Разкриха загадка за Южния полюс на Марс
През последните години учените натрупаха доста информация за Марс и даже се заприказва за живот на Червената планета.
Този път учените, влезнали в ролята на Шерлок Холмс, най-сетне може би са съумели да разрешат тайнственост, която продължава от десетилетия - произхода на големия, многопластов лед с CO2 на южния полюс на Марс и връзката му със въглеродния диоксид в марсианската атмосфера, съобщи БГНЕС.
Една от водещите хипотези е, че тези пластове са били насъбрани един върху различен, защото оста на Марс се накланя към и отвън Слънцето, а симулационните модели, оповестени в ново изследване, поддържат тази доктрина.
Въпросната ледена шапка е ситуирана на към километър дълбочина и се счита, че съдържа толкоз въглероден диоксид, колкото има в цялата атмосфера на Марс днес, а композиция от фактори са основали този необикновен слоест модел.
" Обикновено, когато вършиме модел, не очаквате резултатите да съответстват толкоз тъкмо с това, което наблюдавате ", споделя Питър Бюлер, планетарен академик от лабораторията за реактивни мотори на НАСА. " Но дебелината на пластовете, както е избрана от модела, съответствува прелестно с радарните измервания от орбиталните спътници. "
Това, което прави ледената шапка на южния полюс толкоз странна, е, че в действителност не би трябвало да е там – водният лед е по-термично постоянен и по-тъмен от CO2 леда, тъй че учените биха очаквали CO2 леда да се дестабилизира, когато бъде заловен под воден лед.
Три фактора са предотвратили това, съгласно новия модел: изменящият се надолнище на Марс, до момента в който обикаля към Слънцето, разликите в метода, по който тези два типа лед отразяват слънчевата светлина, и смяната в атмосферното налягане, която се случва, когато CO2 леда се трансформира в газ.
„ Колебанията “ на Марс при въртенето му биха трансформирали количеството слънчева светлина, достигащо до южния полюс, образувайки CO2 лед по време на някои интервали, а по-късно трансформирайки го от твърдо в газообразно положение през други интервали.
Това продължава от към 510 000 години, допускат учените - от последния интервал на извънредно мощна слънчева светлина, когато целият CO2 би бил трансфорат в газообразен в марсианската атмосфера.
С разбирането на ледената шапка на южния полюс на Марс, откривателите евентуално могат да схванат повече за дълготрайната история на планетата, датираща милиарди години обратно.
Този път учените, влезнали в ролята на Шерлок Холмс, най-сетне може би са съумели да разрешат тайнственост, която продължава от десетилетия - произхода на големия, многопластов лед с CO2 на южния полюс на Марс и връзката му със въглеродния диоксид в марсианската атмосфера, съобщи БГНЕС.
Една от водещите хипотези е, че тези пластове са били насъбрани един върху различен, защото оста на Марс се накланя към и отвън Слънцето, а симулационните модели, оповестени в ново изследване, поддържат тази доктрина.
Въпросната ледена шапка е ситуирана на към километър дълбочина и се счита, че съдържа толкоз въглероден диоксид, колкото има в цялата атмосфера на Марс днес, а композиция от фактори са основали този необикновен слоест модел.
" Обикновено, когато вършиме модел, не очаквате резултатите да съответстват толкоз тъкмо с това, което наблюдавате ", споделя Питър Бюлер, планетарен академик от лабораторията за реактивни мотори на НАСА. " Но дебелината на пластовете, както е избрана от модела, съответствува прелестно с радарните измервания от орбиталните спътници. "
Това, което прави ледената шапка на южния полюс толкоз странна, е, че в действителност не би трябвало да е там – водният лед е по-термично постоянен и по-тъмен от CO2 леда, тъй че учените биха очаквали CO2 леда да се дестабилизира, когато бъде заловен под воден лед.
Три фактора са предотвратили това, съгласно новия модел: изменящият се надолнище на Марс, до момента в който обикаля към Слънцето, разликите в метода, по който тези два типа лед отразяват слънчевата светлина, и смяната в атмосферното налягане, която се случва, когато CO2 леда се трансформира в газ.
„ Колебанията “ на Марс при въртенето му биха трансформирали количеството слънчева светлина, достигащо до южния полюс, образувайки CO2 лед по време на някои интервали, а по-късно трансформирайки го от твърдо в газообразно положение през други интервали.
Това продължава от към 510 000 години, допускат учените - от последния интервал на извънредно мощна слънчева светлина, когато целият CO2 би бил трансфорат в газообразен в марсианската атмосфера.
С разбирането на ледената шапка на южния полюс на Марс, откривателите евентуално могат да схванат повече за дълготрайната история на планетата, датираща милиарди години обратно.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ