ГКПП „Станке Лисичково“: Позор и престъпление
През последните 28 години Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Станке Лисичково “ на българо-македонската граница е „ ремонтиран “ минимум седем пъти, в този момент следва да бъде ремонтиран за осми път и локалните чиновници се надяват, че това в действителност ще бъде ремонт, а не мимикрия, съобщи кореспондентът на БГНЕС от района.
През последните години у нас се приказва и изписа доста за смисъла на транспортния Коридор №8, който свързва България, Македония и Албания от Черно до Адриатическо море по линията Изток-Запад. Обещава се построяването на високоскоростен път и железница, които ще облекчат и насърчат контактите сред българи и македонци в духа на подписания на 1 август 2017 година Договор за другарство и добросъседство.
За Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Станке Лисичково “ времето е спряло и тук царува мудна съсипия. Навсякъде се виждат разхвърляни пътни знаци, счупени мантинели, потрошена преграда, където би трябвало да се продават винетки, само че има надпис, на който написа: “Винетки единствено по интернет ”.
„ Срам. Тази дума е доста мека. Престъпления сигурно “, съобщи един от дългогодишните чиновници на границата. Според него този пункт е изработен, с цел да отвращава хората и ни сочи дългата, километрична опашка от чакащи коли. След което се обръща към екипа ни: „ Колко време загубихте, с цел да стигнете до тази изпотрошена колиба – 2-3 часа “.
След това ни сочи нагоре и прибавя: „ От козирката към този момент няма какво да пада “. Поглеждаме нагоре и виждаме, че стърчат единствено ламарини.
Пътят е толкоз стеснен, че се интересуваме по какъв начин могат да се разминат два ТИР-а или камиона. Според него това е проблематично и може да докара до сериозен случай, тъй като, както се вижда и с невъоръжено око, пунктът не разполага с нужната инфраструктура. Той даже счита, че от тук не би трябвало да минават камиони с акцизни артикули, като горива.
Поглеждаме го учудено, а той с отвращение прибавя: „ Така е. Всички знаем, че това е в услуга на две семейства. И цистерните си минават. Истинско знамение е, че досега не е станал случай “.
Според него, в случай че хората знаят защо става дума, те ще заобикалят да минават през този граничен пункт.
След това ни хваща за ръката и ни води на десетина метра от кабинката. Заставаме зад една ръждясала железна структура, където има закачени 5-6 камери.
„ До момента те бяха 7-8. Отсега нататък ще бъдат 50. Но знаете ли какво е забавното? Когато нещо се случва, те в никакъв случай не записват, камерите не виждат. Но, в случай че решат да омаскарят, който и да е от нас, тогава проглеждат “, споделя граничният чиновник.
И още веднъж се връща на болната тематика за това по какъв начин всеки ден от тук минават по десетина-двайсет камиона цистерни с горива и други акцизни артикули. „ Всички знаем, където отиват парите. Защо се учудвате? Нали сте в България, би трябвало да знаете по какъв начин се работи. Всеки Божи ден е така… “
Що се отнася до Коридор №8 той със страдание отбелязва, че сегашният път е едно малтретиране и оскърбление: „ Аз съм близо 30 години тук и смяна няма. Проверяват или по-точно тормозят елементарните хора за цигари и алкохол “
Поглежда и ни задава въпроса: „ Ако на следващия ден попаднете на този пункт сред две цистерни или ви задушават начело и откъм гърба, ще мините ли още един път? “
Бавно минаваме на македонска земя. Македонският митничар ни пита: „ Къде отивате? “. Отговаряме малко: „ И ние не знаем къде. Забравихме накъде сме тръгнали “.
„ Е како ке знаете. Я не знам кай работам, како ке знаете вие “ и по-късно ни изяснява, че няма вид или администрация, която може да обслужи стотици коли с този потенциал на граничния пункт.
Опашката от македонска страна е също километрична. А доста от чакащите са излезли от колите си, с цел да си поемат глътка въздух след часове чакане… /БГНЕС
През последните години у нас се приказва и изписа доста за смисъла на транспортния Коридор №8, който свързва България, Македония и Албания от Черно до Адриатическо море по линията Изток-Запад. Обещава се построяването на високоскоростен път и железница, които ще облекчат и насърчат контактите сред българи и македонци в духа на подписания на 1 август 2017 година Договор за другарство и добросъседство.
За Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Станке Лисичково “ времето е спряло и тук царува мудна съсипия. Навсякъде се виждат разхвърляни пътни знаци, счупени мантинели, потрошена преграда, където би трябвало да се продават винетки, само че има надпис, на който написа: “Винетки единствено по интернет ”.
„ Срам. Тази дума е доста мека. Престъпления сигурно “, съобщи един от дългогодишните чиновници на границата. Според него този пункт е изработен, с цел да отвращава хората и ни сочи дългата, километрична опашка от чакащи коли. След което се обръща към екипа ни: „ Колко време загубихте, с цел да стигнете до тази изпотрошена колиба – 2-3 часа “.
След това ни сочи нагоре и прибавя: „ От козирката към този момент няма какво да пада “. Поглеждаме нагоре и виждаме, че стърчат единствено ламарини.
Пътят е толкоз стеснен, че се интересуваме по какъв начин могат да се разминат два ТИР-а или камиона. Според него това е проблематично и може да докара до сериозен случай, тъй като, както се вижда и с невъоръжено око, пунктът не разполага с нужната инфраструктура. Той даже счита, че от тук не би трябвало да минават камиони с акцизни артикули, като горива.
Поглеждаме го учудено, а той с отвращение прибавя: „ Така е. Всички знаем, че това е в услуга на две семейства. И цистерните си минават. Истинско знамение е, че досега не е станал случай “.
Според него, в случай че хората знаят защо става дума, те ще заобикалят да минават през този граничен пункт.
След това ни хваща за ръката и ни води на десетина метра от кабинката. Заставаме зад една ръждясала железна структура, където има закачени 5-6 камери.
„ До момента те бяха 7-8. Отсега нататък ще бъдат 50. Но знаете ли какво е забавното? Когато нещо се случва, те в никакъв случай не записват, камерите не виждат. Но, в случай че решат да омаскарят, който и да е от нас, тогава проглеждат “, споделя граничният чиновник.
И още веднъж се връща на болната тематика за това по какъв начин всеки ден от тук минават по десетина-двайсет камиона цистерни с горива и други акцизни артикули. „ Всички знаем, където отиват парите. Защо се учудвате? Нали сте в България, би трябвало да знаете по какъв начин се работи. Всеки Божи ден е така… “
Що се отнася до Коридор №8 той със страдание отбелязва, че сегашният път е едно малтретиране и оскърбление: „ Аз съм близо 30 години тук и смяна няма. Проверяват или по-точно тормозят елементарните хора за цигари и алкохол “
Поглежда и ни задава въпроса: „ Ако на следващия ден попаднете на този пункт сред две цистерни или ви задушават начело и откъм гърба, ще мините ли още един път? “
Бавно минаваме на македонска земя. Македонският митничар ни пита: „ Къде отивате? “. Отговаряме малко: „ И ние не знаем къде. Забравихме накъде сме тръгнали “.
„ Е како ке знаете. Я не знам кай работам, како ке знаете вие “ и по-късно ни изяснява, че няма вид или администрация, която може да обслужи стотици коли с този потенциал на граничния пункт.
Опашката от македонска страна е също километрична. А доста от чакащите са излезли от колите си, с цел да си поемат глътка въздух след часове чакане… /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ