През първите 400 години сл. Хр. миграциите на народите и

През първите 400 години сл. Хр. миграциите на народите и войните, които те водели, формирали основата, върху която след това била построена цялата обществена, политическа и военна конструкция на средновековна Европа. Но през днешния ден малко на брой европейци познават тези събития. Съществува догадка, съгласно която тези познания се лимитират умишлено, с цел да не се пречи на актуалното нахлуване на африкански и азиатски мигранти в Европа – само че, най-малко към този момент, това си остава единствено съмнение.

Днес „ вандали “ се назовават ​​хулиганите, а терминът „ готически “ се употребява в архитектурата, въпреки да няма никаква връзка с племето готи, което изчезнало 500 години преди да възникне този жанр. Названията на тези племена в позорен смисъл почнали да се употребяват от римляните в интервала на упадъка на империята. Естествено, рафинираните и капризни римляни се гнусели от невъзпитаните „ варвари “; само че в един миг те към този момент не можели без тях. По-голямата част от имперската войска била формирана не от коренното римско население, а точно от готи, вандали и всевъзможни други „ варвари “, като римляните даже не всеки път заемали командни позиции – обстановка, която преди този момент била изцяло неуместна. Ленивите поданици на градовете не желали де са подлагат на компликациите на военната работа. Това била една от аргументите, заради които господството последователно минало в ръцете на по-енергични хора.

Периодът на Великото преселение на народите нормално се назовава „ тъмни епохи “. За произхода на това наименование има разнообразни версии. Някои считат, че зародило, тъй като информацията за онази ера е малко (макар, в случай че се вгледаме в хрониките, с изненада ще установим, че има изобилна информация за съвсем всяка година сред V-ти и ІХ-ти век). Според други, то е изкуствено основано с чисто идеологическа цел: през „ тъмните епохи “ се прави християнизирането на Европа, което, съгласно мнозина историци с атеистично или антихристиянски възгледи е „ тъмен “ и „ мрачен “ исторически развой – надлежно по този начин го и отбелязват. Всъщност, класическите историци от Такцит през 70-80-те години до Прокопий Кесарийски в средата на 500-те, описват доста неща за варварите към границите на империята.

Хронологично историята на човечеството е разграничена на две елементи – преди и след Христа. През столетието, когато се родил Иисус Христос се е родил (т. е. от 50 година прочие Хр. – до 50 година сл. Хр.) античният свят към този момент бил в отломки и последователно почнал да придобива нови, неразбираеми форми.

По този метод, употребявайки християнската последователност, можем задоволително добре да си представим световните катаклизми, които раздрусали Европа при рухването на Римската империя. Разбира се, защото този развой се е развивал по немного кротичък метод, той дал мощен подтик на военното изкуство и в следствие се появили нови оръжейни модификации.

Ако обобщим, през І-в. прочие Хр. обстановката била следната: Средиземноморието и по-голямата част от Близкия изток били съвсем напълно под властта на Рим. Картаген бил опустошен, Северна Африка и Испания били римски провинции, а Гърция изгубила последните останки от своята самостоятелност. Египетската цивилизация с нейната 3000-годишна история била в последна степен на раздробяване, страната управлявали слаби владетели на династия, учредена от най-способния пълководец на Александър Македонски – Птолемей. Вавилон и Асирия към този момент не съществували, даже могъщата в миналото Персия била в крах.

Северно от границите на империята се намирали горските масиви на Централна Европа, населявани от келтите, също както Галия (днешните Франция и Пиренейски полуостров) и Британия. Въпреки, че войнствените и високо цивилизовани келти не били политически обединени, племената им образували някакво сходство на империя. Нейните елементи, обаче, били едва свързани между тях. На север и изток от Галия, по десния бряг на река Рейн, живеели диви, нападателни и тайнствени немски племена.

Такова било положението на нещата до 58 година прочие Хр., когато цялостен народ – хелветите, който бил едно от най-цивилизованите и авторитетни племена в Галия, решил да напусне родните си земи. На собствен ред това отворило вратите за други племена, които постепенно поели към равнините на Централна Европа.

По този метод буферът от келти сред римляните и германците липсващ. Сега Рим имал земите по целия ляв бряг на Рейн и се изправил лице в лице с германците – примитивни и жестоки племена, чието само занятие била войната.

На Дунава римляните се срещнаха с други племена – алани и сармати. Това били получергарски нации, които се занимавали с развъждане на коне върху земите на тогавашните скити. Те били превъзходни конници. В същото време римската войска се състояла основно от легионери-пехотинци, по тази причина в тази посока не можело да се чакат лесни военни победи.

Галия процъфтявала под римско ръководство и ставала все по-богата и по-цивилизована. Но австрийските и южногерманските келти също решили да тръгнат на запад към Галия, с цел да се употребяват от комфорта и благоденствието или, казано с днешни термини – на „ стандарта на живот “, на който се радвали техните родственици. Те се записвали в галските легиони на римската войска. По този метод в центъра на Европа се формирал вакуум на силата.

А в същото време северните нации се придвижвали постепенно на юг. Племето бургунди окупирало територията южно от Балтийско море, против остров Бургундархолм (днес Борнхолм). Малко на изток от тях се заселили лангобардите. През I-ви век бургундите и ломбардите почнали придвижване на юг.

На изток от тях, където в този момент се намира град Гданск, почнал дългият поход на готите. Това странствуване с времето щяло да ги докара чак до Италия и Испания, където те нарушили безспорното владичество на Рим и за хиляда години наложили в Европа своя метод на водене на война.

Такава била обстановката през първата половина на І-ви век, когато почнало Великото преселение на народите.

Миграции 2 – 5 век. Източник – Уикипедия