Медиите на българското малцинство в Сърбия са по-свободни
През последните две години медиите на българското малцинство в Сърбия са по-свободни и по-многобройни. Констатацията беше направена по време на кръгла маса, отдадена на проблемите на етническите медии в западната ни съседка. Форумът в Босилеград беше проведен от Българска телеграфна агенция и от локалното съдружие " ГЛАС ".
Председателят на Културно-информационния център в Босилеград и основен редактор на списание " Бюлетин " Иван Николов разяснява, че проблеми към момента има и един от тях е отводът на достъп на локалните медии до съвещанията на общинския съвет.
Иван Николов - ръководител на КИЦ " Босилеград ": Информация за това какво става на територията на общината, няма да ви я доставят.
Според медийния специалист доцент Георги Лозанов, би трябвало да бъде преодоляна ксенофобската страна на етническата и културната принадлежност на локалните медии и общността като цяло.
доцент Георги Лозанов - медиен специалист: Това малцинство има сложната задача двойно да се интегрира. От една страна да се интегрира тук, тъй като са жители на тази страна, въпреки това да резервира културната си, националната си еднаквост, обвързвана с България.
По време на форума за следващ път беше подложен и казусът с разпространяването на сигнала на Българската национална телевизия в Западните околности.
Радко Влайков - дипломат на България в Сърбия: Българска национална телевизия като социална телевизия би трябвало наложително да участва в тези региони. Това е въпрос, по който ние работим със сръбската страна.
Преди три години в Босилеград Българска телеграфна агенция откри първият си пресклуб отвън границите ни, и провежда десетки конгреси, отдадени на проблемите на българите в чужбина.
Максим Минчев - общоприет шеф на Българска телеграфна агенция: " Подпомагане на българските медии за решение на техните доста съществени въпроси в Западните околности. Посоката, която политиците ни зададоха е ясна - тя е за цялостна интеграция, както на Западните Балкани, по този начин и на нашите сънародници в Сърбия в евроатлантическите структури.
Сред участниците в кръглата маса бяха представители на разнообразни медии от Цариброд, Босилеград, Ниш и Буяновац.
© БТА
Председателят на Културно-информационния център в Босилеград и основен редактор на списание " Бюлетин " Иван Николов разяснява, че проблеми към момента има и един от тях е отводът на достъп на локалните медии до съвещанията на общинския съвет.
Иван Николов - ръководител на КИЦ " Босилеград ": Информация за това какво става на територията на общината, няма да ви я доставят.
Според медийния специалист доцент Георги Лозанов, би трябвало да бъде преодоляна ксенофобската страна на етническата и културната принадлежност на локалните медии и общността като цяло.
доцент Георги Лозанов - медиен специалист: Това малцинство има сложната задача двойно да се интегрира. От една страна да се интегрира тук, тъй като са жители на тази страна, въпреки това да резервира културната си, националната си еднаквост, обвързвана с България.
По време на форума за следващ път беше подложен и казусът с разпространяването на сигнала на Българската национална телевизия в Западните околности.
Радко Влайков - дипломат на България в Сърбия: Българска национална телевизия като социална телевизия би трябвало наложително да участва в тези региони. Това е въпрос, по който ние работим със сръбската страна.
Преди три години в Босилеград Българска телеграфна агенция откри първият си пресклуб отвън границите ни, и провежда десетки конгреси, отдадени на проблемите на българите в чужбина.
Максим Минчев - общоприет шеф на Българска телеграфна агенция: " Подпомагане на българските медии за решение на техните доста съществени въпроси в Западните околности. Посоката, която политиците ни зададоха е ясна - тя е за цялостна интеграция, както на Западните Балкани, по този начин и на нашите сънародници в Сърбия в евроатлантическите структури.
Сред участниците в кръглата маса бяха представители на разнообразни медии от Цариброд, Босилеград, Ниш и Буяновац.
© БТА Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ