През настоящата година едно от най-известните културни учреждения на чужди

...
През настоящата година едно от най-известните културни учреждения на чужди
Коментари Харесай

Енцио Ветцел, директор на Гьоте-институт България: Тук е станало по-европейско

През актуалната година едно от най-известните културни институции на непознати страни в България - Гьоте-институт, чества празник. За предишното, сегашното и бъдещето на института - прочетете в идващите редове какво мисли и споделя Енцио Ветцел, шеф на Гьоте-институт.
Tази година се навършват 30 години от основаването на Гьоте-институт в България. За какво си спомняте, когато мислите за 1989 година - годината на Промяната, само че и на стъпването на института на българска земя?
За мен тогава това не беше толкоз вълнуващо, защото нямах семейство или другари в Германска демократична република, постоянно съм бил в Южна Германия. Но един другар, мюнхенски юрист, беше толкоз разчувствуван, че незабавно си купи самолетен билет до Берлин и даже съумя да участва при рухването на стената!
Кога за първи път попаднахте на някакво разбиране, обвързвано с нашата страна, дали може да си спомните за това?
Първото разбиране беше " турско иго ". Тогава попитах една моя колежка - какво пък е това иго? Тя ми изясни - беше като в образователен час, а аз бях като неприятен възпитаник. След това още веднъж и още веднъж намирах следи от това иго в държанието, в стойката на българите.
Вие сте началник на Гьоте-институт в София от 2014 година - къде сте живял досега по отношение на Вашата специалност, накъде ще се отправите след края на мандата Ви тук?
Като семейство (двама родители и три деца) бяхме доста години в Кайро, Египет. Бяха времена, които оставиха своя отпечатък. След това бях задълго в Мюнхен, в нашата централа, а България беше първото ми предопределение в чужбина без децата. Скоро отпътуваме за Киото/Осака - един институт за двата града, в същото време и резиденция за създатели. В Япония ще се срещнем с нашия максимален наследник, който живее със фамилията си в Токио.

Какви бяха вашите първи усещания от България? Според Вас трансформирало ли се е нещо в страната за последните 5 години?
Да, просто е станало по-нормално, по-европейско, към този момент не е належащо България да се напуща " вечно ", от ден на ден хора се връщат назад. Икономическото развиване е позитивно. Свободните подиуми са по-независими и по-уверени в себе си. Младите хора към този момент не вземат насериозно наложилите се, частично вкаменили се, остарели структури - това е по едно и също време хубаво и неприятно.
През това време Институтът е подкрепял голям брой събития и начинания, разкажете ни нещо от кухнята, какво персонално Вие сте съпреживели?
Един от моите първи гости тук беше Галин Попов. Никой от моя екип не го познаваше, юноша от Велико Търново. В този град обаче той беше основал бара ТАМ и търсеше забавни хора. Аз трябваше да поканя Щефан Голдман, DJ в известния берлински клуб Бергхайн. Бащата на Щефан беше прочут композитор - Фридрих Голдман, а майка му - от София. В това се състоеше цялата работа. Щефан пристигна, направи турне, изпълнено с завършения и оттогава идва още веднъж и още веднъж.
Спомням си на драго сърце за едно безусловно класическо балканско ядене, когато на масата пристигнаха трима кръчмарски музиканти и толкоз дълго подвигаха звук, до момента в който явно не им дадох достатъчната сума, с цел да си тръгнат. Храната беше безусловно добра, а аз като вегетарианец бих могъл отлично да се храня и единствено със сирене, кашкавал, салата и зеленчуци на грил.
Тук попадаш на изненадващи срещи и също неочаквани информационни бариери, като да вземем за пример когато някогашен член на Държавна сигурност омайва с приказки за предишното на Германия нищо неподозиращ немски създател от подиума на панаира на книгата. Всички знаят какво става, само че никой не споделя нищо.
За кои инициациви на Гьоте-институт София си мислите, когато погледнете обратно към отминалите 30 години?
Йоаким Гаук е бил тук още като началник на Архива на държавна сигурност и съответната работа, също Карлхайнц Щокхаузен, Херта Мюлер, постоянно Вим Вендерс. Но това, което е постоянно значимо за Гьоте-институт, е представянето на актьори, музиканти, създатели и архитекти, които (още) не са интернационално познати. Те, дружно със своите български сътрудници, се срещат с един различен взор към света, разнообразни методики и стилове, нови провокации и решения. Между тях са създатели като Анна Вит, Кристоф Кнох - градски деятел и културен управител, музикантът Андреас Мартин Хофмайер, който със своята туба ще свири във връзка 30-годишния ни празник със Софийски симфоничен оркестър в известната зала " България " през месец октомври.
Инициативата, която ме съпътства от самото начало, е Академията за културен мениджмънт, която, започвайки от София, в това време към този момент включва и млади културни дейци от Букурещ, Сараево и Солун, и по покана на Пловдив 2019 - европейска столица на културата - провежда там първата огромна мрежова среща. В самодейността вземат участие ментори от културни институти от Англия, Полша, Чехия и Франция. А напълно настояща сега, след 30 години работа на института, е нашата лятна стратегия за деца " Немски в деяние ".

На 22 юни, по случай юбилея на института, пред и в постройката на института се състоя летен празник. Улица Будапеща 1-3 беше затворена за придвижване и отворена за просвета. Как протече тържеството?
Получи се страховит празник. Софийският духов оркестър под диригентството на Юли Дамянов, който е свирил с моя пред-пред-пред-предшественик Ханс-Гюнтер Нагел през 90-те години, се погрижи за невероятна духова музика, следобяд децата бяха въодушевени от вълшебни бели фигури, по-късно пристигна един топ DJ, а във вътрешния двор течеше прожекция на късометражни филми.
Гьоте-институт е бил първият " западен институт " в България, както тогава е бил означаван, и затова е имал особена отговорност. Къде виждате института през днешния ден и какво си пожелавате за бъдещето?
И през днешния ден към момента имаме особена роля: естествено по отношение на преподаването на немски език и даването на информация за Германия, само че и по тематиката за предишното, за тайните служби, за смесването на публични промени и националистически хрумвания, само че и понякога във връзка със актуалните изкуство, музика и танц: когато актьори от нашите две страни се срещат и намират нещо общо, по което да работят.

Интервю на Елисавета Станчева
Снимки: Фото-Корпус
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР