Много предпочитано място за снимки, но застрашено ли е то?
През последните години лавандулата зае значими площи, както в обичайните за нейното развъждане региони в Южна България, по този начин и нови територии, на всички места из страната. България е на второ място по добиви на етерично масло след Франция и макар южния си генезис, лавандулата е застрашена от климатичните промени.
Промените в климата водят до отрицателни последици при развъждането на лавандуловите насаждения в България, като двата съществени стресови фактори са температурният и този, който е породен от дефицита на влагозапасеност в почвите. Предприемането на незабавни ограничения свързани с развиването на поливните системи, избора и практическото въвеждане на нови, устойчиви на засушаванията сортове лавандула, както и агроклиматичното райониране на страната са подобаващи за една тактика, която ще приспособява родния производител на лавандула към тях и ще резервира водещите позиции на страната като главен производител на лавандула и лавандулово масло в света.
Лавандулата (Lavandula angustifolia Mill) е дълголетен вечнозелен шубрак и е скъпа етерично-маслена просвета. Етеричното ѝ масло се употребява в парфюмерийната и козметичната промишленост при производството на парфюми, тоалетна вода, шампоани, дезодоранти, кремове и сапуни. Маслото демонстрира необятен набор от фармакологични дейности, в това число спазмолитично, седативно, антисептично и противовъзпалително, което дефинира неговата стойност в билколечението. Цветовете се употребяват и като фалшификация в кулинарията. Лавандулата е и отлично декоративно растение, положително нектароносно растение, а медът от нея има освен отличен мирис, само че и лечебни свойства.
Род лавандула (Lavandula L.) включва към 30 типа, като 2 типа са въведени в просвета: теснолистни и широколистни (L. latifolia Medic.) Етерично масло от втория тип се разграничава по компонентния си състав, има остра миризма и се употребява основно за ароматизиране на сапуни.
Естественият ареал на теснолистната лавандула се намира в северната част на Средиземноморския район и включва Южна Франция, Португалия, Италия, Испания, Гърция, Корсика, Сардиния, Сицилия, като на север доближава до Тирол, в Приморските Алпи се издига до 1700 м надморска височина.
Лавандулата е импортирана в България през 1907 година и стартира да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години на ХХ век тази просвета се отглежда най-вече в регионите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, само че в последно време е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 декар 4 – 5 годишно насаждение се създават 300 – 400 кг цвят, от които се получават 3 – 10 кг. масло.
Някои характерности на лавандулата
Лавандулата цъфти през юни – юли за 25 – 30 дни, а семената узряват през август – септември. Продължителността на живота на едно растение е повече от 20 – 30 години. Размножава се посредством семена и вегетативно. Реколтата от лавандула се прибира към края на юни – началото на юли.
За приемане на етерично масло съцветията се събират и незабавно се изпращат за обработка посредством хидродестилация. Добивът на съцветия е 2,5 – 3,5 т/ха, в напредналите ферми те получават до 6 т/ха. Съдържанието на етерично масло в съцветията на най-хубавите сортове доближава 1,8% мокро тегло.
Какви са метеорологичните особености на лавандулата?
Лавандулата устоя на температури до -25 °C. Растението е светлолюбиво. Не е взискателно към почвените условия, пораства на шисти, карбонатни почви. Тежките, глинести почви с високи подпочвени води са несъответствуващи.
След засаждане лавандулата би трябвало да се полива през горещите месеци, като младите растения би трябвало да се поливат по-често от възрастните, към един път седмично. Поливането не би трябвало да бъде прекалено. За да не загнива растението, е нужен добър дренаж още преди засаждането. Но като цяло растението е доста по-непретенциозно спрямо други етерично маслени култури. Днес културата у нас заема значими площи на територията както на Южна България, по този начин и в Северна България в областите Варна, Добрич и Шумен.
Лавандулата обича средиземноморския полусух климат. Най-подходяща просвета е за умерено топли райони, които имат топли и хладни зими. Оптималната температура за естествен напредък на лавандулата е 15 – 30 °C. Има обаче сортове, които порастват в по-студени региони и те биха могли да устоят на температури от -23 до -20 °C.
В България лавандула стартира да се отглежда при започване на ХХ век, само че на север – в региона на Крим, да вземем за пример, лавандула се отглежда много по-рано. От години лавандулата сполучливо се отглежда на територията на Молдова и Украйна, с все по-нарастващи площи, по този начин че ако у нас трайните засушавания станат безспорен факт, то на север от нас площите ще се усилят от ден на ден.
В Молдова първите насаждения са от 50-те години на предишния век, като последните 10 години нарастват от ден на ден като повърхност, без да е обвързвано с смяната на климата. Ако можем да създадем съпоставяне – там изискванията са същите като в Североизточна България, качеството на маслото е чудесно и цената на продукцията е конкурентна, като към нея имат интерес главно от Франция.
Какви са въздействията на климатичните промени върху лавандуловите растения?
Климатичните промени носят редица провокации в световен, само че и местен мащаб. Изменението на климата се чака да усили топлинния стрес (физиологичната реакция на растението на високите атмосферни температури), честотата на дефицита на вода и увеличените солени почви.
Концепцията за “стрес ", в началото прилагана за животните, е изцяло използвана и за растенията. Стресът при растенията е комплицирана защитна реакция, която включва както неспецифични (общи за другите типове стресови фактори), по този начин и характерни съставни елементи. Установено е, че растенията могат да популяризират положението на стрес от зоната на влияние на стресовия фактор надалеч оттатък неговите граници благодарение на отдалечени електрически сигнали.
Реакцията на растенията към напрежението нормално е комплицирана и включва:
- нараснала пропускливост на клетъчните мембрани,
- увеличение на освобождението на калций и калий,
- растежът и деленето на клетките се забавят,
- дишането се усилва и фотосинтезата протича постепенно.
Топлинният стрес е един от най-важните стресови фактори за лавандулата
Абиотични стресови фактори са стойностите на неживата природа, които оказват въздействие на живите организми. Топлинният стрес е един от най-важните абиотични стресови фактори за множеството растения, в това число и за лавандулата. Той предизвиква доста понижаване на растежа и добивите. Освен това той поврежда веригата за транспорт на субстанции в самото растение. При съществуване на топлинен стрес това може да докара до увреждане на фотосинтетичната система и да унищожи естествената обмяна на веществата посредством увреждане на протеини, липиди и нуклеинови киселини.
Допълнителен стресов фактор би бил недостигът на вода, което визира продуктивността на растенията, до понижаване на фотосинтезата и затова и растежа им. Продължителните интервали без превалявания основават условия за неприятно влагозапасяване през студения интервал и доста бързо привършване на почвената влага през топлите месеци от годината. В последните години засушаванията в България през юли и август имат дълготрайност от 30 до 60 дни, в обособени години доближават 80 и 90 дни, като минава от лятна в есенна суша. Сушата може да има доста влияние върху целия метаболизъм на растението, в това число и като засегне производството на етерични масла, които се явяват вторични метаболити.
Лавандулата е изключително податлива на промени в климатичните условия и това може да докара до понижаване добивите и засетите площи с нея.
Често срещано неправилно разбиране в промишлеността за етерично маслени растения е, че измръзването е главната причина за спада в производството на лавандула. В реалност крайните температури – включително и рисковите горещини, са в основата на най-сериозните проблеми. Ареалът на развъждане на растението претърпява най-горещото и най-сухо време досега. Ако климатичните условия са прекомерно горещи, растенията не могат да задържат задоволително влага, с цел да оцелеят през зимата.
България би била в добра позиция да продължи да обезпечава първокачествен рандеман от лавандула. Въздействието на изменението на климата обаче докара до понижаване на преваляванията през зимата, което се отразява на качеството на добива от лавандула. Дъждовната вода е значима част от напоителния развой за ароматни растения – и по-специално за лавандула. Докато ароматните растения могат да порастват в горещи условия с малко превалявания, пониженото равнище на напояване може да понижи общия рандеман.
Има и още един значим миг – защото международният пазар на лавандулово масло е свръхнаситен, едно понижаване на площите посредством премахване на част от насажденията в даден район, би балансирало пазара и цената на маслото. Така че някои компликации, свързани с смяна на климата, особено при тази просвета могат да се окажат и плюс за част от производителите ѝ в различен район на Европа. При всички положения при лавандулата, както и при розата, става дума за нишов бранш, който не е мотор на българското земеделие.
Какви са евентуалните решения?
Европа е най-бързо затоплящият се континент, тъй че е належащо да се намерят нови източници на вариации, които да се оправят с топлинния стрес и за обработване, размножаване основаване на нови генотипи и сортове лавандула.
Необходимо е да се разработят ефикасни и ефикасни способи за скрининг, с цел да се разпознават и проучват физиологичните основи на толерантността към абиотичните фактори.
Важна мярка за намаляване следствията от изменението на климата може да бъде агроклиматичното райониране на страната, тоест дадени сортове и култури да бъдат отглеждани в региони, в които те в най-малка степен ще бъдат наранени от агрометеорологичните условия, назад на досегашната процедура на безпорядък, при която се пробва на всички места да се гледат всички култури.
Друга мярка би била създаване на мрежа от демонстрационни полета, каквато съществува в множеството европейски страни. Чрез нея в полски условия може да се тества реакцията на разнообразни сортове и генотипи на рисковите агроклиматични условия за избор на най-подходящите за съответния регион. Това може да стане както посредством съответните браншови организации на производителите, по този начин и посредством партньорство с научните институти и Министерство на земеделието.
И не на последно място възстановяване и разширение на поливните системи и уреди, които да подсигурят набиране на нужните ресурси от вода в почвите за превъзмогване на отрицателните последици от напрежението върху растенията породен от по-високите температури и дефицита на вода.
*Автор на публикацията е Роман Рачков, който е част от авторския екип на Климатека. Той е агроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана, има ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа.
Промените в климата водят до отрицателни последици при развъждането на лавандуловите насаждения в България, като двата съществени стресови фактори са температурният и този, който е породен от дефицита на влагозапасеност в почвите. Предприемането на незабавни ограничения свързани с развиването на поливните системи, избора и практическото въвеждане на нови, устойчиви на засушаванията сортове лавандула, както и агроклиматичното райониране на страната са подобаващи за една тактика, която ще приспособява родния производител на лавандула към тях и ще резервира водещите позиции на страната като главен производител на лавандула и лавандулово масло в света.
Лавандулата (Lavandula angustifolia Mill) е дълголетен вечнозелен шубрак и е скъпа етерично-маслена просвета. Етеричното ѝ масло се употребява в парфюмерийната и козметичната промишленост при производството на парфюми, тоалетна вода, шампоани, дезодоранти, кремове и сапуни. Маслото демонстрира необятен набор от фармакологични дейности, в това число спазмолитично, седативно, антисептично и противовъзпалително, което дефинира неговата стойност в билколечението. Цветовете се употребяват и като фалшификация в кулинарията. Лавандулата е и отлично декоративно растение, положително нектароносно растение, а медът от нея има освен отличен мирис, само че и лечебни свойства.
Род лавандула (Lavandula L.) включва към 30 типа, като 2 типа са въведени в просвета: теснолистни и широколистни (L. latifolia Medic.) Етерично масло от втория тип се разграничава по компонентния си състав, има остра миризма и се употребява основно за ароматизиране на сапуни.
Естественият ареал на теснолистната лавандула се намира в северната част на Средиземноморския район и включва Южна Франция, Португалия, Италия, Испания, Гърция, Корсика, Сардиния, Сицилия, като на север доближава до Тирол, в Приморските Алпи се издига до 1700 м надморска височина.
Лавандулата е импортирана в България през 1907 година и стартира да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години на ХХ век тази просвета се отглежда най-вече в регионите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, само че в последно време е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 декар 4 – 5 годишно насаждение се създават 300 – 400 кг цвят, от които се получават 3 – 10 кг. масло.
Някои характерности на лавандулата
Лавандулата цъфти през юни – юли за 25 – 30 дни, а семената узряват през август – септември. Продължителността на живота на едно растение е повече от 20 – 30 години. Размножава се посредством семена и вегетативно. Реколтата от лавандула се прибира към края на юни – началото на юли.
За приемане на етерично масло съцветията се събират и незабавно се изпращат за обработка посредством хидродестилация. Добивът на съцветия е 2,5 – 3,5 т/ха, в напредналите ферми те получават до 6 т/ха. Съдържанието на етерично масло в съцветията на най-хубавите сортове доближава 1,8% мокро тегло.
Какви са метеорологичните особености на лавандулата?
Лавандулата устоя на температури до -25 °C. Растението е светлолюбиво. Не е взискателно към почвените условия, пораства на шисти, карбонатни почви. Тежките, глинести почви с високи подпочвени води са несъответствуващи.
След засаждане лавандулата би трябвало да се полива през горещите месеци, като младите растения би трябвало да се поливат по-често от възрастните, към един път седмично. Поливането не би трябвало да бъде прекалено. За да не загнива растението, е нужен добър дренаж още преди засаждането. Но като цяло растението е доста по-непретенциозно спрямо други етерично маслени култури. Днес културата у нас заема значими площи на територията както на Южна България, по този начин и в Северна България в областите Варна, Добрич и Шумен.
Лавандулата обича средиземноморския полусух климат. Най-подходяща просвета е за умерено топли райони, които имат топли и хладни зими. Оптималната температура за естествен напредък на лавандулата е 15 – 30 °C. Има обаче сортове, които порастват в по-студени региони и те биха могли да устоят на температури от -23 до -20 °C.
В България лавандула стартира да се отглежда при започване на ХХ век, само че на север – в региона на Крим, да вземем за пример, лавандула се отглежда много по-рано. От години лавандулата сполучливо се отглежда на територията на Молдова и Украйна, с все по-нарастващи площи, по този начин че ако у нас трайните засушавания станат безспорен факт, то на север от нас площите ще се усилят от ден на ден.
В Молдова първите насаждения са от 50-те години на предишния век, като последните 10 години нарастват от ден на ден като повърхност, без да е обвързвано с смяната на климата. Ако можем да създадем съпоставяне – там изискванията са същите като в Североизточна България, качеството на маслото е чудесно и цената на продукцията е конкурентна, като към нея имат интерес главно от Франция.
Какви са въздействията на климатичните промени върху лавандуловите растения?
Климатичните промени носят редица провокации в световен, само че и местен мащаб. Изменението на климата се чака да усили топлинния стрес (физиологичната реакция на растението на високите атмосферни температури), честотата на дефицита на вода и увеличените солени почви.
Концепцията за “стрес ", в началото прилагана за животните, е изцяло използвана и за растенията. Стресът при растенията е комплицирана защитна реакция, която включва както неспецифични (общи за другите типове стресови фактори), по този начин и характерни съставни елементи. Установено е, че растенията могат да популяризират положението на стрес от зоната на влияние на стресовия фактор надалеч оттатък неговите граници благодарение на отдалечени електрически сигнали.
Реакцията на растенията към напрежението нормално е комплицирана и включва:
- нараснала пропускливост на клетъчните мембрани,
- увеличение на освобождението на калций и калий,
- растежът и деленето на клетките се забавят,
- дишането се усилва и фотосинтезата протича постепенно.
Топлинният стрес е един от най-важните стресови фактори за лавандулата
Абиотични стресови фактори са стойностите на неживата природа, които оказват въздействие на живите организми. Топлинният стрес е един от най-важните абиотични стресови фактори за множеството растения, в това число и за лавандулата. Той предизвиква доста понижаване на растежа и добивите. Освен това той поврежда веригата за транспорт на субстанции в самото растение. При съществуване на топлинен стрес това може да докара до увреждане на фотосинтетичната система и да унищожи естествената обмяна на веществата посредством увреждане на протеини, липиди и нуклеинови киселини.
Допълнителен стресов фактор би бил недостигът на вода, което визира продуктивността на растенията, до понижаване на фотосинтезата и затова и растежа им. Продължителните интервали без превалявания основават условия за неприятно влагозапасяване през студения интервал и доста бързо привършване на почвената влага през топлите месеци от годината. В последните години засушаванията в България през юли и август имат дълготрайност от 30 до 60 дни, в обособени години доближават 80 и 90 дни, като минава от лятна в есенна суша. Сушата може да има доста влияние върху целия метаболизъм на растението, в това число и като засегне производството на етерични масла, които се явяват вторични метаболити.
Лавандулата е изключително податлива на промени в климатичните условия и това може да докара до понижаване добивите и засетите площи с нея.
Често срещано неправилно разбиране в промишлеността за етерично маслени растения е, че измръзването е главната причина за спада в производството на лавандула. В реалност крайните температури – включително и рисковите горещини, са в основата на най-сериозните проблеми. Ареалът на развъждане на растението претърпява най-горещото и най-сухо време досега. Ако климатичните условия са прекомерно горещи, растенията не могат да задържат задоволително влага, с цел да оцелеят през зимата.
България би била в добра позиция да продължи да обезпечава първокачествен рандеман от лавандула. Въздействието на изменението на климата обаче докара до понижаване на преваляванията през зимата, което се отразява на качеството на добива от лавандула. Дъждовната вода е значима част от напоителния развой за ароматни растения – и по-специално за лавандула. Докато ароматните растения могат да порастват в горещи условия с малко превалявания, пониженото равнище на напояване може да понижи общия рандеман.
Има и още един значим миг – защото международният пазар на лавандулово масло е свръхнаситен, едно понижаване на площите посредством премахване на част от насажденията в даден район, би балансирало пазара и цената на маслото. Така че някои компликации, свързани с смяна на климата, особено при тази просвета могат да се окажат и плюс за част от производителите ѝ в различен район на Европа. При всички положения при лавандулата, както и при розата, става дума за нишов бранш, който не е мотор на българското земеделие.
Какви са евентуалните решения?
Европа е най-бързо затоплящият се континент, тъй че е належащо да се намерят нови източници на вариации, които да се оправят с топлинния стрес и за обработване, размножаване основаване на нови генотипи и сортове лавандула.
Необходимо е да се разработят ефикасни и ефикасни способи за скрининг, с цел да се разпознават и проучват физиологичните основи на толерантността към абиотичните фактори.
Важна мярка за намаляване следствията от изменението на климата може да бъде агроклиматичното райониране на страната, тоест дадени сортове и култури да бъдат отглеждани в региони, в които те в най-малка степен ще бъдат наранени от агрометеорологичните условия, назад на досегашната процедура на безпорядък, при която се пробва на всички места да се гледат всички култури.
Друга мярка би била създаване на мрежа от демонстрационни полета, каквато съществува в множеството европейски страни. Чрез нея в полски условия може да се тества реакцията на разнообразни сортове и генотипи на рисковите агроклиматични условия за избор на най-подходящите за съответния регион. Това може да стане както посредством съответните браншови организации на производителите, по този начин и посредством партньорство с научните институти и Министерство на земеделието.
И не на последно място възстановяване и разширение на поливните системи и уреди, които да подсигурят набиране на нужните ресурси от вода в почвите за превъзмогване на отрицателните последици от напрежението върху растенията породен от по-високите температури и дефицита на вода.
*Автор на публикацията е Роман Рачков, който е част от авторския екип на Климатека. Той е агроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана, има ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ