През последните години се наблюдава пълен срив на чуждите инвестиции

През последните години се следи цялостен срив на непознатите вложения в България, сигнализира през миналата седмица изпълнителният ръководител на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев. Той оповести проучване на БСК, което концентрира публичното внимание върху тревожна наклонност освен на понижен интерес, само че и на отдръпване на външните вложители от българската стопанска система. Този развой е изключително забележим в бранша енергетика.

През 2007 година общите вложения в страната са на стойност 17.962 млрд лева, като 98.6% от тях са от чужбина, демонстрира проучването. Така в страната ни с изключение на вложените пари огромните интернационалните компании са източник на софтуерно обновяване и положителни практики на ръководство, връзка с локалните общности и корпоративни обществени политики.

През 2017 година обаче наклонността към този момент е обърната - общите вложения са били съвсем на същото равнище - 18.947 милиарда лева, само че от тях непознатите вложения са 1.858 милиарда лева, т.е. една десета от общата сума.

Страната е декапитализирана, с явна потребност от вложения. " Стандартите демонстрират, че директните непознати вложения в една страна би трябвало да бъдат 10 % от брутния вътрешен артикул. Това значи, че за България те би трябвало да са 10 милиарда лв., а в този момент сме доста под тази граница ", разяснява по време на конференцията за представянето на отчета зам.-председателят на БСК Камен Колев.

По неговите думи данните за 2018 година удостоверяват наклонността на спад - през първото шестмесечие на 2017 година по данни на Българска народна банка непознатите вложения са били 500 млн. лева, а през същия интервал на тази - 250 млн. лева

Чуждите вложения са най-много в преработващата индустрия, недвижимите парцели, банковите услуги и застраховането. Румъния, която преди години беше доста след нас по привличането на директни задгранични вложения, към този момент ни настига. А Сърбия и Хърватия са доста преди нас, добави Колев.

Чуждите вложения в енергетиката

Имаше интервал /преди десетина - петнадесет години/, когато България привличаше погледа на вложителите зад граница и то на такива от огромен мащаб. В страната ни една след друга влязоха, отвориха офиси, оглеждаха се за бизнес, вложиха средства и оперираха /а някои даже към момента са тук/ грандове в енергийния бранш като американските Уестингхаус, Ентърджи, Шеврон, Ей И Ес, КонтурГлообал; италианската ЕНЕЛ, английската Би Ен Еф Ел, немските Ер Ве Е, ЕОН, Сименс, Фраматом, Алстом; чешката ЧЕЗ, австрийската ЕВН, японските Тошиба, Мицуи и други Тези имена сами по себе си подвигат реномето на страната ни като добра среда за бизнес и провокират интереса и на други международни компании.

Само че по-голямата част от тях, откакто вложиха стотици милиони евро в създаване на енергийни мощности или в реализация на огромни държавни планове, прекомерно бързо продадоха бизнеса си в България и се отдръпнаха от страната, без повече да поглеждат обратно. Според проучването на БСК повода за понижения интерес са тежката администрация и корупцията. Към това може да се добави и политическата неустойчивост: не, в страната ни няма войни, няма честа промяна на държавни управления, само че законодателната рамка е толкоз " динамична ", че фирмите не могат да възнамеряват активността си за три месеца напред, да не приказваме за планове, политики, действия, доходи, разноски и облаги, които изискват няколко години.

" Виждате, че в енергетиката задграничните вложители последователно излизат от страната, а нови не се задават. В същото време има остра потребност от капитали и мениджмънт, които да преведат родната енергетика в изискванията на либерализирани пазари и остра конкуренция в района. Сега върви борба сред локалните лобита и групировки кой да вземе повече, само че гледат единствено да вземат от финансовите потоци, без концепция за вложения и развиване ", разяснява за 3e-News анализаторът и специалист по интернационална енергийна политика Илиян Василев.

Все по-популярно е у нас мнението, че се основава невъзможна среда за бизнес за класните задгранични вложители и по този начин те се гонят, като задачата е на тяхно място да се наместят или близки до властта български компании, или " задгранични " вложители, през които се връщат изнесени от страната капитали - освен от соца и протежетатата на някогашната комунистическа номенклатура, само че и такива на политическия хайлайф и свързани с него " предприемачи " от годините на прехода - от всевъзможни цветове и държавни управления.

Специално в енергетиката, където тече огромна промяна, разчитането на локални вложители, които в най-хубавия случай боравят с технологии и бизнес практики отпреди едно десетилетие, съществено ще затормози позитивните промени в сектора, предизвестяват специалисти.

По тяхно мнение, даже да не става въпрос за съзнателно прогонване, резултатът е неприятен. Досегашният опит в България, освен това освен в енергийния бранш, е че заминаването на огромен вложители с положително име не се компенсира със същото качество непознати или локални вложители. Дори когато решението за овакантяване на страната не е поради напън, а поради бизнес преценка на вложителя, на негово място рядко идва играчи с добра известност. Причината за това е общото утежняване на капиталовата среда в България.

Работодателите тревожни от срутва на вложенията, само че дирижираха офанзивите против американските централи

Днес в българския енергиен бранш оперират три огромни интернационалните вложители - Ей И Ес, КонтурГлобал, ЧЕЗ Груп и двама по-малки - ЕВН и Енерго-Про. Единият от тях - ЧЕЗ, към този момент е с единия крайник отвън България както поради мощно рестриктивната регулаторна среда, по този начин и поради натиска на страната върху нея. ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про водят арбитражни каузи, които българското държавно управление надали ще завоюва и това ще коства на данъкоплатците у нас милиарди.

Американските вложители Ей И Ес и КонтурГлобал от няколко години са обект на напън и откровени операциите от страна на политици популисти от разнообразни партии и неправителствени организации.

Това, което е най-странно обаче е, в офанзивите против най-големите задгранични вложители в бранша - става въпрос за вложени над 3 милиарда лв., освен се включиха интензивно, само че и ги дирижират точно организациите на бизнеса, които в този момент регистрират обезпокоителен срив на вложенията - КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, обединени в Асоциацията на работодателските организации в България.

" В момента българското държавно управление осъществя тактиката на известната в първите години на прехода формация Г-13: България да бъде оставена за развиване на родния капитализъм и да не се позволява конкуренция на външни вложители при разпределянето на обществени средства ", разяснява Илиян Василев. Според него това е обяснението за какво няма задгранични компании освен като директни вложители в мощности, уреди и произвеждане, само че и в публичните поръчки и състезания за възлагане на планове с обществено финансиране.

Както се споделя, енергийният шовинизъм постоянно е на разположение, а американските централи постоянно са дежурно комфортна цел.

Пикът на натиска против тях беше в интервала 2013-2014 година, когато в писмо на работодатели до премиера беше посочено в прав текст, че страната би трябвало да си вземе двата частни ТЕЦ-а в комплекса " Марица Изток ", които са и най-модерни, екологични и ефикасни, и да ги продаде на нов вложител, който проявявал предпочитание да ги купи. Според някои източници става въпрос за компания, близка или обвързвана с прочут народен представител и предприемач и предлагането обслужва негови и на политико-икономическия му кръг ползи.

За една-две години шумът към американските Топлоелектрическа централа затихна, без да стопира, само че през февруари т.г. натискът беше възобновен с цялостна мощ. Без да има директна насила от страна на страната, разнообразни бизнес ползи водят акция за разрушение на положителното име на вложителите и в последна сметка за обезценяване на тяхната инвестиция.

Според Илиян Василев това е класическа обстановка преди идно огромно разпределяне – първична и вторична приватизация.

" Чуждестранните вложители не са мечтани, борбата ще бъде сред локалните кланове и в този момент върви консолидация. Трагедията е, че се води борба, а пациентът е в тежко положение. Ударите са сред олигархични кланове, които с изключение на да изваждат от енергетиката, нямат концепция по какъв начин да я развиват, да я модернизират и създадат конкуретноспособна. Дори най-новия сегмент – този на ВЕИ-та е тотално килнат като наличие, тъй като е олигархизиран. Соларните панели не са по покривите на домовете и офисите на хората, а в опаковани в държавни памперси слънчеви паркове, владеене на олигарси ", счита Василев.

Поредното намаляване на имунната система на страната може да докара до доста неподходящи резултати, предизвестяват ексепртите. Това към този момент се случваше на два пъти и провокира тежи рецесии, от които енергийният бранш към момента не се е отърсил.