Съветът на Европа: Журналистите в България работят в лоша среда, медийната собственост не е прозрачна, а пазарът е завзет от олигарси
През последните няколко години в България се следи влошена работна среда за публицисти, поради поляризирането на обществения спор, открита неприязън на определените политици и продължителни офанзиви против самостоятелни медии посредством административен и правосъден тормоз, както и физически закани.
Собствеността на медиите е непрозрачна и се характеризира с завладяването на медийния пазар от олигарси, които употребяват медийната си мощ за практикуване на политическо въздействие и офанзива, както и опозоряване на противници и критици. Основен дял от бизнеса за разпространяване на вестници в страната е под контрола на обединен конгломерат, благосъстоятелност на политик. Независимите публицисти и медии постоянно са подлагани на закани персонално и онлайн.
Това се споделя в частта за България в отчета за 2019 година на органа на Съвета на Европа*, който следи свободата на словото на континента. Той е основана в края на 2014 година, сплотява 14 интернационалните неправителствени организации измежду които са "Репортери без граници ", Европейската федерация на публицистите, "Член 19 ", Асоциацията на европейските публицисти, Комитетът за отбрана на публицистите, Международният ПЕН. Тяхната задача е да следят свободата на словото като сътрудници на Съвета на Европа (СЕ). Докладът е озаглавен "Атаките против медиите в Европа не би трябвало да станат нова норма "
Платформата на съдебна експертиза за отбрана на публицистиката и сигурността на публицистите оперира най-вече посредством сигнали до управляващите в страните от Европа. Чрез това Съветът на европа изисква тяхната ангажираност по разнообразни проблеми със свободата на публицистиката и словото.
Към 31 декември 2019 година Платформата е отправила общо 8 сигнала до българските управляващи, а е получила отговори на три от тях. Сигналите са били отправени в това число и във връзка на насилственото овакантяване на трима проверяващи публицисти от Нова телевизия, "след като каналът е бил закупен от олигарх, непосредствен до държавното управление ", написа още в отчета. Другите случаи, визирани в отчета са с проверяващия публицист Росен Босев от в. „ Капитал “, както и следствието против Асен Йорданов и Атанас Чобанов от „ Бивол “, почнало след изявления на медията за съмнителни покупко-продажби с недвижими парцели, в които са забъркани тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров и неговият тогавашен заместител Иван Гешев. В отчета се цитира също и краткотрайното премахване от ефир на правосъдната кореспондентка на БНР Силвия Великова, както и последвалото прекъсване на сигнала на "Хоризонт " на територията на цялата страна.
В отчета за 2019 година, който беше оповестен в сряда, се твърди още, че българските политици, взели участие в избори, се държат намерено враждебно към медиите, до момента в който самостоятелната преса е подложена на "административен и правосъден тормоз ", както и на физически похищения.
В отчета се регистрира скок на насилието против медиите по време на обществени събития. Посочва се, че тези случаи съставляват най-рязкото нарастване измежду всички категории обсъждани през 2019 година Организацията е получила 34 сигнала от 11 страни, свързани с принуждение против или възпрепятстване на публицисти по време на митинги, манифестации и други обществени събития. Те включват физически набези против публицисти, заличаване на професионално съоръжение, арести или арестувания. Физическите набези от органите на реда са регистрирани връзка с конфликти в Албания, България, Франция, Италия и Руската федерация. Сигналът от България е за ранени от полицията публицисти по време на митинг, оповестен е на 18 април 2019 година
Това е следващият отчет, който демонстрира тревожни трендове в страната ни. Само преди няколко дни бе оповестена и класацията на „ Репортери без граници “, която за трета поредна година ни подрежда на 111 място в света, което е последно в Европейски Съюз и на Балканите.
Класацията стана мотив за следващата невиждана офанзива от страна на медиите на депутата Делян Пеевски против управлението на организацията. „ Репортери без граници “ е учредена от четирима публицисти в южния френски град Монпелие през 1985 година, а един от тях неотдавна стана обект на жълтокафявит проливен дъжд от въпроси, фокусирани основно върху тематиката за какво медийната група на Пеевски и самият той не вземат участие персонално във образуването на показателя в страната ни, а единствено участват в отчетите като опасност за свободата на словото, медиите и журналиститката в страната ни. Атаката надали е тъй като Пеевски търси известност. Такава сигурно има, тъй като основаната в Париж самостоятелна неправителствена организация е със статут на съвещателен орган към Организация на обединените нации, ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Международната организация на франкофонията (OIF). Известно е още, че организацията има свои секции и представителни бюра в 10 града, в това число Брюксел, Вашингтон, Берлин, Тунис, Рио де Жанейро и Стокхолм, както и мрежата от репортери в 130 страни.
Собствеността на медиите е непрозрачна и се характеризира с завладяването на медийния пазар от олигарси, които употребяват медийната си мощ за практикуване на политическо въздействие и офанзива, както и опозоряване на противници и критици. Основен дял от бизнеса за разпространяване на вестници в страната е под контрола на обединен конгломерат, благосъстоятелност на политик. Независимите публицисти и медии постоянно са подлагани на закани персонално и онлайн.
Това се споделя в частта за България в отчета за 2019 година на органа на Съвета на Европа*, който следи свободата на словото на континента. Той е основана в края на 2014 година, сплотява 14 интернационалните неправителствени организации измежду които са "Репортери без граници ", Европейската федерация на публицистите, "Член 19 ", Асоциацията на европейските публицисти, Комитетът за отбрана на публицистите, Международният ПЕН. Тяхната задача е да следят свободата на словото като сътрудници на Съвета на Европа (СЕ). Докладът е озаглавен "Атаките против медиите в Европа не би трябвало да станат нова норма "
Платформата на съдебна експертиза за отбрана на публицистиката и сигурността на публицистите оперира най-вече посредством сигнали до управляващите в страните от Европа. Чрез това Съветът на европа изисква тяхната ангажираност по разнообразни проблеми със свободата на публицистиката и словото.
Към 31 декември 2019 година Платформата е отправила общо 8 сигнала до българските управляващи, а е получила отговори на три от тях. Сигналите са били отправени в това число и във връзка на насилственото овакантяване на трима проверяващи публицисти от Нова телевизия, "след като каналът е бил закупен от олигарх, непосредствен до държавното управление ", написа още в отчета. Другите случаи, визирани в отчета са с проверяващия публицист Росен Босев от в. „ Капитал “, както и следствието против Асен Йорданов и Атанас Чобанов от „ Бивол “, почнало след изявления на медията за съмнителни покупко-продажби с недвижими парцели, в които са забъркани тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров и неговият тогавашен заместител Иван Гешев. В отчета се цитира също и краткотрайното премахване от ефир на правосъдната кореспондентка на БНР Силвия Великова, както и последвалото прекъсване на сигнала на "Хоризонт " на територията на цялата страна.
В отчета за 2019 година, който беше оповестен в сряда, се твърди още, че българските политици, взели участие в избори, се държат намерено враждебно към медиите, до момента в който самостоятелната преса е подложена на "административен и правосъден тормоз ", както и на физически похищения.
В отчета се регистрира скок на насилието против медиите по време на обществени събития. Посочва се, че тези случаи съставляват най-рязкото нарастване измежду всички категории обсъждани през 2019 година Организацията е получила 34 сигнала от 11 страни, свързани с принуждение против или възпрепятстване на публицисти по време на митинги, манифестации и други обществени събития. Те включват физически набези против публицисти, заличаване на професионално съоръжение, арести или арестувания. Физическите набези от органите на реда са регистрирани връзка с конфликти в Албания, България, Франция, Италия и Руската федерация. Сигналът от България е за ранени от полицията публицисти по време на митинг, оповестен е на 18 април 2019 година
Това е следващият отчет, който демонстрира тревожни трендове в страната ни. Само преди няколко дни бе оповестена и класацията на „ Репортери без граници “, която за трета поредна година ни подрежда на 111 място в света, което е последно в Европейски Съюз и на Балканите.
Класацията стана мотив за следващата невиждана офанзива от страна на медиите на депутата Делян Пеевски против управлението на организацията. „ Репортери без граници “ е учредена от четирима публицисти в южния френски град Монпелие през 1985 година, а един от тях неотдавна стана обект на жълтокафявит проливен дъжд от въпроси, фокусирани основно върху тематиката за какво медийната група на Пеевски и самият той не вземат участие персонално във образуването на показателя в страната ни, а единствено участват в отчетите като опасност за свободата на словото, медиите и журналиститката в страната ни. Атаката надали е тъй като Пеевски търси известност. Такава сигурно има, тъй като основаната в Париж самостоятелна неправителствена организация е със статут на съвещателен орган към Организация на обединените нации, ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Международната организация на франкофонията (OIF). Известно е още, че организацията има свои секции и представителни бюра в 10 града, в това число Брюксел, Вашингтон, Берлин, Тунис, Рио де Жанейро и Стокхолм, както и мрежата от репортери в 130 страни.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ