“Решителен отговор”. Как конфликтът между Ереван и Баку заплашва Русия
През нощта на 13 септември азербайджанската войска нападна регионите на Армения, граничещи с Нагорни Карабах. Както обявиха в Баку, тази интервенция е отговор на минирането на пътища и задачата ѝ е да накара Ереван да подпише кротичък контракт. Ереван отхвърля обвиняванията за провокации. До какво може да докара новия кръг от борба?
Две позиции
Според Баку арменците са сложили минни полета на няколко пътя в Карабах, а също по този начин са подготвяли въоръжени провокации. Съответно азербайджанците освен са осуетили проектите на врага, само че и са премахнали военната му инфраструктура, която съставлява каквато и да е опасност.
Арменските управляващи, в противен случай, упорстват, че никой не е възнамерявал нищо от тяхна страна и като цяло не е нарушил примирието, оповестено след 44-дневната война от 2020 година Ереван пояснява дейностите на Баку като неприкрита експанзия, чиято цел е териториална агресия и принуждаване на републиката да подпише кротичък контракт, съгласно който казусът с Нагорни Карабах се признава за вътрешна работа на Азербайджан.
Арменците настояват, че врагът е обстрелвал техните позиции край селата Сотк, Ишханасан и Артаниш, както и градовете Горис, Капан и Варденис, потърпевши са и цивилни здания, в това число жилищни. Според премиера Никол Пашинян минимум 49 души са били убити по време на боевете. Най-малко 10 са ранени, в това число трима цивилни.
Азербайджанските медии на собствен ред означават, че войските на републиката са ликвидирали към 200 арменски бойци и са ранили още няколкостотин. Официален Баку оцени загубите си на 50 убити бойци. В същото време изданието „ Калибър “ заяви, че азербайджанската войска е овладяла редица значими стратегически позиции и височини в граничната зона.
В същото време Министерството на защитата на Азербайджан акцентира, че няма да завзема територията на прилежаща страна, само че ще направи всичко належащо за личната си сигурност. Баку твърди, че арменците непрекъснато нарушават примирието, с цел да забавят преговорния развой. „ Армения се придържа към реваншистки позиции “, съобщи азербайджанското военно ведомство.
Реакцията на света
През цялата нощ Ереван се опитваше да притегли поддръжката на интернационалната общественост. Никол Пашинян се обади по телефона на президентите на Русия, Иран и Франция - Владимир Путин, Ибрахим Раиси и Еманюел Макрон, беседва с ръководителя на Държавния департамент на Съединени американски щати Антъни Блинкен. Успоредно с това Съветът за сигурност на Армения се обърна за помощ към Москва, ОДКС и Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Всички сътрудници на републиката нарекоха ескалацията на спора на арменско-азербайджанската граница неприемлива и дадоха обещание да оказват помощ за спокойно споразумяване. Франция свика съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Европейският съюз изпрати представител на Тойво Клаар в Армения и Азербайджан, с цел да договаря за деескалация. Руското външно министерство изрази изключителна угриженост и напомни нуждата от прецизно съблюдаване на примирието в сходство с тристранните изказвания на водачите на Русия, Азербайджан и Армения от 9 ноември 2020 година, 11 януари и 26 ноември 2021 година
" Смятаме потреблението на мощ за недопустимо. За разрешаване на спорове би трябвало да се употребяват единствено политически и дипломатически способи и съглашения. Ние високо ценим посредническите старания на Русия ", подчертаха от секретариата на ОДКС. А прессекретарят на президента Дмитрий Песков изясни, че персонално Владимир Путин поставя доста старания за възобновяване на режима на помирение.
От друга страна, Анкара изрази безусловна поддръжка за Азербайджан. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу хвърли виновността върху Ереван, като го упрекна в провокации. Според турския посланик Армения би трябвало неотложно да се концентрира върху подписването на спокойно съглашение с Баку.
Сутринта огромните военни дейности сред Армения и Азербайджан бяха прекъснати.
Тежки договаряния
Във вторник, говорейки в арменския парламент, Пашинян изясни за какво неговото държавно управление бави мирното съглашение. Първо, Азербайджан упорства за признание на териториалната целокупност на двете страни, само че не прецизира дали Баку ще върне окупираните през 2021 година земи под контрола на Ереван. Второ, азербайджанците желаят построяването на Зангезурския кулоар до Нахичеван, до момента в който арменците желаят съседите им да минават през тяхна територия на обща основа.
Армения обаче също дълго спореше за Лачинския кулоар. Тогава Азербайджан организира интервенцията " Възмездие " и овладя редица височини по пътя за Степанакерт. Няколко седмици по-късно Ереван беше заставен да се откаже от този маршрут в интерес на нов маршрут, който беше издигнат от азербайджанците. В същото време в Лачинския кулоар арменците оставиха всички връзки, прокарани към Нагорни Карабах от 90-те години на предишния век.
„ Азербайджан настойчиво реализира задачите си, употребявайки силови способи на влияние. Въпросът е единствено какъв мащаб ще доближи и каква ще е ролята на Турция. Като цяло обстановката е доста тежка и без разполагането на миротворци на арменската страна. Азербайджанската граница, проблемите няма да бъдат решени “, уверен съм Александър Крилов, основен теоретичен помощник на Кавказкия бранш на ИМЕМО на РАН.
Междувременно уязвимостта на позицията на Ереван значително се дължи както на лимитираните запаси, по този начин и на обстоятелството, че арменското общество не може да реализира консенсус по отношение на границите на републиката. По-специално, арменците към момента помнят интервала преди Първата международна война, а границите на Арменската ССР не се смятат за обективни. Въпреки това, съгласно Крилов, точно тяхното самопризнание ще помогне за разрешаването на рецесията.
" Друг проблем е Западът, който се стреми не към разрешаване на спора, а към превръщането на Армения в инструмент за напън върху Турция, Иран и Русия. Той непрекъснато играе тематиката за арменския геноцид и Карабах в свои ползи ", отбелязва Крилов.
Владимир Новиков, началник на кавказкия отдел на Института за страните от Оперативно-наблюдателно дело, също счита, че Западът се пробва да манипулира арменско-азербайджанския спор. „ Русия би трябвало да постави всички старания, с цел да предотврати експлоадирането на пълноценна война в Южен Кавказ “, акцентира той.
Експертите са единомислещи, че стратегическата цел на сходна политика на Европейски Съюз и Съединени американски щати е опълчването на Русия и Турция в Кавказ.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Две позиции
Според Баку арменците са сложили минни полета на няколко пътя в Карабах, а също по този начин са подготвяли въоръжени провокации. Съответно азербайджанците освен са осуетили проектите на врага, само че и са премахнали военната му инфраструктура, която съставлява каквато и да е опасност.
Арменските управляващи, в противен случай, упорстват, че никой не е възнамерявал нищо от тяхна страна и като цяло не е нарушил примирието, оповестено след 44-дневната война от 2020 година Ереван пояснява дейностите на Баку като неприкрита експанзия, чиято цел е териториална агресия и принуждаване на републиката да подпише кротичък контракт, съгласно който казусът с Нагорни Карабах се признава за вътрешна работа на Азербайджан.
Арменците настояват, че врагът е обстрелвал техните позиции край селата Сотк, Ишханасан и Артаниш, както и градовете Горис, Капан и Варденис, потърпевши са и цивилни здания, в това число жилищни. Според премиера Никол Пашинян минимум 49 души са били убити по време на боевете. Най-малко 10 са ранени, в това число трима цивилни.
Азербайджанските медии на собствен ред означават, че войските на републиката са ликвидирали към 200 арменски бойци и са ранили още няколкостотин. Официален Баку оцени загубите си на 50 убити бойци. В същото време изданието „ Калибър “ заяви, че азербайджанската войска е овладяла редица значими стратегически позиции и височини в граничната зона.
В същото време Министерството на защитата на Азербайджан акцентира, че няма да завзема територията на прилежаща страна, само че ще направи всичко належащо за личната си сигурност. Баку твърди, че арменците непрекъснато нарушават примирието, с цел да забавят преговорния развой. „ Армения се придържа към реваншистки позиции “, съобщи азербайджанското военно ведомство.
Реакцията на света
През цялата нощ Ереван се опитваше да притегли поддръжката на интернационалната общественост. Никол Пашинян се обади по телефона на президентите на Русия, Иран и Франция - Владимир Путин, Ибрахим Раиси и Еманюел Макрон, беседва с ръководителя на Държавния департамент на Съединени американски щати Антъни Блинкен. Успоредно с това Съветът за сигурност на Армения се обърна за помощ към Москва, ОДКС и Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Всички сътрудници на републиката нарекоха ескалацията на спора на арменско-азербайджанската граница неприемлива и дадоха обещание да оказват помощ за спокойно споразумяване. Франция свика съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Европейският съюз изпрати представител на Тойво Клаар в Армения и Азербайджан, с цел да договаря за деескалация. Руското външно министерство изрази изключителна угриженост и напомни нуждата от прецизно съблюдаване на примирието в сходство с тристранните изказвания на водачите на Русия, Азербайджан и Армения от 9 ноември 2020 година, 11 януари и 26 ноември 2021 година
" Смятаме потреблението на мощ за недопустимо. За разрешаване на спорове би трябвало да се употребяват единствено политически и дипломатически способи и съглашения. Ние високо ценим посредническите старания на Русия ", подчертаха от секретариата на ОДКС. А прессекретарят на президента Дмитрий Песков изясни, че персонално Владимир Путин поставя доста старания за възобновяване на режима на помирение.
От друга страна, Анкара изрази безусловна поддръжка за Азербайджан. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу хвърли виновността върху Ереван, като го упрекна в провокации. Според турския посланик Армения би трябвало неотложно да се концентрира върху подписването на спокойно съглашение с Баку.
Сутринта огромните военни дейности сред Армения и Азербайджан бяха прекъснати.
Тежки договаряния
Във вторник, говорейки в арменския парламент, Пашинян изясни за какво неговото държавно управление бави мирното съглашение. Първо, Азербайджан упорства за признание на териториалната целокупност на двете страни, само че не прецизира дали Баку ще върне окупираните през 2021 година земи под контрола на Ереван. Второ, азербайджанците желаят построяването на Зангезурския кулоар до Нахичеван, до момента в който арменците желаят съседите им да минават през тяхна територия на обща основа.
Армения обаче също дълго спореше за Лачинския кулоар. Тогава Азербайджан организира интервенцията " Възмездие " и овладя редица височини по пътя за Степанакерт. Няколко седмици по-късно Ереван беше заставен да се откаже от този маршрут в интерес на нов маршрут, който беше издигнат от азербайджанците. В същото време в Лачинския кулоар арменците оставиха всички връзки, прокарани към Нагорни Карабах от 90-те години на предишния век.
„ Азербайджан настойчиво реализира задачите си, употребявайки силови способи на влияние. Въпросът е единствено какъв мащаб ще доближи и каква ще е ролята на Турция. Като цяло обстановката е доста тежка и без разполагането на миротворци на арменската страна. Азербайджанската граница, проблемите няма да бъдат решени “, уверен съм Александър Крилов, основен теоретичен помощник на Кавказкия бранш на ИМЕМО на РАН.
Междувременно уязвимостта на позицията на Ереван значително се дължи както на лимитираните запаси, по този начин и на обстоятелството, че арменското общество не може да реализира консенсус по отношение на границите на републиката. По-специално, арменците към момента помнят интервала преди Първата международна война, а границите на Арменската ССР не се смятат за обективни. Въпреки това, съгласно Крилов, точно тяхното самопризнание ще помогне за разрешаването на рецесията.
" Друг проблем е Западът, който се стреми не към разрешаване на спора, а към превръщането на Армения в инструмент за напън върху Турция, Иран и Русия. Той непрекъснато играе тематиката за арменския геноцид и Карабах в свои ползи ", отбелязва Крилов.
Владимир Новиков, началник на кавказкия отдел на Института за страните от Оперативно-наблюдателно дело, също счита, че Западът се пробва да манипулира арменско-азербайджанския спор. „ Русия би трябвало да постави всички старания, с цел да предотврати експлоадирането на пълноценна война в Южен Кавказ “, акцентира той.
Експертите са единомислещи, че стратегическата цел на сходна политика на Европейски Съюз и Съединени американски щати е опълчването на Русия и Турция в Кавказ.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ