В България недостигът на кадри скоро ще обезсмисли ръста на заетостта, твърди ИПИ
През последните една-две години заетостта в България пораства и безработицата понижава, само че нов разбор на Института за пазарна стопанска система демонстрира, че в миналата част от десетилетието общата наклонност е била бизнесът все по-трудно да открива подобаващите фрагменти и в това време да се усилват хората без работа.
Това е систематичен съставен елемент на безработицата, който е бил изключително забележим в продължение на към 40 месеца през 2011-2013 година, когато и безработица, и дефицит на чиновници порастват по едно и също време, въпреки във втората половина на интервала да има сдържан стопански напредък. След това дефицитът на служащи бързо се усилва и в средата на предходната година невижданите 36.1% от работодателите споделят, че това е фактор, който лимитира производството им. Преди да избухне световната рецесия този дял не е надхвърлял 24.1%.
Най-новите данни за заетостта сочат приближаване на момента на ново равновесие, при което острият дефицит на чиновници на практика ще обезсмисля растежа на претовареност, считат от ИПИ.
Докладът, предоставен от Европейския стопански и обществен съвет и публикуван тази седмица, е отдаден главно на резминаването сред потребностите на бизнеса в Европейски Съюз и уменията на хората на пазара на труда, както и по какъв начин това се отразява на конкурентоспособността на фирмите в Европа. Освен общата част, особено внимание е отделено на пет страни, показани като база за съпоставяне - Австрия, България, Финландия, Германия и Испания.
В частта за България е обърнато внимание на положението в мини и кариери, превоз и складова активност, туризъм и хранене, опазване на здравето, осведомителни технологии и произвеждане. В превоза , да вземем за пример, дефицитът на чиновници (най-вече на водачи на камиони) е изключително изразителен. Въпреки взривът от посетители поради нискоразходните полети до България, туристическият бранш - в забележителна степен поради недекларирана претовареност и възнаграждение - продължава да страда от бягство на квалифицирани фрагменти към прилежащи дестинации, най-много към Гърция.
Skills Mismatches - отчетът на ИПИ (на англ.)
Най-системният и забележителен дефицит изпитва опазването на здравето за целия интервал 2009-2017 година, където заплащането е еквиваленто на междинното за страната, само че търсенето в чужбина е толкоз високо, че България непрекъснато страда от липса на искащи да работят в бранша. Дефицитът в частното опазване на здравето е по-остър и той съответствува с приключването на чиновници от публичното опазване на здравето поради по-бавния растеж на заплатите там.
През последните години постоянно се приказва за фирмите за осведомителни и компютърни технологии в България и с съображение - от края на 2010 година насам броят на заетите там се е нараснал с 27%, като единствено с осведомителни технологии скокът е от 25 на над 40 хиляди души. От ИПИ се базират на оповестено през ноември предходната година изследване в бранша, съгласно което съвсем всички (91%) възнамеряват наемане на нови хора в идващите 12 месеца, а една трета (32%) мъчно намират подобаващи чиновници. Последното е допустимо пояснение за какво 68% от интервюираните изнасят част от активността си на работещи на свободна процедура. Секторът съвсем не се употребява от услугите на организации за набиране на личен състав - под 10% търсят HR компании, до момента в който съвсем три четвърти (72%) сами си търсят кого да наемат.
Що се отнася до стопанската система на Европейски Съюз като цяло , че тя губи над 2% от продуктивността си (или 80 евроцента на работен час) поради разминаването сред уменията на хората и незаетите работни места. Ако не се подхващат промени, ситуацията ще се утежнява поради демографските трендове и софтуерния прогрес.
Недостигът към този момент се изостря освен измежду експерти като лекари, унженери и софтуерни експерти, само че и измежду чиновници във свързващи звена като водачи на камиони, готвачи или заварчици.
Петте референтни страни, измежду които е България, демонстрират като най-важният фактор за недостига незадоволителните обичаи в образованието през целия живот и преквалифицирането. Проблемът визира изключително хората във възрастовите групи под 24 и над 65 години.
Препоръките по какъв начин да се преодолее това включват реформиране на образованието към повече на практика умения, дерегулиране и модернизиране на системите за намиране на работа/служители, по-добро оценяване на това какви качества ще са нужни скоро на пазара на труда, понижаване на прекомерното облагане на разноските за труд и унищожаване на механизмите, позволяващи случайно установяване на заплатите.
Това е систематичен съставен елемент на безработицата, който е бил изключително забележим в продължение на към 40 месеца през 2011-2013 година, когато и безработица, и дефицит на чиновници порастват по едно и също време, въпреки във втората половина на интервала да има сдържан стопански напредък. След това дефицитът на служащи бързо се усилва и в средата на предходната година невижданите 36.1% от работодателите споделят, че това е фактор, който лимитира производството им. Преди да избухне световната рецесия този дял не е надхвърлял 24.1%.
Най-новите данни за заетостта сочат приближаване на момента на ново равновесие, при което острият дефицит на чиновници на практика ще обезсмисля растежа на претовареност, считат от ИПИ.
Докладът, предоставен от Европейския стопански и обществен съвет и публикуван тази седмица, е отдаден главно на резминаването сред потребностите на бизнеса в Европейски Съюз и уменията на хората на пазара на труда, както и по какъв начин това се отразява на конкурентоспособността на фирмите в Европа. Освен общата част, особено внимание е отделено на пет страни, показани като база за съпоставяне - Австрия, България, Финландия, Германия и Испания.
В частта за България е обърнато внимание на положението в мини и кариери, превоз и складова активност, туризъм и хранене, опазване на здравето, осведомителни технологии и произвеждане. В превоза , да вземем за пример, дефицитът на чиновници (най-вече на водачи на камиони) е изключително изразителен. Въпреки взривът от посетители поради нискоразходните полети до България, туристическият бранш - в забележителна степен поради недекларирана претовареност и възнаграждение - продължава да страда от бягство на квалифицирани фрагменти към прилежащи дестинации, най-много към Гърция.
Skills Mismatches - отчетът на ИПИ (на англ.)
Най-системният и забележителен дефицит изпитва опазването на здравето за целия интервал 2009-2017 година, където заплащането е еквиваленто на междинното за страната, само че търсенето в чужбина е толкоз високо, че България непрекъснато страда от липса на искащи да работят в бранша. Дефицитът в частното опазване на здравето е по-остър и той съответствува с приключването на чиновници от публичното опазване на здравето поради по-бавния растеж на заплатите там.
През последните години постоянно се приказва за фирмите за осведомителни и компютърни технологии в България и с съображение - от края на 2010 година насам броят на заетите там се е нараснал с 27%, като единствено с осведомителни технологии скокът е от 25 на над 40 хиляди души. От ИПИ се базират на оповестено през ноември предходната година изследване в бранша, съгласно което съвсем всички (91%) възнамеряват наемане на нови хора в идващите 12 месеца, а една трета (32%) мъчно намират подобаващи чиновници. Последното е допустимо пояснение за какво 68% от интервюираните изнасят част от активността си на работещи на свободна процедура. Секторът съвсем не се употребява от услугите на организации за набиране на личен състав - под 10% търсят HR компании, до момента в който съвсем три четвърти (72%) сами си търсят кого да наемат.
Що се отнася до стопанската система на Европейски Съюз като цяло , че тя губи над 2% от продуктивността си (или 80 евроцента на работен час) поради разминаването сред уменията на хората и незаетите работни места. Ако не се подхващат промени, ситуацията ще се утежнява поради демографските трендове и софтуерния прогрес.
Недостигът към този момент се изостря освен измежду експерти като лекари, унженери и софтуерни експерти, само че и измежду чиновници във свързващи звена като водачи на камиони, готвачи или заварчици.
Петте референтни страни, измежду които е България, демонстрират като най-важният фактор за недостига незадоволителните обичаи в образованието през целия живот и преквалифицирането. Проблемът визира изключително хората във възрастовите групи под 24 и над 65 години.
Препоръките по какъв начин да се преодолее това включват реформиране на образованието към повече на практика умения, дерегулиране и модернизиране на системите за намиране на работа/служители, по-добро оценяване на това какви качества ще са нужни скоро на пазара на труда, понижаване на прекомерното облагане на разноските за труд и унищожаване на механизмите, позволяващи случайно установяване на заплатите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ