Тео Чепилов: Филмите трябва да зареждат с мечти, нямам нужда от бонус депресия
През последните години в България излязоха много филми, попадащи в графата драма. Е, съгласно Тео Чепилов, сценарист на лентата " Екшън ", обществото ни в действителност има потребност от кино, което да носи " ентертейнмънт, бягство от действителността, да зарежда с фантазии и предпочитание да ги осъществиш ". Именно това той и екипът на новата продукция се пробват да реализират посредством огромна доза комизъм и ирония. И в случай че името на Тео Чепилов ви е познато (няма по какъв начин да го объркате поради рижавата му къдрава коса), единствено ще споменем, че той e измежду сценаристите на сполучливите родни сериали " Под прикритие ", " Стъклен дом " и " Домашен арест ". Има и алманах с разкази - " Ситуация след обстановка ". И до момента в който чакаме " Екшън " да се появи на екран на 31 януари 2020, си поговорихме с него, с цел да разберем повече за лентата, за " филмите с доста пукотевици " и за актуалното българско кино.
Засега упованието към " Екшън " минава през следното: нещо като български вид на Тарантино, в което екшънът по предписание е единствено мотив за доста комизъм и истински замени на реплики. Къде са приликите с този одобрен и от дълго време добре създаден род на открито и въпреки всичко новото, което ще забележим у нас?
" ЕКШЪН " е юридически от хора, израстнали с филмите на Тарантино, Гай Ричи и Скорсезе, единствено че на Балканите. Съвсем разумно е прочитът ни към крими комедите да е друг и леко язвителен. Ние сме нещо като Dubioza Kolektiv – от всевъзможни западни въздействия сме създали нещо наше си, което може да се назова автентично, цялостно с сила и доста занимателно. Това е на база мнения на хора, гледали кино лентата, не си го пиша самичък заради смъртен случай в рекламен отдел.
Бихте ли създали вербален филмов откъс на историята?
" ЕКШЪН " споделя историята на три момчета, които израстват като заболели почитатели на американска звезда от филмите с доста пукотевици на име Джон Келър. Това е сборен облик на хора като Силвестър Сталоун и Жан-Клод Ван Дам, който е звездата на измисления филм " Турбо Ченгето ". Сега, години по-късно, ретро звездата към този момент има проблем с опиатите и снима в България, където момчетата имат късмет да се срещнат с него. Те се мятат с два крайници в предоставената им от ориста опция и се завърта един безразсъден кръг от събития.
Как работихте самият вие върху сюжета?
Идеята за сюжета се роди в един диалог с оператора на кино лентата Борислав Пенчев. Нещо се бъзикахме с американските екшъни, които се снимат у нас и ни хрумна завръзката, след това останалото е история: филмът беше подготвен, единствено трябваше да се снима. Оказа се, че никой в България не желае да снима комедии – всички търсят драми, фестивални нещастия. После успяхме да си намерим продуцент, който да оцени хумора ни, запалихме и режисьорът Радослав Илиев, който направи невъзможното – да снима екшън комедия с най-малък бюджет и резултатът да е просто уау. Иначе аз персонално написах 15 версии на сюжета, до момента в който го заковем.
Промени ли се нещо на снимачната площадка, което актьорите да прибавят от себе си?
По историята не, само че на няколко места актьорите надграждаха върху репликите с импровизации. Радослав Илиев държеше подобен вид атмосфера на терен – всеки можеше да опита всичко, в случай че се получеше, оставаше във кино лентата. Така се родиха няколко неповторими реплики. Това е процесът – аз не мога да схвана сценаристите, които си гонят думичките да са същите, вместо финалният филм да е оптимално добър.
Докато престъпните истории в ранните 90`, да вземем за пример в книгите на Христо Калчев, бяха повече злокобни, опити за формулировка на целия преход, в този момент все по-често екшъните ни залагат на хумора и пародията - значи ли това, че в известна степен започваме да излизаме отвън клишираните облици за престъпността, че те са претърпели жанрово изтриване и е належащо да се насищат с нови тактики на роман за тях?
Ами аз познавам същински нарушители. Все отново съм от Надежда 6. Пък и около триумфа на " Под прикритие " с много сходни хора ме срещна животът. За тях насилието е всекидневие, изразно средство, не е нещо забавно и впечатляващо като за останалите. Повечето в действителност имат брутално възприятие за комизъм и подхождат с подигравка към живота. Но това е защитна реакция, не напор да бъдат комици. В нашия филм също е по този начин – историята не е скечова, тя е смешна сама по себе си, само че за нас – феновете в салона, които сме на безвредно разстояние. За героите във кино лентата обстановката е на живот и гибел. Иначе този сюжет умерено можеше да стане на сериозен трагичен филм, просто тонът не е подобен. Аз персонално не обичам проповеди и размахване на пръст. Филмите за мен би трябвало да носят ентертейнмънт, бягство от действителността, да зареждат с фантазии и предпочитание да ги осъществиш. Животът у нас е задоволително гнусен – нямам потребност от бонус меланхолия.
Обикновено тези филми са наситени с изречения, които целят да се трансфорат в " паметни лафове " - кои са най-малко някои, да не издаваме всички, при вас?
Това, което се наложи като топ лафчето, е " Ей би си майката ". Това не е мръсна дума, мога да я кажа. Когато холивудските звезди дойдат у нас и желаят да научат някоя мръсна дума на български, най-лесният метод, който се е наложил, е това: Ей Би Си като буквите от писмеността и " майката " като родителница. Понякога, с цел да стане по-забавно им споделят, че това значи " Благодаря ".
Какви бяха изненадите - смешни или непредвидени компликации, с които мина снимането му?
Ами всевъзможни перипети, само че всичко приключи с хепи енд. Никога не съм вярвал, че този филм ще се случи, а когато го гледах на фестивала " Златна роза " и хората се смяха на верните места, към този момент се успокоих, че дори се е получил.
Към какъв вид аудитория се е насочил главно филмът? Максимално необятна или " таргетирана "?
Мисля, че всеки с възприятие за комизъм ще оцени кино лентата. Особено, в случай че има отношение към киното като събитие. Надявам се пубиката да остави настрани предразсъдицте и да даде късмет на кино лентата, вместо да си образува мнение на база предходни провали на други създатели.
Засега упованието към " Екшън " минава през следното: нещо като български вид на Тарантино, в което екшънът по предписание е единствено мотив за доста комизъм и истински замени на реплики. Къде са приликите с този одобрен и от дълго време добре създаден род на открито и въпреки всичко новото, което ще забележим у нас?
" ЕКШЪН " е юридически от хора, израстнали с филмите на Тарантино, Гай Ричи и Скорсезе, единствено че на Балканите. Съвсем разумно е прочитът ни към крими комедите да е друг и леко язвителен. Ние сме нещо като Dubioza Kolektiv – от всевъзможни западни въздействия сме създали нещо наше си, което може да се назова автентично, цялостно с сила и доста занимателно. Това е на база мнения на хора, гледали кино лентата, не си го пиша самичък заради смъртен случай в рекламен отдел.
Бихте ли създали вербален филмов откъс на историята?
" ЕКШЪН " споделя историята на три момчета, които израстват като заболели почитатели на американска звезда от филмите с доста пукотевици на име Джон Келър. Това е сборен облик на хора като Силвестър Сталоун и Жан-Клод Ван Дам, който е звездата на измисления филм " Турбо Ченгето ". Сега, години по-късно, ретро звездата към този момент има проблем с опиатите и снима в България, където момчетата имат късмет да се срещнат с него. Те се мятат с два крайници в предоставената им от ориста опция и се завърта един безразсъден кръг от събития.
Как работихте самият вие върху сюжета?
Идеята за сюжета се роди в един диалог с оператора на кино лентата Борислав Пенчев. Нещо се бъзикахме с американските екшъни, които се снимат у нас и ни хрумна завръзката, след това останалото е история: филмът беше подготвен, единствено трябваше да се снима. Оказа се, че никой в България не желае да снима комедии – всички търсят драми, фестивални нещастия. После успяхме да си намерим продуцент, който да оцени хумора ни, запалихме и режисьорът Радослав Илиев, който направи невъзможното – да снима екшън комедия с най-малък бюджет и резултатът да е просто уау. Иначе аз персонално написах 15 версии на сюжета, до момента в който го заковем.
Промени ли се нещо на снимачната площадка, което актьорите да прибавят от себе си?
По историята не, само че на няколко места актьорите надграждаха върху репликите с импровизации. Радослав Илиев държеше подобен вид атмосфера на терен – всеки можеше да опита всичко, в случай че се получеше, оставаше във кино лентата. Така се родиха няколко неповторими реплики. Това е процесът – аз не мога да схвана сценаристите, които си гонят думичките да са същите, вместо финалният филм да е оптимално добър.
Докато престъпните истории в ранните 90`, да вземем за пример в книгите на Христо Калчев, бяха повече злокобни, опити за формулировка на целия преход, в този момент все по-често екшъните ни залагат на хумора и пародията - значи ли това, че в известна степен започваме да излизаме отвън клишираните облици за престъпността, че те са претърпели жанрово изтриване и е належащо да се насищат с нови тактики на роман за тях?
Ами аз познавам същински нарушители. Все отново съм от Надежда 6. Пък и около триумфа на " Под прикритие " с много сходни хора ме срещна животът. За тях насилието е всекидневие, изразно средство, не е нещо забавно и впечатляващо като за останалите. Повечето в действителност имат брутално възприятие за комизъм и подхождат с подигравка към живота. Но това е защитна реакция, не напор да бъдат комици. В нашия филм също е по този начин – историята не е скечова, тя е смешна сама по себе си, само че за нас – феновете в салона, които сме на безвредно разстояние. За героите във кино лентата обстановката е на живот и гибел. Иначе този сюжет умерено можеше да стане на сериозен трагичен филм, просто тонът не е подобен. Аз персонално не обичам проповеди и размахване на пръст. Филмите за мен би трябвало да носят ентертейнмънт, бягство от действителността, да зареждат с фантазии и предпочитание да ги осъществиш. Животът у нас е задоволително гнусен – нямам потребност от бонус меланхолия.
Обикновено тези филми са наситени с изречения, които целят да се трансфорат в " паметни лафове " - кои са най-малко някои, да не издаваме всички, при вас?
Това, което се наложи като топ лафчето, е " Ей би си майката ". Това не е мръсна дума, мога да я кажа. Когато холивудските звезди дойдат у нас и желаят да научат някоя мръсна дума на български, най-лесният метод, който се е наложил, е това: Ей Би Си като буквите от писмеността и " майката " като родителница. Понякога, с цел да стане по-забавно им споделят, че това значи " Благодаря ".
Какви бяха изненадите - смешни или непредвидени компликации, с които мина снимането му?
Ами всевъзможни перипети, само че всичко приключи с хепи енд. Никога не съм вярвал, че този филм ще се случи, а когато го гледах на фестивала " Златна роза " и хората се смяха на верните места, към този момент се успокоих, че дори се е получил.
Към какъв вид аудитория се е насочил главно филмът? Максимално необятна или " таргетирана "?
Мисля, че всеки с възприятие за комизъм ще оцени кино лентата. Особено, в случай че има отношение към киното като събитие. Надявам се пубиката да остави настрани предразсъдицте и да даде късмет на кино лентата, вместо да си образува мнение на база предходни провали на други създатели.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ