През последните две години не съм общувала с майка си:

През последните две години не съм общувала с майка си: не й звъня, не знам по какъв начин е и какво се случва в живота й. За мен по този начин е по-лесно. Откакто се помня тя непрекъснато ме укоряваше, че не мога да заслужа любовта и вниманието й. Преди си мислех, че виновността е в мен, защото всичките ми познати поддържат положителни връзки с родителите си, само че не и аз. До болежка завиждах на приятелките си, които бяха близки с майките си, споделяха с тях секрети, разказваха за първата си обич и първите си разочарования, а в подмяна получаваха откровена поддръжка. За разлика от тях, единственото, което чувах от моята майка е, че съм идиотка и глупачка, която не може да направи нищо обикновено.

Погледнато в профил нашето семейство изглеждаше съвсем образцово: майка ми заемаше значима позиция в държавната администрация, пастрокът ми имаше личен бизнес, в дома ни цареше обилие. В града бяхме първите, които имаха видео. Приятелките ми постоянно ми гостуваха, с цел да гледаме филми и ми завиждаха за облеклата, които пастрокът ми носеше от чужбина. Всъщност нещата не бяха толкоз розови. Доведеният ми татко си имаше държанка, майка ми плачеше и заплашваше със самоубийство. После се сдобряваха, само че свадите им ме докарваха до такова положение, че не желаех да пребивавам повече.
Опитвах се да се арестувам колкото си може повече в учебно заведение: вървях на танци, посещавах часове по изкуство, курсове за програмиране – с една дума, правех всичко допустимо, с цел да не се прибирам вкъщи. След довеждане докрай на гимназия, отпътувах да изучавам в университета на държавна прехрана.

Прибирах се у дома единствено за празниците, а лятото си намирах работа и се устоях сама. Майка ми продължаваше да твърди, че съм глупачка: “ Мислиш, че завоюва стипендия поради красивите си очи? Ако знаеш какъв брой подкупи съм дала. “ А аз бях отличничка на випуска. Когато по-късно разбра, че имам другар, първата й реакция беше: “
Той ще вземе своето и ще те изостави. “ Няколко месеца по-късно се разделих с обичания и несъмнено, майка ми не пропусна да подчертае своята справедливост: „ Казах ти, че ще си тръгне, кой се нуждае от такава идиотка. “ Изминаха години. С времето умишлено ограничих всички контакти с нея, виждахме се доста рядко, само че даже и тогава обидите й ме вадеха от коловоза, лишавайки ме от самочувствие. Майка ми не признаваше моите професионални достижения, определяше ги като незначителни и всякога се опитваше да ме нарани още по-болезнено.

Дори петминутен телефонен диалог с нея беше задоволителен, с цел да ме накара да изгубя надзор. Дълго време отказвах да я срещна със брачна половинка си, само че още на първата намира се убедих, че съм избрала верния човек: накратко мъжът ми сподели на майка ми къде й е мястото. Напълно прекъснах връзката ни, когато научих, че съм бременна. Не желаех да получа още една вълна от отрицателни и разочароващи прогнози. Всички знаят, че бременните дами се нуждаят от позитивна сила. Оттогава изминаха две години. Няколко пъти тя се опита да беседваме, само че аз я подцених.

От общи другари разбрах, че в този момент споделя на всички в родния ни град каква неблагодарница е щерка й и по какъв начин не й разрешава да види личната си внучка. Понякога изпитвах скрупули на съвестта, но с раждането на щерка ми те се изпариха. Щом погледна дребното си момиче, чувствам по какъв начин ме залива океан от обич и тогава съзнавам, че майка ми в никакъв случай не ме е обичала. Съжалявам за нея, скърбя и за себе си, само че моята лична душeвност и успокоение са по-ценни за мен. Дъщеря ми няма да има баба, само че пък ще има добра и любяща майка, и аз ще направя всичко по силите си, с цел да бъде тя щастлива.

Инфо: Лична драма