Проф. Евелина Келбечева: В новите учебници липсват факти и оценка за тоталитарния режим
През новата образователна 2019/2020 година десетокласниците ще учат тоталитарния режим в България и понятия като комунизъм, наказателен уред, " Народен съд ", гнет, атентат. Един от основателите на измененията на образователните проекти проф. Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград заяви, че учители от страната, които правят оценка новите учебници, са изказали съображения по тях.
" Има неща, които ги смущават и ги карат да считат, че няма да се реализира качествено ново преподаване по история, каквато беше упоритостта на тази стратегия ", сподели Келбечева в изявление за " Дневник ".
Проф. Келбечева, какво е смушаващото в новите учебници по история?
- По принцип учебниците официално съблюдават програмата, която беше призната след доста яростни полемики. Аз също се срещнах с учебниците, по които учителите сега дават своята оценка. Това не са учебници по " История и цивилизации " - те претендират да са такива, само че липсва теоретичната норма и наличието, което да изясни промяната на цивилизационните модели, да изведе характерностите им, да покаже както онаследяването, по този начин и потъпкването на полезностите.
Дайте по-конкретни образци, апелирам.
- В тази рамка липсват главните социокултурни процеси, които маркират другите столетия в българската история. Например, това, което става на 9 септември 1944 година с окупацията от Червената войска - апропо термин, който гневно беше отритнат от историци, свързани с някогашната Българска комунистическа партия, и не влезе в програмата, въпреки че то е ясно, че сме окупирани от Червената войска, за което плащаме милиарди. За това нищо не е упоменато. Тези фундаментални социокултурни процеси, които сменят многовековни обичаи, нрав и стандарти на българското общество - това отсъства като роман, като извеждане на големите исторически разлики сред тези столетия. Сега приказваме доста за евроатлантически полезности, само че и те някак си официално са показани. Да не приказваме, че през целия интервал от 1944 до 1989 година става дума за потъкване на човешки права - това е смешно даже като дефиниция, тъй като ние знаем, че при тоталитарна система няма никакви човешки права или те са доста лимитирани. Изразът " Потъпкване на човешки права " е замяна.
Има ли заплаха тогава заложените в програмата нови понятия и детайлности за тоталитарния режим у нас да не бъдат правилно преподавани на учениците поради учебниците?
- Това е доста, доста добър въпрос, тъй като програмата се счита за закон и учебниците би трябвало да я следват. Термините - да, не липсват, само че въпросът е по какъв начин са изведени, каква част от тях са покрити с фактология. Най-голямата ми рецензия към учебниците е, че са небалансирани най-основните исторически процеси. В петте учебника, които видях, няма и дума за един от най-тежките форми на гнет - която е над така наречен безследно изчезнали без съд и присъда след 9 септември до края на октомври - началото на ноември, когато стартира така наречен законова форма на гонене на политическите съперници на режима.
По данни, които бяха изнесени незабавно след 10 ноември 1989 година от тогавашния вътрешен министър, те са сред 18 и 30 хиляди души. Масови гробове се откриват на всички места и това е страшното на този гнет - че обгръща цялата страна и внася подобен боязън и смут, който е непостижим с нищо. Това обезглавяване на локалния политически и културен хайлайф потвърждава какъв брой всеобщо и методично се прави това заличаване и всичко е заповядано от Москва. Лично Георги Димитров следи този развой и споделя, че би трябвало да се реже докрай. Размерът на терора е отблъскващ, а просто няма и дума за него в учебниците.
Макар че участват термините за наказателен уред, тоталитарна страна и така нататък, доста несъответстващо е показан и планът за присъединението на България към Съветския съюз, така наречен шестнадесета република. Всички документи могат да се видят и онлайн, само че все пак това е очевидно извънредно неуместен миг за обвързваните с тогавашната Българска комунистическа партия и се интерпретира какъв брой популярен общественик бил Тодор Живков и по какъв начин предложил на Москва присъединение, тъй като знаел, че няма да бъде признато. Това е меко казано несериозно.
Почти нищо не се приказва за самата комунистическа идеология. Ние доста настоявахме да се разбере същността, античовешката същина на тази идеология. Отсъстват и други фрапантни неща. Съвсем в резюме се загатва нещо за налагането на атеизма, за новите социалистически ритуали, само че липсва непрекъснатата линия на разтрошаване на всички религиозни организации - и Българската православна черква, и католическата, и протестантската, и арменската. Да не приказваме за преследването на мюсюлманите и тоталното инфилтриране в организация " Държавна сигурност ".
За така наречен възродителен развой се приказва единствено за 1985-1989 година, а на младежите би трябвало доста дълго да се изяснява за цинично наречената " огромна екскурзия ", когато 300 хиляди наши сънародници бяха принудени да отидат в Турция. Няма нито дума за непрекъснатата политика на асимилация на малцинствата. Имаше преименуване на българите мохамедани, имаше протести в Родопите, при ромите този развой мина някак си по-незабележимо и безпрепятствено. Но още веднъж споделям - в учебниците не се вижда тази постъпателна линия на непрестанно ограничение на техните права, а задачата беше унищожаването на тяхната еднаквост.
За лагера в Ловеч няма информация, единствено едно изречение. В същия миг създателите приказват за либерализация на режима.
На какъв стадий са учебниците и ще бъдат ли редактирани?
- В момента всичко зависи от Министерството на образованието и науката. Не мога да отговоря на този въпрос в детайли.
Въпреки претенциите, че това е " История и цивилизации " и образоваме децата на доста по-широко виждане на историческите процеси, както постоянно културата е в края и някак си е маргинализирана. Като достижения са посочени имената на няколко от най-известните оперни артисти на България, измежду които Борис Христов, само че нито комунистическата партия, нито страната има някаква заслуга за неговото развиване и наличие на международните подиуми. От друга страна пък - никой не се е сетил да постави най-известния българин сега - Христо Явашев-Кристо - той е човек, който направи ера в актуалното изкуство и на всички места след името му се появява " роденият в България актуален актьор ".
Ето по какъв начин се мисли в клишета и догми, а аз се надявах, че тези учебници ще бъдат доста по-разкрепостени. Виждам преповтаряне и препотретване на старите схеми. Разбира се, учебниците са писани от експерти - хора, които добре владеят изкуството на монтажа и могат официално, следвайки програмата с всички термини, по този начин да създадат салдото, че някои неща с изключение на тези фрапатни пропуски, да изчезнат.
Когато се приказва за така наречен преход - в случай че прочетете какво е писано за държавното управление на Жан Виденов, ще ахнете. Имало дълбока рецесия, той се опитвал да прави промени, само че не съумял и по тази причина подал оставка - никакво споменаване на зърнената рецесия, никакво споменаване на хиперинфлацията, а в действителност - петият банкрут. Да не приказваме, че въобще не се приказва за стопанската система на социализма като стопанска система на неспособност, това е неработеща стопанска система. Говори се за промени, само че не се споделя едно изречение - тази стопанска система не работи. Тя не може да просъществува.
Явно заради автоцензура и свръхпредпазливост се учеща бранене на създателите от безапелационни оценки за обособени интервали, макар че и в световен, и в народен проект не може бъде прикриван да вземем за пример характерът на тоталитарната тирания в България.
Подготвени ли са учителите да преподават за този интервал?
- Имам персонални наблюдения. В института за преквалификация в Банкя над 700 учители минаха на тримесечни преквалификации. Хората, които се заеха с тази задача, са одобрени откриватели от водещи университети и Българска академия на науките, шефът на държавна организация " Архиви " Михаил Груев. Анонимната оценка на учителите бе сред 5 и 6, има единствено два отрицателни отзива. От една маргинална партия " Възраждане " обаче направиха скандал с безспорни неистини в медии.
Това бе един отворен разговор с учителите и не е имало никакво налагане, а събеседване с изнасяне с последните достижения на българската историография. Учителите по история са над 5000 и доста от тях желаят това да продължи. Надявам се, че министерството ще го продължи.
Ефективното обучение е симбиозата сред учителя и ученика, а любознанието на младите може да бъде разпалено прелестно, като се знае по какъв начин да се сервира материалът. Мен ме смущава в цялата парадигма на правене на учебници неналичието на жив език, дребното свидетелства от епохата. Няма включени човешки ориси, мемоари. Промяната на манталитета, дълбоката контузия от репресиите, ужасяващият боязън, в който живеехме, и обидата от лъжата - това го няма.
Помним каква истерична реакция имаше Българска социалистическа партия против новата стратегия по история, само че какво вършат потомците на хората, които са били унищожавани и душевно, и физически по време на режима? Къде са тези, които упорстват за политическа правдивост и истина? Къде е онази част от българското общество, която знае истината за закононарушенията на комунизма? Това са хората, които могат да вземат участие в този спор, в основаването наизуст.
" Има неща, които ги смущават и ги карат да считат, че няма да се реализира качествено ново преподаване по история, каквато беше упоритостта на тази стратегия ", сподели Келбечева в изявление за " Дневник ".
Проф. Келбечева, какво е смушаващото в новите учебници по история?
- По принцип учебниците официално съблюдават програмата, която беше призната след доста яростни полемики. Аз също се срещнах с учебниците, по които учителите сега дават своята оценка. Това не са учебници по " История и цивилизации " - те претендират да са такива, само че липсва теоретичната норма и наличието, което да изясни промяната на цивилизационните модели, да изведе характерностите им, да покаже както онаследяването, по този начин и потъпкването на полезностите.
Дайте по-конкретни образци, апелирам.
- В тази рамка липсват главните социокултурни процеси, които маркират другите столетия в българската история. Например, това, което става на 9 септември 1944 година с окупацията от Червената войска - апропо термин, който гневно беше отритнат от историци, свързани с някогашната Българска комунистическа партия, и не влезе в програмата, въпреки че то е ясно, че сме окупирани от Червената войска, за което плащаме милиарди. За това нищо не е упоменато. Тези фундаментални социокултурни процеси, които сменят многовековни обичаи, нрав и стандарти на българското общество - това отсъства като роман, като извеждане на големите исторически разлики сред тези столетия. Сега приказваме доста за евроатлантически полезности, само че и те някак си официално са показани. Да не приказваме, че през целия интервал от 1944 до 1989 година става дума за потъкване на човешки права - това е смешно даже като дефиниция, тъй като ние знаем, че при тоталитарна система няма никакви човешки права или те са доста лимитирани. Изразът " Потъпкване на човешки права " е замяна.
Има ли заплаха тогава заложените в програмата нови понятия и детайлности за тоталитарния режим у нас да не бъдат правилно преподавани на учениците поради учебниците?
- Това е доста, доста добър въпрос, тъй като програмата се счита за закон и учебниците би трябвало да я следват. Термините - да, не липсват, само че въпросът е по какъв начин са изведени, каква част от тях са покрити с фактология. Най-голямата ми рецензия към учебниците е, че са небалансирани най-основните исторически процеси. В петте учебника, които видях, няма и дума за един от най-тежките форми на гнет - която е над така наречен безследно изчезнали без съд и присъда след 9 септември до края на октомври - началото на ноември, когато стартира така наречен законова форма на гонене на политическите съперници на режима.
По данни, които бяха изнесени незабавно след 10 ноември 1989 година от тогавашния вътрешен министър, те са сред 18 и 30 хиляди души. Масови гробове се откриват на всички места и това е страшното на този гнет - че обгръща цялата страна и внася подобен боязън и смут, който е непостижим с нищо. Това обезглавяване на локалния политически и културен хайлайф потвърждава какъв брой всеобщо и методично се прави това заличаване и всичко е заповядано от Москва. Лично Георги Димитров следи този развой и споделя, че би трябвало да се реже докрай. Размерът на терора е отблъскващ, а просто няма и дума за него в учебниците.
Макар че участват термините за наказателен уред, тоталитарна страна и така нататък, доста несъответстващо е показан и планът за присъединението на България към Съветския съюз, така наречен шестнадесета република. Всички документи могат да се видят и онлайн, само че все пак това е очевидно извънредно неуместен миг за обвързваните с тогавашната Българска комунистическа партия и се интерпретира какъв брой популярен общественик бил Тодор Живков и по какъв начин предложил на Москва присъединение, тъй като знаел, че няма да бъде признато. Това е меко казано несериозно.
Почти нищо не се приказва за самата комунистическа идеология. Ние доста настоявахме да се разбере същността, античовешката същина на тази идеология. Отсъстват и други фрапантни неща. Съвсем в резюме се загатва нещо за налагането на атеизма, за новите социалистически ритуали, само че липсва непрекъснатата линия на разтрошаване на всички религиозни организации - и Българската православна черква, и католическата, и протестантската, и арменската. Да не приказваме за преследването на мюсюлманите и тоталното инфилтриране в организация " Държавна сигурност ".
За така наречен възродителен развой се приказва единствено за 1985-1989 година, а на младежите би трябвало доста дълго да се изяснява за цинично наречената " огромна екскурзия ", когато 300 хиляди наши сънародници бяха принудени да отидат в Турция. Няма нито дума за непрекъснатата политика на асимилация на малцинствата. Имаше преименуване на българите мохамедани, имаше протести в Родопите, при ромите този развой мина някак си по-незабележимо и безпрепятствено. Но още веднъж споделям - в учебниците не се вижда тази постъпателна линия на непрестанно ограничение на техните права, а задачата беше унищожаването на тяхната еднаквост.
За лагера в Ловеч няма информация, единствено едно изречение. В същия миг създателите приказват за либерализация на режима.
На какъв стадий са учебниците и ще бъдат ли редактирани?
- В момента всичко зависи от Министерството на образованието и науката. Не мога да отговоря на този въпрос в детайли.
Въпреки претенциите, че това е " История и цивилизации " и образоваме децата на доста по-широко виждане на историческите процеси, както постоянно културата е в края и някак си е маргинализирана. Като достижения са посочени имената на няколко от най-известните оперни артисти на България, измежду които Борис Христов, само че нито комунистическата партия, нито страната има някаква заслуга за неговото развиване и наличие на международните подиуми. От друга страна пък - никой не се е сетил да постави най-известния българин сега - Христо Явашев-Кристо - той е човек, който направи ера в актуалното изкуство и на всички места след името му се появява " роденият в България актуален актьор ".
Ето по какъв начин се мисли в клишета и догми, а аз се надявах, че тези учебници ще бъдат доста по-разкрепостени. Виждам преповтаряне и препотретване на старите схеми. Разбира се, учебниците са писани от експерти - хора, които добре владеят изкуството на монтажа и могат официално, следвайки програмата с всички термини, по този начин да създадат салдото, че някои неща с изключение на тези фрапатни пропуски, да изчезнат.
Когато се приказва за така наречен преход - в случай че прочетете какво е писано за държавното управление на Жан Виденов, ще ахнете. Имало дълбока рецесия, той се опитвал да прави промени, само че не съумял и по тази причина подал оставка - никакво споменаване на зърнената рецесия, никакво споменаване на хиперинфлацията, а в действителност - петият банкрут. Да не приказваме, че въобще не се приказва за стопанската система на социализма като стопанска система на неспособност, това е неработеща стопанска система. Говори се за промени, само че не се споделя едно изречение - тази стопанска система не работи. Тя не може да просъществува.
Явно заради автоцензура и свръхпредпазливост се учеща бранене на създателите от безапелационни оценки за обособени интервали, макар че и в световен, и в народен проект не може бъде прикриван да вземем за пример характерът на тоталитарната тирания в България.
Подготвени ли са учителите да преподават за този интервал?
- Имам персонални наблюдения. В института за преквалификация в Банкя над 700 учители минаха на тримесечни преквалификации. Хората, които се заеха с тази задача, са одобрени откриватели от водещи университети и Българска академия на науките, шефът на държавна организация " Архиви " Михаил Груев. Анонимната оценка на учителите бе сред 5 и 6, има единствено два отрицателни отзива. От една маргинална партия " Възраждане " обаче направиха скандал с безспорни неистини в медии.
Това бе един отворен разговор с учителите и не е имало никакво налагане, а събеседване с изнасяне с последните достижения на българската историография. Учителите по история са над 5000 и доста от тях желаят това да продължи. Надявам се, че министерството ще го продължи.
Ефективното обучение е симбиозата сред учителя и ученика, а любознанието на младите може да бъде разпалено прелестно, като се знае по какъв начин да се сервира материалът. Мен ме смущава в цялата парадигма на правене на учебници неналичието на жив език, дребното свидетелства от епохата. Няма включени човешки ориси, мемоари. Промяната на манталитета, дълбоката контузия от репресиите, ужасяващият боязън, в който живеехме, и обидата от лъжата - това го няма.
Помним каква истерична реакция имаше Българска социалистическа партия против новата стратегия по история, само че какво вършат потомците на хората, които са били унищожавани и душевно, и физически по време на режима? Къде са тези, които упорстват за политическа правдивост и истина? Къде е онази част от българското общество, която знае истината за закононарушенията на комунизма? Това са хората, които могат да вземат участие в този спор, в основаването наизуст.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ