Митрополит Николай: Борисов заслужи благодарността и признателността на църквата |
През последните 10 години имаме държавно управление, което не е просто неутрално към църквата и не й пречи, а в противен случай – което интензивно подкрепя нейната душеспасителна задача.
Това се показва в архипастирско послание на Пловдивския митрополит Николай към " освещения клир и божия народ на Пловдивска епархия ".
През последните 10 години, братя и сестри, в лицето на трите държавни управления на господин Бойко Борисов, ние получихме светско управление, което очевидно схваща, че православната черква е носеща колона на страната и се отнася към църквата в сходство с това схващане, безапелационен е митрополит Николай.
Публикуваме без редакторска интервенция цялостния текст на обръщението му:
" Обични в Господа братя и сестри,
Чухме в словото за Успението на Пресвета Богородица, че три дни след успението си, тя, обкръжена от ангели, се явява на апостолите и им споделя „ Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. “ Днес и ние се радваме. Радваме се, тъй като знаем, че Света Богородица е измежду нас. Радваме се, тъй като знаем, че през всичките дни тя не стопира да се грижи за благочестивия православен наш народ. Радваме се, тъй като знаем, че застанала на небесния си трон, паралелно до своя наследник, Господ Иисус Христос, тя простира своя плодороден покров, с цел да защищити народа ни от всяко зло. Радваме се дружно с всички майки, които най-добре знаят по какъв начин в тежки моменти са се обръщали към Света Богородица, молели са я за децата си и по какъв начин точно от нея са получавали разтуха и помощ.
Същевременно през днешния ден насладата ни е помрачена от безпокойството, което е обзело елементи от нашия народ. Вероятно ще бъда упрекнат, че на този ярък празник, вместо да се огранича добогословската сказка, ще взема отношение по настоящ въпрос, само че въпреки това пък постоянно ни се споделя, че църквата не трябва да се дистанцира от публичните процеси. Поради тази причина, като православен митрополит, бих желал да кажа какво аз мисля за събитията в страната ни и по какъв начин аз виждам нещата, без да наемам никого с мнението си.
Скъпи в Христа Бога, братя и сестри,
Тази година чествахме 150-годишнината от възобновяване на самостойната Българска православна черква. От тези 150 години църквата ни беше в схизма в продължение на 73 години, претърпя атеистична тирания, сложила си за цел да унищожи религията из корен, в продължение на спомагателни 45 години войнстващ атеизъм и най-после претърпя ерес в продължение на нови 11 години. Това са 73 години на външна изолираност, 45 години на репресии и 11 години на политически предизвикано разединение! Едва ли някоя земна институция може да издържи на подобен разгром. Слава Богу, църквата не е земна институция! Истината е, че едвам към 2007-2008 година нашата черква можеше да стартира да се съвзема и да събира себе си, да урежда естественият си вътрешен живот и да намира сили, с изключение на с Богослужението, което не е спирало нито за момент, да се занимава и с тези задания в духовно-просветната и в обществената сфера, с които обществото ни чака тя да се занимава. Тази наша изстрадала черква имаше потребност от успокоение и време, и Бог й ги даде! Фактът е този: единствените спокойни години в 150-годишното ново битие на Българската православна черква са последните десет-единадесет години. Нека си напомним какво се случи през това време.
Може би единствено в интервала малко преди и малко след Освобождението по българските земи са се строили повече църкви и манастири, в сравнение с се построиха, реставрираха и ремонтираха през последните 10 години. Това в този момент стана допустимо с помощта на голямата поддръжка на страната. За пръв път страната пое част от издръжката на клира и то без въобще църквата да е молила за това. Ще кажете, че това са материални неща. Не, не са материални. Това е поддръжка за българската нематериалност, за българската еднаквост. През последните 10 години за пръв път от доста време имахме държавно управление, което не просто не тормозеше църквата, а в противен случай, изяви предпочитание да й помогне и то по своя воля. Без да желае нищо в подмяна и изключително, което е доста значимо, без да ни кара да отстъпваме от вярата си или да изневеряваме на правилата и полезностите, които изповядваме.
През последните 10 години имаме държавно управление, което не е просто неутрално към църквата и не й пречи, а в противен случай – което интензивно подкрепя нейната душеспасителна задача. Имаме държавно управление, което утвърди учебник на Светия Синод по предмета „ Религия-Православие “. Вярно, предметът към момента не е наложителен, само че даже и това е голяма стъпка напред, в случай че се съпостави с негативното отношение по тази тематика на всички предходни държавни управления, без изключение.
От акцията по спасяването на българските евреи насам, за пръв път едвам през последните 10 години българската страна стартира да чува гласа на църквата по общохуманни и етични въпроси. Не, че църквата и преди този момент не е заявявала своите позиции по значимите тематики на публичния морал. Но те не бяха чувани. През последните 10 години държавните институции започнаха да демонстрират чуваемост към нашите мнения. Правителството под председателството на господин Бойко Борисов и болшинството в Народното събрание през последните 10 години се вслушаха в гласа на Църквата и не позволиха узаконяването на сурогатното майчинство, което щеше да трансформира неродени деца в стока, в обект на покупко-продажба. Вие можете ли да си визиите по какъв начин бихме обяснили на Света Богородица, че в православна, християнска България законът разрешава майки да дават утробите си за прилагане и да продават родените от тях деца!? Спряно беше узаконяването на фамилното общуване, което целеше в вероятност да се легитимира съжителството на еднополови двойки. Сериозно беше лимитирано потреблението на генно-модифицирани организми. Спряна беше ратификацията на Истанбулската спогодба, която постановяваше, че Бог не е основал мъж и жена, а някакво безполово създание, т.е., че няма Бог!Макар и краткотрайно беше спряно действието на закона за обществените услуги, който доста бих желал да бъде преименуван на закон за обществените грижи, с цел да се подчертае, че в България вниманието към страдащите е въпрос на човечност, а не е просто следващия бизнес. Всичко това стана макар неистовите опити на избрани публични групи,чрез държавните закони да ни наложат презрението и незачитането си към моралните полезности на българския народ, които са християнските полезности.
За пръв път от доста десетилетия насам българското светско законодателство стартира да се преценява с някои основни постановления на Божия закон. Може би не постоянно и не във всичко, само че по тези фундаментални въпроси, за които загатнах одеве, това е реалност. Като венец на всичко, по време на разгара на нервността към пандемията, точно на Великден, българският министър-председател Бойко Борисов отхвърли да затвори православните християнски храмове, макар нечовешкия напън, на който беше подложен, да стори точно това! Само това да беше, той отново щеше да заслужи благодарността и признателността на църквата, която аз от свое име показах тогава и му изричам и в този момент.
През последните 10 години, братя и сестри, в лицето на трите държавни управления на господин Бойко Борисов, ние получихме светско управление, което очевидно схваща, че православната черква е носеща колона на страната и се отнася към църквата, в сходство с това схващане. Ние няма да забравим и заслугата на Негово Величество цар Симеон II, който със закона за вероизповеданията направи допустимо превъзмогването на разкола. Но последните 10 години бяха в действителност плодородно време за Българската православна черква и няма да сме почтени пред съвестта си, в случай че премълчим това. Искрено се надявам, апелирам се, това да не са единствено моментни лъчи светлина в историята на нашата изстрадала черква, преди още веднъж да бъдем затиснати от атеистичен, бесовски мрак и от духа на отрицанието, който е донесъл толкоз беди на нашия народ.
Не е правилно, че църквата не вижда или е безмълвна за избрани неуредици. Църквата, към която толкоз пъти е постъпвано незаслужено, е изключително сензитивна и по въпросите на справедливостта. Всички тези неща имат коригиране. Надявам се, че ще бъдат поправени. Вярвам, че господин Борисов, който потвърди, че по главните въпроси преценява светското законодателство с Божиите закони, ще продължи в същия дух, тъй като схваща, че единствено спазването на Божиите закони е лекарството, от което се нуждае болното българско общество.
Нашият Господ Иисус Христос споделя: „ Блажени миротворците, тъй като те ще се нарекат синове Божии “ (Мат. 5:9). Миротворци могат да бъдат единствено тези, които, като желаят да открият мир, го откриват в името на Бога и на основата на Божиите закони. Не могат да бъдат миротворци тези, които не признават Божиите закони и се стремят към земна власт в свое име, с цел да я употребяват за поругаване на Бога. Апостол Павел споделя: „ Бог поругаван не трябва. “ (Галат. 6:7) а св. Библия ни споделя - който сее вятър – жъне стихии (срв. Ос. 8:7) и още „ Който сее несправедливост, ще пожъне неволя.. “ (Пр. 22:8).
Нека на днешния празник, с изключение на да се помолим на Света Богородица за здравето на нашите деца и нашите фамилии, да я помолим и за нещо за общото ни богатство. Да помолим Майката на Царя намира Господ Иисус Христос да укрепи същинските миротворци. Сигурен съм, че в случай че я помолим откровено, тя ще ги поддържа в делата им и посредством тях ще ни изпрати спокойствието, сигурността и вярата, от които нашето общество има толкоз огромна потребност. А те, миротворците в Христа, те могат да са сигурни, че Света Богородица ще бъде с тях през всичките дни.
Моля се на Света Богородица да закриля вас и вашите близки и да укрепи миротворците на България!
Бог да пази България!
Покровът на Божията Майка Пресвета Богородица да бъде над всички вас! Амин. "
Това се показва в архипастирско послание на Пловдивския митрополит Николай към " освещения клир и божия народ на Пловдивска епархия ".
През последните 10 години, братя и сестри, в лицето на трите държавни управления на господин Бойко Борисов, ние получихме светско управление, което очевидно схваща, че православната черква е носеща колона на страната и се отнася към църквата в сходство с това схващане, безапелационен е митрополит Николай.
Публикуваме без редакторска интервенция цялостния текст на обръщението му:
" Обични в Господа братя и сестри,
Чухме в словото за Успението на Пресвета Богородица, че три дни след успението си, тя, обкръжена от ангели, се явява на апостолите и им споделя „ Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. “ Днес и ние се радваме. Радваме се, тъй като знаем, че Света Богородица е измежду нас. Радваме се, тъй като знаем, че през всичките дни тя не стопира да се грижи за благочестивия православен наш народ. Радваме се, тъй като знаем, че застанала на небесния си трон, паралелно до своя наследник, Господ Иисус Христос, тя простира своя плодороден покров, с цел да защищити народа ни от всяко зло. Радваме се дружно с всички майки, които най-добре знаят по какъв начин в тежки моменти са се обръщали към Света Богородица, молели са я за децата си и по какъв начин точно от нея са получавали разтуха и помощ.
Същевременно през днешния ден насладата ни е помрачена от безпокойството, което е обзело елементи от нашия народ. Вероятно ще бъда упрекнат, че на този ярък празник, вместо да се огранича добогословската сказка, ще взема отношение по настоящ въпрос, само че въпреки това пък постоянно ни се споделя, че църквата не трябва да се дистанцира от публичните процеси. Поради тази причина, като православен митрополит, бих желал да кажа какво аз мисля за събитията в страната ни и по какъв начин аз виждам нещата, без да наемам никого с мнението си.
Скъпи в Христа Бога, братя и сестри,
Тази година чествахме 150-годишнината от възобновяване на самостойната Българска православна черква. От тези 150 години църквата ни беше в схизма в продължение на 73 години, претърпя атеистична тирания, сложила си за цел да унищожи религията из корен, в продължение на спомагателни 45 години войнстващ атеизъм и най-после претърпя ерес в продължение на нови 11 години. Това са 73 години на външна изолираност, 45 години на репресии и 11 години на политически предизвикано разединение! Едва ли някоя земна институция може да издържи на подобен разгром. Слава Богу, църквата не е земна институция! Истината е, че едвам към 2007-2008 година нашата черква можеше да стартира да се съвзема и да събира себе си, да урежда естественият си вътрешен живот и да намира сили, с изключение на с Богослужението, което не е спирало нито за момент, да се занимава и с тези задания в духовно-просветната и в обществената сфера, с които обществото ни чака тя да се занимава. Тази наша изстрадала черква имаше потребност от успокоение и време, и Бог й ги даде! Фактът е този: единствените спокойни години в 150-годишното ново битие на Българската православна черква са последните десет-единадесет години. Нека си напомним какво се случи през това време.
Може би единствено в интервала малко преди и малко след Освобождението по българските земи са се строили повече църкви и манастири, в сравнение с се построиха, реставрираха и ремонтираха през последните 10 години. Това в този момент стана допустимо с помощта на голямата поддръжка на страната. За пръв път страната пое част от издръжката на клира и то без въобще църквата да е молила за това. Ще кажете, че това са материални неща. Не, не са материални. Това е поддръжка за българската нематериалност, за българската еднаквост. През последните 10 години за пръв път от доста време имахме държавно управление, което не просто не тормозеше църквата, а в противен случай, изяви предпочитание да й помогне и то по своя воля. Без да желае нищо в подмяна и изключително, което е доста значимо, без да ни кара да отстъпваме от вярата си или да изневеряваме на правилата и полезностите, които изповядваме.
През последните 10 години имаме държавно управление, което не е просто неутрално към църквата и не й пречи, а в противен случай – което интензивно подкрепя нейната душеспасителна задача. Имаме държавно управление, което утвърди учебник на Светия Синод по предмета „ Религия-Православие “. Вярно, предметът към момента не е наложителен, само че даже и това е голяма стъпка напред, в случай че се съпостави с негативното отношение по тази тематика на всички предходни държавни управления, без изключение.
От акцията по спасяването на българските евреи насам, за пръв път едвам през последните 10 години българската страна стартира да чува гласа на църквата по общохуманни и етични въпроси. Не, че църквата и преди този момент не е заявявала своите позиции по значимите тематики на публичния морал. Но те не бяха чувани. През последните 10 години държавните институции започнаха да демонстрират чуваемост към нашите мнения. Правителството под председателството на господин Бойко Борисов и болшинството в Народното събрание през последните 10 години се вслушаха в гласа на Църквата и не позволиха узаконяването на сурогатното майчинство, което щеше да трансформира неродени деца в стока, в обект на покупко-продажба. Вие можете ли да си визиите по какъв начин бихме обяснили на Света Богородица, че в православна, християнска България законът разрешава майки да дават утробите си за прилагане и да продават родените от тях деца!? Спряно беше узаконяването на фамилното общуване, което целеше в вероятност да се легитимира съжителството на еднополови двойки. Сериозно беше лимитирано потреблението на генно-модифицирани организми. Спряна беше ратификацията на Истанбулската спогодба, която постановяваше, че Бог не е основал мъж и жена, а някакво безполово създание, т.е., че няма Бог!Макар и краткотрайно беше спряно действието на закона за обществените услуги, който доста бих желал да бъде преименуван на закон за обществените грижи, с цел да се подчертае, че в България вниманието към страдащите е въпрос на човечност, а не е просто следващия бизнес. Всичко това стана макар неистовите опити на избрани публични групи,чрез държавните закони да ни наложат презрението и незачитането си към моралните полезности на българския народ, които са християнските полезности.
За пръв път от доста десетилетия насам българското светско законодателство стартира да се преценява с някои основни постановления на Божия закон. Може би не постоянно и не във всичко, само че по тези фундаментални въпроси, за които загатнах одеве, това е реалност. Като венец на всичко, по време на разгара на нервността към пандемията, точно на Великден, българският министър-председател Бойко Борисов отхвърли да затвори православните християнски храмове, макар нечовешкия напън, на който беше подложен, да стори точно това! Само това да беше, той отново щеше да заслужи благодарността и признателността на църквата, която аз от свое име показах тогава и му изричам и в този момент.
През последните 10 години, братя и сестри, в лицето на трите държавни управления на господин Бойко Борисов, ние получихме светско управление, което очевидно схваща, че православната черква е носеща колона на страната и се отнася към църквата, в сходство с това схващане. Ние няма да забравим и заслугата на Негово Величество цар Симеон II, който със закона за вероизповеданията направи допустимо превъзмогването на разкола. Но последните 10 години бяха в действителност плодородно време за Българската православна черква и няма да сме почтени пред съвестта си, в случай че премълчим това. Искрено се надявам, апелирам се, това да не са единствено моментни лъчи светлина в историята на нашата изстрадала черква, преди още веднъж да бъдем затиснати от атеистичен, бесовски мрак и от духа на отрицанието, който е донесъл толкоз беди на нашия народ.
Не е правилно, че църквата не вижда или е безмълвна за избрани неуредици. Църквата, към която толкоз пъти е постъпвано незаслужено, е изключително сензитивна и по въпросите на справедливостта. Всички тези неща имат коригиране. Надявам се, че ще бъдат поправени. Вярвам, че господин Борисов, който потвърди, че по главните въпроси преценява светското законодателство с Божиите закони, ще продължи в същия дух, тъй като схваща, че единствено спазването на Божиите закони е лекарството, от което се нуждае болното българско общество.
Нашият Господ Иисус Христос споделя: „ Блажени миротворците, тъй като те ще се нарекат синове Божии “ (Мат. 5:9). Миротворци могат да бъдат единствено тези, които, като желаят да открият мир, го откриват в името на Бога и на основата на Божиите закони. Не могат да бъдат миротворци тези, които не признават Божиите закони и се стремят към земна власт в свое име, с цел да я употребяват за поругаване на Бога. Апостол Павел споделя: „ Бог поругаван не трябва. “ (Галат. 6:7) а св. Библия ни споделя - който сее вятър – жъне стихии (срв. Ос. 8:7) и още „ Който сее несправедливост, ще пожъне неволя.. “ (Пр. 22:8).
Нека на днешния празник, с изключение на да се помолим на Света Богородица за здравето на нашите деца и нашите фамилии, да я помолим и за нещо за общото ни богатство. Да помолим Майката на Царя намира Господ Иисус Христос да укрепи същинските миротворци. Сигурен съм, че в случай че я помолим откровено, тя ще ги поддържа в делата им и посредством тях ще ни изпрати спокойствието, сигурността и вярата, от които нашето общество има толкоз огромна потребност. А те, миротворците в Христа, те могат да са сигурни, че Света Богородица ще бъде с тях през всичките дни.
Моля се на Света Богородица да закриля вас и вашите близки и да укрепи миротворците на България!
Бог да пази България!
Покровът на Божията Майка Пресвета Богородица да бъде над всички вас! Амин. "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ