Учени от БАН създават продукти срещу стареенето
През последната година учените от Института по микробиология "Стефан Ангелов " (ИМикБ) на Българска академия на науките работят по 88 научни плана, измежду които за основаването на пробиотици, на нови ваксини и на козметични препарати за попречване на стареенето.
Това сподели в изявление за проф. Пенка Петрова - шеф на Института по микробиология "Стефан Ангелов " на Българската академия на науките.
На 14 март Институтът по микробиология ще празнува 75 години от своето основаване. Тържествената научна конференция, отдадена на годишнината, ще се състои на следващия ден от 10:00 часа в зала "Проф. Марин Дринов " на Българската академия на науките.
На честването ще бъдат показани най-новите научни достижения по тематиката "Съвременната микробиология в отговор на провокациите за възстановяване качеството на живот ". Традиционно, премията за най-хубава научна работа на млад микробиолог на фондацията "Акад. проф. доктор Стефан Ангелов " ще бъде връчена от ръководителя на фондацията. Научни институции, с които ИМикБ е осъществил значими научни партньорства, ще бъдат удостоени с плакета "75 години Институт по микробиология "Стефан Ангелов ".
Най-значимите научни достижения на Института по микробиология "Стефан Ангелов " на Българска академия на науките за миналите 75 години са намерили практическо приложение в опазването на здравето, екологията, селското стопанство и индустрията
Институтът по микробиология е основан през 1947 година, скоро след края на Втората международна война, в отговор на тогавашните потребности на обществото за битката с инфекциозните заболявания. Негов първи шеф е видният български академик акад. Стефан Ангелов, като тогава тематиките, по които се е работело, са били свързани на първо място с здравната и ветеринарната бактериология, и с вирусологията. Затова и първите достижения на института са свързани с проучването на инфекциозните заболявания и с методите за профилактика.
Скоро по-късно от акад. Игнат Емануилов е почнало изследването на микробиотата на храните с проучвания на кисело мляко и на българско саламурено сирене, и най-много на здравните изгоди от потреблението на тези храни поради антимикробната интензивност на вариантите, които вземат участие в тяхната ферментация, изясни проф. Петрова.
Тя означи, че акад. Владимир Марков слага началото на инфекциозната имунология, а член-кореспондент Александър Тошков и неговият екип учат взаимоотношенията сред бактериите и техните гостоприемници. По това време са направени и първите моделни инфекции с причинителите на чумата, на салмонелозите и на бактериалните пневмонии, които поставят началото на пробната инфекциозна микробиология.
60-те години на 20-и век минават под знака на проучванията в региона на пробната химиотерапия на вирусните инфекции. Инхибитори на вирусната репликация са търсени измежду екстрактите от български лечебни растения, а изследванията след това се уголемяват до систематична работа за основаването и характеризирането на десетки нови ефикасни антивирусни препарати против най-разнообразни фамилии вируси.
Седемдесетте години на предишния век са белязани от подем на биотехнологиите, сподели проф. Пенка Петрова. Тя изясни, че след построяването на заводите за фуражни дрожди, квас, алкохол и промишлени ензими в Пещера, Русе и Долна Митрополия, както и на завода за антибиотици в Разград, Институтът по микробиология стартира да развива тематики, потребни на тогавашната българска индустрия.
От 1970 до 1975 година се прави разделянето на научната организация на Институт по микробиология (който продължава да се занимава на първо място с фундаментални изследвания) и на Институт по промишлена микробиология, който подкрепя промишлеността на страната с неповторими разработки. Такива са били ензимите с промишлено приложение за избистряне на сокове "Бистрин ", амилази, липази, протеази от екстремофилни продуценти, вложени в българските прахове за пране, като "Биопон ". Откриват се голям брой щамове-продуценти на антибиотици и се създават съоръжения за микробни производства в промишлени размери. Тази голяма активност е обвързвана с регистрирането на скъпи патенти, някои от които (например за антивирусни препарати) са настоящи и до през днешния ден.
Осемдесетте години на 20-и век са годините на развиване на микробната генетика, чието начало поставя член-кореспондент Калчо Марков, сподели шефът на института. Създадени са нови методики за идентификация на бактерии, нови совалкови вектори и са клонирани гени за промишлено значими ензими за тяхното проучване и приложение в процеси на биоконверсия.
След 1989 година, без значение от сложните години на прехода, в които обществото, загрижено за хляба и за своето оцеляване сякаш не помни изгодата от науката, ИМикБ получи огромна видимост измежду международната научна общественост, като се включи в десетки интернационалните планове и в Мрежата "Пастьор ". И по този начин ИМикБ стана почитан сътрудник на международните научни центрове.
Международният одит на Българска академия на науките, изработен от специалисти на Европейската федерация на академиите през 2009 година даде на ИМикБ оптималните оценки за "Качество и работливост ", за "Значимост: Социално-икономическо въздействие " и за "Перспективи ", акцентира проф. Пенка Петрова.
Сред огромните научни достижения на Института по микробиология са патентно непокътнати антивирусни препарати, бързи проби за доказване на патогени и нови пробни ваксини
Големи научни достижения на Института по микробиология, намерили място в опазването на здравето, са патентно непокътнатите антивирусни препарати, доказването на антитуморния резултат на субстанции, изолирани от черноморски рапани и култивиран охлюви, създаването на бързи проби за доказването на патогени, да вземем за пример на причинителя на чумата по свинете и на новите видове пробни ваксини.
Микробиолозите работят интензивно по препарати, свързани с попречване на стареенето, за лекуване на псориазис и на имуномодулиращи формули.
Връзката сред хранителната индустрия и здравето подкрепяме със селекцията и характеризирането на варианти пробиотици. Институтът разполага и с огромна сбирка от истински варианти на млечнокисели бактерии, изолирани от обичайни български храни с неповторими за здравето свойства, изясни шефът.
С приложение в козметиката са новите видове полизахариди и екстракти от лечебни растения, които се употребяват в кремове и емулсии, сподели проф. Петрова. Тя означи, че в екологичната тенденция достиженията на института са свързани с откриването на нови варианти бактерии и дрожди, които могат да разграждат токсични субстанции във водите, на екстремофилни микроорганизми, които се хранят с пластмаса, или са способни да разграждат целулозни боклуци по време на дълги галактически задачи.
В помощ на селското стопанство се създават микробни препарати за растителна отбрана, учредени на антигъбна и инсектицидна интензивност на бактерии.
Двама от учените в Института по микробиология са в класацията на Станфордския университет за топ 2 % на най-значимите учени в своята област
Днес в Института по микробиология, с неговите филиали в Пловдив и Велико Търново, работят 139 души, от които 77 са учените. Двама от тях са учени, един е член-кореспондент, осем са професори, седем са доктори на науките. Учени от ИМикБ са носители на седем научни награди "Питагор ", заяви шефът.
Двама учени от Института по микробилогия са в класацията на Станфордския университет за топ 2 % на най-значимите учени в своята област.
Тридесет % от учените в института са на възраст под 35 години, като множеството от тях са назначени на длъжността помощник или основен помощник.
През последната година в Института по микробиология се работи по 88 научни плана, отпечатани и признати са 140 научни публикации с общ импакт-фактор 436, а изявленията на учените от института са представени над 3200 пъти.
Сега се извършват и няколко плана, финансирани от Мрежата "Пастьор ". Един от тях е отдаден на проучването на държанието на белодробните кафези при грипна зараза, усложнена от положение на ревматоиден артрит.
Освен в Мрежата "Пастьор ", Институтът по микробиология взе участие в научната мрежа OCUVAC, която се занимава с инфекциозните заболявания на окото, в мрежата COST, в която взе участие в консорциум за проучване на зърнените храни.
Втори първообраз за ваксина против COVID-19 се създава в Института по микробиология на Българска академия на науките
В Института по микробиология на Българска академия на науките се създава прототипът на българската ваксина против COVID-19. Проектът, финансиран от Института "Пастьор " в Париж към този момент приключи и беше регистриран с отлична оценка. Прототипът на този вид на имунизацията е подготвен, сподели проф. Пенка Петрова.
Тя заяви, че сега се правят проучвания по втори, друг, първообраз за ваксина против COVID-19, финансиран от Фонда "Научни проучвания ".
"На този стадий и двете разработки са чисто научни и не можем да приказваме за производството на ваксина. До момента и за двата препарата е потвърдено, че са имуногенни, т.е. лабораторните животни развиват имунен отговор. Следват продължителни проби за успеваемост и сигурност, преди да може да се приказва за клинични изпитвания ", изясни шефът на Института по микробиология.
Населението в света закупи ли към този момент така наречен групов имунитет и "вижда ли се " краят на пандемията от COVID-19? Има ли възможност COVID-19 да стане сезонен грип и да се завърне отново през есента?
Броят на случаите на COVID-19 в нашата страна, както и в света, понижава с всеки ден и можем да кажем, че към този момент се вижда краят на вълната от разновидността Омикрон. Отпускането на ограниченията в европейските страни е изцяло целесъобразно, защото популацията е имунизирано в доста огромна степен, сподели проф. Пенка Петрова.
В България броят на случаите спада устойчиво, защото огромна част от популацията прекара болестта и по тази причина евентуално можем да приказваме към този момент за групов имунитет. За страдание, това костваше на страната над 36 000 умряли от заболяване, за което има ваксина, разяснява шефът на ИМикБ.
Какъв е изводът от пандемията от COVID-19, светът ще бъде ли към този момент по-подготвен за последващи пандемии? Има ли някаква цикличност в появяването на пандемиите и може ли те да бъдат предотвратени от учените по света?
Населението на Земята към този момент е покрай невижданите 8 милиарда души. В търсене на издръжка и повърхност за живеене, хората навлязоха самоуверено в ареалите на някои типове диви животни, за които от епохи се знае, че са преносители на инфекциозни болести, от които те самите не боледуват, само че постоянно са смъртоносни за индивида - така наречен зоонози.
Може в действителност да се забележи цикличност в пандемиите от вирусни инфекции: SARS-Cov-2 е седмият ковид, предизвикал зараза, след причинителите на Близкоизточния респираторен синдром, на ТОРС и други негови "събратя ", сподели проф. Пенка Петрова.
Тя съобщи, че пандемиите могат да бъдат предотвратени единствено с развиването на науката и технологиите, а на подобен "скок " бяхме очевидци през последните две години.
След като стъпват на здрава научна основа и на създадени към този момент платформи за ваксини, компаниите производителки на иРНК ваксини съумяха да основат сполучлив препарат против COVID-19 единствено за няколко месеца. С научния прогрес човечеството може да се усеща по-подготвено за бъдещи "изненади " от дивата природа, разяснява микробиологът.
Това сподели в изявление за проф. Пенка Петрова - шеф на Института по микробиология "Стефан Ангелов " на Българската академия на науките.
На 14 март Институтът по микробиология ще празнува 75 години от своето основаване. Тържествената научна конференция, отдадена на годишнината, ще се състои на следващия ден от 10:00 часа в зала "Проф. Марин Дринов " на Българската академия на науките.
На честването ще бъдат показани най-новите научни достижения по тематиката "Съвременната микробиология в отговор на провокациите за възстановяване качеството на живот ". Традиционно, премията за най-хубава научна работа на млад микробиолог на фондацията "Акад. проф. доктор Стефан Ангелов " ще бъде връчена от ръководителя на фондацията. Научни институции, с които ИМикБ е осъществил значими научни партньорства, ще бъдат удостоени с плакета "75 години Институт по микробиология "Стефан Ангелов ".
Най-значимите научни достижения на Института по микробиология "Стефан Ангелов " на Българска академия на науките за миналите 75 години са намерили практическо приложение в опазването на здравето, екологията, селското стопанство и индустрията
Институтът по микробиология е основан през 1947 година, скоро след края на Втората международна война, в отговор на тогавашните потребности на обществото за битката с инфекциозните заболявания. Негов първи шеф е видният български академик акад. Стефан Ангелов, като тогава тематиките, по които се е работело, са били свързани на първо място с здравната и ветеринарната бактериология, и с вирусологията. Затова и първите достижения на института са свързани с проучването на инфекциозните заболявания и с методите за профилактика.
Скоро по-късно от акад. Игнат Емануилов е почнало изследването на микробиотата на храните с проучвания на кисело мляко и на българско саламурено сирене, и най-много на здравните изгоди от потреблението на тези храни поради антимикробната интензивност на вариантите, които вземат участие в тяхната ферментация, изясни проф. Петрова.
Тя означи, че акад. Владимир Марков слага началото на инфекциозната имунология, а член-кореспондент Александър Тошков и неговият екип учат взаимоотношенията сред бактериите и техните гостоприемници. По това време са направени и първите моделни инфекции с причинителите на чумата, на салмонелозите и на бактериалните пневмонии, които поставят началото на пробната инфекциозна микробиология.
60-те години на 20-и век минават под знака на проучванията в региона на пробната химиотерапия на вирусните инфекции. Инхибитори на вирусната репликация са търсени измежду екстрактите от български лечебни растения, а изследванията след това се уголемяват до систематична работа за основаването и характеризирането на десетки нови ефикасни антивирусни препарати против най-разнообразни фамилии вируси.
Седемдесетте години на предишния век са белязани от подем на биотехнологиите, сподели проф. Пенка Петрова. Тя изясни, че след построяването на заводите за фуражни дрожди, квас, алкохол и промишлени ензими в Пещера, Русе и Долна Митрополия, както и на завода за антибиотици в Разград, Институтът по микробиология стартира да развива тематики, потребни на тогавашната българска индустрия.
От 1970 до 1975 година се прави разделянето на научната организация на Институт по микробиология (който продължава да се занимава на първо място с фундаментални изследвания) и на Институт по промишлена микробиология, който подкрепя промишлеността на страната с неповторими разработки. Такива са били ензимите с промишлено приложение за избистряне на сокове "Бистрин ", амилази, липази, протеази от екстремофилни продуценти, вложени в българските прахове за пране, като "Биопон ". Откриват се голям брой щамове-продуценти на антибиотици и се създават съоръжения за микробни производства в промишлени размери. Тази голяма активност е обвързвана с регистрирането на скъпи патенти, някои от които (например за антивирусни препарати) са настоящи и до през днешния ден.
Осемдесетте години на 20-и век са годините на развиване на микробната генетика, чието начало поставя член-кореспондент Калчо Марков, сподели шефът на института. Създадени са нови методики за идентификация на бактерии, нови совалкови вектори и са клонирани гени за промишлено значими ензими за тяхното проучване и приложение в процеси на биоконверсия.
След 1989 година, без значение от сложните години на прехода, в които обществото, загрижено за хляба и за своето оцеляване сякаш не помни изгодата от науката, ИМикБ получи огромна видимост измежду международната научна общественост, като се включи в десетки интернационалните планове и в Мрежата "Пастьор ". И по този начин ИМикБ стана почитан сътрудник на международните научни центрове.
Международният одит на Българска академия на науките, изработен от специалисти на Европейската федерация на академиите през 2009 година даде на ИМикБ оптималните оценки за "Качество и работливост ", за "Значимост: Социално-икономическо въздействие " и за "Перспективи ", акцентира проф. Пенка Петрова.
Сред огромните научни достижения на Института по микробиология са патентно непокътнати антивирусни препарати, бързи проби за доказване на патогени и нови пробни ваксини
Големи научни достижения на Института по микробиология, намерили място в опазването на здравето, са патентно непокътнатите антивирусни препарати, доказването на антитуморния резултат на субстанции, изолирани от черноморски рапани и култивиран охлюви, създаването на бързи проби за доказването на патогени, да вземем за пример на причинителя на чумата по свинете и на новите видове пробни ваксини.
Микробиолозите работят интензивно по препарати, свързани с попречване на стареенето, за лекуване на псориазис и на имуномодулиращи формули.
Връзката сред хранителната индустрия и здравето подкрепяме със селекцията и характеризирането на варианти пробиотици. Институтът разполага и с огромна сбирка от истински варианти на млечнокисели бактерии, изолирани от обичайни български храни с неповторими за здравето свойства, изясни шефът.
С приложение в козметиката са новите видове полизахариди и екстракти от лечебни растения, които се употребяват в кремове и емулсии, сподели проф. Петрова. Тя означи, че в екологичната тенденция достиженията на института са свързани с откриването на нови варианти бактерии и дрожди, които могат да разграждат токсични субстанции във водите, на екстремофилни микроорганизми, които се хранят с пластмаса, или са способни да разграждат целулозни боклуци по време на дълги галактически задачи.
В помощ на селското стопанство се създават микробни препарати за растителна отбрана, учредени на антигъбна и инсектицидна интензивност на бактерии.
Двама от учените в Института по микробиология са в класацията на Станфордския университет за топ 2 % на най-значимите учени в своята област
Днес в Института по микробиология, с неговите филиали в Пловдив и Велико Търново, работят 139 души, от които 77 са учените. Двама от тях са учени, един е член-кореспондент, осем са професори, седем са доктори на науките. Учени от ИМикБ са носители на седем научни награди "Питагор ", заяви шефът.
Двама учени от Института по микробилогия са в класацията на Станфордския университет за топ 2 % на най-значимите учени в своята област.
Тридесет % от учените в института са на възраст под 35 години, като множеството от тях са назначени на длъжността помощник или основен помощник.
През последната година в Института по микробиология се работи по 88 научни плана, отпечатани и признати са 140 научни публикации с общ импакт-фактор 436, а изявленията на учените от института са представени над 3200 пъти.
Сега се извършват и няколко плана, финансирани от Мрежата "Пастьор ". Един от тях е отдаден на проучването на държанието на белодробните кафези при грипна зараза, усложнена от положение на ревматоиден артрит.
Освен в Мрежата "Пастьор ", Институтът по микробиология взе участие в научната мрежа OCUVAC, която се занимава с инфекциозните заболявания на окото, в мрежата COST, в която взе участие в консорциум за проучване на зърнените храни.
Втори първообраз за ваксина против COVID-19 се създава в Института по микробиология на Българска академия на науките
В Института по микробиология на Българска академия на науките се създава прототипът на българската ваксина против COVID-19. Проектът, финансиран от Института "Пастьор " в Париж към този момент приключи и беше регистриран с отлична оценка. Прототипът на този вид на имунизацията е подготвен, сподели проф. Пенка Петрова.
Тя заяви, че сега се правят проучвания по втори, друг, първообраз за ваксина против COVID-19, финансиран от Фонда "Научни проучвания ".
"На този стадий и двете разработки са чисто научни и не можем да приказваме за производството на ваксина. До момента и за двата препарата е потвърдено, че са имуногенни, т.е. лабораторните животни развиват имунен отговор. Следват продължителни проби за успеваемост и сигурност, преди да може да се приказва за клинични изпитвания ", изясни шефът на Института по микробиология.
Населението в света закупи ли към този момент така наречен групов имунитет и "вижда ли се " краят на пандемията от COVID-19? Има ли възможност COVID-19 да стане сезонен грип и да се завърне отново през есента?
Броят на случаите на COVID-19 в нашата страна, както и в света, понижава с всеки ден и можем да кажем, че към този момент се вижда краят на вълната от разновидността Омикрон. Отпускането на ограниченията в европейските страни е изцяло целесъобразно, защото популацията е имунизирано в доста огромна степен, сподели проф. Пенка Петрова.
В България броят на случаите спада устойчиво, защото огромна част от популацията прекара болестта и по тази причина евентуално можем да приказваме към този момент за групов имунитет. За страдание, това костваше на страната над 36 000 умряли от заболяване, за което има ваксина, разяснява шефът на ИМикБ.
Какъв е изводът от пандемията от COVID-19, светът ще бъде ли към този момент по-подготвен за последващи пандемии? Има ли някаква цикличност в появяването на пандемиите и може ли те да бъдат предотвратени от учените по света?
Населението на Земята към този момент е покрай невижданите 8 милиарда души. В търсене на издръжка и повърхност за живеене, хората навлязоха самоуверено в ареалите на някои типове диви животни, за които от епохи се знае, че са преносители на инфекциозни болести, от които те самите не боледуват, само че постоянно са смъртоносни за индивида - така наречен зоонози.
Може в действителност да се забележи цикличност в пандемиите от вирусни инфекции: SARS-Cov-2 е седмият ковид, предизвикал зараза, след причинителите на Близкоизточния респираторен синдром, на ТОРС и други негови "събратя ", сподели проф. Пенка Петрова.
Тя съобщи, че пандемиите могат да бъдат предотвратени единствено с развиването на науката и технологиите, а на подобен "скок " бяхме очевидци през последните две години.
След като стъпват на здрава научна основа и на създадени към този момент платформи за ваксини, компаниите производителки на иРНК ваксини съумяха да основат сполучлив препарат против COVID-19 единствено за няколко месеца. С научния прогрес човечеството може да се усеща по-подготвено за бъдещи "изненади " от дивата природа, разяснява микробиологът.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ