През последните няколко месеца медиите са пълни със заглавия за

През последните няколко месеца медиите са цялостни със заглавия за съветска интервенция в изборите в Съединени американски щати посредством хакерски офанзиви. На 5-ти януари пред комисията в сената към този момент някогашния шеф на Националното разузнаване на Съединени американски щати Джеймс Клейпър съобщи, че „ руснаците имат дълга история на опити за интервенция в американските избори и изборите на други нации “. Това се е случвало още през 60-те години на предишния век по време на Студената война. Все отново съгласно Клейпър намесата през 2016 година е невиждана. Все отново обаче можем да си напомним и малко от сагата преди 80 години. Това написа в собствен разбор за War on the Rocks Иан Джонсън. Намесата от 2016 година е еманацията на руските старания по време на Студената война, когато посредством подправени вести и финансиране на опозиционни водачи, упражняваха лостове за въздействие над Запада. Те бяха наложени още от Сталинисткия интервал. Тези способи бяха употребявани за пръв път през 30-те години, когато Съединени американски щати съвсем не разполагаха със средства за контраразузнаване. До началото на Сутдената война руснаците бяха в действителност способни да въздействат на американската политика по отношение на Русия и да получават информация. Едва с разширението на ФБР и реорганизирането на Комитета за неамерикански действия, руското въздействие над американската страна понижа. Иронията е, че Комитета за неамерикански действия беше издигнат върху основи, положени от някой, обвързван със руското разузнаване. Това беше демократът от Ню Йорк Самюел Дикстейн. Той притегли вниманието на Москва, когато помагаше на руските сътрудници да получат подправени паспорти и идентичности през 1937 година Скоро обаче той предложи по-сериозна стръв. Дикстейн беше създател на Комитета за неамерикански действия. Така, че конгресменът взе участие интензивно в разследващата активност на страната. Той предложи да съобщи информация за антисъветските действия на съветски имигранти в Съединени американски щати. Той работи взаимно с разузнавача Питър Гуджейт, който работи под прикритието на съветски посланик. Гуджейт с неспокойствие написа на руските управляващи. Според него руснаците ще могат да получат информация за последователите монахрхистите, нацистите и Леон Троцки.. До 1938 година руски чиновници превеждат на Дикстейн Щатски долар 1250 месечно и влагат сериозна сума в предизборната му акция. Да имаше конгресмен на заплата беше огромно достижение, само че Гуджейт имаше по-големи проекти. Той вижда много забавни фигури, изключително измежду демократите, които са влезнали в администрацията на Белия дом през 30-те. Според него Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) би трябвало да помогне с пари на деликатно подбрани конгресмени за тяхната предизборна акция. Така руското разузнаване щеше да може да дефинира законодателните дейности на Съединени американски щати. Реакцията на Москва е позитивна. От там оферират даже в листата с цели да се добави и закупуването на вестник. Така ще може да се окаже спомагателна поддръжка за определените претенденти и да се покаже сериозна позиция към американската вътрешна политика. Планът се е забавил поради разноски, оценени на сред половин и един милион $. През това време обаче Дикстейн изнася няколко забележителни речи, в които нападна следствия на Комитета за неамерикански действия. Въпреки това връзките на Дикстейн с Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) скоро ще замръзнат. Чистките на Сталин бяха в ход, и главните сподвижници на конгресмена щяха да бъдат отзовани и премахнати. До 1940 година от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) щяха изцяло да се откажат от Дикстейн, за който бяха похарчили доста пари. Той пък и по този начин не им беше дал сериозна документи. Кампанията за изкупуване на вестници щеше да продължи. Това щеше да стане без Гуджейт, който към този момент беше премахнат в чистките на Сталин. Може да се каже, че по този начин се родиха и подправените вести. Това са измислени информации, показани като обстоятелства, с които се въздейства на американската политическа сцена. Руснаците към този момент бяха построили добра машина за това, до момента в който се опитваха да прикрият закононарушенията в страната през 30-те години. Това ще си остане обичано руско оръжие в интервала на Студената война. През 1985 година „ Voice of America” ще означи, че руското разузнаване добре осъзнава ролята на американските медии. Съветски сътрудници, постоянно щяха да употребяват задгранични кореспонеднти за разпространение на пропагандни публикации. Тази процедура се разпростра още през 30-те посредством леви симпатизанти. Така през 1938 година комунистическият сътрудник съумя да закупи изданието „ Blue Ridge Herald “. За редактор беше притеглен и Майкъл Стрейт, който беше създател на „ The New Republic”. Той употребява фамилното си положение, с цел да субсидира прокомунистически вестник във Англия - „ Daily Worker “. Изглежда обаче, че той имаше малко въздействие в Daily Worker “ по това време. Вместо това има служба в Държавния департамент, където събира информация главно по стопански въпроси. До 1941 година той губи интерес към интернационалния комунизъм. Съветските представители се пробват да го накарат още веднъж да работи за Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). В последна смета той приключва връзките си с организацията. Усилията на други места се оказват по-успешни. Ким Филби става публицист, откакто е бил руски сътрудник през 1934 година През 1937 година получава предложение да отрази Испанската революция за “Times”. Съветските му сътрудници желаят той да отрази бойните дейности на Франко и евентуално да отразява събитията по руски метод. Според някои доказателства той даже може да е бил претрупан с задача да ликвидира Франко, която явно не е извършил. Филби ще се причисли към специфичния действен отдел на английското разузнаване, а по-късно и към МИ-6 през 1941. Той ще служи правилно на руските цели до бягството с в Русия през 1963 година Филби беше най-известният образец за цяло потомство леви публицисти и редактори, които получиха финансиране и насоки от Москва през 30-те години на предишния век. До 1941 година Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) имаше 22 публицисти, които работиха като сътрудници единствено в Съединени американски щати. Имаше още повече хора, които се движеха в тези кръгове. Техните двойни функции се сблъскваха и с проблеми. Те бяха свързани с покриването на руския гнет и пакта Рибентроп – Молотов от 1939 година Те обаче работят в поддръжка на руските ползи с началото на Втората международна война. Набирането на конгресмени и другарски публицисти не бяха най-очевидния опит за интервенция в американската политика на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Доналд Тръмп не беше първият претендент за президент, който получи избрана съветска помощ в акцията си. Първият подобен случай е от 1944 година Тогава демократите към президента Рузвелт се пробват да отстранят някогашния вицепрезидент Хенри Уолъс от предизборната битка. Те вярно го възприемат като прекомерно приветлив на комунистите и прочувствено несигурно. Така те убеждават Рузвелт и останалите демократи в това, че Хари Труман е доста по-подходящ за тази роля. Уолъс е наскърбен и взема решение да употребява информацията, която е придобил като вицепрезидент. Той незабавно търси среща с Анатоли Горски и началника на дирекцията на НКГБ. На срещата той споделя за отношението на администрацията на Труман към Съюз на съветските социалистически републики. Той разкрива и желанието на президента да предложения руски учени, с цел да разбере повече за нуклеарната стратегия на страната. Говори за политически различия, като желанието на Уолъс да съобщи нуклеарния боеприпас на Съединени американски щати на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Разбира се за две групи, които търсят въздействие над Труман. Едната е не толкоз просъветска, а другата е антисъветска. Разговорът е документиран и изпратен в Москва. От там обаче отхвърлят да финансират Уолъс, който би задал огромно руско въздействие в американската политика, което щеше да е отрази на развиването на Студената война. Въпреки триумфите на съветското разузнаване, неговите фантазии да купува гласове и американски избори останаха неосъществени. Точната роля на съветското разузнаване по време на акцията през 2016 година остава незнайна, само че без подозрения тези, които построиха съветските разследващи мрежи през 30-те, ще останат горди. Те също имат своята роля.