Европа започна да губи ролята си в глобалната политика
През първите две десетилетия на 21 век международният ред функционираше като композиция от стопански и политически институции, ръководени от Съединени американски щати, наред с възходящата световна роля на Китай и балансиращия резултат на Европа и нейните връзки с други райони като Русия и Близкия изток. Откакто обаче преди две години - през декември 2021 година - някогашният немски канцлер Ангела Меркел се отдръпна от политиката, неналичието на Европа като мощен световен състезател се усеща от ден на ден, написа в собствен разбор за CNBC.
Руското навлизане в Украйна единствено три месеца след ерата „ Меркел “ послужи като непосреден тласък за по-голямо политическо единение в Европа. В същото време обаче, то продължи да изолира Блока като политически водач освен в връзките с Русия, само че и което е по-важно, с Китай и с огромна част от необвързания свят.
Въпреки че бяха положени старания за определяне на единна и водеща роля на Европа в области като търговия, икономическо развиване и даже районните напрежения, като неотдавна избухналия спор сред Израел и Хамас, неналичието на явен европейски водач на интернационалната сцена основава забележителна празнота.
Погледнато в систематизиран аспект, световният следвоенен ред и неговите институции все по-често са обект на офанзиви. Китай, Русия и даже Съединени американски щати при ръководството на Тръмп показаха неодобрение от институции като Световната комерсиална организация, Г-7 и Организация на обединените нации.
Достатъчно мощната роля на Европа прозира изключително в Световната комерсиална организация (СТО), където неналичието на водачество в търговията е изключително осезаема. Стремежът към свободна търговия в частност получи забележителен удар с гласуването на Англия за Брекзит през 2016 година
В резултат на последвалите договаряния търговията сред Европейски Съюз и един от най-големите му някогашни членове направи забележителна крачка към бюрокрацията и протекционизма, капсулира английския пазар и значително го в профил от водещата му роля в международен мащаб.
Може би нищо не демонстрира последствията от неналичието на европейска мощ за опазване на тези институции по този начин, както съветската инвазия в Украйна. Неслучайно президентът Владимир Путин непосредствено показва украинските упоритости за присъединение към Европейски Съюз и НАТО като фактори за спора.
На този декор, Германия беше възпрепятствана в ролята да предизвиква ангажирането на Русия на европейските пазари. Ако преди този момент немското търсене на съветски природен газ се разглеждаше като значим инструмент за ангажиране и мир, Русия употребява тъкмо доставките на газ като опасност.
По подигравка на ориста, когато Германия се съюзи с други членове на Европейски Съюз и Англия против нашествието, прекратяването на доставките на съветски газ още повече понижи нейното икономическо водачество заради решението на Меркел от 2011 година да извърши спрян проект за унищожаване на немските нуклеарни реактори и да разчита на Русия за природен газ.
Значително по-високите цени на силата и влошените стопански вероятности на Германия сложиха европейската стопанска система в неизгодно състояние спрямо възходящи сили като Индия и Югоизточна Азия, отбелязва анализаторът.
Взаимодействието с Китай като пълноправен сътрудник, обособен от Съединени американски щати, също пострада. Преди Европа можеше да разчита на постоянното търсене на своите артикули в азиатския пазар, изключително на немските коли, което ѝ осигуряваше обособен канал за договаряния. Комбинацията от разрива във връзка с Украйна и вътрешните различия обаче попречиха на Европа да играе основна роля в връзките с Китай.
Това беше по-очевидно от обстановката, в която ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен и френският президент Еманюел Макрон направиха обособени визити в Китай предходната година. Дори плануваната среща на върха на Европейски Съюз с Китай идващия месец ще се организира на фона на доста по-коментираното посещаване на президента Си Дзинпин в Съединени американски щати за срещата на върха на АПЕК, където Европа в огромна степен остана настрана.
При продължаващата неустойчивост в Близкия изток и Африка е явна неналичието на ясна европейска позиция и дарба да се ангажира като трета страна медиатор. Вътрешните различия в доста европейски страни във връзка с тероризма на Хамас и произлизащите израелски бомбардировки и цивилни жертви сковават Европа, вместо да ѝ дадат учредения да бъде обществено способна да ангажира и двете страни или даже да насочи обединен апел за преустановяване на огъня.
В резултат на това, Китай предложи да се ангажира и да посредничи в района, както и да разчита на страни като Катар, които да служат като междинно звено. Междувременно, Франция беше изпреварена в доста от връзките от Русия, която се стреми да продава въздействие посредством продажби на оръжие и сила в Западна Африка, както и да поддържа държавни управления с военни дейности.
Светът се нуждае от по-ангажирана Европа, която може да работи като единна мощ на международната сцена. Дори когато салдото на силите в стопански проект се измества към Индия, Индонезия, Саудитска Арабия и други, неустойчивостта на този многополюсен свят изисква Европа да играе основна роля тук и в този момент.
Руското навлизане в Украйна единствено три месеца след ерата „ Меркел “ послужи като непосреден тласък за по-голямо политическо единение в Европа. В същото време обаче, то продължи да изолира Блока като политически водач освен в връзките с Русия, само че и което е по-важно, с Китай и с огромна част от необвързания свят.
Въпреки че бяха положени старания за определяне на единна и водеща роля на Европа в области като търговия, икономическо развиване и даже районните напрежения, като неотдавна избухналия спор сред Израел и Хамас, неналичието на явен европейски водач на интернационалната сцена основава забележителна празнота.
Погледнато в систематизиран аспект, световният следвоенен ред и неговите институции все по-често са обект на офанзиви. Китай, Русия и даже Съединени американски щати при ръководството на Тръмп показаха неодобрение от институции като Световната комерсиална организация, Г-7 и Организация на обединените нации.
Достатъчно мощната роля на Европа прозира изключително в Световната комерсиална организация (СТО), където неналичието на водачество в търговията е изключително осезаема. Стремежът към свободна търговия в частност получи забележителен удар с гласуването на Англия за Брекзит през 2016 година
В резултат на последвалите договаряния търговията сред Европейски Съюз и един от най-големите му някогашни членове направи забележителна крачка към бюрокрацията и протекционизма, капсулира английския пазар и значително го в профил от водещата му роля в международен мащаб.
Може би нищо не демонстрира последствията от неналичието на европейска мощ за опазване на тези институции по този начин, както съветската инвазия в Украйна. Неслучайно президентът Владимир Путин непосредствено показва украинските упоритости за присъединение към Европейски Съюз и НАТО като фактори за спора.
На този декор, Германия беше възпрепятствана в ролята да предизвиква ангажирането на Русия на европейските пазари. Ако преди този момент немското търсене на съветски природен газ се разглеждаше като значим инструмент за ангажиране и мир, Русия употребява тъкмо доставките на газ като опасност.
По подигравка на ориста, когато Германия се съюзи с други членове на Европейски Съюз и Англия против нашествието, прекратяването на доставките на съветски газ още повече понижи нейното икономическо водачество заради решението на Меркел от 2011 година да извърши спрян проект за унищожаване на немските нуклеарни реактори и да разчита на Русия за природен газ.
Значително по-високите цени на силата и влошените стопански вероятности на Германия сложиха европейската стопанска система в неизгодно състояние спрямо възходящи сили като Индия и Югоизточна Азия, отбелязва анализаторът.
Взаимодействието с Китай като пълноправен сътрудник, обособен от Съединени американски щати, също пострада. Преди Европа можеше да разчита на постоянното търсене на своите артикули в азиатския пазар, изключително на немските коли, което ѝ осигуряваше обособен канал за договаряния. Комбинацията от разрива във връзка с Украйна и вътрешните различия обаче попречиха на Европа да играе основна роля в връзките с Китай.
Това беше по-очевидно от обстановката, в която ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен и френският президент Еманюел Макрон направиха обособени визити в Китай предходната година. Дори плануваната среща на върха на Европейски Съюз с Китай идващия месец ще се организира на фона на доста по-коментираното посещаване на президента Си Дзинпин в Съединени американски щати за срещата на върха на АПЕК, където Европа в огромна степен остана настрана.
При продължаващата неустойчивост в Близкия изток и Африка е явна неналичието на ясна европейска позиция и дарба да се ангажира като трета страна медиатор. Вътрешните различия в доста европейски страни във връзка с тероризма на Хамас и произлизащите израелски бомбардировки и цивилни жертви сковават Европа, вместо да ѝ дадат учредения да бъде обществено способна да ангажира и двете страни или даже да насочи обединен апел за преустановяване на огъня.
В резултат на това, Китай предложи да се ангажира и да посредничи в района, както и да разчита на страни като Катар, които да служат като междинно звено. Междувременно, Франция беше изпреварена в доста от връзките от Русия, която се стреми да продава въздействие посредством продажби на оръжие и сила в Западна Африка, както и да поддържа държавни управления с военни дейности.
Светът се нуждае от по-ангажирана Европа, която може да работи като единна мощ на международната сцена. Дори когато салдото на силите в стопански проект се измества към Индия, Индонезия, Саудитска Арабия и други, неустойчивостта на този многополюсен свят изисква Европа да играе основна роля тук и в този момент.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ