Изкушението на гледните точки
През последните няколко години светът минава през сложни и напрегнати интервали, изпълнени със събития, които нямат прецизен аналог обратно през десетилетията или най-малко общественото схващане ги е оставило отвън себе си, смятайки че те са доста далечни за актуалната действителност. Стана обаче по този начин, че още не бяхме излезли от тежката Ковид пандемия, през която минаха всички страни по света, и стартира войната в Украйна. Агресията на Кремъл не беше провокирана от нищо, а пълномащабната война в Европа е непозната към този момент от дълги десетилетия. Това караше европейските нации да считат, че такива войни не са нищо повече от история. Щом обаче се оказа, че могат да са част от сегашното, се появи и нужда от пояснение на протичащото се и по този начин в общественото и медийното пространство навлязоха тематики, които преди този момент най-вече да са имали някаква периферна роля.
Промяната на акцентите в общественото (в това число и медийното) пространство сложи на тестване самата обществена връзка, разпоредбите за нейното протичане и отговорността на главните играчи, формиращи осведомителния артикул и предоставящи го на потребителите. Когато е на разположение тематично преструктуриране на общественото пространство, на напред във времето излизат и въпросите за гледните точки към преобладаващите тематики, тяхната легитимност и границите на допустимост за тяхното релативизиране.
Преди всичко тук би трябвало да се има поради, че става дума за обществено изразявани гледни точки. Именно заради тази причина приказваме за тяхната легитимност. Една позиция, изразена в или от публична институция или декларирана в медийното пространство, следва да е с обезпечена легитимност. Или казано с други думи, би трябвало да почива върху тествана фактология и да бъде поднесена на публиката изцяло и изчерпателно. Публично изразената позиция има капацитета да взе участие във образуването на публичното мнение и да стимулира държанието (в една или друга степен) на огромни групи от хора. Именно това я разграничава от позициите, изразявани сред познати и другари в домашни диалози или в каквато и да било връзка от частен темперамент. В частната връзка може да има място за страсти, тя може да се основава върху някакви персонални желания и усети доста повече в сравнение с върху фактология и логичност. Точно назад стоят нещата, когато става дума за обществена позиция.
Така да вземем за пример, казвайки обществено - " Украйна държи да води тази война ", Румен Радев следва да изясни върху каква фактология и логичност е оформил това изказване, какви други възможности вижда на украинската защита против агресора, по какъв начин тъкмо Украйна държи да води война откакто основателят на войната е различен и какво тъкмо би се случило, в случай че украинската страна не беше решила твърдо да отстоява независимостта си и правото на суверенно битие и развиване. Президентът има конституционно обезпечено право на обръщения към нацията, тъй че умерено може да употребява тази форма за даване на повече елементи и уточнения във връзка с позициите, които показва. Фактът тук обаче напълно не е, че Украйна държи да води война. Тя държи на своята териториална целокупност и самостоятелност и е принудена от агресора да води война, с цел да отбрани това, на което държи.
Плурализмът във връзка с гледните точки е наложително изискване за обезпечаване на първокласен и справедлив информативен артикул, само че разбирането за плурализъм напълно не трябва да е официално. За да е на разположение същински плурализъм, той следва да се основава върху законни гледни точки, както и върху конкуренция сред разнообразните позиции, контролирана от ясни и общовалидни правила. Например по време на Ковид пандемията обаче постоянно бяхме очевидци на тъкмо противоположното, т.е. официално схващане за плурализъм. Срещу позицията в интерес на имунизирането се появяваше позиция, че то е нездравословно или даже че болестта изобщо не е опасност за човешкото здраве и живот. Формален плурализъм, тъй като тук противоположните гледни точки не са равностойни. Едната е основана върху изследвания и обстоятелства, т.е. тя е законна, а другата се явява просто като позиция с противоположен знак и нищо повече. Може би в интервал като този медиите (особено водещите) трябваше да положат повече старания да осведомят жителите по какъв начин се основава един нов лекарствен артикул, по какъв начин се вършат неговите клинични изпитвания и по какъв начин работи Европейската организация по медикаментите.
Разбирането, че щом съществува една законна гледана точка, то наложително следва да съществува, като равнозначна, и нейната диаметралност без оглед на фактология, легитимност и логичност, е нездравословно за същинския плурализъм. Така се образува неразбираема осведомителна среда, в която хората все по-трудно се ориентират. А задачата на съществуването на обществените институции и медиите е точна противоположната. Те би трябвало да бъдат от изгода на хората и да ги подкрепят осведомително при вземането на решения. Ако това не се случва, то значи, че под знамето на плурализма се нападна самия плурализъм.
Пренебрегването на нуждата от легитимност, когато става дума за обществено изразявана позиция, може да има и още по-разрушителни последици. Ако си напомним случая с Дебора от Стара Загора, би трябвало да отбележим, че тук противоположната позиция (в изгода на насилника) не проби в медиите. Т.е. при този проблем в медийното пространство имахме единствено законната позиция, както и би трябвало да бъде. Противоположната позиция обаче се появи в обществените мрежи. А както е добре известно, пътят за прекосяването на информация от обществените мрежи към медиите става все по-кратък и този развой се случва все по-бързо. Ако въпросът за легитимността при даване на обществена информация продължи да бъде незадоволително осъзнаван (да не кажем напряко пренебрегван), не след дълго в общественото и медийното пространство може да чуем и забележим неща, които сега даже не си представяме, че могат да съществуват като гледни точки в обществени и медийни организации.
Информацията по отношение на събития, свързани с принуждение и експанзия, би трябвало да бъде подготвяна и поднасяна доста деликатно. По сходни въпроси да се държи сметка за легитимността (и то без никакви компромиси) е безусловно наложително. Събития, свързани с принуждение и експанзия може да има на всички места - в интернационалните връзки (войната на Русия против Украйна), в междучовешките връзки (случая от Стара Загора), на пътя, където годишно толкоз доста българи губят живота си в автомобилни произшествия. Не е мъчно да се досетим, че в доста квартални и провинциални кръчми можем да чуем изказванието, че не е проблем да се кара след приложимост на алкохол. Със сигурност на тези места даже ще срещнем хора, гордеещи се, че го вършат! Т.е. тази позиция съществува измежду някои хора, само че значи ли това, че тя би трябвало да бъде позволена в медиите?! Не, несъмнено, тъй като е нелегитимна, не почива върху никаква фактология и логичност и е рискова за здравето и живота на хората.
Релативизирането на гледните точки в общественото пространство не може да е безусловно и абсолютно. То завършва там, където влизе в спор с легитимността. Ако това събитие не бъде вземано под внимание, то неизбежно ще се появи риск от дезинтеграция и разпад на самото обществено (в това число и медийно) пространство. Ако изцяло отсъстват всевъзможни общоприети стандарти за разбиране на истината и обективността, то това би означавало, че не може да съществува никакъв обществен престиж - нито институционален, нито медиен. Ако всеки самичък си преценя (или си " преценява ", както споделяха някои по време на тежкия интервал на пандемията), де факто няма по какъв начин да приказваме за плурализъм, тъй като, с цел да съществува подобен, е належащо съществуването на обществено пространство. Щом обаче всеки самичък си преценя за всичко, обществено пространство, напълно разумно, няма да има, просто няма да е на разположение нужда от него.
Сериозен риск за плурализма съставлява и позицията на някои публицисти и политици с проруски уклон, съгласно които съветската война в Украйна не трябвало да се преглежда като нахлуване на агресор над жертва. Имало и други разкази... Да проявяваш угриженост за плурализма от проруски позиции е нонсенс. В РФ плурализъм няма и това би следвало да е добре известно на всеки, който има даже повърхностна визия за обществено и медийно пространство. След началото на пълномащабната война бяха основани и въведени специфични закони, гарантиращи цялостната доминация на Кремъл върху медиите. Така руснаците и другите нации в РФ нямат никаква опция да проведат спор за войната, която тяхната страна стартира и продължава да води против прилежаща страна. Очевидно е, че щом става дума за плурализъм, медии и гледни точки, съветският опит може да служи само като отрицателен образец, от който България би трябвало да стои колкото се може по-далеч.
Промяната на акцентите в общественото (в това число и медийното) пространство сложи на тестване самата обществена връзка, разпоредбите за нейното протичане и отговорността на главните играчи, формиращи осведомителния артикул и предоставящи го на потребителите. Когато е на разположение тематично преструктуриране на общественото пространство, на напред във времето излизат и въпросите за гледните точки към преобладаващите тематики, тяхната легитимност и границите на допустимост за тяхното релативизиране.
Преди всичко тук би трябвало да се има поради, че става дума за обществено изразявани гледни точки. Именно заради тази причина приказваме за тяхната легитимност. Една позиция, изразена в или от публична институция или декларирана в медийното пространство, следва да е с обезпечена легитимност. Или казано с други думи, би трябвало да почива върху тествана фактология и да бъде поднесена на публиката изцяло и изчерпателно. Публично изразената позиция има капацитета да взе участие във образуването на публичното мнение и да стимулира държанието (в една или друга степен) на огромни групи от хора. Именно това я разграничава от позициите, изразявани сред познати и другари в домашни диалози или в каквато и да било връзка от частен темперамент. В частната връзка може да има място за страсти, тя може да се основава върху някакви персонални желания и усети доста повече в сравнение с върху фактология и логичност. Точно назад стоят нещата, когато става дума за обществена позиция.
Така да вземем за пример, казвайки обществено - " Украйна държи да води тази война ", Румен Радев следва да изясни върху каква фактология и логичност е оформил това изказване, какви други възможности вижда на украинската защита против агресора, по какъв начин тъкмо Украйна държи да води война откакто основателят на войната е различен и какво тъкмо би се случило, в случай че украинската страна не беше решила твърдо да отстоява независимостта си и правото на суверенно битие и развиване. Президентът има конституционно обезпечено право на обръщения към нацията, тъй че умерено може да употребява тази форма за даване на повече елементи и уточнения във връзка с позициите, които показва. Фактът тук обаче напълно не е, че Украйна държи да води война. Тя държи на своята териториална целокупност и самостоятелност и е принудена от агресора да води война, с цел да отбрани това, на което държи.
Плурализмът във връзка с гледните точки е наложително изискване за обезпечаване на първокласен и справедлив информативен артикул, само че разбирането за плурализъм напълно не трябва да е официално. За да е на разположение същински плурализъм, той следва да се основава върху законни гледни точки, както и върху конкуренция сред разнообразните позиции, контролирана от ясни и общовалидни правила. Например по време на Ковид пандемията обаче постоянно бяхме очевидци на тъкмо противоположното, т.е. официално схващане за плурализъм. Срещу позицията в интерес на имунизирането се появяваше позиция, че то е нездравословно или даже че болестта изобщо не е опасност за човешкото здраве и живот. Формален плурализъм, тъй като тук противоположните гледни точки не са равностойни. Едната е основана върху изследвания и обстоятелства, т.е. тя е законна, а другата се явява просто като позиция с противоположен знак и нищо повече. Може би в интервал като този медиите (особено водещите) трябваше да положат повече старания да осведомят жителите по какъв начин се основава един нов лекарствен артикул, по какъв начин се вършат неговите клинични изпитвания и по какъв начин работи Европейската организация по медикаментите.
Разбирането, че щом съществува една законна гледана точка, то наложително следва да съществува, като равнозначна, и нейната диаметралност без оглед на фактология, легитимност и логичност, е нездравословно за същинския плурализъм. Така се образува неразбираема осведомителна среда, в която хората все по-трудно се ориентират. А задачата на съществуването на обществените институции и медиите е точна противоположната. Те би трябвало да бъдат от изгода на хората и да ги подкрепят осведомително при вземането на решения. Ако това не се случва, то значи, че под знамето на плурализма се нападна самия плурализъм.
Пренебрегването на нуждата от легитимност, когато става дума за обществено изразявана позиция, може да има и още по-разрушителни последици. Ако си напомним случая с Дебора от Стара Загора, би трябвало да отбележим, че тук противоположната позиция (в изгода на насилника) не проби в медиите. Т.е. при този проблем в медийното пространство имахме единствено законната позиция, както и би трябвало да бъде. Противоположната позиция обаче се появи в обществените мрежи. А както е добре известно, пътят за прекосяването на информация от обществените мрежи към медиите става все по-кратък и този развой се случва все по-бързо. Ако въпросът за легитимността при даване на обществена информация продължи да бъде незадоволително осъзнаван (да не кажем напряко пренебрегван), не след дълго в общественото и медийното пространство може да чуем и забележим неща, които сега даже не си представяме, че могат да съществуват като гледни точки в обществени и медийни организации.
Информацията по отношение на събития, свързани с принуждение и експанзия, би трябвало да бъде подготвяна и поднасяна доста деликатно. По сходни въпроси да се държи сметка за легитимността (и то без никакви компромиси) е безусловно наложително. Събития, свързани с принуждение и експанзия може да има на всички места - в интернационалните връзки (войната на Русия против Украйна), в междучовешките връзки (случая от Стара Загора), на пътя, където годишно толкоз доста българи губят живота си в автомобилни произшествия. Не е мъчно да се досетим, че в доста квартални и провинциални кръчми можем да чуем изказванието, че не е проблем да се кара след приложимост на алкохол. Със сигурност на тези места даже ще срещнем хора, гордеещи се, че го вършат! Т.е. тази позиция съществува измежду някои хора, само че значи ли това, че тя би трябвало да бъде позволена в медиите?! Не, несъмнено, тъй като е нелегитимна, не почива върху никаква фактология и логичност и е рискова за здравето и живота на хората.
Релативизирането на гледните точки в общественото пространство не може да е безусловно и абсолютно. То завършва там, където влизе в спор с легитимността. Ако това събитие не бъде вземано под внимание, то неизбежно ще се появи риск от дезинтеграция и разпад на самото обществено (в това число и медийно) пространство. Ако изцяло отсъстват всевъзможни общоприети стандарти за разбиране на истината и обективността, то това би означавало, че не може да съществува никакъв обществен престиж - нито институционален, нито медиен. Ако всеки самичък си преценя (или си " преценява ", както споделяха някои по време на тежкия интервал на пандемията), де факто няма по какъв начин да приказваме за плурализъм, тъй като, с цел да съществува подобен, е належащо съществуването на обществено пространство. Щом обаче всеки самичък си преценя за всичко, обществено пространство, напълно разумно, няма да има, просто няма да е на разположение нужда от него.
Сериозен риск за плурализма съставлява и позицията на някои публицисти и политици с проруски уклон, съгласно които съветската война в Украйна не трябвало да се преглежда като нахлуване на агресор над жертва. Имало и други разкази... Да проявяваш угриженост за плурализма от проруски позиции е нонсенс. В РФ плурализъм няма и това би следвало да е добре известно на всеки, който има даже повърхностна визия за обществено и медийно пространство. След началото на пълномащабната война бяха основани и въведени специфични закони, гарантиращи цялостната доминация на Кремъл върху медиите. Така руснаците и другите нации в РФ нямат никаква опция да проведат спор за войната, която тяхната страна стартира и продължава да води против прилежаща страна. Очевидно е, че щом става дума за плурализъм, медии и гледни точки, съветският опит може да служи само като отрицателен образец, от който България би трябвало да стои колкото се може по-далеч.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ