Ще закуся с мойто чувство за вина...
През последните 20-ина години се вижда постепенно усъвършенстване на образованието измежду ромите в страната, само че статистиката към момента отбелязва голяма бездна сред ромите и българското болшинство. Според данни от проф. Илона Томова от Българска академия на науките, публикувани през 2013 година, едвам 0,5% от ромите в България имат университетско обучение, до момента в който делът на висшистите измежду цялото българско население е 19,6%. Това значи, че процентът на хората с висше обучение измежду ромите е близо 40 пъти по-малък от междинния за страната.
Противно на публичните усещания обаче, повода за тази голяма просветна бездна не се корени в това, че ромите не желаят да се образоват. Основните предпоставки са свързани със обществената изолираност на етноса, дискриминирането по отношение на него и нерешените проблеми в просветителната система.
Ето кои са главните проблеми, възпрепятстващи просветата измежду ромското население в България.
1. Бедността
Според данни на Министерството на образованието бедността в фамилията и ранното отпадане от просветителната система при ромите са взаимно свързани.
Социалната изолираност на ромите е измежду водещите предпоставки, заради които ромските младежи и девойки напущат системата на образованието прибързано. На тях постоянно им се постанова да работят, с цел да подкрепят фамилния бюджет, което без подозрение попречва образованието им. Нерядко родителите им нямат и средства да купят прилични обувки, зимни облекла и учебни принадлежности, с които да изпратят детето си на учебно заведение.
С позитивен знак са някои ограничения, които държавните управления през последните години взеха. Това да вземем за пример са безплатните учебници до 8 клас и лишаването от обществени помощи на родителите, които не изпращат децата си на учебно заведение. Но взетите ограничения, които целят наличието на децата в учебно заведение, са по-скоро санкциониращи, в сравнение с стимулиращи. А международните практики демонстрират, че в такива случаи тласъците са доста по-ефективни, в сравнение с глобите.
Децата, които съумяват да реализират по-висока степен на обучение, нормално имат родители, които работят в чужбина и съумяват да ги устоят, или самите те са деца на добре образовани родители. Докато в България предразсъдъците и дискриминирането позволяват доста малко роми до опцията да доближат по-високи приходи. За ромите постоянно е доста по-лесно да се интегрират в задгранични общества, където предразсъдъците по отношение на тях не са крепко вкоренени, в сравнение с в българското.
2. Средното обучение не е наложително
Достъпът на ромските деца до начално и главно обучение в България е относително висок. До огромна степен това се дължи на обстоятелството, че главното обучение е наложително. Но не по този начин стоят нещата със междинното обучение, което на процедура се получава единствено по избор и по опция. Учебниците за междинното обучение се заплащат от родителите на ученика, като доста ромски фамилии просто не могат да си ги разрешат.
Ако преди 30-40 години е било задоволително човек да има главно обучение, с цел да стане общ служащ, в този момент това не стига. Задължителното главно обучение - до 7 клас, не подхожда с желанията на пазара на труда.
Липсата на политика за поощряване на ромите да приключват приблизително обучение води до затваряне на порочния кръг, в който се намира забележителна част от тях - неналичието на положително обучение, безработицата и бедността.
3. Труден достъп до университети
Броят на студентите от ромски генезис в страната е няколко хиляди. 1/5 от тях са студенти във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ", като едвам към 4% са студентите в най-престижното висше учебно заведение в България - Софийският университет. Повече от половината ромски студенти в България следват задочно, защото им се постанова да се устоят сами и да работят.
Стипендиите не са достатъчо високи, с цел да бъдат тласък за младежите и девойките от небогати фамилии да следват във висше учебно заведение.
Роми, които са имали опция да встъпят в университетските среди, споделят, че точно контактите им с преподвателите и състудентите са съумели да трансформират доста техния мироглед.
4. Ромските учебни заведения
Повечето ромски деца остават отделени от българското болшинство в така наречен ромски учебни заведения, които затварят младежите и девойките в омагьосания кръг на гетото. Според специалисти смесването на българските с ромските деца, при което ромските не надвишават 30-35%, е най-хубавата процедура за консолидиране на ромските деца към образованието.
В смесените учебни заведения обаче пораждат други проблеми. Нерядко родителите на българчетата възразяват против приема на ромски деца, заради което шефовете постоянно се принуждават да ги изолират в обособени " ромски паралелки ".
6. Специалните учебни заведения
Голяма част от учениците в специфичните учебни заведения, разговорно известни още като " помощни ", са роми, въпреки и интелектуалното развиване на множеството от тях да е напълно обикновено. Но значително ромски родители записват съзнателно децата си в тях заради подсигурената храна и облеклата, които получават там. А пък комисиите, които правят подбора на децата, от своя страна не всеки път регистрират някои културни разлики, които може да бъдат сбъркани с интелектуално усложнение - да вземем за пример слабото притежаване на български език. Попаднали един път в специфичните учебни заведения, здравите ромски деца губят опция да получат качествено обучение.
7. Липсата на достъп до междинни учебни заведения в провинцията
В дребните обитаеми места, изключително в селата и дребните градчета, достъпът до приблизително учебно заведение е доста по-сложен. Понякога най-близката гимназия е на 20-30 километра от вкъщи. Това значи, че към компликациите се прибавят добави разноски.
8. Предразсъдъците
Предразсъдъците в обществото и нетолерантното отношение към ромите задълбочават проблемите. Липсвата на положителни вести в медиите, свързани с ромите, намалява самочувствието на децата и тийнейжърите.
9. Учителите
Много от учителите, които работят в смесени или ромски учебни заведения, не са задоволително добре стимулирани и квалифицирани, с цел да работят с ромски деца. А за ромските възпитаници положителното отношение на учителите и специфичното внимание е извънредно значимо. Спечелване на доверието на учениците е една от предпоставките за понижаване на броя на отпадащите от учебно заведение ромски деца.
Роми описват, че като деца постоянно са били поставяни на последните чинове. Писали са им високи оценки без да учат, а учителите са оставали безучастни към споровете сред учениците. Нерядко те споделят, че са били подлагани на унижения от страна на съученици и учители.
10. Родителите
Почти никакви старания не се поставят, с цел да се изясни на ромските родители за какво образованието на децата им би трябвало да бъде главен техен приоритет. Някои ромски родители не схващат и не осъзнават значимостта на образованието, нито какъв брой значимо е децата им да учат в смесено, а не в " ромско " учебно заведение. Те постоянно не могат да обезпечат превоз до смесените учебни заведения на децата си, по тази причина избират по-близкото до ромската махала такова. Нерядко се притесняват, че децата им може да попаднат във враждебна среда и да бъдат подлагани на тормоз и насмешки, ако попаднат в всеобщо или в смесено учебно заведение.
* Заглавието е на " Дневник " и е от текста на последната ария на Азис - " Мотел "
Противно на публичните усещания обаче, повода за тази голяма просветна бездна не се корени в това, че ромите не желаят да се образоват. Основните предпоставки са свързани със обществената изолираност на етноса, дискриминирането по отношение на него и нерешените проблеми в просветителната система.
Ето кои са главните проблеми, възпрепятстващи просветата измежду ромското население в България.
1. Бедността
Според данни на Министерството на образованието бедността в фамилията и ранното отпадане от просветителната система при ромите са взаимно свързани.
Социалната изолираност на ромите е измежду водещите предпоставки, заради които ромските младежи и девойки напущат системата на образованието прибързано. На тях постоянно им се постанова да работят, с цел да подкрепят фамилния бюджет, което без подозрение попречва образованието им. Нерядко родителите им нямат и средства да купят прилични обувки, зимни облекла и учебни принадлежности, с които да изпратят детето си на учебно заведение.
С позитивен знак са някои ограничения, които държавните управления през последните години взеха. Това да вземем за пример са безплатните учебници до 8 клас и лишаването от обществени помощи на родителите, които не изпращат децата си на учебно заведение. Но взетите ограничения, които целят наличието на децата в учебно заведение, са по-скоро санкциониращи, в сравнение с стимулиращи. А международните практики демонстрират, че в такива случаи тласъците са доста по-ефективни, в сравнение с глобите.
Децата, които съумяват да реализират по-висока степен на обучение, нормално имат родители, които работят в чужбина и съумяват да ги устоят, или самите те са деца на добре образовани родители. Докато в България предразсъдъците и дискриминирането позволяват доста малко роми до опцията да доближат по-високи приходи. За ромите постоянно е доста по-лесно да се интегрират в задгранични общества, където предразсъдъците по отношение на тях не са крепко вкоренени, в сравнение с в българското.
2. Средното обучение не е наложително
Достъпът на ромските деца до начално и главно обучение в България е относително висок. До огромна степен това се дължи на обстоятелството, че главното обучение е наложително. Но не по този начин стоят нещата със междинното обучение, което на процедура се получава единствено по избор и по опция. Учебниците за междинното обучение се заплащат от родителите на ученика, като доста ромски фамилии просто не могат да си ги разрешат.
Ако преди 30-40 години е било задоволително човек да има главно обучение, с цел да стане общ служащ, в този момент това не стига. Задължителното главно обучение - до 7 клас, не подхожда с желанията на пазара на труда.
Липсата на политика за поощряване на ромите да приключват приблизително обучение води до затваряне на порочния кръг, в който се намира забележителна част от тях - неналичието на положително обучение, безработицата и бедността.
3. Труден достъп до университети
Броят на студентите от ромски генезис в страната е няколко хиляди. 1/5 от тях са студенти във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ", като едвам към 4% са студентите в най-престижното висше учебно заведение в България - Софийският университет. Повече от половината ромски студенти в България следват задочно, защото им се постанова да се устоят сами и да работят.
Стипендиите не са достатъчо високи, с цел да бъдат тласък за младежите и девойките от небогати фамилии да следват във висше учебно заведение.
Роми, които са имали опция да встъпят в университетските среди, споделят, че точно контактите им с преподвателите и състудентите са съумели да трансформират доста техния мироглед.
4. Ромските учебни заведения
Повечето ромски деца остават отделени от българското болшинство в така наречен ромски учебни заведения, които затварят младежите и девойките в омагьосания кръг на гетото. Според специалисти смесването на българските с ромските деца, при което ромските не надвишават 30-35%, е най-хубавата процедура за консолидиране на ромските деца към образованието.
В смесените учебни заведения обаче пораждат други проблеми. Нерядко родителите на българчетата възразяват против приема на ромски деца, заради което шефовете постоянно се принуждават да ги изолират в обособени " ромски паралелки ".
6. Специалните учебни заведения
Голяма част от учениците в специфичните учебни заведения, разговорно известни още като " помощни ", са роми, въпреки и интелектуалното развиване на множеството от тях да е напълно обикновено. Но значително ромски родители записват съзнателно децата си в тях заради подсигурената храна и облеклата, които получават там. А пък комисиите, които правят подбора на децата, от своя страна не всеки път регистрират някои културни разлики, които може да бъдат сбъркани с интелектуално усложнение - да вземем за пример слабото притежаване на български език. Попаднали един път в специфичните учебни заведения, здравите ромски деца губят опция да получат качествено обучение.
7. Липсата на достъп до междинни учебни заведения в провинцията
В дребните обитаеми места, изключително в селата и дребните градчета, достъпът до приблизително учебно заведение е доста по-сложен. Понякога най-близката гимназия е на 20-30 километра от вкъщи. Това значи, че към компликациите се прибавят добави разноски.
8. Предразсъдъците
Предразсъдъците в обществото и нетолерантното отношение към ромите задълбочават проблемите. Липсвата на положителни вести в медиите, свързани с ромите, намалява самочувствието на децата и тийнейжърите.
9. Учителите
Много от учителите, които работят в смесени или ромски учебни заведения, не са задоволително добре стимулирани и квалифицирани, с цел да работят с ромски деца. А за ромските възпитаници положителното отношение на учителите и специфичното внимание е извънредно значимо. Спечелване на доверието на учениците е една от предпоставките за понижаване на броя на отпадащите от учебно заведение ромски деца.
Роми описват, че като деца постоянно са били поставяни на последните чинове. Писали са им високи оценки без да учат, а учителите са оставали безучастни към споровете сред учениците. Нерядко те споделят, че са били подлагани на унижения от страна на съученици и учители.
10. Родителите
Почти никакви старания не се поставят, с цел да се изясни на ромските родители за какво образованието на децата им би трябвало да бъде главен техен приоритет. Някои ромски родители не схващат и не осъзнават значимостта на образованието, нито какъв брой значимо е децата им да учат в смесено, а не в " ромско " учебно заведение. Те постоянно не могат да обезпечат превоз до смесените учебни заведения на децата си, по тази причина избират по-близкото до ромската махала такова. Нерядко се притесняват, че децата им може да попаднат във враждебна среда и да бъдат подлагани на тормоз и насмешки, ако попаднат в всеобщо или в смесено учебно заведение.
* Заглавието е на " Дневник " и е от текста на последната ария на Азис - " Мотел "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ