През последните дни Демократична България“ определено успя да привлече общественото

През последните дни „ Демократична България “ несъмнено съумя да притегли публичното внимание, само че главно по метод, по който нейните претенденти надали биха желали. За малко време групировката съумя да сътвори няколко стряскащи гафа, които могат съществено да навредят на изборните ѝ резултати – за парламент и на подкрепяната от Демократична България кандидат-президентска двойка. Нека да забележим защо по-точно иде тирада. Сега в Стара Загора, скоро и в други градове? „ Демократична България “ не съумя да записва в период. Причината, която се акцентира от локалната РИК, е неспазване на процедурата за подаване – документите са заверени с електронен автограф, само че без подобен на ръка, каквото е законовото условие. Впоследствие стана ясно, че документите на Демократична България за още 7 области са подадени по подобен метод. Засега ЦИК оставя без регистрация листата в Стара Загора, а за останалите 7 МИР-а няма решение. Очаква се по проблема да се произнесе съдът. От „ Демократична България “ упрекнаха „ статуквото “ в опит да се саботира тяхното присъединяване в изборите, като нарекоха това „ посягане против демокрацията “. Интересно обаче за какво спънките пред Демократична България се случват едвам в този момент, когато възходящият тренд на обединението към този момент е пресечен поради появяването на групировката на Кирил Петков и Асен Василев, а не на предходните две акции, когато растежът в поддръжката им бе явен? И по какъв начин по-точно „ статуквото “ блокира регистрацията им, в случай, че представителите на ГЕРБ и Движение за права и свободи са малцинство и в РИК – Стара Загора, и в ЦИК, а решението е взето с консенсус сред всички останали политически сили, като се изключи Демократична България? Вместо това надалеч по-уместно е от Демократична България да се запитат за какво документите за листата им в Стара Загора са импортирани в последния миг, рискувайки неспособност за реакция при възможен механически пропуск. И за какво внасящият документите Атанас Славов се е отнесъл надменно към напътствието на РИК да постави автограф на ръка. Съвсем не незначителен е фактът, че въпросният господин Славов е специалист по конституционно право и един от главните радетели за правосъдна промяна. Което прави обстановката от комична в ужасяваща. Защото в случай че такива хора, с такова отношение към законите и наредбите, тръгнат да реформират правосъдната система, жална ни майка… Безотговорното отношение на „ Демократична България “ към правилниците и процедурите рискува да лиши групировката от действителни гласове и по този метод Демократична България „ да се простреля в крайници “, неполучавайки парламентарно посланичество, съразмерно на нейната социална поддръжка. На последните парламентарни избори Демократична България получи над 10 хиляди гласа единствено в Старозагорска област, а не се знае още какъв брой евентуални гласоподаватели може да се окажат в неспособност да гласоподават по същия метод. Други гласоподаватели може пък да се разколебаят, виждайки безхаберието на своите любимци – даже и да имат техническа опция да гласоподават за Демократична България. И незабавно следва въпроса: накъде ще се пренасочат тези гласове, които вероятно „ Демократична България “ изпусне? Дали (значителна) част от тях няма да отидат за онази групировка, за която се приказва, че е новия план на Иво Прокопиев („ Продължаваме промяната “ на Кирил Петков и Асен Василев)? Ами в случай че документите (в Стара Загора и другаде) са импортирани по този метод не заради недовиждане и подценяване на обстановката? Лично на мен подобен сюжет ми се коства по-скоро необикновен, само че дано въпреки всичко да проследим дали и в други области няма да станат издънки, и в случай че да, кой персонално носи отговорността и дали има „ топла “ връзка с кръга „ Капитал “. Едно обаче е несъмнено – гафът е грамаден. А аналогиите със „ Синята коалиция “ през 2009 година (тогава ЦИК в началото ѝ отхвърли регистрация, след което в нейна изгода се произнесе ВАС) са неуместни – тогава ставаше дума за заяждане от страна на тройната коалиция, без аргументи; в този момент е налице неспазена процедура. Къде е била госпожа Моасе през последните 5 години? „ Демократична България “ съумя да сътвори напрежение и около подкрепяната от нея кандидат-президентска двойка. Прокрадна се подозрение, че претендентът за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе може би не съблюдава едно от конституционните условия за поста, а точно да е живяла в България най-малко по 183 дни в годината през последните пет години. Всичко стартира с припомняне на остарели изявленията на госпожа Моасе, в които тя твърди, че живее в чужбина. Впоследствие журналистката Виктория Георгиева и претендентът за народен представител от Вътрешна македонска революционна организация Владислав Лалов се натъкнаха на информацията, че госпожа Моасе не е била здравно обезпечавана в България сред септември 2016-а и февруари 2020-а година в това число (а може би и по-рано, системата показва данни за последните 5 години). Върховният административен съд отхвърли и регистрацията на двойката „ Панов-Моасе “ наподобява избавена. Но все пак пораждат следните въпроси: Ако през посочения интервал госпожа Моасе се е осигурявала в друга страна, за какво не е изчистила казуса с дължимите осигуровки в България (нужно е единствено подаване на едно Заявление за овакантяване на страната)? И що за отношение към България и една от нейните институции има претендентът за вицепрезидент, подсилен от „ Демократична България “? Със сигурност, едно по-внимателно разглеждане на въпроса от страна на хората, номинирали госпожа Моасе, щеше да им спести доста главоболия… PR-ски несгоди Първите предизборни прояви на Лозан Панов, претендент за президент, подсилен от „ Демократична България “,  провокираха иронични усмивки измежду аудиторията и ужас измежду някои по-трезвомислещи последователи на обединението. Особено очевиден е встъпителния клип на господин Панов, който навежда на размишления за какви тъкмо грехове този човек е осъден да има към себе си такива PR-специалисти. Цялостното подстрекателство на видеообръщението (интериор, позициониране на камерата, интонация на говора и т.н.) постанова виновните за този рекламен шедьовър да понесат физически санкции. Буквално. След като обичайно благосклонни към „ демократичната общественост “ инфлуенсъри реагираха остро в тази ситуация, можете да си визиите какво мисли останалата част от публиката. Все по-упорито се твърди, че въздействие върху акцията на Ако това име не ви приказва нищо, значи сте щастливци. С подобен шанс обаче не могат да се похвалят хората, за които е работила. Общо взето, единствено на който Добромирова не е била PR, единствено на него не е провалила обществения облик – като стартираме от „ проспиването “ на абсурда „ Костинброд “, до момента в който беше пресаташе на служебния министър председател Марин Райков, минем през „ ирландската пастирка “ Росен Плевнелиев и стигнем до Васил Божков, който от считан за един от най-умните и комбинативни българи за относително малко време стана за посмешище. При подобен професионален бекграунд, всеки би трябвало да има свещеното право да се съпротивлява с оръжие, в случай че тя му бъде натрапена за PR. Ако пък се съгласи непринудено, значи си заслужава ориста (и подигравките). Този PRоблем в „ Демократична България “ обаче не визира единствено Лозан Панов. Ген. Атанас Атанасов, ръководител на ДСБ и съпредседател на обединението, също се изложи брутално след явно недобра подготовка за телевизионно присъединяване. Атанасов назова едно изказване на Лозан Панов „ клевета на гербаджийска медия “, в случай, че „ гербаджийската медия “ се оказа… уеб сайтът Медиапул, ръководен от Стояна Георгиева, пресаташе на някогашния министър председател Иван Костов. Същото изказване бе тиражирано и от други медии, доближени до „ Демократична България “. На този декор настояванията за оставки на Христо Иванов и Атанас Атанасов броени дни преди формалния старт на акцията, както и някои странни от маркетингова позиция решения за листите (преместването на „ Летящата Козила Ерато “ Елисавета Белобрадова от 23-и в 25-и МИР), напряко бледнеят. А и са въпрос на вътрешнокоалиционна политика. Далеч по-забавни са обясненията на някои деятели, съгласно които против „ Демократична България “ има скрит план от външни лица, „ който обаче няма да успее “. Няма да се учудя, в случай че и този мой коментар бъде припознат като част от подобен скрит план, по тази причина предплатено ще кажа: „ Душици златни, в случай че аз или други хора в действителност се бяхме пробвали да навредим на фамозната ви политическа мощ, сигурно нямаше да успеем да се оправим толкоз добре, колкото вие сами успявате да си навредите. “ Демократична България към този момент умерено може да се асоциира с „ демократична бутафория “. Емблематичен образец, който заслужава да влезе в учебниците по политология и маркетинг за това по какъв начин сами да си компрометираме предизборната акция. Разбира се, гафовете не са монопол на „ Демократична България “ – и други участници в изборите правят необясними неща. Кирил Петков се забърка в парламентарен проблем с канадското си гражданство; Мая Манолова с една нова прическа и един подскок в Tik-Tok на практика анулира досегашната си харизма; встъпителният клип на кандидат-президентската двойка, издигната от „ Общество за нова България “ е по-голям шок даже от този на Панов; Бойко Борисов даде обещание представителите на ГЕРБ в ЦИК да оказват помощ на „ Демократична България “, като че ли не става дума за законови процедури, а за услуга сред братовчеди; необятно се разясняват лицевите опори на президента Румен Радев, въпреки че тази демонстрация по-скоро би срещнала благосклонности. Но непознатите неточности не са опрощение за твоите. И в случай че от „ Да, България “ просто толкоз си могат, то изводите за ДСБ са доста тъжни. В досегашната си история „ тъмносините “ са се явявали в най-различни съдружни формати („ Алианс за София “, „ Синята коалиция “, предизборно обединяване с БДФ, „ Реформаторски блок “, „ Нова република “), само че в никакъв случай до момента не са били част от сходен срам. Направо да им съчувстваш на хората от партията, дала на българската политика персони като Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Иван Иванов, Асен Агов, проф. Николай Михайлов, проф. Вили Лилков, за падението, което би трябвало да понесат. А акцията едвам стартира и нови издънки дебнат отвсякъде… Димитър Петров, коментар за
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.