Още веднъж за и против ваксините
През последните години броят на имунизациите се е нараснал в имунизационния календар освен на България, само че и в разнообразни европейски и отвън контитента страни.
Така да вземем за пример през 1900 година се е поставяла единствено една ваксина – тази против едрата шарка (вариола), с помощта на която всеобщото слагане води до изкореняването ѝ в целия свят. През 1960г. броят на имунизациите е бил пет, през 1980г. този брой се усилва на седем, а към днешна дата към наложителните имунизации влизат ваксини против 11 инфекциозни болести – хепатит В, туберкулоза, морбили, паротит (заушка), рубеола, пневмококова болест, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и против Haemophilus influenzae вид Б.
На фона на увеличаващия се брой на имунизациите, за усъвършенстване на имунизационния календар и надлежно възстановяване на груповия имунитет против постоянно срещани инфекции, се понижава количеството на вложените антигени (чуждородни белтъци), нужни за построяването на отбрана.
Ваксините освен не натоварват имунната система, само че те имат отношение към попречване на отслабването на имунните сили на организма – посредством обезпечаване на отбрана против вирусни и бактериални инфекции, включително и попречване на вторично зародилите такива.
Чрез софтуерна стратегия е изчислено, че в случай че всички 11 ваксини бъдат сложени на едно дете единствено 0,1% от потенциала на неговата имунна система ще бъде зает.
Още по време на раждане (тук се изключват родените с Цезарово сечение), преминавайки през влагалищната среда на майката се реализира контакт с населяващата го микробна флора (поне 18 типа бактерии). Последващ непосреден контакт е този с ареолата (пигментираната част към зърното на гърдата), която също не е стерилна. По този метод кърмачетата са естествено изложени на разнообразни типове микроорганизми.
Обяснението за какво имунизациите не претрупват имунната система се крие в това, че даже и броят на включените ваксини да е по-голям спрямо преди 20 или 50 години, антигенното им наличие е доста понижено. Като образец през 1980 година имунизациите в имунизационния календар са били против 7 инфекциозни болести, а общото им антигенно количество е било 3041.
Към днешна дата имунизациите, които се слагат са против 11 инфекциозни болести, а антигенното количество – едвам 123-126. Това демонстрира, че даже и да се внасят нови съставни елементи, самите ваксини търпят непрекъснато усъвършенстване и надлежно понижаване на антигенното наличие, на фона на поддържане на задоволителен имунен отговор, който да води до отбрана.
Минималното време за повишаване на имунния отговор до степен обезпечаване на отбрана (достатъчен брой на синтеза на имунни кафези, които да обезпечат характерна имунна памет) е една седмица. А за образуването на високо под напрежение имунитет са нужни две до три седмици.
Комбинирането на няколко типа антигени от разнообразни инфекциозни причинители в една ваксина освен не води до претоварване, само че и в някои случаи до потенциране на образуването на имунния отговор.
Непосредствено след раждането имунна система на новороденото е „ подготвена “ да отговори на доста антигени от околната среда, скоито то ще се сблъска, както и на определените антигени във имунизациите. Децата би трябвало да получат имунизациите си допустимо най-бързо, с цел да им се обезпечи отбрана през уязвимите ранни месеци от живота им. Поставянето на няколко ваксини дружно има отношение към разреждане визитите при персоналния доктор, икономисване време и средства.
Въпреки че имунизациите не са лишени от опцията за поява на нежелани реакции, техните изгоди ясно надвишават рисковете.
Puls.bg
Така да вземем за пример през 1900 година се е поставяла единствено една ваксина – тази против едрата шарка (вариола), с помощта на която всеобщото слагане води до изкореняването ѝ в целия свят. През 1960г. броят на имунизациите е бил пет, през 1980г. този брой се усилва на седем, а към днешна дата към наложителните имунизации влизат ваксини против 11 инфекциозни болести – хепатит В, туберкулоза, морбили, паротит (заушка), рубеола, пневмококова болест, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и против Haemophilus influenzae вид Б.
На фона на увеличаващия се брой на имунизациите, за усъвършенстване на имунизационния календар и надлежно възстановяване на груповия имунитет против постоянно срещани инфекции, се понижава количеството на вложените антигени (чуждородни белтъци), нужни за построяването на отбрана.
Ваксините освен не натоварват имунната система, само че те имат отношение към попречване на отслабването на имунните сили на организма – посредством обезпечаване на отбрана против вирусни и бактериални инфекции, включително и попречване на вторично зародилите такива.
Чрез софтуерна стратегия е изчислено, че в случай че всички 11 ваксини бъдат сложени на едно дете единствено 0,1% от потенциала на неговата имунна система ще бъде зает.
Още по време на раждане (тук се изключват родените с Цезарово сечение), преминавайки през влагалищната среда на майката се реализира контакт с населяващата го микробна флора (поне 18 типа бактерии). Последващ непосреден контакт е този с ареолата (пигментираната част към зърното на гърдата), която също не е стерилна. По този метод кърмачетата са естествено изложени на разнообразни типове микроорганизми.
Обяснението за какво имунизациите не претрупват имунната система се крие в това, че даже и броят на включените ваксини да е по-голям спрямо преди 20 или 50 години, антигенното им наличие е доста понижено. Като образец през 1980 година имунизациите в имунизационния календар са били против 7 инфекциозни болести, а общото им антигенно количество е било 3041.
Към днешна дата имунизациите, които се слагат са против 11 инфекциозни болести, а антигенното количество – едвам 123-126. Това демонстрира, че даже и да се внасят нови съставни елементи, самите ваксини търпят непрекъснато усъвършенстване и надлежно понижаване на антигенното наличие, на фона на поддържане на задоволителен имунен отговор, който да води до отбрана.
Минималното време за повишаване на имунния отговор до степен обезпечаване на отбрана (достатъчен брой на синтеза на имунни кафези, които да обезпечат характерна имунна памет) е една седмица. А за образуването на високо под напрежение имунитет са нужни две до три седмици.
Комбинирането на няколко типа антигени от разнообразни инфекциозни причинители в една ваксина освен не води до претоварване, само че и в някои случаи до потенциране на образуването на имунния отговор.
Непосредствено след раждането имунна система на новороденото е „ подготвена “ да отговори на доста антигени от околната среда, скоито то ще се сблъска, както и на определените антигени във имунизациите. Децата би трябвало да получат имунизациите си допустимо най-бързо, с цел да им се обезпечи отбрана през уязвимите ранни месеци от живота им. Поставянето на няколко ваксини дружно има отношение към разреждане визитите при персоналния доктор, икономисване време и средства.
Въпреки че имунизациите не са лишени от опцията за поява на нежелани реакции, техните изгоди ясно надвишават рисковете.
Puls.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ