Намаляването на ДДС върху хляба ще съхрани доходите на хората
През последните две седмици Българска социалистическа партия направи оферти, свързани с два доста съществени и мощно дискутирани казуса в страната - за двойния стандарт при храните и по отношение на ескалацията в цената на всеобщия самун. За справяне с двойните стандарти левицата към този момент внесе в Народното събрание ремонти в Закона за храните, а за отбягване на шоковото повишаване на хляба изиска още със идващия бюджет понижаване на Данък добавена стойност ставката от 20 на 5%. По тези две горещи тематики беседваме с депутата от "БСП за България " и заместник-председател на парламентарната комисия по земеделие проф. Светла Бъчварова.
"Диференцирането на налога не значи, че страната ще получи по-малко средства "
- Проф. Бъчварова, какви са претекстовете, с които "БСП за България " внесе измененията в Закона за храните, свързани с двойния стандарт, още повече, че единствено ден по-рано имаше позиция по тематиката от Европейския парламент, разискванията, на която текат към този момент втора година?
- Факт е, че тази тематика се разисква към този момент втора година, само че безусловно преди няколко месеца Европейската комисия, с отчета, импортиран в Екологичен потенциал, си призна, че има двоен стандарт при храните. В началото имаше една извънредно огромна опозиция, което надали не се обясняваше с това, че страните, които със свои средства и експертиза са открили двойния стандарт, са получили неблагонадеждни резултати. Това, което обаче Екологичен потенциал споделя в отчета си, е, че има двоен стандарт при храните и под никаква форма районните желания на усетите на потребителите не могат да бъдат опрощение храни с една и съща комерсиална марка да имат друго качество на влаганите първични материали. Което води до дискриминация на потребителите.
Това, което "БСП за България " предлага, е обвързвано с гарантиране на условието да има идентични влагани първични материали в съответните храни, които мултинационалните компании създават за целия европейски пазар. Те би трябвало да подсигуряват със документ, публикуван в съответната страна, че съставките, които влагат, са същите, утвърдени в страната производител и притежател на комерсиалната марка. За българските компании не се планува условие на сходни документи. Причината е, че Българската организация за сигурност на храните у нас прави с изключение на документални инспекции и физически - на място, за това какви първични материали се влагат в съответните артикули. Така ще стартира да се работи по този проблем, тъй като другояче доста се тормозя от обстоятелството, че постоянно когато Екологичен потенциал, а по-късно и Европейска комисия, излиза с инструкция или правилник, ние в никакъв случай не сме готови. Нито като експертиза, нито като осведомителни системи, нито като условия да имаме съответните лаборатории за определяне на тези разлики. В последния миг се написват някакви закони и те не могат да се приложат 3 или 4 години. Според мен българските консуматори би трябвало още в границите на идващите 6 месеца да имат благонадеждна система, която да им дава правото и увереността, че това, което използват, е същото, което се предлага в Европа.
- Понеже към този момент дефинитивно решение на европейско равнище няма, значи ли, че и със в този момент настоящите наставления и регламенти има благоприятни условия за реагиране против тези нелоялни практики?
- Има опция и тя е реалност. Но в случай че това не е записано в законодателството и надлежно контролните органи нямат подобен ангажимент, няма по какъв начин да стане. Заради това е добре, че отчетът на Екологичен потенциал излезе. А ограниченията, които ще бъдат подхванати, ще бъдат обсъждани в границите на този състав на Европарламента - до март-април. Но оттук насетне те ще би трябвало да се ползват в законодателството, в случай че излязат. Ако не излязат обаче, това значи, че се отсрочват с още една година.
Внесохме измененията в Закона за храните, тъй като към този момент има легитимация на казуса с двойните стандарти. Предлагаме това да стане в границите на настоящото наше законодателство, като променим опцията и нуждата да пожелаваме повече от тези, които се настаниха на българския пазар с такива артикули. Преди време Българска социалистическа партия имаше предложение за наличие на български артикули в магазините. Този законопроект не мина в Народното събрание, само че един от претекстовете на сътрудниците в комисията по земеделие беше, че това не може да се приложи, тъй като би трябвало да желаеме нотификация от Европейска комисия дали тези практики са позволени.
- При това предложение имаше и един казус с авансово отрицателно мнение от Комисията за защита на конкуренцията.
- Комисия за защита на конкуренцията се беше произнесла - къде знайно, къде неизвестно, с едно пояснение на регламентите, както си желаят. Бяха написали едно добре облечено наукоемко мнение, че надали не това ще наруши конкуренцията, придвижването на артикули и всичко друго, което се сетите. Тази теза за нарушаването на свободното придвижване на артикули и услуги е обтекаема и си я ползват както желаят. Тогава главното несъгласие беше, че тези ограничения, които се подхващат, нищо че в други страни към този момент ги има - като в Румъния и Унгария да вземем за пример, ще основат неравностойност в конкуренцията. Но когато към този момент има казус и Екологичен потенциал е приел с огромно болшинство отчета, няма по какъв начин казусът да бъде непризнат. Ако нашето предложение за смяна в Закона за храните бъде признато, българските консуматори ще бъдат по-защитени. И ще се вземат ограничения в относително къси периоди, с цел да се подсигурява тази отбрана.
- Какво се случва с цените на всеобщия самун в страната, повишаването е много огромно и то в къс интервал?
- От началото на септември има непрестанно повишение на цената на хляба в разнообразни региони на страната. И то със обилни проценти. Не става въпрос за повишаване от 1-2%, което мъчно би било видяно от потребителите, а за 25%. Ако един самун е коствал 1 лева, то към този момент се продава за 1,30 лева Това е голямо нарастване. От началото на месеца са увеличени цените на хляба във всички области на Северозападна България, във всички области на Южния централен регион, най-вече в Пазарджик и така нататък А това води до терзание, тъй като цената на хляба е база за ценовите съответствие на всички останали хранителни артикули. Което означа гладко нарастване на млякото и млечните артикули, и на месните артикули.
- Има ли към този момент такива индикации?
- От формалната информация за цените на едро излиза наяве, че има съществени скокове, което значи, че това ще се отрази и върху цените на дребно. На тържищата има индикации за увеличение на цените на едро на млечните артикули с към 3-4%, както и на цените на някои всеобщи салами. Зърнената годишна продукция е надалеч под опциите на страната и качеството й е извънредно ниско. Само 15% е зърното с положителни хлебопекарни качества. Половината зърно е фуражно, а останалата пшеница, отвън тези 15 на 100, изисква влагането на подобрители при производството на самун, които също не са евтини. Проблемът с това, че хлябът ще нараства, е обвързван с това по какъв начин да бъдат предпазени приходите на хората и с това да се прегледа съотношението зърно-брашно-хляб. Защото у нас производителите на самун получават най-малки облаги, а тези, които реализират дистрибуцията, получават максимален % от облагата. Сега властта договаря с комерсиалните вериги за цената на хляба. В това отношение ние нямаме аналог. Представете си обаче, че комерсиалните вериги решат да работят без облага 1-2 месеца. В цялата страна единствено търговски вериги ли има? Всички дребни магазини ще загинат. Те не могат да си разрешат да продават под себестойност. Така ще бъде погубен дребният бизнес в страната. А и веригите, с цел да изпълнят това предписание, което няма по какъв начин да се случи, ще би трябвало да натиснат производителите. Производителите ще би трябвало да натиснат тези, от които купуват брашно и ще се получи една верижна задлъжнялост на всички.
- Това, което Българска социалистическа партия предложи предходната седмица - намаляването на ставката на Данък добавена стойност върху хляба от 20 на 5%, комай е единствената действителна мярка.
- Намаляването на Данък добавена стойност върху хляба е една от опциите да се запазят приходите на хората, с цел да не бъдат изядени от инфлацията, която ще се получи в следствие от повишаването. Ние желаеме обаче да има по-сериозен надзор във връзка с политиката за зърното от МЗХГ.
- Към министерството имаше работа по зърното и фуражите, която беше закрита.
- Тя се занимаваше освен със запасите на количествата зърно, които са създадени и складирани. И тъй като беше закрита, това значи, че все още доста малко знаем какво има в страната като наличия и какъв е износът.
- Ще търсите ли по-широка поддръжка за предложенията?
- За намаляването на Данък добавена стойност върху хляба е извънредно значимо да има доста прецизен експертен разбор, в това число и финансов. Намаляването на налога не значи, че страната ще получи по-малко средства, тъй като вероятността сивият бранш да излезе на ярко, а в сектора той е 40-50%, ще компенсира намаляването на ставките. Необходимо е казусът да бъде подложен на масата, да има експертен разбор и по време на разглеждането на данъчните закони да се предложи като опция. Всички са обезпокоени от това, което се случва с цената на хляба в страната. В срещите, които вършим, е ясно, че всички хора се тормозят за цената на хляба и на дървата за огрев. Това са главните тематики, които тревожат хората и в дребните, и в огромните обитаеми места. Ако Данък добавена стойност не бъде понижено още със идващия бюджет, бедните ще станат още по-бедни, тъй като хлябът е главната храна в потребителската кошница на българите.
А за двойните стандарти - към този момент няма възражения по това предложение, макар, че към момента не са се появили тези, които схващат от всичко. И бизнесът вижда изгодата от такава смяна. Целта е да стартира да се работи по казуса в най-кратък период, а не да чакаме година-две, с цел да решим занапред да променяме законодателството и чак тогава да прилагаме ограничения. Изисква се сериозна подготовка от страната. От една страна, за документите, от друга, и към упълномощените лаборатории, в които да се ревизира дали документите дават отговор на условия, тъй като това са и вложения.
"Диференцирането на налога не значи, че страната ще получи по-малко средства "
- Проф. Бъчварова, какви са претекстовете, с които "БСП за България " внесе измененията в Закона за храните, свързани с двойния стандарт, още повече, че единствено ден по-рано имаше позиция по тематиката от Европейския парламент, разискванията, на която текат към този момент втора година?
- Факт е, че тази тематика се разисква към този момент втора година, само че безусловно преди няколко месеца Европейската комисия, с отчета, импортиран в Екологичен потенциал, си призна, че има двоен стандарт при храните. В началото имаше една извънредно огромна опозиция, което надали не се обясняваше с това, че страните, които със свои средства и експертиза са открили двойния стандарт, са получили неблагонадеждни резултати. Това, което обаче Екологичен потенциал споделя в отчета си, е, че има двоен стандарт при храните и под никаква форма районните желания на усетите на потребителите не могат да бъдат опрощение храни с една и съща комерсиална марка да имат друго качество на влаганите първични материали. Което води до дискриминация на потребителите.
Това, което "БСП за България " предлага, е обвързвано с гарантиране на условието да има идентични влагани първични материали в съответните храни, които мултинационалните компании създават за целия европейски пазар. Те би трябвало да подсигуряват със документ, публикуван в съответната страна, че съставките, които влагат, са същите, утвърдени в страната производител и притежател на комерсиалната марка. За българските компании не се планува условие на сходни документи. Причината е, че Българската организация за сигурност на храните у нас прави с изключение на документални инспекции и физически - на място, за това какви първични материали се влагат в съответните артикули. Така ще стартира да се работи по този проблем, тъй като другояче доста се тормозя от обстоятелството, че постоянно когато Екологичен потенциал, а по-късно и Европейска комисия, излиза с инструкция или правилник, ние в никакъв случай не сме готови. Нито като експертиза, нито като осведомителни системи, нито като условия да имаме съответните лаборатории за определяне на тези разлики. В последния миг се написват някакви закони и те не могат да се приложат 3 или 4 години. Според мен българските консуматори би трябвало още в границите на идващите 6 месеца да имат благонадеждна система, която да им дава правото и увереността, че това, което използват, е същото, което се предлага в Европа.
- Понеже към този момент дефинитивно решение на европейско равнище няма, значи ли, че и със в този момент настоящите наставления и регламенти има благоприятни условия за реагиране против тези нелоялни практики?
- Има опция и тя е реалност. Но в случай че това не е записано в законодателството и надлежно контролните органи нямат подобен ангажимент, няма по какъв начин да стане. Заради това е добре, че отчетът на Екологичен потенциал излезе. А ограниченията, които ще бъдат подхванати, ще бъдат обсъждани в границите на този състав на Европарламента - до март-април. Но оттук насетне те ще би трябвало да се ползват в законодателството, в случай че излязат. Ако не излязат обаче, това значи, че се отсрочват с още една година.
Внесохме измененията в Закона за храните, тъй като към този момент има легитимация на казуса с двойните стандарти. Предлагаме това да стане в границите на настоящото наше законодателство, като променим опцията и нуждата да пожелаваме повече от тези, които се настаниха на българския пазар с такива артикули. Преди време Българска социалистическа партия имаше предложение за наличие на български артикули в магазините. Този законопроект не мина в Народното събрание, само че един от претекстовете на сътрудниците в комисията по земеделие беше, че това не може да се приложи, тъй като би трябвало да желаеме нотификация от Европейска комисия дали тези практики са позволени.
- При това предложение имаше и един казус с авансово отрицателно мнение от Комисията за защита на конкуренцията.
- Комисия за защита на конкуренцията се беше произнесла - къде знайно, къде неизвестно, с едно пояснение на регламентите, както си желаят. Бяха написали едно добре облечено наукоемко мнение, че надали не това ще наруши конкуренцията, придвижването на артикули и всичко друго, което се сетите. Тази теза за нарушаването на свободното придвижване на артикули и услуги е обтекаема и си я ползват както желаят. Тогава главното несъгласие беше, че тези ограничения, които се подхващат, нищо че в други страни към този момент ги има - като в Румъния и Унгария да вземем за пример, ще основат неравностойност в конкуренцията. Но когато към този момент има казус и Екологичен потенциал е приел с огромно болшинство отчета, няма по какъв начин казусът да бъде непризнат. Ако нашето предложение за смяна в Закона за храните бъде признато, българските консуматори ще бъдат по-защитени. И ще се вземат ограничения в относително къси периоди, с цел да се подсигурява тази отбрана.
- Какво се случва с цените на всеобщия самун в страната, повишаването е много огромно и то в къс интервал?
- От началото на септември има непрестанно повишение на цената на хляба в разнообразни региони на страната. И то със обилни проценти. Не става въпрос за повишаване от 1-2%, което мъчно би било видяно от потребителите, а за 25%. Ако един самун е коствал 1 лева, то към този момент се продава за 1,30 лева Това е голямо нарастване. От началото на месеца са увеличени цените на хляба във всички области на Северозападна България, във всички области на Южния централен регион, най-вече в Пазарджик и така нататък А това води до терзание, тъй като цената на хляба е база за ценовите съответствие на всички останали хранителни артикули. Което означа гладко нарастване на млякото и млечните артикули, и на месните артикули.
- Има ли към този момент такива индикации?
- От формалната информация за цените на едро излиза наяве, че има съществени скокове, което значи, че това ще се отрази и върху цените на дребно. На тържищата има индикации за увеличение на цените на едро на млечните артикули с към 3-4%, както и на цените на някои всеобщи салами. Зърнената годишна продукция е надалеч под опциите на страната и качеството й е извънредно ниско. Само 15% е зърното с положителни хлебопекарни качества. Половината зърно е фуражно, а останалата пшеница, отвън тези 15 на 100, изисква влагането на подобрители при производството на самун, които също не са евтини. Проблемът с това, че хлябът ще нараства, е обвързван с това по какъв начин да бъдат предпазени приходите на хората и с това да се прегледа съотношението зърно-брашно-хляб. Защото у нас производителите на самун получават най-малки облаги, а тези, които реализират дистрибуцията, получават максимален % от облагата. Сега властта договаря с комерсиалните вериги за цената на хляба. В това отношение ние нямаме аналог. Представете си обаче, че комерсиалните вериги решат да работят без облага 1-2 месеца. В цялата страна единствено търговски вериги ли има? Всички дребни магазини ще загинат. Те не могат да си разрешат да продават под себестойност. Така ще бъде погубен дребният бизнес в страната. А и веригите, с цел да изпълнят това предписание, което няма по какъв начин да се случи, ще би трябвало да натиснат производителите. Производителите ще би трябвало да натиснат тези, от които купуват брашно и ще се получи една верижна задлъжнялост на всички.
- Това, което Българска социалистическа партия предложи предходната седмица - намаляването на ставката на Данък добавена стойност върху хляба от 20 на 5%, комай е единствената действителна мярка.
- Намаляването на Данък добавена стойност върху хляба е една от опциите да се запазят приходите на хората, с цел да не бъдат изядени от инфлацията, която ще се получи в следствие от повишаването. Ние желаеме обаче да има по-сериозен надзор във връзка с политиката за зърното от МЗХГ.
- Към министерството имаше работа по зърното и фуражите, която беше закрита.
- Тя се занимаваше освен със запасите на количествата зърно, които са създадени и складирани. И тъй като беше закрита, това значи, че все още доста малко знаем какво има в страната като наличия и какъв е износът.
- Ще търсите ли по-широка поддръжка за предложенията?
- За намаляването на Данък добавена стойност върху хляба е извънредно значимо да има доста прецизен експертен разбор, в това число и финансов. Намаляването на налога не значи, че страната ще получи по-малко средства, тъй като вероятността сивият бранш да излезе на ярко, а в сектора той е 40-50%, ще компенсира намаляването на ставките. Необходимо е казусът да бъде подложен на масата, да има експертен разбор и по време на разглеждането на данъчните закони да се предложи като опция. Всички са обезпокоени от това, което се случва с цената на хляба в страната. В срещите, които вършим, е ясно, че всички хора се тормозят за цената на хляба и на дървата за огрев. Това са главните тематики, които тревожат хората и в дребните, и в огромните обитаеми места. Ако Данък добавена стойност не бъде понижено още със идващия бюджет, бедните ще станат още по-бедни, тъй като хлябът е главната храна в потребителската кошница на българите.
А за двойните стандарти - към този момент няма възражения по това предложение, макар, че към момента не са се появили тези, които схващат от всичко. И бизнесът вижда изгодата от такава смяна. Целта е да стартира да се работи по казуса в най-кратък период, а не да чакаме година-две, с цел да решим занапред да променяме законодателството и чак тогава да прилагаме ограничения. Изисква се сериозна подготовка от страната. От една страна, за документите, от друга, и към упълномощените лаборатории, в които да се ревизира дали документите дават отговор на условия, тъй като това са и вложения.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ