За къщата на раздора и торбата с лъжи
През последните десетилетия домът ателие на Андрей Николов - или " Червената къща " - има бурна орис (за която писахме тук и тук). От изоставена пустееща постройка през 80—те и 90—те, след реорганизация и главен ремонт, тя стана поредно Център за просвета и диспути и обект на юридически разногласия сред наследници и страна. А днес е в центъра на невъзпитани разправии, обвинявания и недомлъвки с присъединяване на шефовете три културни институции - парламентарната комисия по просвета, Министерството на културата и Националната изложба.
Пламен Петров е изкуствовед, историк и журналист. До 2019 година бе организатор в Софийска градска художествена изложба, където осъществя редица проучвателен планове, фокусирани към историята на българските пластични изкуства. Автор е на десетки изявления в L`Europeo, Abitare, A-specto, InGlobo, сайта kultura.bg и други Препечатваме текста Фейсбук страницата на Пламен В. Петров.
***
През 2013 година в изложба „ Васка Емануилова “ реализирах изложбата „ Спомени за Андрей Николов “. Експозиция, с която бяха осветени непознати ракурси от творчеството и публичната роля на един от най-изтъкнатите майстори на мрамора у нас. Тъкмо по тази причина през днешния ден, когато името му е въвлечено в срамен ведомствен скандал, си разрешавам да пиша тези редове. Мислите ми са пропити от яд, отвращение и позор. Гняв, поради опропастяваните десетилетия наред благоприятни условия домът на художника, в миналото бил обиталище на духа му, да бъде съхранен, опазен като спомен за него самия. Възмущение от неналичието на държавническа политика за протекция на недвижимото културно завещание, каквото по закон е и къщата на скулптора. Най-скръбен от всичко обаче е срамът. Срамът от лъжите и отсъствието на достолепие у хората, носещи през днешния ден отговорност за безчестието с убежището – жилище и ателие, на Андрей Николов.
От години парцелът му в центъра на София се е трансформирал в „ коптор “ на публично неодобрение. И макар че тази къща повече от десетилетие бе дом на Център за просвета и спор, нейната функционалност като къща музей, филиал на Националната изложба, остана дискредитирана. Опозорена от подмени – невъзпитано и при отсъствието на воля за какъвто и да е градивен спор за постигането на консенсус сред другите позиции. Така през днешния ден един ослепителен архитектурен монумент, съграждан с предумисъл да се трансформира в кей на изкуството и в памет за нейния първи жител, бе самостоятелен в къща на раздора. При това не от кого да е, а от нейния собственик – страната.
Имотът, който по смисъла на закона е обществена страна благосъстоятелност, е под директната пълномощия на Националната изложба. С него има неуредени проблеми, най-важният от които е този с реституираните елементи от къщата. Днес те са владеене на правоприемник на художника. Това са 85,71 % от огромното ателие на Андрей Николов, първият надпартерен етаж и полагащите се за тези площи идеални елементи от застроената повърхност и земята, върху която е повдигнат парцелът. Въпреки тази комплицирана обстановка на 7 февруари министърът на културата господин Боил Банов разгласи от парламентарната естрада, че „ Националната изложба възнамерява и работи по основаването на краткотрайна експозиция от произведения на огромния Андрей Николов в частта от постройката, която е държавна благосъстоятелност “. Това обаче се случва в несъгласие с обстоятелството, че „ актуалната обстановка по отношение на съсобствеността на парцела, затруднява основаването на къща музей “.
След малко повече от месец, на 10 март, юридическото лице, което се разпорежда с притежаваните от страната елементи от парцела (вторият етаж, второто партерно равнище, 14,29 % от огромното ателие и полагащите се земя и идеални елементи към тях), а точно Националната изложба, в лицето на шефа на институцията госпожа Яра Бубнова, оповести в ефира на Българска национална телевизия, че е подписан контракт за взаимоотношения с Международната фондация „ България 2002 “, чийто ръководител е Яков Джераси. Договорът урежда някакви „ към този момент краткосрочни връзки “, част от които е основаването на 3D филм. В него ще бъдат включени и произведения на художника, които ще „ намерят своето пространствено ситуиране в ателието на създателя. Имаме такава опция “. Тази поръчка възбуди публичните настройки. Най-сетне къщата на Андрей Николов ще се трансформира в музей. Явно думите на господин Банов, че актуалната имотна обстановка затруднява основаването на музей, са погрешни. Некоректно се оказа и изказванието на министъра, че екипът на Националната изложба работи по основаването на краткотрайна експозиция с произведения на създателя, които да бъдат ситуирани в онази част от постройката, която е държавна благосъстоятелност. Своеобразна неистина, тъй като Я. Бубнова разгласи изрично, че „ да се направи в тази къща музей по стандартите на нашето време и в този момент както това се прави е невероятно “. Какъв е тогава смисълът да се работи по нещо, което е невероятно?
Така удавени в неистини, които, с цел да не бъда упрекнат в персонална свада с господин Банов и госпожа Бубнова, би трябвало да назова културно и политически правилно несъгласия в говоренето за вероятното и невъзможното, реституираните елементи от парцела, бяха оповестени за отдаване чартърен. Именно това стана причина за експлоадирането на следващия скандал. В отговор на излезлите редица изявления по тематиката разумно още веднъж се явиха фигурите на министъра на културата и директорката на Националната изложба. Всички казани преди този момент изказвания бяха преповторени. А в допълнение – в изявление оповестено на 11 май госпожа Яра Бубнова разясни, че във връзка с къщата „ имаме 2 разновидността. Единият е там да се развива активността на самата Национална изложба, което ще е мъчно заради лимитираните ни финансови запаси. Ние не сме толкоз богати, за жалост. Другият е предоставяне чартърен посредством обществен търг с доста съответно задание към бъдещия наемател “.
През същия ден господин Боил Банов също внесе нови нюанси в диалога по тематиката. Според декларираното от него на публична конференция отдаването чартърен с обществен търг е допустимо, само че това заплашва превръщането на къщата в ресторант. Ето за какво къщата би трябвало да бъде музей, в който да се разпорежда Националната изложба и частите, благосъстоятелност на страната „ повече няма да се отдават чартърен “. Г-н Банов посочи още, че галерията е подготвила и тематико-експозиционен проект „ с 14 експоната, фотоси и документи от творчеството на Андрей Николов, с които е допустимо незабавно да се направи експозиция “. Да, само че екипът на Националната изложба твърди, че е с лимитирани финансови запаси и това попречва основаването на къщата музей.
Така сред проектите и бляновете, вероятното и невъзможното, оповестявани от един министър на културата и една директорка на Националната изложба, остава горчилката. Горчилката от купища изречени неистини, простете – несъгласия, в които е затънало ръководството на българската просвета и в частност на Националната изложба. Чувстваме се непрестанно лъгани, господин Банов, г-жо Бубнова. Говорите с недомлъвки, с безброй неясноти. Нарочно или предумишлено – не знаем, само че сякаш водени от вярата, че всичко ще се размине за следващ път. Никой няма да забележи, никой няма да чуе думите ви – още веднъж в несъгласие на развяваното от вас знаме за либералност.
Демокрацията, господин Банов, г-жо Бубнова, е на първо място отговорност – в каузи и думи. А при проблема с къщата на Андрей Николов, парадоксално преобразена в къща на раздора, и делата и думите към този момент звучат просто като зле скроена, разкриваща се като низ от несъгласия, неистина.
Да, мислите ми са пропити от яд, отвращение и позор. Но освен. След говоренето през последните дни за злополучния дом на Андрей Николов, се яви и чувството за горест. Тъга, подбудена от думите ви, господин Банов и г-жо Бубнова. Думи от които разбирам, колкото и да не желая да имам вяра, че отпред на Министерство на културата, отпред на Националната изложба са застанали двама индивида, чието достолепие на експерти е пометено от жаждата им за власт. И до момента в който в света на нормалността специалисти и държавници подават оставки поради дребни, от време на време даже напълно персонални провинения, то у нас даже за торба с неистини, простете – несъгласия, това се оказва непостижимо. А думи като чест и морал са изтърбушени от всякакво наличие.
Пламен Петров е изкуствовед, историк и журналист. До 2019 година бе организатор в Софийска градска художествена изложба, където осъществя редица проучвателен планове, фокусирани към историята на българските пластични изкуства. Автор е на десетки изявления в L`Europeo, Abitare, A-specto, InGlobo, сайта kultura.bg и други Препечатваме текста Фейсбук страницата на Пламен В. Петров.
***
През 2013 година в изложба „ Васка Емануилова “ реализирах изложбата „ Спомени за Андрей Николов “. Експозиция, с която бяха осветени непознати ракурси от творчеството и публичната роля на един от най-изтъкнатите майстори на мрамора у нас. Тъкмо по тази причина през днешния ден, когато името му е въвлечено в срамен ведомствен скандал, си разрешавам да пиша тези редове. Мислите ми са пропити от яд, отвращение и позор. Гняв, поради опропастяваните десетилетия наред благоприятни условия домът на художника, в миналото бил обиталище на духа му, да бъде съхранен, опазен като спомен за него самия. Възмущение от неналичието на държавническа политика за протекция на недвижимото културно завещание, каквото по закон е и къщата на скулптора. Най-скръбен от всичко обаче е срамът. Срамът от лъжите и отсъствието на достолепие у хората, носещи през днешния ден отговорност за безчестието с убежището – жилище и ателие, на Андрей Николов.
От години парцелът му в центъра на София се е трансформирал в „ коптор “ на публично неодобрение. И макар че тази къща повече от десетилетие бе дом на Център за просвета и спор, нейната функционалност като къща музей, филиал на Националната изложба, остана дискредитирана. Опозорена от подмени – невъзпитано и при отсъствието на воля за какъвто и да е градивен спор за постигането на консенсус сред другите позиции. Така през днешния ден един ослепителен архитектурен монумент, съграждан с предумисъл да се трансформира в кей на изкуството и в памет за нейния първи жител, бе самостоятелен в къща на раздора. При това не от кого да е, а от нейния собственик – страната.
Имотът, който по смисъла на закона е обществена страна благосъстоятелност, е под директната пълномощия на Националната изложба. С него има неуредени проблеми, най-важният от които е този с реституираните елементи от къщата. Днес те са владеене на правоприемник на художника. Това са 85,71 % от огромното ателие на Андрей Николов, първият надпартерен етаж и полагащите се за тези площи идеални елементи от застроената повърхност и земята, върху която е повдигнат парцелът. Въпреки тази комплицирана обстановка на 7 февруари министърът на културата господин Боил Банов разгласи от парламентарната естрада, че „ Националната изложба възнамерява и работи по основаването на краткотрайна експозиция от произведения на огромния Андрей Николов в частта от постройката, която е държавна благосъстоятелност “. Това обаче се случва в несъгласие с обстоятелството, че „ актуалната обстановка по отношение на съсобствеността на парцела, затруднява основаването на къща музей “.
След малко повече от месец, на 10 март, юридическото лице, което се разпорежда с притежаваните от страната елементи от парцела (вторият етаж, второто партерно равнище, 14,29 % от огромното ателие и полагащите се земя и идеални елементи към тях), а точно Националната изложба, в лицето на шефа на институцията госпожа Яра Бубнова, оповести в ефира на Българска национална телевизия, че е подписан контракт за взаимоотношения с Международната фондация „ България 2002 “, чийто ръководител е Яков Джераси. Договорът урежда някакви „ към този момент краткосрочни връзки “, част от които е основаването на 3D филм. В него ще бъдат включени и произведения на художника, които ще „ намерят своето пространствено ситуиране в ателието на създателя. Имаме такава опция “. Тази поръчка възбуди публичните настройки. Най-сетне къщата на Андрей Николов ще се трансформира в музей. Явно думите на господин Банов, че актуалната имотна обстановка затруднява основаването на музей, са погрешни. Некоректно се оказа и изказванието на министъра, че екипът на Националната изложба работи по основаването на краткотрайна експозиция с произведения на създателя, които да бъдат ситуирани в онази част от постройката, която е държавна благосъстоятелност. Своеобразна неистина, тъй като Я. Бубнова разгласи изрично, че „ да се направи в тази къща музей по стандартите на нашето време и в този момент както това се прави е невероятно “. Какъв е тогава смисълът да се работи по нещо, което е невероятно?
Така удавени в неистини, които, с цел да не бъда упрекнат в персонална свада с господин Банов и госпожа Бубнова, би трябвало да назова културно и политически правилно несъгласия в говоренето за вероятното и невъзможното, реституираните елементи от парцела, бяха оповестени за отдаване чартърен. Именно това стана причина за експлоадирането на следващия скандал. В отговор на излезлите редица изявления по тематиката разумно още веднъж се явиха фигурите на министъра на културата и директорката на Националната изложба. Всички казани преди този момент изказвания бяха преповторени. А в допълнение – в изявление оповестено на 11 май госпожа Яра Бубнова разясни, че във връзка с къщата „ имаме 2 разновидността. Единият е там да се развива активността на самата Национална изложба, което ще е мъчно заради лимитираните ни финансови запаси. Ние не сме толкоз богати, за жалост. Другият е предоставяне чартърен посредством обществен търг с доста съответно задание към бъдещия наемател “.
През същия ден господин Боил Банов също внесе нови нюанси в диалога по тематиката. Според декларираното от него на публична конференция отдаването чартърен с обществен търг е допустимо, само че това заплашва превръщането на къщата в ресторант. Ето за какво къщата би трябвало да бъде музей, в който да се разпорежда Националната изложба и частите, благосъстоятелност на страната „ повече няма да се отдават чартърен “. Г-н Банов посочи още, че галерията е подготвила и тематико-експозиционен проект „ с 14 експоната, фотоси и документи от творчеството на Андрей Николов, с които е допустимо незабавно да се направи експозиция “. Да, само че екипът на Националната изложба твърди, че е с лимитирани финансови запаси и това попречва основаването на къщата музей.
Така сред проектите и бляновете, вероятното и невъзможното, оповестявани от един министър на културата и една директорка на Националната изложба, остава горчилката. Горчилката от купища изречени неистини, простете – несъгласия, в които е затънало ръководството на българската просвета и в частност на Националната изложба. Чувстваме се непрестанно лъгани, господин Банов, г-жо Бубнова. Говорите с недомлъвки, с безброй неясноти. Нарочно или предумишлено – не знаем, само че сякаш водени от вярата, че всичко ще се размине за следващ път. Никой няма да забележи, никой няма да чуе думите ви – още веднъж в несъгласие на развяваното от вас знаме за либералност.
Демокрацията, господин Банов, г-жо Бубнова, е на първо място отговорност – в каузи и думи. А при проблема с къщата на Андрей Николов, парадоксално преобразена в къща на раздора, и делата и думите към този момент звучат просто като зле скроена, разкриваща се като низ от несъгласия, неистина.
Да, мислите ми са пропити от яд, отвращение и позор. Но освен. След говоренето през последните дни за злополучния дом на Андрей Николов, се яви и чувството за горест. Тъга, подбудена от думите ви, господин Банов и г-жо Бубнова. Думи от които разбирам, колкото и да не желая да имам вяра, че отпред на Министерство на културата, отпред на Националната изложба са застанали двама индивида, чието достолепие на експерти е пометено от жаждата им за власт. И до момента в който в света на нормалността специалисти и държавници подават оставки поради дребни, от време на време даже напълно персонални провинения, то у нас даже за торба с неистини, простете – несъгласия, това се оказва непостижимо. А думи като чест и морал са изтърбушени от всякакво наличие.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ