През осмия век животът на Христовата църква на Изток бил

През осмия век животът на Христовата черква на Изток бил смутен от иконоборческата разкол. Повечето от византийските императори от това време сами били иконоборци, покровителствали иконоборците и издавали постановления и наредби против феновете на светите икони. Защитниците на православното обучение били гонени, отстранявани от служение, заточвани и притеснявани по най-различни способи. Поради това мнозина от тях непринудено напускали светския живот, уединявали се в пустинни места и там се предавали на молитва и духовни подвизи. Укрепнали духовно, те още веднъж се прибирали в градовете и ставали смели бранители на православното обучение.
Такъв бил и блаженият и свят отец Тит. От дребен той обикнал Христа, напуснал светския живот и станал духовник. Целия си живот той прекарал в молитва и отшелнически подвизи, като проявявал благост и примирение, обич към ближните и състрадание. За този му свят живот Господ удостоил правилния Си чиновник Тит с подарък на чудотворство. Твърдо уверен в истината на православното обучение по въпроса за почитанието на светите икони, преподобни Тит се показал като хладнокръвен бранител на истината.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).