Васил Велев: България се нуждае от внос на 100 хил. работници годишно
През последните години бизнесът в Бъглария страда от изострен дефицит на работна ръка - освен висококвалифицирани чиновници, само че във всички сфери на промишлеността и услугите. Причините за това се крият от една страна в демографската обстановка в страната - повече хора се пенсионират, в сравнение с навлизат на пазара на труда; а от друга - в емиграцията, движена от търсенето на по-висок стандарт на живот на Запад.
Едно от вероятните решения на казуса е вносът на служащи от трети страни, показва пред Money.bg Васил Велев, изпълнителен шеф на " Стара Планина Холд " и ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
" България всяка година губи по към 50 хиляди души от пазара на труда, основно по демографски аргументи, защото се пенсионират с 45 хиляди повече, в сравнение с идват на пазара на труда, навършвайки 18-годишна възраст ", споделя той.
Същевременно ножицата сред отпътувалите в чужбина и върналите се назад в страна последователно се затваря, само че България към момента регистрира чиста емиграция. " За 2019 година още няма данни, само че за 2018 година разликата бе 5 хиляди сред напусналите и върналите се ", пресмята Велев.
Дори и емиграцията да спре обаче, това няма да е задоволително, защото главният проблем е демографската обстановка. " Това е наклонност, която ще продължи идващите 20 години, просто тъй като не са се родили преди 20 година тези хора. Те няма по какъв начин да се появят, единствената опция да се компенсира този спад на пазара на труда е импорт на човешки запаси ", убеден е Велев
Той показва, че пред бизнеса има и други благоприятни условия: машинизация, автоматизация и роботизация на процесите. " Но това, първо, не на всички места е допустимо, второ, не води до такава огромна степен за редуциране на личен състав, просто води до разслояване в допълнение на уменията на хората: едни, които обслужват роботите механически - с висока квалификация; и други, които са без подготовка и зареждат магазините с материал ".
Скорошна анкета на Агенцията по заетостта измежду работодателите демонстрира, че в средносрочен проект са нужни 300 хиляди души, или годишно, от порядъка на 100 хиляди, споделя Велев. " А ние внасяме 15 хиляди за предходната година, освен това близо 11 хиляди от тях са сезонна претовареност - т.е. за три месеца в туризма ".
Председателят на АИКБ показва, че обстановката е сходна в редица други европейски страни, само че разликата сред България и тях е, че те вършат стъпки към облекчение на трудовата миграция, с цел да облекчат дефицита на работна ръка и да поддържат стопанските системи си.
Броят на чужденците от трети страни, които са намерили работа в България, пораства три пъти за последните години, с помощта на някои облекчения. Това важи изключително за сезонната претовареност, където режимът към този момент е регистрационен, а не е позволителен, споделя Велев.
Това обаче не е задоволително. " Много бързо се трансформират нещата, само че има още редица оферти на бизнеса за облекчение на трудовата имиграция, които би трябвало да бъдат в интензивен проект разисквани и признати, с цел да отговорим на тази нужда. Ние би трябвало да създадем практиките у нас, законодателството, не по-лошо от това, което е в Германия, Полша, Чехия, с които се конкурираме на пазара на труда. Не стига, че при нас в действителност няма конкурентното преимущество високо заплащане, заради ниската продуктивност на труда. Но в случай че имаме и по-тежки административни, а и финансови условия и процедури, то тогава ние губим тази борба за човешки запаси от трети страни ", безапелационен той.
И показва, че " без това няма по какъв начин да решим казуса с потребността от ускорено икономическо развиване, от увеличение на приходите на хората, на виталния стандарт в страната ".
Ситуацията е такава, че " няма стопански бранш, който да не е обиден ". " На процедура даже държавната администрация се оплаква - имат проблеми с обезпечаване на квалифицирани експерти, и централните ведомства, и в локалната администрация също ", показва той.
Подходящи страни, от които България може да внесе работна ръка, са Украйна, Молдова, Виетнам, Киргизстан, Молдова, Армения, Грузия и други. Започнати са диалози и с още няколко страни от някогашния Съветски съюз: Узбекистан, Таджикистан, които са относително млади народи и висока безработица и са подобаващи за импорт на човешки запаси, уточни Велев.
Има ли безработица в България?
Според последните данни на националната статистика безработицата е 4,1 % - рекордно ниска. Според Велев, тя на практика липсва. " Трябва да спрем да приказваме за безработица, ние в действителност имаме хора, на които не им се работи. Защото работа в страната има задоволително, от време на време е нужна преквалификация или вътрешна миграция. Напоследък се вижда и такова събитие - подправени безработни, т.е. връщат се хора от чужбина, където са били общи служащи на ниски хонорари - ниски за Англия или Германия, само че високи по отношение на българските равнища. Тук те получават компенсации за безработица от българските обществени фондове, които са 60% от възнагражденията им в чужбина. Тоест 1 000, 1 500 лева месечно и явно при тези необлагаеми месечни доходи те нямат претекст да си търсят работа. Или в случай че работят, работят в сивия бранш ".
" Това е едно събитие, което стартира да придобива все по-застрашителни размери и би трябвало да се вземат съответни ограничения ", безапелационен е той.
Заплатите изяждат вложенията
Недостигът на работна ръка и потребността от по-високи заплати, които да задържат съществуващите фрагменти, пречи на бизнеса да се развива с нужните темпове. Причината се крие в изпреварващия растеж на заплатите по отношение на продуктивността на труда.
" Всъщност, това е една от аргументите за незадоволителния растеж на вложенията в страната. Общият размер на вложенията - на разноските за придобиване на дълготрайни материални активи към брутния вътрешен артикул е под 19% при нас, при 24-25% приблизително за Европейски Съюз. Толкова беше при нас и преди десетина години като съответствие ", показва Велев.
Населението понижава - администрацията не
Високите са растежите на възнагражденията и в държавната администрация. " Не е неприятно, че порастват възнагражденията, неприятно е, че не се усъвършенства числеността на личния състав. Защото ние като нация понижаваме, само че обществената администрация - държавна и общинска, Министерство на вътрешните работи и другите служби - остават непрекъснати и относителният им дял към този момент стартира доста да тежи на стопанската система ", споделя той.
Коронавируса - да не си сътворяваме проблеми сами
Прогнозата за тази година за българската стопанска система е в допълнение затруднена точно от развиването на ковид. " Виждаме, че в Китай епидемията си отива вследствие на взетите ограничения - там всеки ден се разболяват доста по-малко души, в сравнение с биват излекувани. И лека бавно се възстановява живота там, стопанската система, доставките от Китай. Но тъкмо в противоположна посока се движат нещата в Европа, която и е нашият главен стопански сътрудник. Две трети от стокообмена е със страните от Европейски Съюз - както импорт, по този начин и експорт ", споделя Велев.
И напомня: " Българската стопанска система е отворена и е функционалност на международната, най-много на европейската, тъй че ние нямаме самостоятелността и силата сами да се противопоставим на една международна икономическа рецесия. За момента няма такова нещо, предприятията работят добре, оправят се с появилите се на места проблеми с доставки на първични материали, заменят се с други подобаващи, предприятията действат обикновено, не би трябвало да си сътворяваме сами проблеми там, където ги няма. Не бива да си сътворяваме проблеми поради несъразмерни страхове и преосигуряване и да създадем повече проблеми, в сравнение с решаваме, предпазвайки се от въпросния вирус, защото учебните заведения са затворени, само че моловете са цялостни, заведенията за хранене също. Хората би трябвало да бъдат приканени да съблюдават обикновени правила за хигиена, постоянно миене на ръце, да заобикалят ненужни пътувания и събирания на доста хора на едно място, само че не трябва да се затварят градове и предприятия и работни срещи от несъразмерен боязън, тъй като това ще докара до дълготрайни или най-малко средносрочни загуби ", безапелационен е ръководителят на АИКБ.
Едно от вероятните решения на казуса е вносът на служащи от трети страни, показва пред Money.bg Васил Велев, изпълнителен шеф на " Стара Планина Холд " и ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
" България всяка година губи по към 50 хиляди души от пазара на труда, основно по демографски аргументи, защото се пенсионират с 45 хиляди повече, в сравнение с идват на пазара на труда, навършвайки 18-годишна възраст ", споделя той.
Същевременно ножицата сред отпътувалите в чужбина и върналите се назад в страна последователно се затваря, само че България към момента регистрира чиста емиграция. " За 2019 година още няма данни, само че за 2018 година разликата бе 5 хиляди сред напусналите и върналите се ", пресмята Велев.
Дори и емиграцията да спре обаче, това няма да е задоволително, защото главният проблем е демографската обстановка. " Това е наклонност, която ще продължи идващите 20 години, просто тъй като не са се родили преди 20 година тези хора. Те няма по какъв начин да се появят, единствената опция да се компенсира този спад на пазара на труда е импорт на човешки запаси ", убеден е Велев
Той показва, че пред бизнеса има и други благоприятни условия: машинизация, автоматизация и роботизация на процесите. " Но това, първо, не на всички места е допустимо, второ, не води до такава огромна степен за редуциране на личен състав, просто води до разслояване в допълнение на уменията на хората: едни, които обслужват роботите механически - с висока квалификация; и други, които са без подготовка и зареждат магазините с материал ".
Скорошна анкета на Агенцията по заетостта измежду работодателите демонстрира, че в средносрочен проект са нужни 300 хиляди души, или годишно, от порядъка на 100 хиляди, споделя Велев. " А ние внасяме 15 хиляди за предходната година, освен това близо 11 хиляди от тях са сезонна претовареност - т.е. за три месеца в туризма ".
Председателят на АИКБ показва, че обстановката е сходна в редица други европейски страни, само че разликата сред България и тях е, че те вършат стъпки към облекчение на трудовата миграция, с цел да облекчат дефицита на работна ръка и да поддържат стопанските системи си.
Броят на чужденците от трети страни, които са намерили работа в България, пораства три пъти за последните години, с помощта на някои облекчения. Това важи изключително за сезонната претовареност, където режимът към този момент е регистрационен, а не е позволителен, споделя Велев.
Това обаче не е задоволително. " Много бързо се трансформират нещата, само че има още редица оферти на бизнеса за облекчение на трудовата имиграция, които би трябвало да бъдат в интензивен проект разисквани и признати, с цел да отговорим на тази нужда. Ние би трябвало да създадем практиките у нас, законодателството, не по-лошо от това, което е в Германия, Полша, Чехия, с които се конкурираме на пазара на труда. Не стига, че при нас в действителност няма конкурентното преимущество високо заплащане, заради ниската продуктивност на труда. Но в случай че имаме и по-тежки административни, а и финансови условия и процедури, то тогава ние губим тази борба за човешки запаси от трети страни ", безапелационен той.
И показва, че " без това няма по какъв начин да решим казуса с потребността от ускорено икономическо развиване, от увеличение на приходите на хората, на виталния стандарт в страната ".
Ситуацията е такава, че " няма стопански бранш, който да не е обиден ". " На процедура даже държавната администрация се оплаква - имат проблеми с обезпечаване на квалифицирани експерти, и централните ведомства, и в локалната администрация също ", показва той.
Подходящи страни, от които България може да внесе работна ръка, са Украйна, Молдова, Виетнам, Киргизстан, Молдова, Армения, Грузия и други. Започнати са диалози и с още няколко страни от някогашния Съветски съюз: Узбекистан, Таджикистан, които са относително млади народи и висока безработица и са подобаващи за импорт на човешки запаси, уточни Велев.
Има ли безработица в България?
Според последните данни на националната статистика безработицата е 4,1 % - рекордно ниска. Според Велев, тя на практика липсва. " Трябва да спрем да приказваме за безработица, ние в действителност имаме хора, на които не им се работи. Защото работа в страната има задоволително, от време на време е нужна преквалификация или вътрешна миграция. Напоследък се вижда и такова събитие - подправени безработни, т.е. връщат се хора от чужбина, където са били общи служащи на ниски хонорари - ниски за Англия или Германия, само че високи по отношение на българските равнища. Тук те получават компенсации за безработица от българските обществени фондове, които са 60% от възнагражденията им в чужбина. Тоест 1 000, 1 500 лева месечно и явно при тези необлагаеми месечни доходи те нямат претекст да си търсят работа. Или в случай че работят, работят в сивия бранш ".
" Това е едно събитие, което стартира да придобива все по-застрашителни размери и би трябвало да се вземат съответни ограничения ", безапелационен е той.
Заплатите изяждат вложенията
Недостигът на работна ръка и потребността от по-високи заплати, които да задържат съществуващите фрагменти, пречи на бизнеса да се развива с нужните темпове. Причината се крие в изпреварващия растеж на заплатите по отношение на продуктивността на труда.
" Всъщност, това е една от аргументите за незадоволителния растеж на вложенията в страната. Общият размер на вложенията - на разноските за придобиване на дълготрайни материални активи към брутния вътрешен артикул е под 19% при нас, при 24-25% приблизително за Европейски Съюз. Толкова беше при нас и преди десетина години като съответствие ", показва Велев.
Населението понижава - администрацията не
Високите са растежите на възнагражденията и в държавната администрация. " Не е неприятно, че порастват възнагражденията, неприятно е, че не се усъвършенства числеността на личния състав. Защото ние като нация понижаваме, само че обществената администрация - държавна и общинска, Министерство на вътрешните работи и другите служби - остават непрекъснати и относителният им дял към този момент стартира доста да тежи на стопанската система ", споделя той.
Коронавируса - да не си сътворяваме проблеми сами
Прогнозата за тази година за българската стопанска система е в допълнение затруднена точно от развиването на ковид. " Виждаме, че в Китай епидемията си отива вследствие на взетите ограничения - там всеки ден се разболяват доста по-малко души, в сравнение с биват излекувани. И лека бавно се възстановява живота там, стопанската система, доставките от Китай. Но тъкмо в противоположна посока се движат нещата в Европа, която и е нашият главен стопански сътрудник. Две трети от стокообмена е със страните от Европейски Съюз - както импорт, по този начин и експорт ", споделя Велев.
И напомня: " Българската стопанска система е отворена и е функционалност на международната, най-много на европейската, тъй че ние нямаме самостоятелността и силата сами да се противопоставим на една международна икономическа рецесия. За момента няма такова нещо, предприятията работят добре, оправят се с появилите се на места проблеми с доставки на първични материали, заменят се с други подобаващи, предприятията действат обикновено, не би трябвало да си сътворяваме сами проблеми там, където ги няма. Не бива да си сътворяваме проблеми поради несъразмерни страхове и преосигуряване и да създадем повече проблеми, в сравнение с решаваме, предпазвайки се от въпросния вирус, защото учебните заведения са затворени, само че моловете са цялостни, заведенията за хранене също. Хората би трябвало да бъдат приканени да съблюдават обикновени правила за хигиена, постоянно миене на ръце, да заобикалят ненужни пътувания и събирания на доста хора на едно място, само че не трябва да се затварят градове и предприятия и работни срещи от несъразмерен боязън, тъй като това ще докара до дълготрайни или най-малко средносрочни загуби ", безапелационен е ръководителят на АИКБ.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ