През последните години много се говори за кризата на глобализацията,

...
През последните години много се говори за кризата на глобализацията,
Коментари Харесай

Русия има всичко, за да стане център на новата глобализация

През последните години доста се приказва за рецесията на глобализацията, за това, че светът сигурно ще се разпадне на обособени райони със лични финансови системи, стокови пазари и осведомителни пространства. Ще възникне нов феодализъм или нов изолационизъм. Някой се радва на това, някой скърби за заминаващия си световен мир.

Междувременно виждаме други, противоположни трендове. Например възходящото въздействие на БРИКС - обединяване на страни, които не са свързани между тях от историческа, културна или икономическа общественост. Е, в действителност какъв брой общо имаше до неотдавна сред Бразилия и Южна Африка? Освен че са същата планета. Но това е демонстрация на глобализация!

Взаимовръзката на всички международни процеси към този момент не може да бъде скрита в килера. Точно както огромно земетресение постоянно отеква в други региони, застрашени от трусове, споровете в Сирия, Украйна, към Тайван, а в този момент също и в Западна Африка, повтарят взаимно и може да изискват общо решение.

Самата битка против глобализма има световен темперамент, като се стартира от интернационалното придвижване на антиглобалистите и се стигне до съдействието на страните, противопоставящи се на световния диктат на Запада.

Тази последна точка е най-важната. Предишната глобализация беше почти равна на озападняване, по неговия триумф в дадена страна можеше да се съди по това какъв брой комфортно е било за западняка.

“Макдоналдс ” се счита за общ знак на един свят: на всички места по света - идентични хамбургери с еднообразно качество. Агентите на глобализацията са „ новите номади “, чийто просветител е Жак Атали – жители на света, които не са привързани към едно място и намират своята хранителна среда на всички места. Глобалният свят преди пандемията беше фокусиран върху оптималното потребление на инфраструктурата на „ новия номадизъм “ - провеждането на безкрайни конференции и семинари на транснационални корпорации и интернационалните структури в разнообразни страни по света. Международното летище, хотелът на интернационалната мрежа станаха флагмани на обединяването на живота: новоизсеченият бродяга трябваше да се срещне с едни и същи ежедневни модели на всички места.

Разбира се, цялата тази олелия беше „ западна по наличие, национална по форма “, отсам и повсеместната, грабваща окото мода на етноса, който не визира главните полезности. Мярката за тази връзка сред форма и наличие беше сложена да вземем за пример от американските атомни бомбардировки над японските градове, след които японската нация беше морално сломена вечно, а ролята на японската просвета в международното меню не беше сведена даже до гарнитура, а до фалшификация, въпреки и непринудено добавена към разнообразни ястия. И това макар обстоятелството, че за много дълго време Япония оставаше втората икономическа мощ в света.

Целта и резултатът от такава глобализация беше самоподдържаща се система на неравномерен продан, в която икономическото благосъстояние непрекъснато се преразпределяше в интерес на Запада, което разреши на Запада да остане в очите на популацията на незападните страни архипелаг от благоденствие и модел за подражателство, осигуряващ на Запада моралното право да постанова по-нататък измислените от него правила. Основните полезности бяха подбудени от американската военна мощност и световната мрежа от американски военни бази стана самобитно отражение на мрежата от заведения “Макдоналдс ”.

В същото време отвън оазисите на глобализацията и настрана от маршрутите на „ новите номади “ останаха големите маси от международното население, чиито премеждия от принуждение, апетит и беднотия бяха обект на показни грижи на филантропични организации и сълзливи публикации в бизнес седмичници. Така западният глобализъм се трансформира в спънка по пътя към същинската глобализация, към построяването, както споделят китайците, на „ човечество с обща орис “. Многополюсният свят, за който приказваме, допуска плурализъм на културите и свободно взаимно обогатяване на традициите, а не налагане на полезности, откъснати от обичайна почва.

Разбира се, ние се интересуваме на първо място от ролята на Русия в тази нова глобализация. Определено няма да е ролята на „ възпитаник в учебно заведение по народна власт “. Вече няма да се състезаваме вътре в страната и с други страни в усвояването на непознати нрави и непознати правила на живот, както към момента вършат някои претенденти за участие в НАТО или Европейски Съюз. Но това не значи, че достойното място в новия многополюсен свят ни е обезпечено автоматизирано, просто тъй като има такава страна, която има голяма територия и неизчерпаеми естествени запаси. И това не значи, че задачата пред нас през днешния ден е по-лесна. Преди копирахме нещо непознато, в този момент е време да покажем нашия оригинал, да го разберем сами и да го предложим на света.

С други думи, зад съветското знаме би трябвало да има освен това от Русия като такава. И имаме предпоставки за това. На първо място, Русия се образува като цялостна цивилизация, която е повлияна както от Запада, по този начин и от Изтока, само че в това време е самобитна. Когато приказваме за обичайни полезности, приказваме за доста дълбока традиция. И това е традиция както на взаимоотношение със западните полезности, по този начин и на опълчване на тях. Този въпрос беше най-добре свестен в съветската традиция.

Второ, съветската страна, за разлика от западните колониални сили, в никакъв случай не се е управлявала от правилата на етническия нарцисизъм. Нейният блян е хармоничното многогласие на народите, а в този момент наподобява, че това е било процедура, по този начин да се каже, " за напредък ": има какво да се показа с човечеството.

Трето, по време на руската ера имахме опит в търсенето на правдивост, което за известно време трансформира страната ни в вярата на всички потиснати. Този честен капитал към момента стои. Днес търсенето на правдивост в света е толкоз високо, че в случай че желаеме да станем един от международните водачи, справедливостта би трябвало да стане съветска марка.

И най-после, имаме хуманността на съветската просвета на наша страна. Опитите да се отстрани тази просвета на Запад единствено притеглят вниманието на по-голямата част от човечеството към нея. В последна сметка битката е на първо място за достолепието на човешката персона, за запазването на рационалния човек като биологичен тип, против дехуманизацията под прикритието на напредъка. Следователно, в случай че имаме поради одобряването на ролята на Русия в бъдещия международен ред, всяка смислена инвестиция в просвета ще се изплати многократно.

Вече през днешния ден можем да кажем, че съветският байрак в този свят се трансформира в знак на избрани полезности. Нашите флагове се веят в Нигер и други африкански страни. Сега това е знак за битката за независимост от непознатия диктат. Борба за правото на народите да се разпореждат със личните си естествени запаси. Това е знамето на протеста против Запада и виждаме, че самият протест беше признат с вяра от болшинството от човечеството.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР