През последните 30 години международните медии никога не са обръщали

...
През последните 30 години международните медии никога не са обръщали
Коментари Харесай

България: Опашките пред западните посолства бяха по-дълги от тези пред месарниците

През последните 30 години интернационалните медии в никакъв случай не са обръщали на България такова внимание, както към първите свободни парламентарни избори на 10 юни 1990. Подбрали сме няколко цитата от тогавашни изявления, които се коства да се прочетат и през днешния ден:

" Ех, в случай че имаше една Западна България " - под това заглавие немският вестник " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " разгласява на 9 юни 1990 обширна публикация от Жаклин Енар в навечерието на първите свободни избори в България. В началото журналистката споделя за тези многочислени българи, които през последните месеци преди рухването на комунистическия режим са употребявали полетите до Куба, с цел да останат в Канада при междинното кацане. По-нататък в публикацията четем:

" В мига, когато ситуацията се разхлаби, измежду българите се надигна вълна от бежанци, каквато не беше имало през последните 45 години. В южноафриканското консулство във Виена от няколко седмици се записват кандидат-емигранти от България, " които са учудващо добре образовани ". Пред западните посолства в София хората чакат за визи на такива опашки, каквито има единствено пред месарниците. (...) Една сериозна част от не толкоз многочисления български хайлайф избира живот в едно уредено и свободно общество пред несигурността на измененията. "

Няколко седмици преди репортажа на Жаклин Енар, отново във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ", днешният издател на вестника Бертолд Колер разказва по следния метод предизборната обстановка в България:

" Някои представители на опозицията считат тези прогнози за неблагонадеждни, все пак обаче те основават някаква визия: Българска социалистическа партия надалеч не е толкоз дискредитирана измежду популацията, колкото са нейните сестрински партии в Чехословакия или Унгария . За това има разнообразни аргументи. В България, която измежду всички източноевропейски страни най-ревностно следваше модела на Москва, съвсем не съществуват антисъветски усеща. Българите не не помнят, че с помощта на руснаците пристигна освобождението им след 500-годишното османско господство през предишния век. А след войната, макар некадърната си икономическа политика, комунистите въпреки всичко съумяха най-малко малко да покачат виталния стандарт на ужасно бедните българи. И в този момент реформаторското крило на тези комунисти се показва като избавител в неволя. "

В обширния репортаж на Жаклин Енар, оповестен на цяла страница във вестника, откриваме и доста забавни психически и обществени наблюдения за България:

" През последните 6-7 месеца атмосферата в България съществено се промени. Тодор Живков се беше задържал на власт съвсем 35 години - по-дълго от всички останали ръководители в Източния блок. С неговото събаряне изчезна и потискащото чувство, че всичко това е неизбежно и вечно. Мислите и възприятията получиха нова независимост. Вече няма верни възгледи, няма предначертан път. Вярно, че всекидневието си е същото, само че ненадейно всеки обособен човек може да го вижда както си пожелае. (...) През целия си живот до този миг множеството българи нямаха възприятието, че страната е онази рамка, която обезпечава правдивост и основава условия за протекция на слабите, рамка, в която човек може да стори нещо за общото богатство или най-малко да направи някое положително дело. Разбира се, идеологията непрестанно проповядваше всичко това, само че в реалност то се оказваше лицемерна словосъчетание. С този собствен житейски опит българите бяха прекомерно надалеч от каквато и да било преданост към страната и от чувството, че могат да допринесат за нейното по-добро бъдеще. Образът на страната и до ден-днешен се господства от знаците на остарелия режим. "
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР