През последните години бизнесът у нас, особено фермерите и електропреносните

През последните години бизнесът у нас, изключително фермерите и електропреносните компании, телекомуникационните оператори и други, започнаха да привикват с нуждата да употребяват пикапи, вместо да вършат взаимни отстъпки с други видове возила. И няма по какъв начин да е по различен метод, като само това са машините, които могат да отведат четирима-петима души и голям брой багаж, съоръжение и какво ли още не, далеко и в неприятни пътни и атмосферни условия. Така и вносителите на нови коли у нас все по-масово започнаха да оферират пикапи в продуктовата си гама. Едно от най-новите оферти в класа е Isuzu D-max, което от предходната година насам се предлага от " София Франс Ауто " като формален вносител. И въпреки на родния не изключително, към този момент, огромен пазар на офроуд пикапи към този момент да има поналожени модели, този несъмнено има голям късмет да се трансформира в един от водачите. Ето за какво:

Isuzu D-max e може би един от най-хубавите офроудъри измежду директните съперници. При моя тест съумя да мине на всички места, откъдето бях решил, че би трябвало да го прекарам. И то без проблем. По стичане на събитията съумях да тествам колата при съвсем всички вероятни теренни и климатични условия. D-max мина по изсъхнал пясъчен черен път, за където дори не ми и трябваше 4х4 – надлежно не го включих. По-нагоре към връх Вълк и хижа Бунтовна, поради топенето на снеговете стана много кално – още веднъж минахме без цялостно задвижване. Още по-нагоре към този момент се появиха и коловози, а в последните 1.5 км имаше доста сняг - корав и слегнал, тук-там даже и замръзнал. Там към този момент включих задвижването и на четирите колела. Баири, наклони, неотъпкано, на никое място не се появи проблем, дори съзнателно го вкарвах в по-дълбокото (с ясното схващане, че може да се окопая, само че наоколо имаше задоволително джипове, които вероятно да ме пернат, в случай че се наложи).

На слизане пък взех решение да тествам асистента за втурване по надолнище. От 12-те км до равнината, през 4 и нещо той бе задействан. И доста ми хареса по какъв начин анулира водача, а и пести накладки. Естествено го пусках и спирах няколко пъти, с цел да видя по какъв начин ще се държи на другите настилки – все му е едно върху какво се движи колата.

После обаче взех решение да тествам опциите на Isuzu D-max и на едно много по-сложно офроуд трасе. Отидохме до Копривщица, където има има един тук-там много мощно казано път, който нормално се употребява от ловците, горските и УАЗ-ките, ГАЗ-ките и ЗИЛ-овете на дървосекачите. Мястото е много стръмно, минава се сред дърветата, тук-там има доста дълбоки коловози, евентуално изкопани от камионите. А като " бонус " трасето беше разкаляно до степен, която не бях засичал преди. Тръгваме нагоре, понякога прибуксува някое колело, от време на време и две. Но лека по лека се изкачваме. На едно място обаче беше толкоз хлъзгаво, че колкото й да се стараех да не вляза в коловоза (който бе от големите), колата просто се хлъзна наляво и и двете колелета влязоха. Е тук към този момент се наложи да изключа стабилизиращата система, да побуксувам много, да върна няколко пъти обратно, след това напред и чак тогава да съумея да изкарам колата от клопката. Но обстановката си беше много комплицирана и измъкването без непозната помощ можеше и да не бъде сполучливо. Което обаче ми сподели какъв брой в действителност добър офроудър е Isuzu D-max и какъв брой положителни гуми за задачата му бяха " обули " от СФА. От огромно значение е и много сериозният луфт от 23.5 см, както и предният и задният ъгъл на заход, които са надлежно 30 и 29.2 градуса.

Покатерихме се още малко нагоре, само че в един миг един огромен бор, паднал без никакъв позор напречно на пътя, прекъсна това обещаващо офроуд премеждие. Него и D-max не можеше да го прескочи, тъй че върнах малко обратно до необятното, обърнах и потеглих назад. Доста постепенно и деликатно минах около коловоза, в който закъсах преди този момент, този път единствено задно дясно колело се хлъзна и свлече в него, само че при първата газ си излязохме и продължихме надолу. Като теглих чертата, не можах да спестя положителните думи за офроуд качествата на D-max. Определено е кола, която съвсем нищо отвън пътя не може да затрудни. Което пък я прави доста добър " сътрудник " за хора, които работят нещо, обвързвано с доста офроуд.

Всъщност обаче практичността на D-max не се изчерпва единствено със качествата му отвън пътя. В случая си приказваме за най-голямата кабина от предлаганите – двойна, която е с 4+1 места. Че е задоволително необятна няма потребност да загатвам, въпреки всичко това е един значителен автомобил и място за петима пасажери има премного, а и трима едри мъже на задната седалка се возят без проблем. Предните също разполагат с голямо пространство. И макар, че това е работна кола, тя никога не е лишена от улеснения.

Едно от първите неща, които ми направи мощно усещане, е поставките за чаши и бутилки. Рядко се намира автомобил, даже и пътнически, първокласен, който към предните седалки ще има цели 6 такива гнезда. Освен общоприетите в централната подпора зад скоростния лост, които в действителност правят работа както за по-големи чаши, по този начин и за бутилки, може би с размер до към 700 мл, спомагателни по-малки има в двата края на таблото към страничните прозорци. Те са вкарани в таблото и излизат от гнездото си единствено, в случай че са нужни. В тях бутилка към този момент мъчно ще може да се постави, с изключение на някоя доста дребна, да речем не повече от 330-милилитрова, само че за чашка за кафе, чай или нещо от този вид са идеални. Нещо повече, пръстенът, който държи чашата, може да се прибере назад в таблото и тогава въпросната подложка към този момент се трансформира в кутийка за дребни неща като ключове, флашки и други с сходни размери. В джобовете на вратите също има обособено място за бутилка, както и за други предмети. Така че водачът и пасажерът могат умерено да имат по едно и също време по 3 чаши или бутилки, без да се тормозят къде ще ги сложат и дали нещо няма да се разлее.

Пътниците откъм гърба също не са лишени от сходно улеснение. В задния завършек на централната подпора излиза чекмедженце, в което има 2 гнезда, още веднъж за по-големи чаши и даже бутилки. На разположение са и гнездата в джобовете на вратите. Така че Isuzu D-max е подготвен за много дълъг преход без прекъсване, за който всичките петима души в колата да се заредят с задоволително течности, с цел да не ожадняват.

Друго улеснение на задните седалки са подглавниците. Те са три, тъй че и пасажерът в средата да не се усеща подценен. Когато пък няма трети, от облегалката по средата може да се спусне подлакътник за по-голямо улеснение при двама пасажери. Друг бонус пък е USB-изходът, с който разполагат на задните седалки – среща се над упоменатите прибиращи се поставки за чаши/бутилки. И най-малко един от пасажерите би могъл да си зареди телефон или таблет, както и да пусне музика. Да, инфоразвлекателната система (Pioneer, сред другото) чете и USB-то откъм гърба. И в това отношение има много модерни пътнически коли, които не разполагат с такава екстра на задните седалки.

Отпред пък D-max има още 3 USB-та. Двете четат данни от флашки и могат да възпроизвеждат, а третото служи единствено за зареждане на електронни устройства. Което е много практично, тъй като и двамата начело да са присъединили телефоните си за зареждане, отново остава един свободен вход да си пуснат музика, примерно. Нещо доста практично във връзка с USB-тата са гумените им капачета, с които се затварят. Така се защищават от попадане на прахоляк, който да ги повреди или пък да не направи връзка с флашката или кабела на телефона. Между другото до тях има и 12-волтов излаз, в който може да има и запалка, в случай че влиза в равнището на съоръжение или пък клиентът си я поръча.