Димитър Иванков – Идолът с ръкавици
През последните седмици новините, свързани с “Левски ”, не са по никакъв начин позитивни. Постоянно се появяват нови отговорности на “сините ”, както и информации за каузи, които се водят против клуба. На фона на притеснителните клюки за неразбираемото бъдеще, завръщането на Димитър Иванков на “Герена ” бе единственият ярък лъч за 26-кратните първенци при започване на 2019 година Легендарният някогашен вратар на отбора още веднъж ще работи на стадион “Георги Аспарухов ”, където игра в продължение на 9 години, записвайки 275 мача, вкара 24 гола, завоюва три трофеи и пет купи.
Димитър Иванков е новият треньор на вратарите в “Левски ”. Той размени на този пост Валентин Захариев и през днешния ден ще направи първа подготовка с отбора. Назначението на легендата в щаба на Славиша Стоянович има за цел да върне увереността на играчите на този пост, позволили редица фрапантни неточности през последната година. А “Левски ” постоянно се е славил с тим, разполагащ със мощни вратари. Самият Иванков бе подобен. 43-годишният любим на Сектор Б има стабилен стаж във футбола, само че това ще бъдат първите му стъпки в треньорството. Неговото завръщане в клуба е повече от позитивен ход, тъй като той освен е любим на почитателите, само че и кумир на няколко генерации.
Дебютът на Иванков идва малко изненадващо – непосредствено в евротурнирите през 1996 година На пожар третият по това време избор пред треньора Георги Цветков-Цупето би трябвало да излезе против “Олимпия ” (Любляна), защото Пламен Николов и Красимир Колев са с травми. Така на процедура Иванков от трибуните слиза на терена, с цел да сбъдне първата от многото си фантазии. Постепенно юношата на “сините ” се постанова в тима на сърцето си, а през април 1998 година вкарва и първия си от 24-те гола с екипа на “Левски ”. Мачът е против “Етър ” в София, а столичният гранд води безапелационно с 4:0. По това време треньор пък е Михаил Вълчев.
“Тренирах наказателни удари след тренировки, а съотборниците ми и наставниците виждаха, че имам качества – признава по-късно легендата. – В началото не ме взимаха доста на съществено, само че последователно започнах да се модернизирам. ”
До края на акцията Иванков вкарва още един път против “Металург ” (Перник). Впоследствие това се трансформира в запазена марка на стража, който понастоящем е най-резултатният вратар в Европа (42 гола) и четвърти в света за всички времена. Пред него са само Рожерио Сени (131), Хосе Луис Чилаверт (67) и Хорхе Кампос (46).
През 1998 година идва и първият трофей – Купа на България. “Левски ” громи с 5:0 огромния противник ЦСКА, лишавайки “червените ” от отличие точно на своя 50-годишен празник. По-късно печели още четири финала у нас, а противници са “Нефтохимик ” (2:0), “Литекс ” (1:0 и 2:1) и ЦСКА (2:1). Именно против “червените ” е и последният му мач за “сините ”. Той идва през 2005 година, когато стражът носи и капитанската лента.
“Така стана, че това се оказа моят бенефис – изяснява Иванков. – Малко хора знаят, само че тогава хвърлих купата в публиката. След това съотборниците ме попитаха дали съм вманиачен, а аз им споделих, че тези почитатели заслужават оценката. ”
Така през 2005 година вратарят прави трансфер зад граница, преминавайки в “Кайзериспор ”. Зад гърба си към този момент има стабилен опит, а и принос за трите трофеи на “Левски ” в “А ” група в интервала 1999-2002 година Не съумява обаче да осъществя огромната си фантазия и да играе със “сините ” в Шампионската лига. В Турция триумфите също не липсват. През 2008 година подвига купата и там, откакто вкарва две от дузпите и избавя други три против “Генчлербирлиги ” при трагичния триумф с 11:10. След дуела е разгласен и за състезател на мача. Още същата година прави нов трансфер в “Бурсаспор ”. С “крокодилите ” печели купата през 2010 година, откакто в последния кръг отборът му бие “Бешикташ ” с 2:1, а водачът “Фенербахче ” се дъни с “Трабзонспор ” (1:1). След последния съдийски сигнал Иванков развява гордо знамето на България, а по-късно признава, че макар сензационния успех, най-сладки си остават купите му с “Левски ”. Успехът обаче е без аналог, защото нито един различен отбор в Турция не е успявал на наруши хегемонията на огромните четири гранда до тогава “Фенербахче ”, “Галатасарай ”, “Бешикташ ” и “Трабзонспор ”.
През есента Иванков въпреки всичко сбъдва фантазията си и играе в групите на Шампионската лига против огромните “Манчестър Юнайтед ”, “Валенсия ” и “Рейнджърс ”.
Краят на кариерата му обаче е малко неочакван. През 2011 година някогашният му съотборник и треньор в “Левски ” Станимир Стоилов го взима в “Анортозис ”. След крушение в евротурнирите против “Работнички ” (0:2 и 2:1), наставникът си потегля от кипърския гранд, а малко по-късно същото се случва и с вратаря след единствено три мача под рамката. Последният му дуел е против македонците в Скопие. За България играе в 64 мача и е част от последната генерация, класирала се за огромен конгрес. На Евро 2004 обаче остава запаса на Здравко Здравков.
След края на кариерата Иванков изкарва треньорски лиценз, а за малко бе и в Управителния съвет на “Левски ”. И по този начин до през днешния ден, когато легендата публично се завръща в своя втори дом, където е обичан и почитан от всички.
Игра с №27 поради дъщерите си
По време на дейната си кариера Димитър Иванков носеше ексцентричния за вратар №27. А аргументите за това са няколко, само че една е над тях. На 27 октомври 1999 година се раждат дъщерите му Стелла и Анджела. Именно поради тях той поставя рождената им дата на гърба си. Другата причина за номера му е желанието му като дете да играе с “деветка ”, чийто общ брой вършат две и седем.
След огромния триумф в Турция с “Бурсаспор ”, стражът посвещава триумфа точно на своите дъщери, както и на брачната половинка си Десислава.
За него
Много сериозен човек
Много рационален и мислещ вратар, а не прочувствен. Няма подозрение, че доста обича “Левски ”. Не мога да го разясня като треньор, само че като футболист демонстрираше прозорливост в играта. Не е бурен вратар, малко са вратарите с такова самообладание като него. Безспорно в “Левски ” реализира огромни резултати. ”
Георги Василев, някогашен треньор на “Левски ”
Обичам го като мой роден брат
Легенда освен измежду футболистите, само че и измежду почитателите. Той е едно огромно “синьо ” сърце. Голям мъжага, огромен футболист, огромен българин. От всички в тима, той беше най-големият. След всеки гол се радвахме дружно. За мен е като мой брат. Вярвам, че триумфите му ще продължат и в този момент, към този момент като треньор. Силно му го искам, тъй като той го заслужава. Няма да не помни по какъв начин до момента в който бяхме в Анталия стана в рейса и стартира да пее ария за мен. Направи го, тъй като знаеше, че Славолюб Муслин желае да ме махне. Обичам го като мой роден брат.
Далибор Драгич, някогашен състезател на “сините ”
Малко е вманиачен
Голям мъжага и левскар. Малко е вманиачен, само че това е обикновено за играчите на този пост. Раздавал се е постоянно и имам вяра, че в този момент още веднъж ще помогне на “Левски ”. Хубаво е, че на “Герена ” връщат хора, които носят тима в сърцето си. А също и че работят по въпроса с нестабилните изяви на вратарите.
Георги Петков, капитан на “Славия ”
Димитър Иванков е новият треньор на вратарите в “Левски ”. Той размени на този пост Валентин Захариев и през днешния ден ще направи първа подготовка с отбора. Назначението на легендата в щаба на Славиша Стоянович има за цел да върне увереността на играчите на този пост, позволили редица фрапантни неточности през последната година. А “Левски ” постоянно се е славил с тим, разполагащ със мощни вратари. Самият Иванков бе подобен. 43-годишният любим на Сектор Б има стабилен стаж във футбола, само че това ще бъдат първите му стъпки в треньорството. Неговото завръщане в клуба е повече от позитивен ход, тъй като той освен е любим на почитателите, само че и кумир на няколко генерации.
Дебютът на Иванков идва малко изненадващо – непосредствено в евротурнирите през 1996 година На пожар третият по това време избор пред треньора Георги Цветков-Цупето би трябвало да излезе против “Олимпия ” (Любляна), защото Пламен Николов и Красимир Колев са с травми. Така на процедура Иванков от трибуните слиза на терена, с цел да сбъдне първата от многото си фантазии. Постепенно юношата на “сините ” се постанова в тима на сърцето си, а през април 1998 година вкарва и първия си от 24-те гола с екипа на “Левски ”. Мачът е против “Етър ” в София, а столичният гранд води безапелационно с 4:0. По това време треньор пък е Михаил Вълчев.
“Тренирах наказателни удари след тренировки, а съотборниците ми и наставниците виждаха, че имам качества – признава по-късно легендата. – В началото не ме взимаха доста на съществено, само че последователно започнах да се модернизирам. ”
До края на акцията Иванков вкарва още един път против “Металург ” (Перник). Впоследствие това се трансформира в запазена марка на стража, който понастоящем е най-резултатният вратар в Европа (42 гола) и четвърти в света за всички времена. Пред него са само Рожерио Сени (131), Хосе Луис Чилаверт (67) и Хорхе Кампос (46).
През 1998 година идва и първият трофей – Купа на България. “Левски ” громи с 5:0 огромния противник ЦСКА, лишавайки “червените ” от отличие точно на своя 50-годишен празник. По-късно печели още четири финала у нас, а противници са “Нефтохимик ” (2:0), “Литекс ” (1:0 и 2:1) и ЦСКА (2:1). Именно против “червените ” е и последният му мач за “сините ”. Той идва през 2005 година, когато стражът носи и капитанската лента.
“Така стана, че това се оказа моят бенефис – изяснява Иванков. – Малко хора знаят, само че тогава хвърлих купата в публиката. След това съотборниците ме попитаха дали съм вманиачен, а аз им споделих, че тези почитатели заслужават оценката. ”
Така през 2005 година вратарят прави трансфер зад граница, преминавайки в “Кайзериспор ”. Зад гърба си към този момент има стабилен опит, а и принос за трите трофеи на “Левски ” в “А ” група в интервала 1999-2002 година Не съумява обаче да осъществя огромната си фантазия и да играе със “сините ” в Шампионската лига. В Турция триумфите също не липсват. През 2008 година подвига купата и там, откакто вкарва две от дузпите и избавя други три против “Генчлербирлиги ” при трагичния триумф с 11:10. След дуела е разгласен и за състезател на мача. Още същата година прави нов трансфер в “Бурсаспор ”. С “крокодилите ” печели купата през 2010 година, откакто в последния кръг отборът му бие “Бешикташ ” с 2:1, а водачът “Фенербахче ” се дъни с “Трабзонспор ” (1:1). След последния съдийски сигнал Иванков развява гордо знамето на България, а по-късно признава, че макар сензационния успех, най-сладки си остават купите му с “Левски ”. Успехът обаче е без аналог, защото нито един различен отбор в Турция не е успявал на наруши хегемонията на огромните четири гранда до тогава “Фенербахче ”, “Галатасарай ”, “Бешикташ ” и “Трабзонспор ”.
През есента Иванков въпреки всичко сбъдва фантазията си и играе в групите на Шампионската лига против огромните “Манчестър Юнайтед ”, “Валенсия ” и “Рейнджърс ”.
Краят на кариерата му обаче е малко неочакван. През 2011 година някогашният му съотборник и треньор в “Левски ” Станимир Стоилов го взима в “Анортозис ”. След крушение в евротурнирите против “Работнички ” (0:2 и 2:1), наставникът си потегля от кипърския гранд, а малко по-късно същото се случва и с вратаря след единствено три мача под рамката. Последният му дуел е против македонците в Скопие. За България играе в 64 мача и е част от последната генерация, класирала се за огромен конгрес. На Евро 2004 обаче остава запаса на Здравко Здравков.
След края на кариерата Иванков изкарва треньорски лиценз, а за малко бе и в Управителния съвет на “Левски ”. И по този начин до през днешния ден, когато легендата публично се завръща в своя втори дом, където е обичан и почитан от всички.
Игра с №27 поради дъщерите си
По време на дейната си кариера Димитър Иванков носеше ексцентричния за вратар №27. А аргументите за това са няколко, само че една е над тях. На 27 октомври 1999 година се раждат дъщерите му Стелла и Анджела. Именно поради тях той поставя рождената им дата на гърба си. Другата причина за номера му е желанието му като дете да играе с “деветка ”, чийто общ брой вършат две и седем.
След огромния триумф в Турция с “Бурсаспор ”, стражът посвещава триумфа точно на своите дъщери, както и на брачната половинка си Десислава.
За него
Много сериозен човек
Много рационален и мислещ вратар, а не прочувствен. Няма подозрение, че доста обича “Левски ”. Не мога да го разясня като треньор, само че като футболист демонстрираше прозорливост в играта. Не е бурен вратар, малко са вратарите с такова самообладание като него. Безспорно в “Левски ” реализира огромни резултати. ”
Георги Василев, някогашен треньор на “Левски ”
Обичам го като мой роден брат
Легенда освен измежду футболистите, само че и измежду почитателите. Той е едно огромно “синьо ” сърце. Голям мъжага, огромен футболист, огромен българин. От всички в тима, той беше най-големият. След всеки гол се радвахме дружно. За мен е като мой брат. Вярвам, че триумфите му ще продължат и в този момент, към този момент като треньор. Силно му го искам, тъй като той го заслужава. Няма да не помни по какъв начин до момента в който бяхме в Анталия стана в рейса и стартира да пее ария за мен. Направи го, тъй като знаеше, че Славолюб Муслин желае да ме махне. Обичам го като мой роден брат.
Далибор Драгич, някогашен състезател на “сините ”
Малко е вманиачен
Голям мъжага и левскар. Малко е вманиачен, само че това е обикновено за играчите на този пост. Раздавал се е постоянно и имам вяра, че в този момент още веднъж ще помогне на “Левски ”. Хубаво е, че на “Герена ” връщат хора, които носят тима в сърцето си. А също и че работят по въпроса с нестабилните изяви на вратарите.
Георги Петков, капитан на “Славия ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ