През последните няколко години отношенията между България и Република Северна

През последните няколко години връзките сред България и Република Северна Македония се характеризират с възходяща активност на взаимни начинания и събития в редица области като политика, просвета, стопанска система и други На 1 август 2017 година беше подписан и Договор за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Северна Македония. България е и една от страните, които интензивно отстояват идеята за присъединението на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз заради изгодите, които сходно разширение ще донесе за района и Европейски Съюз – усъвършенствана инфраструктура и изцяло икономическо развиване на Балканите, гаранция за сигурността и стабилността в този район на Югоизточна Европа (ЮИЕ) и други Същевременно, заради насложилите се исторически пластове, разнообразни политически ползи през годините и провежданите политики на смяна на идентичността на част от популацията в географския район Македония, са налице съществени различия сред България и Република Северна Македония по отношение на исторически обстоятелства, касаещи общата история , генезиса на езика и етническата еднаквост. Това напрежение придобива изключително мощен политически израз в интервала преди началото на договарянията за участие на Северна Македония в Европейски Съюз и възможната опция България да наложи несъгласие на този развой, в случай че не бъде реализиран компромис по противоречивите въпроси.

Алфа Рисърч организира национално представително изследване измежду 800 пълнолетни жители от цялата страна въз основата на стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка и асортимент на респондентите по квота, възпроизвеждаща социално-демографската конструкция на страната. Информацията е събрана по телефона в интервала 26-29 октомври 2020г. Проучването има за цел да записва настройките на българските жители по отношение на позициите на България преди започването на договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз.

В самото начало би трябвало да отбележим, че данните от изследванията на публичното мнение не могат да вземат решение исторически разногласия, нито да заместват политическите и дипломатически контакти сред две страни. Те обаче са доста значим знак за това по какъв начин се развиват връзките сред два народа, изключително съседски, каква е степента на поддръжка за избрани политики на националните държавни управления и за приемане/респ. отменяне на правила, въз основа на които да се построяват междудържавните връзки.

На база на националното представително изследване могат да се създадат няколко съществени извода за настройките на българското публично мнение по тези въпроси:

Налице е съществено утежняване на облика на Северна Македония измежду българските жители. Ако допреди десетина години тя се смяташе за една от най-близките и добрсъседски настроени към нас страни на Балканите, сега едвам 21.9% от пълнолетните българи я дефинират като такава. Двойно повече са хората, които считат за найдоброжелателна от нашите съседи Румъния (41.5%), следвана от Гърция (37.1%). Третото място, само че с много по-нисък дял, 23%,се заема от Турция. 22% считат за близка и доброжелателна Сърбия и на последно място – с 21.9% се подрежда Северна Македония. Сходно изследване на организацията преди една година сподели съвсем идентични настройки във връзка с прилежащите страни, като още веднъж Северна Македония беше обсъждана в най-негативна светлина. Очевидно, разногласията към история та, езика, идентичността, малцинствата и антибългарската акция в Северна Македония са повлияли трайно отрицателно на българското публично мнение. И това, в случай, че съвсем всеки пети (19%) декларира, че има в рода си хора с корени в географската област Македония – т.е. без значение, че доста хора се усещат близки и свързани с тази страна, акцията, която тя води към България , съществено ерозират нейния облик.

Спорен въпрос, който периодичен се повдига е, по какъв начин се е самоопределяло в предишното болшинството от популацията на Република Македония и какъв език е говорило. Едва 9.2% от интервюираните считат, че в предишното популацията на днешната Република Северна Македония не се е самоопределяло като българско. Според голямото болшинство, 79.3%, това е операция на историческите обстоятелства. Трябва да се подчертае, че тази позиция се споделя съвсем еднообразно в другите възрастови, просветителни и обществени групи, както и без значение от обстоятелството, дали интервюираните имат в рода си хора с родословие от този край или не. Важно е и това, че тази оценка не води до предпочитание за преразглеждане на актуалните действителности и непризнаване на Македония като независима страна, само че тя е остра реакция против подмяната на исторически обстоятелства и основаване на антибългарски настроения в нашата съседка.

По отношение на главния политически въпрос – каква би трябвало да е кардиналната позиция на България по отношение на започването на договаряния на Северна Македония за участие в Европейски Съюз – публичното мнение е извънредно изрично. 83.8% не са съгласни България да поддържа Република Северна Македония за участие в Европейски Съюз , до момента в който не бъде реализирано единодушие по отношение на обстоятелства от историческото минало на България. Според 10.2% България би трябвало абсолютно да я поддържа, без значение от нейното отношение към обстоятелства от нашето историческо минало. Едва 5.9% нямат мнение по въпроса, което е знак за висока степен на яснота на мненията.

По огромна част от противоречивите въпроси, които България слага и като условия пред Северна Македония , с цел да даде единодушие за началото на договарянията, българското публично мнение е настроено компромисно – без жертване на историческо минало и достолепие, само че и без извънредно радикални позиции.

• 54.1% поддържат България да признае актуалната македонската еднаквост, в случай че Северна Македония признае, че при започване на 20-ти век голямата част от популацията й се самоопределя като българско, а построяването на нова " македонска национална идентичност„ стартира след 1944 година, без да визира жителите на България и техните предшественици. 29.5% застъпват по-крайната позиция, че България въобще не трябва да признава съществуването на модерна македонска еднаквост, а 6% са на противоположната позиция – за абсолютно признание на тази еднаквост.

• По-слабо изразени са компромисните позиции във връзка с езика. Тук 42.4% считат, че България би трябвало да признае съществуването на македонски език, единствено в случай че Република Северна Македония признае надлежно, че този език е почнал да се основава през 1944 година на база на западните български диалекти. 45.5% обаче считат, че не би трябвало да се признава съществуването на обособен македонски език. 4.5% са в интерес на безусловното му признание.

• 67.2% поддържат България да даде единодушие за начало на договарянията за участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз, в случай че тя се откаже от антибългарската основа, върху която построява актуалната си еднаквост, отричайки българската еднаквост на възрожденци като братя Миладинови, или революционери като Гоце Делчев. 15.8% са срещу, а 17% нямат мнение по въпроса.

• 76.1% поддържат България да даде единодушие за начало на договарянията за участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз, в случай че тя се съгласи да отстрани текстовете от учебниците и паметниците на които написа " български фашистки окупатор " във връзка с българската администрация през Втората Световна война. 10.5% са срещу, 13.4 – нямат мнение, или не се интересуват от въпроса.

• От своя страна, насилствената македонизация на популацията от Пиринския край през интервала 1944- 1948г. среща също толкоз отрицателни оценки, както и опитът да се отхвърля българското съзнание на част от популацията на днешна Северна Македония. 71.6% имат негативно мнение към тази политика, определяйки я като насилствена смяна на българското съзнание на хората от района. 10.2% я одобряват за вярна, стоешком на позицията, че е трябвало да се образува македонско съзнание. Почти една пета са едва осведомени с този развой и не могат а изразят отношение.

Общият извод, който може да бъде изработен въз основа на изследването е, че българското публично мнение не споделя искания, или негативизъм към самоопределението на актуалната македонска страна и поддържа нейния европейски път. Същевременно, то е доста отрицателно настроено към подмяната на исторически обстоятелства, манипулативното образуване на антибългарски настроения и на тази база – изостряне на връзките сред двете страни. Макар и да са налице някои по-радикални настроения по отношение на езика и идентичността на жителите на Северна Македония , болшинството българи поддържат намирането на компромис. Много слаба е обаче поддръжката за безусловната „ зелена светлина “ пред участие на Северна Македония в Европейски Съюз, без да са изчистени основни противоречиви въпроси.