Кой има интерес от Три морета в Европа
През първата половина на май Варшава посрещна двама високопоставени посетители от прилежащи страни. Пръв - на 10 май, дойде на публично посещаване президентът на Чехия Милош Земан. Той беседва в полската столица с президента Анджей Дуда, премиера Матеуш Моравецки и ръководителите на Сената и Сейма. Естествено, постави и цветя пред Гроба на Незнайния боец и паметника на жертвите от Смоленската покруса.
По време на срещата Дуда и Земан разискаха по-специално проблеми на сигурността " в подтекста на НАТО " и икономическото съдействие в Европейския съюз, а също по този начин работни въпроси на Вишеградската група и самодейността " Три морета ". По-късно на конференцията, Анджей Дуда открои особено договарянията за " Три морета ". " За нас е от голяма важност сред страните ни да се построяват по-ефективни пътни, железопътни и енергийни връзки, които да ни обезпечат туристически и бизнес продан, както и енергийна сигурност ", означи полският държавен глава.
Кшищоф Шчерски, началник на кабинета на полския президент, уточни пред публицистите, че Варшава е втората столица, посетена от чешкия водач след преизбирането му през януари т. година Гостът " е доста добър събеседник за полемики по европейската и международната политика, както и по събитията от нашия район ", съобщи той.
Ще напомним, че Милош Земан е считан в Европа за политик с ясно изразени прокремълски възгледи - нееднократно се е изказвал срещу глобите против Русия, поддържа и градежа на газопровода " Северен поток-2 ".
След това, на 13 май, във Варшава дойде министър председателят на Унгария Виктор Орбан; той също има срещи с Дуда и Моравецки. Това бе първото посещаване на унгарския общественик в Полша, откакто партията му ФИДЕС завоюва парламентарните избори, а той към този момент за четвърти път бе избран отново за министър-председател. В дневния ред на полско-унгарските договаряния влязоха наред с двустранните проблеми общоевропейски въпроси и взаимоотношението сред двете страни в Европейски Съюз, обвързвано по-специално с новия бюджет на Евросъюза за интервала след 2020 година и с миграционната политика. Отделно внимание бе обърнато на проблемите в районното съдействие, засягащи Вишеградската група и " Три морета ".
На другия ден полският министър председател описа, че в диалога с Орбан са били повдигнати въпроси към дългогодишното финансово обмисляне, миграцията и бежанците. И нещо по-забележително: унгарският министър-председател посочи във Варшава сходството в позициите на Полша и на страната му по въпроса за новия бюджет на Европейски Съюз. Виктор Орбан съобщи, че и двете страни се стремят да защитят ползите на фермерите в границите на новия европейски бюджет. Той добави, че съгласно него бюджетът на Европейски Съюз би трябвало да е насочен към такова бъдеще, в което най-важна роля да играе обединен вътрешен пазар на Европейски Съюз с почтена конкуренция. По думите на унгарския политик така наречен остарели членки на Европейски Съюз печелят от такива страни като Полша и Унгария.
Сегашните събития съставляват в действителност " бюджетен протест ", какъвто " млада Европа " се пробва да вдигне против страните-основателки на Европейски Съюз. Предварителен вид на бюджета на Европейския съюз за следващия финансов интервал бе показан при започване на май. И провокира недоволството на Полша, съгласно която свиването на средствата за селското стопанство и за политиката на доближаване може да се окаже прекалено.
" Фактически нещата не опират до бюджета. Това е единствено мотив укрепващите страни от Централна Европа да заявят упоритостите си, желанието си да играят по-значима роля в европейските работи - сподели в коментар за РОСБАЛТ специалистът на Вишеградския фонд Кшищоф Замировски. - През последните две десетилетия полската стопанска система показва темпове на напредък, близки до китайските. Тъй че Варшава става натурален силов център в района и в същото време изразител на ползите на така наречен младоевропейци. "
Да напомним най-мащабното разширение на Европейския съюз преди 14 години - на 1 май 2004 година в общността влязоха 10 страни: Полша, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Словакия и Словения. По-късно се причислиха България и Румъния (през 2007 г.), след тях Хърватия (през 2013-а). Но много преди разширението на Европейски Съюз, малко след краха на Варшавския контракт - през 1991 година, в Централна Европа се образува лично районно обединяване - Вишеградската група, съюз сред Полша, Унгария, Чехия и Словакия (тогава към момента Чехословакия). Официално групата бе завършена при среща сред водачите на трите постсоциалистически страни - Лех Валенса, Вацлав Хавел и Йожеф Антал, в унгарския Вишеград. Там бе подписана взаимна декларация, изразяваща устрема на страните да се интегрират в европейските структури.
За четвърт век от този момент " вишеградските " страни получиха мечтаното участие в Евросъюза, укрепнаха в стопански и политически проект. Закономерно набъбнаха и упоритостите им. Така се роди геополитическата идея за " Три морета " - европейския район в триъгълника сред Балтийско, Черно и Адриатическо море. По замисъла на създателите (предимно с варшавско " жителство " ) самодейността би трябвало най-много да консолидира стопански страните от Вишеградската група, балтийските страни (Литва, Латвия и Естония), а също по този начин Хърватия, Австрия, Словения, България и Румъния. В бъдеще към новия геополитически съюз ще може да се причислят Беларус, Украйна, Молдова, Сърбия, Македония и Черна гора.
" Вишеградските страни виждат в " Три морета " отговор по едно и също време на две провокации. От една страна, това е метод да отстояват ползите си пред " остаряла Европа " и най-много пред оста Берлин-Париж. Оттук идва прочее и стремежът на Полша и Унгария да поддържат " специфични връзки " със Съединени американски щати - уточни Кшищоф Замировски. - Нещата потеглят апропо от план със същото име, препоръчан от Юзеф Пилсудски. Идеята му от интервала сред двете международни войни бе да сплоти славянския Запад и срещу Германия, и срещу Съветския съюз. "
А през последните десетилетия планът на Пилсудски доби нов живот като геополитическа идея, целяща да сплоти постсъветските страни от Балтийско до Черно море. Варшава обаче не не помни и неуморно припомня на всички останали къде тъкмо се е родил замисълът. И очевидно няма желание да изостави претенциите си за водачество в Централна и Източна Европа. /БТА
По време на срещата Дуда и Земан разискаха по-специално проблеми на сигурността " в подтекста на НАТО " и икономическото съдействие в Европейския съюз, а също по този начин работни въпроси на Вишеградската група и самодейността " Три морета ". По-късно на конференцията, Анджей Дуда открои особено договарянията за " Три морета ". " За нас е от голяма важност сред страните ни да се построяват по-ефективни пътни, железопътни и енергийни връзки, които да ни обезпечат туристически и бизнес продан, както и енергийна сигурност ", означи полският държавен глава.
Кшищоф Шчерски, началник на кабинета на полския президент, уточни пред публицистите, че Варшава е втората столица, посетена от чешкия водач след преизбирането му през януари т. година Гостът " е доста добър събеседник за полемики по европейската и международната политика, както и по събитията от нашия район ", съобщи той.
Ще напомним, че Милош Земан е считан в Европа за политик с ясно изразени прокремълски възгледи - нееднократно се е изказвал срещу глобите против Русия, поддържа и градежа на газопровода " Северен поток-2 ".
След това, на 13 май, във Варшава дойде министър председателят на Унгария Виктор Орбан; той също има срещи с Дуда и Моравецки. Това бе първото посещаване на унгарския общественик в Полша, откакто партията му ФИДЕС завоюва парламентарните избори, а той към този момент за четвърти път бе избран отново за министър-председател. В дневния ред на полско-унгарските договаряния влязоха наред с двустранните проблеми общоевропейски въпроси и взаимоотношението сред двете страни в Европейски Съюз, обвързвано по-специално с новия бюджет на Евросъюза за интервала след 2020 година и с миграционната политика. Отделно внимание бе обърнато на проблемите в районното съдействие, засягащи Вишеградската група и " Три морета ".
На другия ден полският министър председател описа, че в диалога с Орбан са били повдигнати въпроси към дългогодишното финансово обмисляне, миграцията и бежанците. И нещо по-забележително: унгарският министър-председател посочи във Варшава сходството в позициите на Полша и на страната му по въпроса за новия бюджет на Европейски Съюз. Виктор Орбан съобщи, че и двете страни се стремят да защитят ползите на фермерите в границите на новия европейски бюджет. Той добави, че съгласно него бюджетът на Европейски Съюз би трябвало да е насочен към такова бъдеще, в което най-важна роля да играе обединен вътрешен пазар на Европейски Съюз с почтена конкуренция. По думите на унгарския политик така наречен остарели членки на Европейски Съюз печелят от такива страни като Полша и Унгария.
Сегашните събития съставляват в действителност " бюджетен протест ", какъвто " млада Европа " се пробва да вдигне против страните-основателки на Европейски Съюз. Предварителен вид на бюджета на Европейския съюз за следващия финансов интервал бе показан при започване на май. И провокира недоволството на Полша, съгласно която свиването на средствата за селското стопанство и за политиката на доближаване може да се окаже прекалено.
" Фактически нещата не опират до бюджета. Това е единствено мотив укрепващите страни от Централна Европа да заявят упоритостите си, желанието си да играят по-значима роля в европейските работи - сподели в коментар за РОСБАЛТ специалистът на Вишеградския фонд Кшищоф Замировски. - През последните две десетилетия полската стопанска система показва темпове на напредък, близки до китайските. Тъй че Варшава става натурален силов център в района и в същото време изразител на ползите на така наречен младоевропейци. "
Да напомним най-мащабното разширение на Европейския съюз преди 14 години - на 1 май 2004 година в общността влязоха 10 страни: Полша, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Словакия и Словения. По-късно се причислиха България и Румъния (през 2007 г.), след тях Хърватия (през 2013-а). Но много преди разширението на Европейски Съюз, малко след краха на Варшавския контракт - през 1991 година, в Централна Европа се образува лично районно обединяване - Вишеградската група, съюз сред Полша, Унгария, Чехия и Словакия (тогава към момента Чехословакия). Официално групата бе завършена при среща сред водачите на трите постсоциалистически страни - Лех Валенса, Вацлав Хавел и Йожеф Антал, в унгарския Вишеград. Там бе подписана взаимна декларация, изразяваща устрема на страните да се интегрират в европейските структури.
За четвърт век от този момент " вишеградските " страни получиха мечтаното участие в Евросъюза, укрепнаха в стопански и политически проект. Закономерно набъбнаха и упоритостите им. Така се роди геополитическата идея за " Три морета " - европейския район в триъгълника сред Балтийско, Черно и Адриатическо море. По замисъла на създателите (предимно с варшавско " жителство " ) самодейността би трябвало най-много да консолидира стопански страните от Вишеградската група, балтийските страни (Литва, Латвия и Естония), а също по този начин Хърватия, Австрия, Словения, България и Румъния. В бъдеще към новия геополитически съюз ще може да се причислят Беларус, Украйна, Молдова, Сърбия, Македония и Черна гора.
" Вишеградските страни виждат в " Три морета " отговор по едно и също време на две провокации. От една страна, това е метод да отстояват ползите си пред " остаряла Европа " и най-много пред оста Берлин-Париж. Оттук идва прочее и стремежът на Полша и Унгария да поддържат " специфични връзки " със Съединени американски щати - уточни Кшищоф Замировски. - Нещата потеглят апропо от план със същото име, препоръчан от Юзеф Пилсудски. Идеята му от интервала сред двете международни войни бе да сплоти славянския Запад и срещу Германия, и срещу Съветския съюз. "
А през последните десетилетия планът на Пилсудски доби нов живот като геополитическа идея, целяща да сплоти постсъветските страни от Балтийско до Черно море. Варшава обаче не не помни и неуморно припомня на всички останали къде тъкмо се е родил замисълът. И очевидно няма желание да изостави претенциите си за водачество в Централна и Източна Европа. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ