ", ами " християнско семейство ", тъй като, видите ли, протестантите това и това. И не го вършат, единствено с цел да изземат аргументацията на съперника и да я извърнат против него. Правят го, тъй като в действителност желаят за себе си (освен всичко останало) и благословията на семейство. Разбират, че колкото и да са ярки, крещящи и неповторими, истината не е при тях, а от другата страна. А в последна сметка, когато изтлее всичко мимолетно, когато ветровете отвеят и последното розово перо от пустите улици, тогава ще остане единствено тя - Истината. И тогава ще бъде " рев и скърцане със зъби " (Лук. 13:28). Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
И още малко за фамилията, тъй като се постанова
Дайте един път вечно да се разберем какво е това „ семейство “, какво ще назоваваме с тази дума.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ