Извратената прогресивност
През последните няколко десетилетия смисъла на думата „ напредък “ се промени толкоз значително, че от време на време става мъчно да бъде схванато. В множеството от страните на славния в миналото Западен свят, когато някой през днешния ден каже „ напредничав “, има поради приемливост, включване и тъждество по отношение на видове държание и метод на мислене, които до неотдавна бяха възприемани като безусловно неприемливи, морално сбъркани и даже греховни. По някакъв чудноват метод така наречен прогресивисти не помнят на какво изискуем невероятния триумф и невиждан напредък, които направиха западните общества толкоз велики.
Консервативните полезности се дефинират за такива, тъй като с цел да запазиш (консервираш) нещо, то преди всичко би трябвало да е положително единствено по себе си. На обществата от християнския Запад не лиши дълго, с цел да преминат от обичайно огромното и щастливо семейство като гръбнак на нацията към наемането на травестити, които да образоват дребните деца на това да бъдат възприемчиви към всевъзможните форми на себеизразяване, без значение какъв брой странни, пошли и даже извратени са те.
Прогресът не може да бъде самоцел и изкуствено да бъде издирван там, където няма потребност от него – да вземем за пример в християнската идеология или определянето на фамилните морал и полезности. Никой не може да усъвършенства или прекрои любовта сред мъжа и дамата, още по-малко чудотворната им дарба да основават нов живот. Западът се е самозабравил, пробва се да бъде по-мъдър от природата, а всички знаем по какъв начин ще завърши това. На всичко от горната страна влага все по-малко усърдие да реализира същински напредък – да развива страните си, търговията посред им, сериозната инфраструктура и други основни цели. Разбира се, той към момента е по-развит от останалия свят, който го догонва. Но докога?
Както постоянно, историята ще бъде съдията, който ще покаже на Западния свят какво в действителност значи думата „ напредък “.
(със съкращения от „ Мисъль ”)
Консервативните полезности се дефинират за такива, тъй като с цел да запазиш (консервираш) нещо, то преди всичко би трябвало да е положително единствено по себе си. На обществата от християнския Запад не лиши дълго, с цел да преминат от обичайно огромното и щастливо семейство като гръбнак на нацията към наемането на травестити, които да образоват дребните деца на това да бъдат възприемчиви към всевъзможните форми на себеизразяване, без значение какъв брой странни, пошли и даже извратени са те.
Прогресът не може да бъде самоцел и изкуствено да бъде издирван там, където няма потребност от него – да вземем за пример в християнската идеология или определянето на фамилните морал и полезности. Никой не може да усъвършенства или прекрои любовта сред мъжа и дамата, още по-малко чудотворната им дарба да основават нов живот. Западът се е самозабравил, пробва се да бъде по-мъдър от природата, а всички знаем по какъв начин ще завърши това. На всичко от горната страна влага все по-малко усърдие да реализира същински напредък – да развива страните си, търговията посред им, сериозната инфраструктура и други основни цели. Разбира се, той към момента е по-развит от останалия свят, който го догонва. Но докога?
Както постоянно, историята ще бъде съдията, който ще покаже на Западния свят какво в действителност значи думата „ напредък “.
(със съкращения от „ Мисъль ”)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ