През последната година все по-усилено се говори Ерлинг Хааланд. Нападателят

...
През последната година все по-усилено се говори Ерлинг Хааланд. Нападателят
Коментари Харесай

От полята на Стражица до националния на Норвегия

През последната година все по-усилено се приказва Ерлинг Хааланд. Нападателят прави възторг в Бундеслигата, където от лятото играе за „ Борусия “ (Дортмунд). Едва 19-годишен, норвежецът е считан за вундеркинд, а европейските колоси мечтаят да го имат в редиците си. И до момента в който нападателят се развива сполучливо надалеч от своята татковина, в този момент там кариера прави българинът Калоян Костадинов. Въпреки че е с две години по-малък, офанзивният полузащитник към този момент е имал опцията да се изправя очи в очи с Хааланд. Двамата се срещат по терените в Норвегия, където Костадинов е бил в юношеския отбор на „ Санднес Улф “, а нападателят е защитавал цветовете на „ Брюне “.

„ Играл съм против него, когато бяхме дребни и в действителност впечатляваше гения си – показа Костадинов за „ Труд “. – У него ми харесва твърдият темперамент, хъсът за победи и гладът за голове. Аз обаче се удивлявам на различен вид играчи. Това се дължи на обстоятелството, че играя по-техничен футбол. Мартин Йодегард, който играе за „ Реал Сосиедад “ доста повече ми подхожда. Елегантен, техничен, изобретателен. “

Дотук обаче с допирните точки сред Костадинов и Хааланд. Българският гений стартира своята кариера надалеч от Скандинавия… Гони топката по полята край Стражица, когато е още като непълнолетен и даже не осъзнава къде ще го води любовта към великата игра.

„ Първият ми спомен с футболна топка е в един дребен град на име Стражица – разкрива Калоян. – Живеех там по това време с баба и дядо, тъй като родителите ми работеха в Норвегия и си идваха за малко. Нашият дом се намираше в една махала, където лудувахме 15-20 деца. По през целия ден бяхме на открито, заети от игри. Веднъж се чудехме какво да вършим и си спомних, че бях получил футболна топка за моя рожден ден. Взех я от у дома и отидохме на една поляна, където имаше 2 порти. Разделихме се на 2 тима и започнахме. С първото допиране на топката усетих, че това ми доставя наслаждение и ми се отдава. След две седмици родителите на моите другари отхвърлиха да ги пускат на поляната, тъй като бе надалеч. Това не ни спря. Започнахме да ритаме пред блока, където по това време имаше много коли с аларми. Понякога улучвахме някой различен автомобил и незабавно се разбягвахме.Детска раота, веселба… “

Костадинов е предопределен постоянно да сменя дома си. След полетата край Стражица той се мести във Велико Търново, където за пръв път влиза в същинска съблекалня.

„ Преместихме се, когато стана време да потегли на учебно заведение – продължава своята история играчът на втородивизионния „ Санднес Улф “. – Тогава моите родители се върнаха в България, с цел да живеят с мен. Баща ми ме записа в школата на „ Етър “, когато бях на 6 години, а там упражнявах в продължение на 2 години. Първият ми треньор бе Марин Стефанов. През 2011-а се преместихме в Норвегия. Още на другия ден бях на терена с тима, в който играя и в този момент. Разликата беше голяма първоначално, тъй като в „ Етър “ тренирахме двуразово, а тук единствено 4 пъти на седмица. “

Напълно обикновено първоначално пред Калоян има езикова преграда, само че признава, че поради нежната възраст бързо съумява да научи езика, а това му лишава 6-7 месеца.

Костадинов стартира като централен нападател, а година по-късно е изместен на лявото крило. Най-добре обаче се усеща като халф или „ десетка “.

„ Трябва да кажа нещо доста значимо – доверява геният. – Моят татко Калин Костадинов от самото начало, а и до момента, ме е учил и се е занимавал пъклен доста с мен. Не е изпускал нито една моя подготовка за 9 години тук. И всякога оставахме да работим в допълнение върху моите неточности. “

Така идва 27 ноември 2018 година. На този ден трудът на двамата е заплатен – контракт с първия тим на „ Санднес Улф “, отбор от второто равнище само че норвежкия футбол. По това време българският гений е едвам 16-годишен. Още през януари стартира тренировки, а малко по-късно дебютира в мъжкия футбол. През миналата акция записва 4 мача, в които се появява като запаса, само че през новия сезон това може да се промени.

„ Ситуация тук е като в цяла Европа, не упражняваме и чакаме да отмине – споделя Костадинов. – Но мисля, че имам късмет да играя много този сезон, тъй като досега имахме два лагера и от 3 другарски мача стартирах като титуляр в два. Освен това получих доста положителна противоположна връзка от треньорите. Но, несъмнено, времето ще покаже.

Постепенно с изявите си Калоян стартира да притегля вниманието. През месец май предходната година получава норвежко поданство, а половин година по-късно разумното се случва – идва повиквателна за младежите на Норвегия.

„ Аз съм българин, макар че съм с двойно поданство и си обичам моята татковина – прям е Калоян. – Но тук хората ми гласоподаваха доста огромно доверие, тъй че ми е мъчно да отговоря дали ще играя един ден за България. Така или другояче никой от родината ми не ме е търсил. “

Дебютът му за „ викингите “ идва на 5 септември 2019 година против Швеция.

На въпрос с кой номер избира да играе на клубно и национално равнище, той признава: „ Имам два, които доста одобрявам – №8 поради Стоичков и №18, тъй като Васил Левски е роден на 18 юли, също като мен. “

Понастоящем българският футболист чака да отмине епидемията, с цел да се върне към огромната си обич. Не обръща и изключително внимание на слуховете, че интерес към него демонстрират огромните тимове от Скандинавия – „ Брьондби “, „ Мьолде “ и „ Стабек “.

„ Наясно съм с това – доверява Калоян. – Но в този момент съм съсредоточен тотално върху началото на сезона, по всяко време то. Знам, че би трябвало още доста да работя, тъй като на дълъг път се върви с дребни крачки… “.

Владимир Иванов, " Труд "
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР