България има свободна ниша за производство на скариди
През последните две години научните отчети на специалисти на Организация на обединените нации и други организации интензивно ни припомнят, че "30% от рибите към този момент са отровени с пластмаса, а до 2050 година в моретата ще има повече пластмаса от риби “ (доклад на ООН). В същото време годишната консумация на риба нараства двойно. "За над 800 милиона души по света рибата е източник на храна и приход, привързан с лов на риба или произвеждане на риба. Трябва да обърнем международните политики в устойчива посока, в случай че не желаеме разнообразието от риба да изчезне ", предизвестява природозащитната организация WWF през 2018 година А през юли тази година Европейският съюз изконсумира всичките си ресурси от риба и стартира да разчита единствено на импорт.
Какво може да извлече бизнесът от това?
"Тенденцията е да се търсят различни способи за извличане на протеин. Рибата и аквакултурите са най-качественият източник на подобен. Обаче международният океан и естествените водоизточници към този момент страдат от нарушавания на екосистемите. Затова може да се усили развъждането на аквакултури изкуствено, само че в естествена среда ", разяснява за "БАНКЕРЪ " Симеон Стоилов, президент на Сайло Глобал и създател на сдружението Green Globe Alliance, което се концентрира върху така наречен градско земеделие.
Става дума за рециркулационните аквакултурни системи (РАС) - метод за отглеждане на риба и други аквакултури, при който обичайният способ за развъждане навън (басейни, язовири) отпада. Водните жители се отглеждат в закрити водохранилища с следена среда.
Симеон Стоилов се спря на една от свободните ниши на пазара в България - производството на скариди посредством рециркулационни системи.
Фермите за скариди съставляват многоетажна структура с обособени ванички и апаратура за филтриране и поддържане на водната среда, набиране на хранителни субстанции и контролиране на температурата. Подобни ферми има в Калгари, Канада, и в Сан Диего, Калифорния. Едната е изложена на горещина, другата - на мраз, само че са в затворени пространства и не зависят от външните условия. Това е едно от най-големите преимущества на системата - може да бъде сложена както в Сливен, по този начин и в Търново, да създава скариди и да доставя целия Балкански район.
Ако се основат такива съоръжения на което и да е място, дребните и междинните фермери ще могат да създават храната на място и тя ще е по-достъпна. "Икономически обосновано - маржът ще остава за производителя, а качеството ще се употребява от потребителя ", добавя Стоилов.
Вече над 90% от аквакултурите в Европа са импорт .
Но при импорт скаридата идва замразена и изчистена. Това към този момент е храна с друго качество. "Не се знае при какви условия е гледана, дали не е в някаква локва на залива наоколо до фабрика за бои или корабостроителница. Не се знае при какви хигиенични условия е обработвана... Грешно е разбирането, че скаридата вирее в отпадъчни води. Напротив, тогава тя става токсична. Скаридата изисква чиста среда ", изяснява Симеон Стоилов.
Също по този начин вносната храна да вземем за пример от Африка би трябвало да мине през ред инспекции, с цел да дава отговор на законодателството за сигурност на храните на Европа, а в случай че се създава тук, на място, тя ще го прави по нужните европейски стандарти.
По думите на Стоилов технологията на рециркулационните аквакултурни системи редуцира пътя от производството на храната до трапезата, като по този метод се обезпечава по-високо качество на продукта на същата пазарна цена, само че в интерес на локалния производител.
Технологията при фермите за скариди подсигурява произвеждане сред 70 и 100 тона скариди годишно, и то от огромните, които замразени се правят оценка към 20-25 евро за кг, демонстрират наши изследвания.
Изграждането на такава плантация лишава най-вече година и половина от плана до реализирането му. Първоначалната инвестиция се възстановява за две години и половина по калкулациите на Северна Америка.
За да бъдат подготвени за консумация, на скаридите са нужни 120 дни, тъй че двумодулна апаратура може да създаде 70 тона скариди на година. Системата за зареждане на ларви и доставяне на соли е съвсем автоматизирана. Необходими са единствено трима или четирима души, които да следят системата и процеса.
Това е метод, който би могъл да отговори на провокациите на климатичните промени. Остава единствено да се оценят преимуществата на градското земеделие. През септември порти отвори и първата плантация за скариди в България, в Свищовско, на стойност 1.416 млн лева Половината от цената е финансирана по Програмата за морско дело и риболовство, което демонстрира, че пазарна ниша има.
Какво може да извлече бизнесът от това?
"Тенденцията е да се търсят различни способи за извличане на протеин. Рибата и аквакултурите са най-качественият източник на подобен. Обаче международният океан и естествените водоизточници към този момент страдат от нарушавания на екосистемите. Затова може да се усили развъждането на аквакултури изкуствено, само че в естествена среда ", разяснява за "БАНКЕРЪ " Симеон Стоилов, президент на Сайло Глобал и създател на сдружението Green Globe Alliance, което се концентрира върху така наречен градско земеделие.
Става дума за рециркулационните аквакултурни системи (РАС) - метод за отглеждане на риба и други аквакултури, при който обичайният способ за развъждане навън (басейни, язовири) отпада. Водните жители се отглеждат в закрити водохранилища с следена среда.
Симеон Стоилов се спря на една от свободните ниши на пазара в България - производството на скариди посредством рециркулационни системи.
Фермите за скариди съставляват многоетажна структура с обособени ванички и апаратура за филтриране и поддържане на водната среда, набиране на хранителни субстанции и контролиране на температурата. Подобни ферми има в Калгари, Канада, и в Сан Диего, Калифорния. Едната е изложена на горещина, другата - на мраз, само че са в затворени пространства и не зависят от външните условия. Това е едно от най-големите преимущества на системата - може да бъде сложена както в Сливен, по този начин и в Търново, да създава скариди и да доставя целия Балкански район.
Ако се основат такива съоръжения на което и да е място, дребните и междинните фермери ще могат да създават храната на място и тя ще е по-достъпна. "Икономически обосновано - маржът ще остава за производителя, а качеството ще се употребява от потребителя ", добавя Стоилов.
Вече над 90% от аквакултурите в Европа са импорт .
Но при импорт скаридата идва замразена и изчистена. Това към този момент е храна с друго качество. "Не се знае при какви условия е гледана, дали не е в някаква локва на залива наоколо до фабрика за бои или корабостроителница. Не се знае при какви хигиенични условия е обработвана... Грешно е разбирането, че скаридата вирее в отпадъчни води. Напротив, тогава тя става токсична. Скаридата изисква чиста среда ", изяснява Симеон Стоилов.
Също по този начин вносната храна да вземем за пример от Африка би трябвало да мине през ред инспекции, с цел да дава отговор на законодателството за сигурност на храните на Европа, а в случай че се създава тук, на място, тя ще го прави по нужните европейски стандарти.
По думите на Стоилов технологията на рециркулационните аквакултурни системи редуцира пътя от производството на храната до трапезата, като по този метод се обезпечава по-високо качество на продукта на същата пазарна цена, само че в интерес на локалния производител.
Технологията при фермите за скариди подсигурява произвеждане сред 70 и 100 тона скариди годишно, и то от огромните, които замразени се правят оценка към 20-25 евро за кг, демонстрират наши изследвания.
Изграждането на такава плантация лишава най-вече година и половина от плана до реализирането му. Първоначалната инвестиция се възстановява за две години и половина по калкулациите на Северна Америка.
За да бъдат подготвени за консумация, на скаридите са нужни 120 дни, тъй че двумодулна апаратура може да създаде 70 тона скариди на година. Системата за зареждане на ларви и доставяне на соли е съвсем автоматизирана. Необходими са единствено трима или четирима души, които да следят системата и процеса.
Това е метод, който би могъл да отговори на провокациите на климатичните промени. Остава единствено да се оценят преимуществата на градското земеделие. През септември порти отвори и първата плантация за скариди в България, в Свищовско, на стойност 1.416 млн лева Половината от цената е финансирана по Програмата за морско дело и риболовство, което демонстрира, че пазарна ниша има.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ