“Мисия България” свършва в Австро-Унгарската империя
През последните десетилетия на XIX век Любляна стартира да се оформя като средоточие на словенския политически живот
Ето че идва краят на светкавичната „ Мисия България “, която дружно с проф. Пламен Павлов организираме единствено за два месеца под егидата на Министерството на външните работи на Република България. Читателите на „ Труд “ към този момент знаят добре, че тя цели да показа богатата българска история и културно-историческо завещание по земното кълбо по време на нашето Председателство на Европейския съюз.
След седем страни из целия свят нашата последна задача в края на май 2018 година са три централноевропейски страни – Словакия, Унгария и Словения. Само в продължение на една седмица са изнесени лекции в техните столици Братислава, Будапеща и Любляна. Както постоянно до момента, презентациите се организират в претъпкани аудитории и се посрещат с голям интерес от професионалните историци и елементарните жители на тези страни.
Първата ни спирка е Братислава, където ни посреща жизнерадостна дама – нашият дипломат госпожа Йорданка Чобанова. За разлика от множеството ни задачи имаме цялостен свободен ден преди презентацията и съумяваме да посетим един-два замъка от епохата на изчезналата Австро-Унгарска империя. Пролетта е в разгара си и ние съумяваме да опитаме прелестното бяло вино и специалитети от словашката кухня.
На 30 май е нашата лекция в фамозния Братиславски палат. Преди това обаче имаме известно време да разгледаме дребния, само че прелестен Старинен град на Братислава. В него влизаме през единствената непокътната врата на средновековната крепостна стена, носеща името на Архангел Михаил. Успяваме да разгледаме и катедралата „ Св. Мартин ” и да изпием по халба бира на Градския площад.
Самият Братиславски палат се намира на дребен рид над Дунав и от него се открива прелестна панорама към днешния град. Първата каменна цитадела тук е построена през Х в. от унгарците. Интересен миг е, че той не е бил превземан при блокада, само че през 1811 година изгаря при породен по нехайство пожар. Днес замъкът е възобновен, а в подземието му има отличен музей за наличието на келтите по тези земи.
Удивен съм от огромния интерес на словашките учени към нашата скромна лекция. Сред гостите са доктор Матей Руткай, шеф на Археологическия институт към Словашката академия на науките в град Нитра, проф. Мария Новотна, началник на катедра Археология в Университета в Търнава и доктор Маргарита Мусилова, ръководител на Словашкото археологическо сдружение. С проф. Павлов се стараем да не ги разочароваме и ги срещаме с най-новите открития на българската археология.
В Централна Европа дистанциите са къси и по тази причина от Външно министерство са ни взели автобусни билети до Будапеща. Аз съм бил неведнъж в този хубав град на Дунав, който след 1848-1849 година става втора столица на Австро-Унгарската империя. Обликът на града е завършен точно от огромното строителство от края на ХІХ в. Това в особена степен се отнася за Пеща, където се намират два от знаците на унгарската столица. Единият е голямата катедрала „ Св. Ищван ”, а другият – приключената през 1904 година извънредно красива постройка на Парламента.
На другия бряг на Дунав е Буда, където през ХV в. се е намирал кралският палат, а по-късно е построен хубав бароков замък. На север пък е регионът, който в доста по-голяма степен е запазил средновековния си тип със здания, строени през ХV-ХVІ в. Често техните фасади са декорирани в стила на барока от ХVІІІ в., а други ансамбли като двореца на графовете Зичи били напълно издигнати тогава. Там са фамозните Рибарски кули, където в миналото е бил рибният пазар. Те са основани доскоро повече от столетие и оттова се открива невероятна гледка към Дунав и Пеща.
Този път лекцията ни е проведена в нашия Културен център. Изнасял съм тук презентации и преди, само че ми е прелестно, че са се събрали толкоз доста хора – унгарци и българи. С проф. Павлов се радваме, че измежду тях е и видният българист Дьорд Сонди, който е създател на доста книги и публикации за нашата история.
Последният тур в централноевропейската ни аудиенция е Любляна. Не съм бил в никакъв случай там и съм сюрпризиран от хубостта на неголемия град край река Любляница. От 1278 до 1918 година градът е в рамките на Свещената Римска империя на немския народ и носи името Лайбах. През последните десетилетия на XIX век Любляна стартира да се оформя като средоточие на словенския политически живот. Днес е столица на Словения, която е най-развита от страните на някогашна Югославия.
Тук дипломат е нашият прочут политик Димитър Абаджиев, който чудесно е провел лекцията ни в Градския музей на Любляна. И там върша забавно изобретение. Става дума за открит в съществувалото на територията на града римско населено място Емона колан на римски офицер от ІІ-ІІІ в. Върху него са пришити едри железни букви, формиращи надпис: UTERE FELIX! (НОСИ Гражданско отделение С КЪСМЕТ!)
Нямаше по какъв начин да не си спомня за едно неповторимо изобретение, направено от моя татко, починалия проф. Димитър Овчаров. В светилище край с. Люблен, Търговищко, той откри гроб на тракийски сановник и врач от ІІІ в. с негов скулптурен портрет, голям брой съдове, както и неповторим смесен сребърен комплект с няколко хирургически инструмента. На кръста си индивидът е носел същия като в Любляна колан с безусловно идентичен надпис, изработен със сребърни букви.
След лекцията домакините са ни подготвили изненада – посещаване на прелестния палат Блед край едноименното езеро. Живописно кацналата на скалите цитадела е упомената за пръв път под името Фелдес през 1004 година, когато император Хайнрих ІІ прави дарения на неговия стопанин. Основните укрепления са средновековни, а останалите здания са издигнати в бароков жанр. Входът през външните стени на замъка е чрез преносим мост, построен над предпазен трап.
Така приключва нашата първа „ Мисия България ”. Първа, защото министър Екатерина Захариева е безапелационна на нарочната конференция, че заради големия триумф тя би трябвало да продължи и след българското Председателство на Европейски Съюз. Защото по този метод светът може да научи за България и славната й история.
Предателството на Георги Димитров
През август 1947 година Югославия и България подписват в Блед конвенция, която планува сливането на двете „ приятелски “ страни. Димитров се съгласява да съобщи Пиринския завършек на югорепубликата Македония, като в подмяна новата югорепублика България ще си върне седем пъти по-малките като територия Западни околности. Слава-Богу, че заради политическата обстановка това не се реализира.
Архиепископският замък в Братислава
В Старинния град на словашката столица има скъп монумент. Построеният в типичен жанр през ХVІІІ в. замък на архиепископите е мястото, където Наполеон Бонапарт подписва Пресбургския кротичък контракт на 26 декември 1805 година, увенчаващ разгромната победа на Франция над Австрийската империя в борбата при Аустерлиц.
Ето че идва краят на светкавичната „ Мисия България “, която дружно с проф. Пламен Павлов организираме единствено за два месеца под егидата на Министерството на външните работи на Република България. Читателите на „ Труд “ към този момент знаят добре, че тя цели да показа богатата българска история и културно-историческо завещание по земното кълбо по време на нашето Председателство на Европейския съюз.
След седем страни из целия свят нашата последна задача в края на май 2018 година са три централноевропейски страни – Словакия, Унгария и Словения. Само в продължение на една седмица са изнесени лекции в техните столици Братислава, Будапеща и Любляна. Както постоянно до момента, презентациите се организират в претъпкани аудитории и се посрещат с голям интерес от професионалните историци и елементарните жители на тези страни.
Първата ни спирка е Братислава, където ни посреща жизнерадостна дама – нашият дипломат госпожа Йорданка Чобанова. За разлика от множеството ни задачи имаме цялостен свободен ден преди презентацията и съумяваме да посетим един-два замъка от епохата на изчезналата Австро-Унгарска империя. Пролетта е в разгара си и ние съумяваме да опитаме прелестното бяло вино и специалитети от словашката кухня.
На 30 май е нашата лекция в фамозния Братиславски палат. Преди това обаче имаме известно време да разгледаме дребния, само че прелестен Старинен град на Братислава. В него влизаме през единствената непокътната врата на средновековната крепостна стена, носеща името на Архангел Михаил. Успяваме да разгледаме и катедралата „ Св. Мартин ” и да изпием по халба бира на Градския площад.
Самият Братиславски палат се намира на дребен рид над Дунав и от него се открива прелестна панорама към днешния град. Първата каменна цитадела тук е построена през Х в. от унгарците. Интересен миг е, че той не е бил превземан при блокада, само че през 1811 година изгаря при породен по нехайство пожар. Днес замъкът е възобновен, а в подземието му има отличен музей за наличието на келтите по тези земи.
Удивен съм от огромния интерес на словашките учени към нашата скромна лекция. Сред гостите са доктор Матей Руткай, шеф на Археологическия институт към Словашката академия на науките в град Нитра, проф. Мария Новотна, началник на катедра Археология в Университета в Търнава и доктор Маргарита Мусилова, ръководител на Словашкото археологическо сдружение. С проф. Павлов се стараем да не ги разочароваме и ги срещаме с най-новите открития на българската археология.
В Централна Европа дистанциите са къси и по тази причина от Външно министерство са ни взели автобусни билети до Будапеща. Аз съм бил неведнъж в този хубав град на Дунав, който след 1848-1849 година става втора столица на Австро-Унгарската империя. Обликът на града е завършен точно от огромното строителство от края на ХІХ в. Това в особена степен се отнася за Пеща, където се намират два от знаците на унгарската столица. Единият е голямата катедрала „ Св. Ищван ”, а другият – приключената през 1904 година извънредно красива постройка на Парламента.
На другия бряг на Дунав е Буда, където през ХV в. се е намирал кралският палат, а по-късно е построен хубав бароков замък. На север пък е регионът, който в доста по-голяма степен е запазил средновековния си тип със здания, строени през ХV-ХVІ в. Често техните фасади са декорирани в стила на барока от ХVІІІ в., а други ансамбли като двореца на графовете Зичи били напълно издигнати тогава. Там са фамозните Рибарски кули, където в миналото е бил рибният пазар. Те са основани доскоро повече от столетие и оттова се открива невероятна гледка към Дунав и Пеща.
Този път лекцията ни е проведена в нашия Културен център. Изнасял съм тук презентации и преди, само че ми е прелестно, че са се събрали толкоз доста хора – унгарци и българи. С проф. Павлов се радваме, че измежду тях е и видният българист Дьорд Сонди, който е създател на доста книги и публикации за нашата история.
Последният тур в централноевропейската ни аудиенция е Любляна. Не съм бил в никакъв случай там и съм сюрпризиран от хубостта на неголемия град край река Любляница. От 1278 до 1918 година градът е в рамките на Свещената Римска империя на немския народ и носи името Лайбах. През последните десетилетия на XIX век Любляна стартира да се оформя като средоточие на словенския политически живот. Днес е столица на Словения, която е най-развита от страните на някогашна Югославия.
Тук дипломат е нашият прочут политик Димитър Абаджиев, който чудесно е провел лекцията ни в Градския музей на Любляна. И там върша забавно изобретение. Става дума за открит в съществувалото на територията на града римско населено място Емона колан на римски офицер от ІІ-ІІІ в. Върху него са пришити едри железни букви, формиращи надпис: UTERE FELIX! (НОСИ Гражданско отделение С КЪСМЕТ!)
Нямаше по какъв начин да не си спомня за едно неповторимо изобретение, направено от моя татко, починалия проф. Димитър Овчаров. В светилище край с. Люблен, Търговищко, той откри гроб на тракийски сановник и врач от ІІІ в. с негов скулптурен портрет, голям брой съдове, както и неповторим смесен сребърен комплект с няколко хирургически инструмента. На кръста си индивидът е носел същия като в Любляна колан с безусловно идентичен надпис, изработен със сребърни букви.
След лекцията домакините са ни подготвили изненада – посещаване на прелестния палат Блед край едноименното езеро. Живописно кацналата на скалите цитадела е упомената за пръв път под името Фелдес през 1004 година, когато император Хайнрих ІІ прави дарения на неговия стопанин. Основните укрепления са средновековни, а останалите здания са издигнати в бароков жанр. Входът през външните стени на замъка е чрез преносим мост, построен над предпазен трап.
Така приключва нашата първа „ Мисия България ”. Първа, защото министър Екатерина Захариева е безапелационна на нарочната конференция, че заради големия триумф тя би трябвало да продължи и след българското Председателство на Европейски Съюз. Защото по този метод светът може да научи за България и славната й история.
Предателството на Георги Димитров
През август 1947 година Югославия и България подписват в Блед конвенция, която планува сливането на двете „ приятелски “ страни. Димитров се съгласява да съобщи Пиринския завършек на югорепубликата Македония, като в подмяна новата югорепублика България ще си върне седем пъти по-малките като територия Западни околности. Слава-Богу, че заради политическата обстановка това не се реализира.
Архиепископският замък в Братислава
В Старинния град на словашката столица има скъп монумент. Построеният в типичен жанр през ХVІІІ в. замък на архиепископите е мястото, където Наполеон Бонапарт подписва Пресбургския кротичък контракт на 26 декември 1805 година, увенчаващ разгромната победа на Франция над Австрийската империя в борбата при Аустерлиц.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ