Французин вдигна на крака българското ръгби
През последните 3-4 години се случи нещо смайващо с българския народен тим по ръгби. Тимът към този момент има 13 следващи победи, което го изстреля с 35 позиции нагоре в международната класация. Този напредък, който е впечатляващ даже за целия български спорт, сега ни подрежда за 59-о място в света. Това е най-високата позиция на страната ни, откогато е въведена новата международна класация през 2003 година
Но това напълно не е краят на упоритостите на индивида, който стои в основата на забележителния триумф. Той се споделя Ромен Балмис, на 45 години е, французин, работи без заплата и е приел идеята да върне славата на българското ръгби като своя.
Всичко стартира преди 7-8 години, когато казусът довежда Ромен в България. " Тогава познавах страната ви единствено около фамозното ви кисело мляко и Силви Вартан ", споделя той.
В началото той работи като учител в спортния департамент на френския колеж " Виктор Юго " в София. Любовта му към ръгбито (този спорт е една от двете специалности, по които се е дипломирал във Франция, дружно с баскетбола) бързо го води в мощния тим на НСА.
Там Балмис изначало оказва помощ, а по-късно стартира да тренира. Състезателите са доста впечатлени от качествата му и му оповестяват, че се организира конкурс за селекционер на националния тим. Кандидатства и е утвърден през 2017 година
" Заварих момчетата в очакване на това някой да им даде нова тенденция за развиване. Трябва да подчертая, че те незабавно прегърнаха моите хрумвания и се отдадоха напълно на нашия план - с цената на доста жертви. Наистина съм доста горделив с тях! ", спомня си треньорът.
В началото той е наясно с две неща - средствата на федерацията са доста лимитирани, а на него самия следва да
работи без пари като народен селекционер
Балмис приема обстановката, само че не и заварените условия. Той изрично отхвърля мощните клубове да му се месят в работата, извоюва и скъпи придобивки за националите - да имат по-дълги лагери преди мачове, да имат положително място за подготовка, даже да носят еднообразно извънсъстезателно облекло.
Същевременно съумява да заличи дългогодишни несъгласия сред главните ръгби центрове в България - София, Перник, Берковица, Варна, Габрово... Оказва се и задоволително безапелационен, с цел да ангажира няколко подобаващи хора, които да работят за богатството на ръгбито у нас, освен това също безплатно.
" Състезателите се причислиха към моите хрумвания неотложно. Новият ни жанр на игра първоначално беше съзнателно банален, с цел да реализираме бързи резултати. Наблегнах и на образа на нашия тим пред публиката и пред обществото като цяло. Защото тези мъже показват своята страна. Каквито и да са изискванията ", споделя Ромен.
Същевременно той работи доста настойчиво по повишението на самочувствието на ръгбистите ни и съумява да направи освен обединен, само че и доста гладен за триумфи колектив.
" Изпитвам доста огромна горделивост да повеждам този тим. Българите са страхотни, с атлетичен капацитет. Те са родени за този спорт. Аз
просто направих дребен и нужен реглаж,
с цел да се получат нещата ", споделя още Балмис.
И замисълът му се получава. В момента България се нуждае от победа в идното домакинство против Словения (на 29 април 2023 г.) и с нея съвсем несъмнено ще се изкачи от конференция " 1 Юг " (в която сме едвам от няколко месеца) до конференция " Трофи ", която е третото европейско равнище в ръгбито, само че и най-горното аматьорско равнище. А това би било фактически исторически триумф за българското ръгби, което години наред бе затънало в забвение макар своята 70-годишна традиция.
Заедно с успехите се връща и ползата на публиката към този кавалерски и доста атрактивен спорт. С групови старания ръгбистите ни получават опцията да домакинстват на Националния стадион " Васил Левски " след десетилетия пауза. И още веднъж събират многохилядна аудитория, която бурно приветства успехите с 54:13 над Турция през май т. година (с която станахме спечелили в конференция " 2 Юг " ) и с 34:15 над Израел през ноември, към този момент в по-горната дивизия.
" Леко съм сюрпризиран, само че и благополучен, че публиката става все по-многобройна, тъй като това е единственото заплащане, което играчите ни получават. Тези момчета заслужават да получат самопризнание за своята същинска стойност. Елате да ги подкрепите и при идващия ни мач ", приканва Ромен Балмис.
Българите, които са към французина, го разказват като доста чист морално човек, който в това време чудесно си схваща от работата. Принципите му стигат до там, че преди дуела с Турция
отхвърля да допусне в съблекалнята тогавашния министър председател
Кирил Петков, който желае да пожелае триумф на тима. " Половин час преди мач съблекалнята е напълно моя ", безапелационен е в позицията си Балмис.
Тази му отдаденост за идеята на българското ръгби е за сметка и на персоналния му живот, като оказва въздействие и за раздялата със брачната половинка му. Цената е висока. Но пък напъните му са оценени тук чисто морално и той съумява да откри положителни другари.
" Имах опцията да посетя прелестни места като Рила, Белоградчик и Созопол. Научих се да поставям сирене върху пържените картофи.
Това е гениална концепция
Да не приказваме за лютеницата - превъзходна е с няколко кюфтета! Ракия обаче пия много умерено, и то единствено тази на моите приятели Пламен и Иван ", споделя още френският селекционер.
Той съумява да балансира сред уговорките си в България и тези, които въпреки всичко му обезпечават приходи. От септември т.г. Балмис е шеф на колеж " Жан Виго " във френския град Мило, където преди този момент е работил, като се връща у нас за лагери и мачове.
Какво му следва в България? Още доста работа. За този тим би трябвало да се приказва от ден на ден и с похвали - освен в страната ни, само че и в чужбина. " Предпочитам да съм внимателен с думите. Едно нещо е несъмнено - българското ръгби може и би трябвало още да пораства! Работим доста за тази цел - не се съмнявайте в това! ", декларира Балмис.
ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
Петър Николов (капитан на националния отбор):
" Познавам Ромен от 2016 година, когато бе треньор на тима ни в НСА. Видяхме, че има качества и подкрепихме кандидатурата му за селекционер на националния тим. Мога да кажа, че досега не сме имали подобен народен треньор. Той вкара обичаи от Франция, която е меката на ръгбито - вкара по-дълги лагери и подготовка, започнахме да вършим детайлни видеоанализи.
Работи с 30-40 души, като всички към този момент знаят какви са условията му. Успя да стимулира и положителните ни ръгбисти, които играят в чужбина, да играят за тима на България. Защото това до неотдавна не се получаваше по разнообразни аргументи. Ромен е човек, който се раздава на най-много. Оставя на назад във времето фамилията си и свободното време, с цел да се грижи освен за тима, само че и за други съпътстващи неща - търсене на спонсори, нови планове, даже актуализиране на страницата на федерацията във Facebook.
Видях какво е да си французин и да се раздаваш по този начин за българския народен тим. Преди началото на мачовете той е по-мотивиран от нас. Това е човек, на който постоянно мога да разгадавам, освен в региона на ръгбито. "
Цветостин Цветков (национал и треньор на младежкия тим до 18 г.):
" Преди да пристигна Ромен Балмис, имахме положителни състезатели, само че липсваше човек, който да ни сплоти, да няма в отбора клубни такъми. И той съумя да ни накара да загърбим всички остарели вражди. Не разреши на никой клуб да му въздейства на мнението. Твърдо стои зад задачите си. Една от тях бе да вдигне самочувствието ни и фактически ни накара да си повярваме. Всеки съумя да развие най-хубавото от себе си в името на общата задача. Не се задоволи с наличните ни благоприятни условия, а ни караше да учим по-сложни комбинации.
Държи и на дребните елементи - като да сме с добра екипировка, да имаме лагери. В същото време е доста хуманен и демонстрира схващане за персоналните ни проблеми - със семейство, работа. Лишава се даже повече от нас от персоналното си време. И тази отдаденост разреши на всички в тима, а и във федерацията да са също отдадени. Представете си какво се получава, когато 30-40-50 души виждат това и се пробват също да разпрострат капацитета си. "
Костадин Дебренлиев (национал и треньор на ръгби тима на НБУ):
" За начало Ромен Балмис внесе една изцяло нова методология за България, въпреки тя да се употребява към този момент двайсетина години в Европа. С идването си той знаеше, че допреди 30-40 години българското ръгби е било на високо равнище. Сега той просто съумя да намести вярно частите на пъзела, с цел да се получат нещата. Да събере хората, които се бяха пръснали в последните години.
Добави фини елементи, които са ни убягвали до момента. Най-вече ни накара да бъдем единни. Например ни кара да си изключим телефоните, когато вечеряме дружно. Държи и на точността. За забавяне на тренировки всеки пуска по 10 лв. в една касичка и никой от закъснелите не се сърди.
Заслугата за възхода на българското ръгби не е единствено негова, несъмнено. Зад него има много хора - управление, състезателен екип. Ромен обаче бе първият треньор, който изиска да се построи една българска еднаквост в този спорт. Ръгбито да стане едно от нещата, по които да ни разпознават в чужбина.
Той е водач. В сложни моменти взима значими решения. В същото време е открит, прочувствен, деятелен. Впечатлявам се от хладнокръвието му преди мач. Също като хищниците преди да атакуван. Това доста ни оказва помощ преди срещите.
Любимият ми миг е да го видя пред себе си на последната подготовка преди някой мач. Да видя погледа му - цялостен с огън, страст, пристрастеност. Това постоянно ме зарежда до дъно. И постоянно си напомням по какъв начин той постоянно повтаря, че българите сме построени за ръгби. "
Но това напълно не е краят на упоритостите на индивида, който стои в основата на забележителния триумф. Той се споделя Ромен Балмис, на 45 години е, французин, работи без заплата и е приел идеята да върне славата на българското ръгби като своя.
Всичко стартира преди 7-8 години, когато казусът довежда Ромен в България. " Тогава познавах страната ви единствено около фамозното ви кисело мляко и Силви Вартан ", споделя той.
В началото той работи като учител в спортния департамент на френския колеж " Виктор Юго " в София. Любовта му към ръгбито (този спорт е една от двете специалности, по които се е дипломирал във Франция, дружно с баскетбола) бързо го води в мощния тим на НСА.
Там Балмис изначало оказва помощ, а по-късно стартира да тренира. Състезателите са доста впечатлени от качествата му и му оповестяват, че се организира конкурс за селекционер на националния тим. Кандидатства и е утвърден през 2017 година
" Заварих момчетата в очакване на това някой да им даде нова тенденция за развиване. Трябва да подчертая, че те незабавно прегърнаха моите хрумвания и се отдадоха напълно на нашия план - с цената на доста жертви. Наистина съм доста горделив с тях! ", спомня си треньорът.
В началото той е наясно с две неща - средствата на федерацията са доста лимитирани, а на него самия следва да
работи без пари като народен селекционер
Балмис приема обстановката, само че не и заварените условия. Той изрично отхвърля мощните клубове да му се месят в работата, извоюва и скъпи придобивки за националите - да имат по-дълги лагери преди мачове, да имат положително място за подготовка, даже да носят еднообразно извънсъстезателно облекло.
Същевременно съумява да заличи дългогодишни несъгласия сред главните ръгби центрове в България - София, Перник, Берковица, Варна, Габрово... Оказва се и задоволително безапелационен, с цел да ангажира няколко подобаващи хора, които да работят за богатството на ръгбито у нас, освен това също безплатно.
" Състезателите се причислиха към моите хрумвания неотложно. Новият ни жанр на игра първоначално беше съзнателно банален, с цел да реализираме бързи резултати. Наблегнах и на образа на нашия тим пред публиката и пред обществото като цяло. Защото тези мъже показват своята страна. Каквито и да са изискванията ", споделя Ромен.
Същевременно той работи доста настойчиво по повишението на самочувствието на ръгбистите ни и съумява да направи освен обединен, само че и доста гладен за триумфи колектив.
" Изпитвам доста огромна горделивост да повеждам този тим. Българите са страхотни, с атлетичен капацитет. Те са родени за този спорт. Аз
просто направих дребен и нужен реглаж,
с цел да се получат нещата ", споделя още Балмис.
И замисълът му се получава. В момента България се нуждае от победа в идното домакинство против Словения (на 29 април 2023 г.) и с нея съвсем несъмнено ще се изкачи от конференция " 1 Юг " (в която сме едвам от няколко месеца) до конференция " Трофи ", която е третото европейско равнище в ръгбито, само че и най-горното аматьорско равнище. А това би било фактически исторически триумф за българското ръгби, което години наред бе затънало в забвение макар своята 70-годишна традиция.
Заедно с успехите се връща и ползата на публиката към този кавалерски и доста атрактивен спорт. С групови старания ръгбистите ни получават опцията да домакинстват на Националния стадион " Васил Левски " след десетилетия пауза. И още веднъж събират многохилядна аудитория, която бурно приветства успехите с 54:13 над Турция през май т. година (с която станахме спечелили в конференция " 2 Юг " ) и с 34:15 над Израел през ноември, към този момент в по-горната дивизия.
" Леко съм сюрпризиран, само че и благополучен, че публиката става все по-многобройна, тъй като това е единственото заплащане, което играчите ни получават. Тези момчета заслужават да получат самопризнание за своята същинска стойност. Елате да ги подкрепите и при идващия ни мач ", приканва Ромен Балмис.
Българите, които са към французина, го разказват като доста чист морално човек, който в това време чудесно си схваща от работата. Принципите му стигат до там, че преди дуела с Турция
отхвърля да допусне в съблекалнята тогавашния министър председател
Кирил Петков, който желае да пожелае триумф на тима. " Половин час преди мач съблекалнята е напълно моя ", безапелационен е в позицията си Балмис.
Тази му отдаденост за идеята на българското ръгби е за сметка и на персоналния му живот, като оказва въздействие и за раздялата със брачната половинка му. Цената е висока. Но пък напъните му са оценени тук чисто морално и той съумява да откри положителни другари.
" Имах опцията да посетя прелестни места като Рила, Белоградчик и Созопол. Научих се да поставям сирене върху пържените картофи.
Това е гениална концепция
Да не приказваме за лютеницата - превъзходна е с няколко кюфтета! Ракия обаче пия много умерено, и то единствено тази на моите приятели Пламен и Иван ", споделя още френският селекционер.
Той съумява да балансира сред уговорките си в България и тези, които въпреки всичко му обезпечават приходи. От септември т.г. Балмис е шеф на колеж " Жан Виго " във френския град Мило, където преди този момент е работил, като се връща у нас за лагери и мачове.
Какво му следва в България? Още доста работа. За този тим би трябвало да се приказва от ден на ден и с похвали - освен в страната ни, само че и в чужбина. " Предпочитам да съм внимателен с думите. Едно нещо е несъмнено - българското ръгби може и би трябвало още да пораства! Работим доста за тази цел - не се съмнявайте в това! ", декларира Балмис.
ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
Петър Николов (капитан на националния отбор):
" Познавам Ромен от 2016 година, когато бе треньор на тима ни в НСА. Видяхме, че има качества и подкрепихме кандидатурата му за селекционер на националния тим. Мога да кажа, че досега не сме имали подобен народен треньор. Той вкара обичаи от Франция, която е меката на ръгбито - вкара по-дълги лагери и подготовка, започнахме да вършим детайлни видеоанализи.
Работи с 30-40 души, като всички към този момент знаят какви са условията му. Успя да стимулира и положителните ни ръгбисти, които играят в чужбина, да играят за тима на България. Защото това до неотдавна не се получаваше по разнообразни аргументи. Ромен е човек, който се раздава на най-много. Оставя на назад във времето фамилията си и свободното време, с цел да се грижи освен за тима, само че и за други съпътстващи неща - търсене на спонсори, нови планове, даже актуализиране на страницата на федерацията във Facebook.
Видях какво е да си французин и да се раздаваш по този начин за българския народен тим. Преди началото на мачовете той е по-мотивиран от нас. Това е човек, на който постоянно мога да разгадавам, освен в региона на ръгбито. "
Цветостин Цветков (национал и треньор на младежкия тим до 18 г.):
" Преди да пристигна Ромен Балмис, имахме положителни състезатели, само че липсваше човек, който да ни сплоти, да няма в отбора клубни такъми. И той съумя да ни накара да загърбим всички остарели вражди. Не разреши на никой клуб да му въздейства на мнението. Твърдо стои зад задачите си. Една от тях бе да вдигне самочувствието ни и фактически ни накара да си повярваме. Всеки съумя да развие най-хубавото от себе си в името на общата задача. Не се задоволи с наличните ни благоприятни условия, а ни караше да учим по-сложни комбинации.
Държи и на дребните елементи - като да сме с добра екипировка, да имаме лагери. В същото време е доста хуманен и демонстрира схващане за персоналните ни проблеми - със семейство, работа. Лишава се даже повече от нас от персоналното си време. И тази отдаденост разреши на всички в тима, а и във федерацията да са също отдадени. Представете си какво се получава, когато 30-40-50 души виждат това и се пробват също да разпрострат капацитета си. "
Костадин Дебренлиев (национал и треньор на ръгби тима на НБУ):
" За начало Ромен Балмис внесе една изцяло нова методология за България, въпреки тя да се употребява към този момент двайсетина години в Европа. С идването си той знаеше, че допреди 30-40 години българското ръгби е било на високо равнище. Сега той просто съумя да намести вярно частите на пъзела, с цел да се получат нещата. Да събере хората, които се бяха пръснали в последните години.
Добави фини елементи, които са ни убягвали до момента. Най-вече ни накара да бъдем единни. Например ни кара да си изключим телефоните, когато вечеряме дружно. Държи и на точността. За забавяне на тренировки всеки пуска по 10 лв. в една касичка и никой от закъснелите не се сърди.
Заслугата за възхода на българското ръгби не е единствено негова, несъмнено. Зад него има много хора - управление, състезателен екип. Ромен обаче бе първият треньор, който изиска да се построи една българска еднаквост в този спорт. Ръгбито да стане едно от нещата, по които да ни разпознават в чужбина.
Той е водач. В сложни моменти взима значими решения. В същото време е открит, прочувствен, деятелен. Впечатлявам се от хладнокръвието му преди мач. Също като хищниците преди да атакуван. Това доста ни оказва помощ преди срещите.
Любимият ми миг е да го видя пред себе си на последната подготовка преди някой мач. Да видя погледа му - цялостен с огън, страст, пристрастеност. Това постоянно ме зарежда до дъно. И постоянно си напомням по какъв начин той постоянно повтаря, че българите сме построени за ръгби. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ