Капанът на колебливия Тръмп, нефункционална Европа и авторитарен Китай
През последните няколко седмици международната стопанска система следи тревожни разтърсвания. Независимо дали рецесията е идна или не, сигурно имаше срив на доверието.
Какво толкоз стресна вложителите? В играта има дълготрайни фактори, като демографските трендове и забавянето на софтуерните промени. Но това, което наподобява най-сетне се е появило на пазарите е, че глобализацията към този момент не се поддържа от комбинацията от удобна за вложителите икономическа и конгениална политика, която те от дълго време одобряват за даденост.
В администрацията на Тръмп националистическата превзетост на икономическата политика доближи нови висоти. Белият дом отхвърли, че комерсиалните войни нанасят вреди на стопанската система на страната, като вместо това упрекна за това Федералния запас, наложи и нови мита върху китайския импорт в Съединени американски щати.
Толкова непоследователна е икономическата политика на администрацията на Тръмп, че Бил Дъдли, някогашен президент на Федералната аварийна банка на Ню Йорк съобщи, че централната банка на Америка би трябвало да третира вероятността за преизбиране на президента Тръмп като опасност за Съединени американски щати и за международната стопанска система. Дъдли съобщи, че ръководителят на Федералния запас Джером Пауъл би трябвало да откаже да смекчи резултатите на протекционизма на Тръмп посредством по-нататъшно понижаване на лихвите.
За да бъдем обективни, Фед се дистанцира от предлагането на Дъдли. Но от институцията просто заявяваха това, което е мъчително явно - администрацията на Тръмп и Републиканската партия натискат институциите да създават икономическата политика в Съединените щати. В исторически проект радикалните държавни управления, съществували в Европа и Латинска Америка, са провокирали появяването на една твърда парична политика, провеждана от консервативни централни банкери. Изключителното е, че тази опция в този момент е намесена в това, което остава сърцето на световния капитализъм.
Световната стопанска система се нуждае от водачество от Европа: Никой няма какво да губи от провал на многостранността. Еврозоната е кацнала на ръба на рецесията - "твърдият " Брексит ще утежни нещата, само че внезапното закъснение в Германия значи, че ползите на Севера и Юга фактически се привеждат в сходство. Еврозоната се нуждае от вложения. Но тя има своя дълбока политическа дисфункция, с която би трябвало да се оправи.
Дори и през днешния ден, когато пазарите на облигации ще заплащат на немското държавно управление да вземе заеми, не е ясно дали болното съдружно държавно управление на канцлера Ангела Меркел може да се споразумее за експанзивна фискална стратегия. Необходимо е Бундестагът да разгласи икономическа рецесия, с цел да го освободи от прецизната политика на своята строга фискална политика.
Фактът, че светът към момента не е стигнал до криза, би трябвало значително да се припише на Китай. Това не значи да приписваме на Пекин гигантски сили или монолитно единение. Китайското държавно управление ръководи неприятна композиция от занимателен напредък и рисков кредитен взрив. Китайският банков бранш в сянка е обезпокоителен, както и районните държавни управления, пристрастени към растежа. Китайските корпорации натрупаха дълг и в този момент са подложени на променливата възходяща траектория на $. И зад кулисите се носят упорити клюки за напрежение сред президента Си Дзинпин и премиера Ли Къцян.
И все пак, за справяне както с вътрешните, по този начин и с външните си проблеми, Китай, за разлика от Съединените щати, наподобява има по-малко работа за извършване. Източноазиатската страна освен синхронизира фискалната и паричната си политика, само че също по този начин употребява банковото контролиране и валутния надзор, с цел да ограничи риска от приключване на капитал. След като беше подложен на критика, че се съпротивлява на възходящия напън върху цената на валутата си, в този момент Пекин чака от Вашингтон да дръпне всеки лост, с цел да спре юана от обезценяване. И даже да оставим настрани спорните шумове от администрацията на Тръмп, на Запад са малко хората, които биха желали да видят Китай да либерализира платежния си баланс и да рискува приключване на капитала, което раздруса световните финансови пазари през 2015 и 2016 г.
Какво толкоз стресна вложителите? В играта има дълготрайни фактори, като демографските трендове и забавянето на софтуерните промени. Но това, което наподобява най-сетне се е появило на пазарите е, че глобализацията към този момент не се поддържа от комбинацията от удобна за вложителите икономическа и конгениална политика, която те от дълго време одобряват за даденост.
В администрацията на Тръмп националистическата превзетост на икономическата политика доближи нови висоти. Белият дом отхвърли, че комерсиалните войни нанасят вреди на стопанската система на страната, като вместо това упрекна за това Федералния запас, наложи и нови мита върху китайския импорт в Съединени американски щати.
Толкова непоследователна е икономическата политика на администрацията на Тръмп, че Бил Дъдли, някогашен президент на Федералната аварийна банка на Ню Йорк съобщи, че централната банка на Америка би трябвало да третира вероятността за преизбиране на президента Тръмп като опасност за Съединени американски щати и за международната стопанска система. Дъдли съобщи, че ръководителят на Федералния запас Джером Пауъл би трябвало да откаже да смекчи резултатите на протекционизма на Тръмп посредством по-нататъшно понижаване на лихвите.
За да бъдем обективни, Фед се дистанцира от предлагането на Дъдли. Но от институцията просто заявяваха това, което е мъчително явно - администрацията на Тръмп и Републиканската партия натискат институциите да създават икономическата политика в Съединените щати. В исторически проект радикалните държавни управления, съществували в Европа и Латинска Америка, са провокирали появяването на една твърда парична политика, провеждана от консервативни централни банкери. Изключителното е, че тази опция в този момент е намесена в това, което остава сърцето на световния капитализъм.
Световната стопанска система се нуждае от водачество от Европа: Никой няма какво да губи от провал на многостранността. Еврозоната е кацнала на ръба на рецесията - "твърдият " Брексит ще утежни нещата, само че внезапното закъснение в Германия значи, че ползите на Севера и Юга фактически се привеждат в сходство. Еврозоната се нуждае от вложения. Но тя има своя дълбока политическа дисфункция, с която би трябвало да се оправи.
Дори и през днешния ден, когато пазарите на облигации ще заплащат на немското държавно управление да вземе заеми, не е ясно дали болното съдружно държавно управление на канцлера Ангела Меркел може да се споразумее за експанзивна фискална стратегия. Необходимо е Бундестагът да разгласи икономическа рецесия, с цел да го освободи от прецизната политика на своята строга фискална политика.
Фактът, че светът към момента не е стигнал до криза, би трябвало значително да се припише на Китай. Това не значи да приписваме на Пекин гигантски сили или монолитно единение. Китайското държавно управление ръководи неприятна композиция от занимателен напредък и рисков кредитен взрив. Китайският банков бранш в сянка е обезпокоителен, както и районните държавни управления, пристрастени към растежа. Китайските корпорации натрупаха дълг и в този момент са подложени на променливата възходяща траектория на $. И зад кулисите се носят упорити клюки за напрежение сред президента Си Дзинпин и премиера Ли Къцян.
И все пак, за справяне както с вътрешните, по този начин и с външните си проблеми, Китай, за разлика от Съединените щати, наподобява има по-малко работа за извършване. Източноазиатската страна освен синхронизира фискалната и паричната си политика, само че също по този начин употребява банковото контролиране и валутния надзор, с цел да ограничи риска от приключване на капитал. След като беше подложен на критика, че се съпротивлява на възходящия напън върху цената на валутата си, в този момент Пекин чака от Вашингтон да дръпне всеки лост, с цел да спре юана от обезценяване. И даже да оставим настрани спорните шумове от администрацията на Тръмп, на Запад са малко хората, които биха желали да видят Китай да либерализира платежния си баланс и да рискува приключване на капитала, което раздруса световните финансови пазари през 2015 и 2016 г.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ