Азбучник на българския хаос: СМЪРТОНОСНА ДЕВАЛВАЦИЯ
През пролетта на 1996 година двама мои другари, млада и симпатична двойка, ми желаеха 1000 $ на заем за една година. Бяха решили да вършат женитба и желаеха да е огромна, стилна и прочие. Дадох им левовата равноценност на желаната сума. Сватбата беше през късната есен и в действителност беше прелестна, както се споделя „ три дни яли и се веселили ”. След няколко месеца левът се срина и една пенсия доближи “космическата ” стойност 9 $. Когато младоженците ми върнаха заема, получих същата сума в левове и тя беше равна на по-малко от 100 $. Това бе първата ми среща с българския вид на девалвацията.
Междувременно двойката се развиваше повече от добре. Обичаха се. И двамата имаха хубава работа, печелеха обилни за това време суми, изключително мъжът. Харчеха парите си обилно, пътуваха, ходеха по заведения за хранене, черпеха наляво и надясно. Мисля, че последното бе и една от аргументите край тях да се въртят доста другари. Младоженците бяха щастливи и уверени, че животът им е една приказка, която ще продължи постоянно. Много желаеха да имат щерка и тя се роди. Така всичко си пристигна на мястото и надали имаше какво да желаят повече.
Знаем обаче, че животът не е приказка. Дойде рецесията от 2008 година. Моят другар беше се захванал с наедрял предприемачески бизнес, дружно с непознати сътрудници и вложиха в недвижими парцели. Естествено в Банско. Беше взел заеми и ипотекирал всичко, което има, в това число парцели на родителите си и на родителите на жена си. Когато имотният балон гръмна и банките започнаха да желаят парите си, фамилията остана на улицата. Приюти ги майката на момичето, в единствения останал дребен апартамент в покрайнините на София. Мъжът и дамата пробваха да се борят, да се върнат към пълностоен живот, само че се оказаха безсилни, ориста бе срещу тях.
Първа се пречупи дамата. Спря да обръща внимание на детето, да се храни, стартира да пие и взема опиати, да осъмва с други себеподобни по паркове и градинки, на няколко пъти върви да лекува в клиники за алкохолици и наркозависими. В резултат от цялостното психическо и физическо безсилие получи тежко заболяване. Освен за дъщерята, бащата стартира да се грижи и за болната си брачна половинка. След няколко години тя умря, нямаше 40. Това беше вторият ми конфликт с българската обезценка.
Вдовецът към момента правеше безуспешни опити да изплува, опитваше се да откри очакване в щерка си. Помагаха му дребното останали другари. Огромните отговорности в размер на милиони левове обаче висяха като воденичен камък на шията му. Не можеше даже да стартира публично работа, тъй като заплатата му принадлежеше на ненаситните банкери. Същите бяха продали на безценица ипотекираните парцели в Банско и София/навярно някои от тях облажиха от това/, само че на гърба на длъжника сумата към момента беше седемцифрена. Той продължи да се бори още три-четири години и най-после също се съобщи. Нямаше 50. На погребението му, от всичките голям брой другари, бяхме едвам неколцина. Това беше третият ми конфликт с българската обезценка.
Момичето им остана единствено, подпомагано от родственици и един-двама другари. Сега приключва висше обучение и по едно и също време работи. Моля се животът да бъде милосърден към нея.
Описаният случай е индикативен за няколко съществени казуса. Недобрата подготовка на хората за провокациите на дивия капитализъм, в който живеем. Алчността на банките. Липсата на принадлежности, като закона на банкрутите, които да разрешат на предприемчивите хора да имат опция да стартират живота си още веднъж. И не на последно място този случай е индикативен за човешката безчовечност към оня, който нормално бива пропуснат, когато загуби привлекателното публично състояние, което е заемал. Генералните измерения на девалвацията на България можем за забележим в милионите емигранти, ниската раждаемост, негативния приръст и в края на краищата в бавната гибел на прелестната ни страна.
……………….
Автор: Калин Илиев
" Азбучник на българския безпорядък " съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Междувременно двойката се развиваше повече от добре. Обичаха се. И двамата имаха хубава работа, печелеха обилни за това време суми, изключително мъжът. Харчеха парите си обилно, пътуваха, ходеха по заведения за хранене, черпеха наляво и надясно. Мисля, че последното бе и една от аргументите край тях да се въртят доста другари. Младоженците бяха щастливи и уверени, че животът им е една приказка, която ще продължи постоянно. Много желаеха да имат щерка и тя се роди. Така всичко си пристигна на мястото и надали имаше какво да желаят повече.
Знаем обаче, че животът не е приказка. Дойде рецесията от 2008 година. Моят другар беше се захванал с наедрял предприемачески бизнес, дружно с непознати сътрудници и вложиха в недвижими парцели. Естествено в Банско. Беше взел заеми и ипотекирал всичко, което има, в това число парцели на родителите си и на родителите на жена си. Когато имотният балон гръмна и банките започнаха да желаят парите си, фамилията остана на улицата. Приюти ги майката на момичето, в единствения останал дребен апартамент в покрайнините на София. Мъжът и дамата пробваха да се борят, да се върнат към пълностоен живот, само че се оказаха безсилни, ориста бе срещу тях.
Първа се пречупи дамата. Спря да обръща внимание на детето, да се храни, стартира да пие и взема опиати, да осъмва с други себеподобни по паркове и градинки, на няколко пъти върви да лекува в клиники за алкохолици и наркозависими. В резултат от цялостното психическо и физическо безсилие получи тежко заболяване. Освен за дъщерята, бащата стартира да се грижи и за болната си брачна половинка. След няколко години тя умря, нямаше 40. Това беше вторият ми конфликт с българската обезценка.
Вдовецът към момента правеше безуспешни опити да изплува, опитваше се да откри очакване в щерка си. Помагаха му дребното останали другари. Огромните отговорности в размер на милиони левове обаче висяха като воденичен камък на шията му. Не можеше даже да стартира публично работа, тъй като заплатата му принадлежеше на ненаситните банкери. Същите бяха продали на безценица ипотекираните парцели в Банско и София/навярно някои от тях облажиха от това/, само че на гърба на длъжника сумата към момента беше седемцифрена. Той продължи да се бори още три-четири години и най-после също се съобщи. Нямаше 50. На погребението му, от всичките голям брой другари, бяхме едвам неколцина. Това беше третият ми конфликт с българската обезценка.
Момичето им остана единствено, подпомагано от родственици и един-двама другари. Сега приключва висше обучение и по едно и също време работи. Моля се животът да бъде милосърден към нея.
Описаният случай е индикативен за няколко съществени казуса. Недобрата подготовка на хората за провокациите на дивия капитализъм, в който живеем. Алчността на банките. Липсата на принадлежности, като закона на банкрутите, които да разрешат на предприемчивите хора да имат опция да стартират живота си още веднъж. И не на последно място този случай е индикативен за човешката безчовечност към оня, който нормално бива пропуснат, когато загуби привлекателното публично състояние, което е заемал. Генералните измерения на девалвацията на България можем за забележим в милионите емигранти, ниската раждаемост, негативния приръст и в края на краищата в бавната гибел на прелестната ни страна.
……………….
Автор: Калин Илиев
" Азбучник на българския безпорядък " съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ