През последните 12 месеца 22% от българите са пазарували по

През последните 12 месеца 22% от българите са пазарували по интернет за персонални цели. Най-активни при пазаруването на артикули и услуги онлайн са хората във възрастовата група 25 - 34 години с условен дял 40.4%. Само 2.1% от популацията на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазарят онлайн повече от мъжете - надлежно 22.7 и 20.6%. Това демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ) по отношение на потреблението на осведомителни и информационни технологии в семействата у нас през 2019 година.

Най-голям е делът на хората, които са пазарували онлайн облекла и спортни артикули - 76,4%. Тези, които са пазарували артикули за дома, са 35,3%, а делът на хората, употребявали интернет за изработка на хотелски резервации или поръчка на туристически пакети, е 20,7%. 19,6% от всички са закупили храни, питиета и артикули за ежедневна приложимост.

Повечето от онлайн потребителите през последните 12 месеца са купували артикули и услуги от търговци от България (88.1%), само че значително са пазарували и от търговци от други страни членки на Европейски Съюз (41.8%) или от други страни - 19.1%.

Относителният дял на лицата, които в никакъв случай не са пазарували по интернет, е 35.7%, като главните аргументи са желание към извършването на покупки на място, преданост към магазините или просто табиет (31.4%); липса на познания и умения (5.4%); опасения по отношение на връщане на стоките и опциите за претенция - 4.3%.

Масовото нахлуване на цифровите технологии в всекидневието ни и непрекъснатата съгласуваност с интернет ни изправят пред провокации, отнасящи се до сигурността в интернет. Резултатите от проучването на Национален статистически институт демонстрират, че от лицата, които са употребявали интернет през последните 12 месеца:

11.3% са получавали известия с лъжливо наличие (т.нар. фишинг);
5.6% са претърпели загуба на документи, фотоси и други данни заради вирус или друго заразяване (напр. червей или троянски кон);
3.1% са били пренасочвани към подправени уеб страници за кражба на персонална информация (т.нар. фарминг);
2.0% са имали проблеми с достъп на децата от семейството до несъответствуващи уеб страници.
Притеснения, свързани със сигурността в интернет, главно са пречили или ограничавали лицата при даването на персонална информация в обществени или професионални мрежи (10.7%), като спрямо 2015 година относителният им дял е намалял два пъти.

Всяко четвърто лице (26.2%) прави аварийни копия на своите файлове (документи, фотоси и др.) на външен притежател или в складово пространство в интернет за попречване на възможна загуба на информация. /money.bg