Време ли е за План С за Украйна?
През ноември предходната година американският военачалник Марк Мили, ръководител на Обединения комитет на началник-щабовете, разгневи Киев, както и някои по-войнствени чиновници от администрацията на президента Джо Байдън, като съпостави спора в Украйна с Първата международна война и допусна, че разрешаването му е в задънена улица.
По-късно, говорейки в Икономическия клуб в Ню Йорк, Мили добави: " Когато има опция за договаряния, когато може да се реализира мир, възползвайте се от нея. Възползвайте се от момента ". Следващата седмица той повтори догатката си, че моментът за договаряния е настъпил - сполучливите контраофанзиви на Украйна към Харков на североизток и Херсон на юг означаваха, че Киев може да договаря от позиция на силата.
Мили сбърка за Първата международна война - войната е извоювана, и то от западните съдружници, значително с помощта на стопански фактори и по-високото им равнище на развиване, което им разрешава да хвърлят повече запаси в ужасяващата месомелачка.
" С огромните си селски региони Централните сили не можеха да поддържат селскостопанското произвеждане, защото мобилизацията по време на войната пренасочваше запаси от селското стопанство. Възникналият вследствие на това апетит в градовете подкопава веригата за доставяне на военните ", отбелязва историкът Стивън Броудбъри.
Победа, да - само че на ужасяваща човешка цена. Преди всичко да затихне на Западния фронт, общият брой на жертвите се прави оценка на над 37 милиона души, в това число бойци и цивилни, което трансформира Първата международна война в един от най-смъртоносните спорове в човешката история. Почти няма европейско домакинство, което да не е потърпевшо. Индустриалният образ на убийствата, при които млади мъже са покосявани от картечници, унищожавани са от артилерийски обстрел и са отравяни от облаци отровни газове пес натрапва в паметта на европейците като прибавя още едно леке върху войнствеността на човекия жанр.
А в този момент съвсем наближава следващият ноември и скоро в Украйна ще завалят студени есенни дъждове, които ще създадат военните маневри още по-трудни. Има признаци, че в случай че до тогава Украйна не реализира пробив на южния си фронт и не пробие и трите пласта на страховитата съветска Суровикинова линия - нещо, което до момента се е изплъзвало на украинските сили през трите месеца на яростни боеве - апелите за договаряния ще се усилят, защото следва година на избори както в Европа, по този начин и в Съединени американски щати, които ще трансформират вътрешнополитическата динамичност на съдружниците.
Затова към този момент всички погледи са ориентирани към Запорожието, където се разпореждат очаквания от страна на Украйна и Запада, откакто беше обезпечен пробив на мощно минираната първа линия на съветската защита към село Роботине. Надеждата е, че оттова Украйна ще успее да пробие главните укрепления, като съгласно някои отзиви Русия ще се затрудни да разгърне нужните запаси, с цел да подсигурява запазването на линията - макар че до момента пренасочваше силите си относително бързо.
Само времето ще покаже дали ще може да се реализира цялостен пробив и Украйна ще може да се приближи до задачата за спиране на така наречен сухопътен мост, свързващ анексирания Кримски провлак с южните украински територии, окупирани от Русия. Въпреки това фактът, че украинските сили са съумели да си възвърнат единствено 108 кв. км. от окупираната територия след началото на контраофанзивата при започване на юни, насочва към нерешителност. Освен това Пентагонът беше песимистично надъхан по отношение на вероятностите на контраофанзивата още преди тя да стартира.
Украинските публични лица се възмущават от този скептицизъм и са нетърпеливи да извърнат на 180 градуса започващото да се постанова мнение, че контраофанзивата евентуално няма да реализира упования резултат. " Украинските сили се придвижват напред. Въпреки всичко и без значение от това какво споделя някой, ние напредваме и това е най-важното. Ние сме в придвижване ", написа в събота украинският президент Володимир Зеленски. Но поверително в Киев се приказва все-повече за една дълга война.
Със сигурност, в случай че Украйна не реализира по-голям прогрес на терен до ноември, предпазливостта в жанр Мили ще се възроди и този път рискува да се трансформира в хор, в който от ден на ден хора ще се питат дали тази война въобще може да бъде извоювана. Тогава обаче се сблъскваме с казуса, който тормози западните съдружници през цялото време, защото те в никакъв случай не са определяли групово ясни цели на украинската борба - частично тъй като опитът да се направи това евентуално би изложил на риск единството на съдружниците.
Вместо това те се двоумяха, застраховаха и избягваха безапелационни прогнози като в същото време поддържаха интензивни изразителност за демокрацията и нуждата да се защитят правата на суверенитет и самостоятелност или да се види по какъв начин така и така нестабилният международен ред се срутва в интерес на автократите, отбелязвайки началото на още една тъмна ера. Днес е атакувана Украйна, а на следващия ден - може би Тайван и Прибалтика.
Но в случай че това е по този начин, за какво западните съдружници не поддържат думите си с каузи, като употребяват икономическата си мощност в цялостна степен? Защо се бавят и закъсняват с доставките на муниции и оръжейни системи, като в най-хубавия случай ги оферират в точния момент, а в най-лошия - със забавяне, за голямо отчаяние на украинците?
Част от аргументите за това са опитите за реализиране на единомислещо единодушие сред съюзниците; друга причина е страхът, въпреки и отдалечен от нуклеарна ескалация и съпътстващата го оценка, че е належащо деликатно калибриране, с цел да се понижи този риск. " Съединени американски щати предоставиха задоволително, с цел да предотвратят съветската победа, само че не толкоз доста, че да позволен съветско проваляне (и следваща опция за нуклеарна ескалация) ", означи Джеймс Никси от Chatham House.
Друг основен фактор обаче е, че в сърцето си съдружниците на Украйна в никакъв случай не са усещали, че тяхната лична демократична орис в действителност е на карта - и при цялата им благосклонност към Украйна и ужаса им от варварските съветски зверства в Буча и на други места, не са задоволително съпричастни с популацията, което има грижи, свързани с разноските за живот.
И с напредването на войната чувството за заплаха, в случай че не друго, понижава. В края на краищата, в случай че „ огромната съветска мечка “ не може да подчини по-малкия си непосредствен комшия, по какъв начин по дяволите, ще завладее страните от НАТО, да не приказваме да е опасност за Съединени американски щати?
За украинците, несъмнено, нещата са напълно разнообразни. И надали е изненадващо, че Киев е пределно явен във връзка с задачите на войната - а точно възобновяване на цялата суверенна територия, в това число нелегално анексирания Крим, съветски военни репарации и стоманени западни гаранции за сигурност, а още по-добре - участие в НАТО.
И колкото и да е необичайно, най-големите им съдружници в устрема към цялостна победа сега са съветските дисиденти, макар че в по-голямата си част Киев гледа на тях с неуважение. Либералната съпротива на Владимир Путин има директен персонален интерес от " тотална победа " на Киев - тя не разполага с различен реален механизъм за събаряне на съветския водач и разтрошаване на уродливия режим, който той оглавява.
Но в случай че оставим настрани съветските дисиденти, колкото и обидно да е това към " моралният нос " на Джордж Оруел, апелът за договаряния единствено ще се ускорява, в случай че с тази контраатака не се реализира някакъв важен боен пробив.
Русия и Украйна имат едно общо нещо - техните съдружници не имат вяра, че някоя от страните може да реализира цялостна победа.
За Пекин това може би е желателно единствено по себе си - един заплеснат Запад е потребен за Китай, а една отслабена Русия ще знае мястото си на младши сътрудник в двустранните им връзки. За други обаче, в това число за разкъсваната от войни Украйна, продължителната война не е желателна и с напредването на времето евентуално ще станем очевидци на повече предлагани разновидности за договаряния.
И въпреки всичко има три съществени казуса с този проект Б.
Никси посочи една от тях, като означи, че " отслабването на поддръжката в този момент единствено ще направи Украйна по-уязвима (с последствия за по-широката европейска и международна сигурност), ще заплаши постигнатите до момента триумфи и ще даде на Путин лостове за въздействие, които той сега не има - изключително предвид на вътрешните разтърсвания в Русия през последните седмици ".
Друг е въпросът, че даже Зеленски да се съгласи на договаряния - а няма признаци, че той е в въодушевление за това - елементарните украинци нямат предпочитание за договаряния с Русия, която безсистемно бомбардира домовете им; избива, изтезава и отвлича деца. Те остават обзети от студена гняв.
Нещо повече, Путин може и да се съгласи да стартират договаряния, само че към този момент сме виждали по какъв начин са се развивали договарянията с него - и с неговия тъмен министър на външните работи Сергей Лавров.
За съветския водач договарянията са просто още едно оръжие във войната, което се употребява, с цел да се отвлече вниманието, да се протака, да се даде време за маневриране за реализиране на военни и дипломатически цели и да се заловен в клопката доброжелателните и наивните - тактичност, която стана явна сред 2014 и 2017 година, когато Лавров и тогавашният държавен секретар на Съединени американски щати Джон Кери " преговаряха " за Сирия. Преговорите помогнаха на Москва да избави сирийския водач Башар Асад от проваляне и да убеди тогавашния президент на Съединени американски щати Барак Обама да смъкна пръста си от спусъка и да пренебрегне личната си алена линия по отношение на потреблението на химически оръжия от Дамаск.
Замразените войни - неопределено наименование, в случай че въобще е допустимо да го определим по този начин, са мощната страна на Путин. Те му разрешават да трансформира интернационалната уязвимост в действие и да резервира властта си вкъщи, като разпалва параноичен национализъм, убеждавайки руснаците, че непознатите врагове желаят да унищожат светата " матушка Русия ".
Някой да има План С?/БГНЕС
------------------------------------------------------
Джейми Детмар, „ Политико “
По-късно, говорейки в Икономическия клуб в Ню Йорк, Мили добави: " Когато има опция за договаряния, когато може да се реализира мир, възползвайте се от нея. Възползвайте се от момента ". Следващата седмица той повтори догатката си, че моментът за договаряния е настъпил - сполучливите контраофанзиви на Украйна към Харков на североизток и Херсон на юг означаваха, че Киев може да договаря от позиция на силата.
Мили сбърка за Първата международна война - войната е извоювана, и то от западните съдружници, значително с помощта на стопански фактори и по-високото им равнище на развиване, което им разрешава да хвърлят повече запаси в ужасяващата месомелачка.
" С огромните си селски региони Централните сили не можеха да поддържат селскостопанското произвеждане, защото мобилизацията по време на войната пренасочваше запаси от селското стопанство. Възникналият вследствие на това апетит в градовете подкопава веригата за доставяне на военните ", отбелязва историкът Стивън Броудбъри.
Победа, да - само че на ужасяваща човешка цена. Преди всичко да затихне на Западния фронт, общият брой на жертвите се прави оценка на над 37 милиона души, в това число бойци и цивилни, което трансформира Първата международна война в един от най-смъртоносните спорове в човешката история. Почти няма европейско домакинство, което да не е потърпевшо. Индустриалният образ на убийствата, при които млади мъже са покосявани от картечници, унищожавани са от артилерийски обстрел и са отравяни от облаци отровни газове пес натрапва в паметта на европейците като прибавя още едно леке върху войнствеността на човекия жанр.
А в този момент съвсем наближава следващият ноември и скоро в Украйна ще завалят студени есенни дъждове, които ще създадат военните маневри още по-трудни. Има признаци, че в случай че до тогава Украйна не реализира пробив на южния си фронт и не пробие и трите пласта на страховитата съветска Суровикинова линия - нещо, което до момента се е изплъзвало на украинските сили през трите месеца на яростни боеве - апелите за договаряния ще се усилят, защото следва година на избори както в Европа, по този начин и в Съединени американски щати, които ще трансформират вътрешнополитическата динамичност на съдружниците.
Затова към този момент всички погледи са ориентирани към Запорожието, където се разпореждат очаквания от страна на Украйна и Запада, откакто беше обезпечен пробив на мощно минираната първа линия на съветската защита към село Роботине. Надеждата е, че оттова Украйна ще успее да пробие главните укрепления, като съгласно някои отзиви Русия ще се затрудни да разгърне нужните запаси, с цел да подсигурява запазването на линията - макар че до момента пренасочваше силите си относително бързо.
Само времето ще покаже дали ще може да се реализира цялостен пробив и Украйна ще може да се приближи до задачата за спиране на така наречен сухопътен мост, свързващ анексирания Кримски провлак с южните украински територии, окупирани от Русия. Въпреки това фактът, че украинските сили са съумели да си възвърнат единствено 108 кв. км. от окупираната територия след началото на контраофанзивата при започване на юни, насочва към нерешителност. Освен това Пентагонът беше песимистично надъхан по отношение на вероятностите на контраофанзивата още преди тя да стартира.
Украинските публични лица се възмущават от този скептицизъм и са нетърпеливи да извърнат на 180 градуса започващото да се постанова мнение, че контраофанзивата евентуално няма да реализира упования резултат. " Украинските сили се придвижват напред. Въпреки всичко и без значение от това какво споделя някой, ние напредваме и това е най-важното. Ние сме в придвижване ", написа в събота украинският президент Володимир Зеленски. Но поверително в Киев се приказва все-повече за една дълга война.
Със сигурност, в случай че Украйна не реализира по-голям прогрес на терен до ноември, предпазливостта в жанр Мили ще се възроди и този път рискува да се трансформира в хор, в който от ден на ден хора ще се питат дали тази война въобще може да бъде извоювана. Тогава обаче се сблъскваме с казуса, който тормози западните съдружници през цялото време, защото те в никакъв случай не са определяли групово ясни цели на украинската борба - частично тъй като опитът да се направи това евентуално би изложил на риск единството на съдружниците.
Вместо това те се двоумяха, застраховаха и избягваха безапелационни прогнози като в същото време поддържаха интензивни изразителност за демокрацията и нуждата да се защитят правата на суверенитет и самостоятелност или да се види по какъв начин така и така нестабилният международен ред се срутва в интерес на автократите, отбелязвайки началото на още една тъмна ера. Днес е атакувана Украйна, а на следващия ден - може би Тайван и Прибалтика.
Но в случай че това е по този начин, за какво западните съдружници не поддържат думите си с каузи, като употребяват икономическата си мощност в цялостна степен? Защо се бавят и закъсняват с доставките на муниции и оръжейни системи, като в най-хубавия случай ги оферират в точния момент, а в най-лошия - със забавяне, за голямо отчаяние на украинците?
Част от аргументите за това са опитите за реализиране на единомислещо единодушие сред съюзниците; друга причина е страхът, въпреки и отдалечен от нуклеарна ескалация и съпътстващата го оценка, че е належащо деликатно калибриране, с цел да се понижи този риск. " Съединени американски щати предоставиха задоволително, с цел да предотвратят съветската победа, само че не толкоз доста, че да позволен съветско проваляне (и следваща опция за нуклеарна ескалация) ", означи Джеймс Никси от Chatham House.
Друг основен фактор обаче е, че в сърцето си съдружниците на Украйна в никакъв случай не са усещали, че тяхната лична демократична орис в действителност е на карта - и при цялата им благосклонност към Украйна и ужаса им от варварските съветски зверства в Буча и на други места, не са задоволително съпричастни с популацията, което има грижи, свързани с разноските за живот.
И с напредването на войната чувството за заплаха, в случай че не друго, понижава. В края на краищата, в случай че „ огромната съветска мечка “ не може да подчини по-малкия си непосредствен комшия, по какъв начин по дяволите, ще завладее страните от НАТО, да не приказваме да е опасност за Съединени американски щати?
За украинците, несъмнено, нещата са напълно разнообразни. И надали е изненадващо, че Киев е пределно явен във връзка с задачите на войната - а точно възобновяване на цялата суверенна територия, в това число нелегално анексирания Крим, съветски военни репарации и стоманени западни гаранции за сигурност, а още по-добре - участие в НАТО.
И колкото и да е необичайно, най-големите им съдружници в устрема към цялостна победа сега са съветските дисиденти, макар че в по-голямата си част Киев гледа на тях с неуважение. Либералната съпротива на Владимир Путин има директен персонален интерес от " тотална победа " на Киев - тя не разполага с различен реален механизъм за събаряне на съветския водач и разтрошаване на уродливия режим, който той оглавява.
Но в случай че оставим настрани съветските дисиденти, колкото и обидно да е това към " моралният нос " на Джордж Оруел, апелът за договаряния единствено ще се ускорява, в случай че с тази контраатака не се реализира някакъв важен боен пробив.
Русия и Украйна имат едно общо нещо - техните съдружници не имат вяра, че някоя от страните може да реализира цялостна победа.
За Пекин това може би е желателно единствено по себе си - един заплеснат Запад е потребен за Китай, а една отслабена Русия ще знае мястото си на младши сътрудник в двустранните им връзки. За други обаче, в това число за разкъсваната от войни Украйна, продължителната война не е желателна и с напредването на времето евентуално ще станем очевидци на повече предлагани разновидности за договаряния.
И въпреки всичко има три съществени казуса с този проект Б.
Никси посочи една от тях, като означи, че " отслабването на поддръжката в този момент единствено ще направи Украйна по-уязвима (с последствия за по-широката европейска и международна сигурност), ще заплаши постигнатите до момента триумфи и ще даде на Путин лостове за въздействие, които той сега не има - изключително предвид на вътрешните разтърсвания в Русия през последните седмици ".
Друг е въпросът, че даже Зеленски да се съгласи на договаряния - а няма признаци, че той е в въодушевление за това - елементарните украинци нямат предпочитание за договаряния с Русия, която безсистемно бомбардира домовете им; избива, изтезава и отвлича деца. Те остават обзети от студена гняв.
Нещо повече, Путин може и да се съгласи да стартират договаряния, само че към този момент сме виждали по какъв начин са се развивали договарянията с него - и с неговия тъмен министър на външните работи Сергей Лавров.
За съветския водач договарянията са просто още едно оръжие във войната, което се употребява, с цел да се отвлече вниманието, да се протака, да се даде време за маневриране за реализиране на военни и дипломатически цели и да се заловен в клопката доброжелателните и наивните - тактичност, която стана явна сред 2014 и 2017 година, когато Лавров и тогавашният държавен секретар на Съединени американски щати Джон Кери " преговаряха " за Сирия. Преговорите помогнаха на Москва да избави сирийския водач Башар Асад от проваляне и да убеди тогавашния президент на Съединени американски щати Барак Обама да смъкна пръста си от спусъка и да пренебрегне личната си алена линия по отношение на потреблението на химически оръжия от Дамаск.
Замразените войни - неопределено наименование, в случай че въобще е допустимо да го определим по този начин, са мощната страна на Путин. Те му разрешават да трансформира интернационалната уязвимост в действие и да резервира властта си вкъщи, като разпалва параноичен национализъм, убеждавайки руснаците, че непознатите врагове желаят да унищожат светата " матушка Русия ".
Някой да има План С?/БГНЕС
------------------------------------------------------
Джейми Детмар, „ Политико “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ