През осмия век животът на Христовата църква на Изток бил

През осмия век животът на Христовата черква на Изток бил смутен от иконоборческата разкол. Повечето от византийските императори от това време сами били иконоборци, покровителствали иконоборците и издавали постановления и наредби против феновете на светите икони. Защитниците на православното обучение били гонени, отстранявани от служение, заточвани и притеснявани по най-различни способи. Поради това мнозина от тях непринудено напускали светския живот, уединявали се в пустинни места и там се предавали на молитва и духовни подвизи. Укрепнали духовно, те още веднъж се прибирали в градовете и ставали смели бранители на православното обучение.

Такъв бил и блаженият и свят отец Тит. От дребен той обикнал Христа, напуснал светския живот и станал духовник. Целия си живот той прекарал в молитва и отшелнически подвизи, като проявявал благост и примирение, обич към ближните и състрадание. За този му свят живот Господ удостоил правилния Си чиновник Тит с подарък на чудотворство. Твърдо уверен в истината на православното обучение по въпроса за почитанието на светите икони, преподобни Тит се показал като хладнокръвен бранител на истината. Блаженият наш отец Тит, който от ранна възраст възлюбил Христа, възненавиждайки света, се подвизавал в киновия. Като приел отшелнически облик, с голямо самообладание прекосявал по скръбния бодлив път на иноческия живот. Заради своето огромно примирение и смирение, по които преподобният превъзхождал всички братя от тази киновия, го възвели в ранг презвитер - овчар на словесните овци. Преподобният Тит се преизпълвал с голяма обич към своите ближни. Опазил се чист от най-млада възраст и душевно, и телесно, свети Тит бил като Божий ангел на земята. Заради добродетелния си живот той бил почетен от Бога с подарък на чудотворство. Просиял с добродетелите на монашеското житие, свети Тит в същото време бил хладнокръвен дирек на православието, защото ревниво защитавал светата Църква от нападките на еретиците иконоборци.

Поживял много и акцентирайки на своите почитатели заслужен за подражателство образец на постнически живот, преподобни Тит спокойно отпътувал при Господа.