Ще се возим ли в мерцедеса на избирателните системи
През предишните няколко месеца всички станахме експерти по изборни системи. Едни депутати, които в този момент гледат Народното събрание откъм външната страна, лягаха и ставаха в тв приемника с изказвания, че предлаганата с референдума система е като в Джибути. Това е велика нелепост, само че и вие надали знаете по какъв начин се избират в Джибути. Тези дни различен народен представител от Видинската изборна школа изреди десетина страни от Азия и Африка, които имали мажоритарни системи, само че по този начин ги омеси, че и техните ЦИК няма да го схванат. На всичкото от горната страна значими хора от значима партия си играят на " тука има – тука нема " – в три следобяд поддържат, а в девет вечерта не поддържат мажоритарната система. Те по този начин могат да танцуват танго и по всяка система.
Това говорене на едро може да е положително за политически внушения, само че е неефикасно за разбирането на каквато и да е изборна система.
Помните ли Валери Петров, с лека парафраза – депутатът " дон Педро дрънка обилно на едро, а щом питаш го: де си? Той е все по конгреси. "
Както доста анализатори споделиха, предлаганата мажоритарна система няма да мине в Народното събрание и
ще се върви към смесена система
която хем да удовлетвори настояването за огромна мажоритарност, хем да резервира високата представителност на пропорционалното гласоподаване и да не се употребяват негативите на 100% мажоритарно гласоподаване даже и по-меката система, гласувана на референдума.
Подобна е системата в Германия. Въпросът е дали тя е напълно използвана у нас и дали нейното адаптиране няма да отстрани положителните й характерности.
Основните стълбове на немски " мерцедес " на изборните системи са два:
- Пълно съразмерно посланичество на политическите партии и обединения в Народното събрание.
- Много мощна директна персонализация на депутатското тяло.
Как се реализира това?
Запомнете, уважаеми читатели, числата 598, 299 и 5. Първото е броят на мандатите в Бундестага на хартия, второто е броят на депутатите, избирани в едномандатни изборни окръзи (ЕИО) и е тъкмо 50% от 598. И третото число - 5, е границата за влизане в немския парламент. От тези цифри единствено 299 е твърдо и не се трансформира в процеса на изборите.
Избирателят има два гласа, събрани в една бюлетина
Тя е разграничена с отвесна линия на две елементи. В лявата част са написани имена на претенденти (Хензел, Гретел Гюнтер, Мюлер, Ахмед, Юсуф, Фатима и т. н. ), а в дясната имената и абревиатурите на политическите партии. Срещу всяко име в лявата част е абревиатурата на партията, която го е издигнала, а под името е написана специалността на претендента. Може да има и самостоятелни претенденти. С тази част на бюлетината (с имената на хора) гласоподавателят дава единия си глас за съответен човек-кандидат от тези 299 мажоритарно определени депутати и те заемат така наречен директни мандати. Системата тук е М1 или нормално болшинство в един тур – който вземе най-вече гласове - взема мандата. Втори тур няма. Каквото и да става по-нататък в изборната математика, определените не могат да бъдат мръднати с топ от тези директни мандати. Затова ви споделих да запомните цифрата 299.
© Дневник
Бюлетината
Втората част на бюлетината е за вторият глас, който има немският гласоподавател. Там под абревиатурата на партията с дребни буквички са написани имена на претендентите от партийната листа. Дали са всички имена не мога да ви кажа. Тази част наподобява на нашите бюлетини преди да се вкара преференциалното гласоподаване.
ВНИМАНИЕ!
Това е по-важният глас. С него се дефинира коя партия какъв брой % ще вземе в Народното събрание. Тоест, тъкмо както е в настоящия български парламент. Така се реализира търсената необятна представителност на публичните ползи в законодателния орган. Партийните листи в тази част на пропорционалното гласоподаване са твърди. Няма преференции и други капризи. Партиите са ви дали да си избирате персони, в този момент няма да се бъркате в подредбата на партийните любимци. Ако някой не ви харесва, щото е ходил да изтезава дядовци или пък щото е мома с държавен апартамент като многодетна майка няма значение - не може да го мръднете с преференция. Или го вкарвате в Народното събрание, или гласувате за друга партия и вкарвате нейните любимци. Това са същите твърди листи като по кодекса Фидосова.
За страдание и в Германия е допустимо партиите да издигат един претендент и в мажоритарната съставния елемент на системата, и в пропорционалната. Така подсигуряват влизането на скъпите си специалисти и партийните любимци, за които стана въпрос нагоре.
До тук добре - 299 директни мандати са към този момент заети. Как тогава се реализира пропорция, в случай че някоя партия към този момент има повече директни мандати, в сравнение с % е спечелила от втория глас за пропорционалния съставен елемент? Нали към този момент определените не могат с топ да ги мръднат. Какво става, в случай че партията има по-малко мандати, а по-голям % посланичество?
Няма проблем, както се споделя.
Нали ви споделих, че цифрата 598 е колкото е броят на депутатите единствено на хартия.
Германският парламент в действителност е разтегателен
Не може да е по-малък, само че може теоретично да се разтегне до 800 индивида.
Тези партии, които имат повече директни мандати от мажоритарния глас на гласоподавателя, в сравнение с % са спечелили от пропорционалния му глас, не получават мандати от пропорционалното систематизиране. Те имат така наречен надмандати. Кандидатите в пропорционалната листа на тези партии духат супата, както се показваше един футболист.
Пример: - партия Х е спечелила 6% от пропорционалното гласоподаване и е разумно да има 36 депутати. Да де, но в случай че тя към този момент има 40 мажоритарно заети директни мандати (4 " надмандата " ), то всички тези 40 депутати си остават вътре, а партията не получава мандати за пропорционалната си листа.
Другите партии обаче, които имат огромен % съразмерно посланичество, само че имат по-малко директни мандати ( " подмандати " ), получават спомагателни мандати за партийните си листи, с които да доближат извоювания % от пропорционалния глас. Тези мандати се назовават " изравнителни " мандати. Те изравняват общия брой мандати на партията с постигнатия % от пропорционалния избор (вторият глас на избирателя).
Пример: партия У печели 40% съразмерно посланичество и на нея се поставят 239 мандата в Народното събрание. Да де, само че тя има единствено 100 мандата от мажоритарния глас на гласоподавателя (17%). Няма проблем – партията получава още 139 мандата (23%), които се заемат от претендентите в партийните листи от многомандатните региони. Как се разпределят тези мандати по многомандатните региони е комплицирано за пояснение.
Има и една черешка на тортата.
Нали ви споделих да запомните цифрата 5
Това в проценти е границата за влизане в Народното събрание. У нас тя е 4%. В братска Германия и това не е сигурна преграда. Всяка партия, която не е достигнала 5% при пропорционалното гласоподаване (вторият глас), само че е спечелила най-малко 3 директни мандата в мажоритарното гласоподаване (първият глас) има право да вкара претенденти от пропорционалните си листи.
Пример: - Партия Z доближава единствено 4% от пропорционалното гласоподаване (вторият глас) и при 5% преграда се чака нейните претенденти от листата да охлаждат супата и да гледат Бундестага откъм улицата. Да, но не. Партията Z е спечелила 3 директни мандата и вкарва в Бундестага още 21 депутати, с цел да доближи 4% посланичество от 24 избраници. Така, през 2004 година в случай че не ме лъже паметта, Партията на демократическия социализъм на хер Грегор Гизи влезе в Бундестага с прилична група от 30 депутати. Тя имаше 4 директни мандата в Берлин и 4.4% в пропорционалния избор. Това облагодетелства дребните районни партии със мощни позиции в избрани региони. В това число с етнически основан избор.
Как се оправят гласоподавателите?
На първо време са разбрали, че не са длъжни да дават и двата си гласа за една и съща партия.
Пример: Да кажем, гласоподавателят Мохамед Юсуф доста харесва мажоритарната кандидатка на " Да, Германия ", щото стачкува за правосъдна промяна, желае интернет гласоподаване и приема фереджетата на публични места. В същото време доста харесва и програмата на партия " ОПГ " (Обединени Патриоти за Германия). Тя му дава обещание прекъсване на имиграцията, която лишава на Юсуф работата или му понижава надницата. Обещава му да построи Великата стена. На изборите Юсуф гласоподава с първия си глас за обичаната си кандидатка, а с втория за листата на обичаната си партия " ОПГ ". Така в Парламента влизат политически съперници, качеството на законодателството се усъвършенства и Юсуф е удовлетворен. Разбира се, Юсуф може да гласоподава за претендентите на една и съща партия и с двата си гласа. По 50 евро на глас - 100 евро. Кой ти ги дава? Шега бе. Шегичка. Майтап. Такова нещо няма дори и в България.
Именно това право на гласоподавателя да си раздвоява избора кара конституционния съд да разгласи тази процедура за нечестна. Тогава партиите се договарят за обезщетенията в мандати, които тези с " подмандати " да получат от партийни листи, с цел да се резервира процентното съответствие, което са постигнали от пропорционалния избор. Както е разказано нагоре. Така Бундестагът става разтегателен с неочакван размер.
Това е в резюме описанието на немския електорален " мерцедес ". Поради посочените нагоре особености сегашният Бундестаг има 622 депутати, само че може да бъде и с 800, както са пресметнали изборни специалисти. Нали ви споделих, че там депутатите са 598 единствено на книга. И след всеки избор ремонтират пленарната зала.
Как се оправя гласоподавателят в тази система?
Могат ли българските гласоподаватели да се возят на немския избирателен " Мерцедес "?
Не могат. Най-много да го докараме до возило - трета ръка. Българският парламент не е разтегателен. Евентуалното адаптиране на системата ще я осакати и ще я направи още по-неразбираема освен за баба Иванка, само че за доста доктори на науките. Ще я схваща единствено един професор и аз даже му знам името. Но няколко социолози горещо ще я поддържат. И тях ги знам поименно.
Какво мисля аз. Не, че има огромно значение, само че въпреки всичко имам независимост на мненията и словото.
Мажоритарният съставен елемент на тази система се осъществя в един тур с нормално болшинство. Така може да има извънредно ниска представителност. От 10 претенденти да влезе този с 11%, а 8 с по 10% и 1 с 9% да останат отвън Народното събрание. Опасността да влязат известни " кухи лейки " и екстремисти е огромна. В този смисъл за мен персонално е по-добре тази част да се осъществя по препоръчаната в референдума система М2, която дава " втори ум " на гласоподавателя, подвига представителността до над 50% и отстрани екстремисткия избор от първия тур посредством договаряния за поддръжка.
Проблем за мен са и твърдите партийни листи в пропорционалния съставен елемент. Партиите в този момент са дребни групи от мощно стимулирани деятели и не е разумно даже да се позволява те да оферират партийни листи, по които гласоподавателите не могат да изразят желание. Вижте анализите на " Отворен Парламент " за приходите на партиите за 2012 година ГЕРБ имат от членски импорт единствено 64000 лв.. По 10 лв. примерно да са плащали членовете на година – това са 6400 члена на партията. По тази логичност Българска социалистическа партия са напряко кожодери. Те имат от членски импорт 10140000 лв. (над 1 милион). Делено отново на 10 лв. това прави партия с над 100 000 члена. (http://43.openparliament.net/position/view-200).
Ако гледаме приходите на партиите, регистрирани в ЦИК за 2017 година то излиза наяве, че партиите са събрали от членски импорт " голямата " сума от 3 474 лв. – всичките дружно! Три хиляди и четиристотин лв., не се майтапя! Пак разделяме на 10 лв., с цел да забележим какъв брой партийни члена са това. Получава се, че във всички регистрирани в ЦИК партии има единствено 347 члена, които са си платили членски импорт от 10 лв.. (http://43.openparliament.net/position/view-200). Другото е от други източници, а най-вече от дотацията или другояче казано от нашите налози – 4 675 552 лв. и 81 стотинки.
Тези данни поддържат моята теза, че партиите са просто едни разширени предизборни щабове без от малко малко значима членска маса. Следователно е изцяло обикновено ние като гласоподаватели да желаеме фрапантно разширение на опцията да пренареждаме листите дори и в смесена система, която става все по-вероятна. Писахме в детайли за това.
Поставянето на изборната преграда според от извоюваните директни мандати дава опция на дребни партии с разпознаваеми мажоритарни претенденти да намерят по-голямо посланичество в Народното събрание. Как това може да стане при закрепения брой депутати на българския парламент, питайте някой различен.
И в умозаключение: каквато и математика да извадят от ръкава изборните шамани няма да има изгода, до момента в който всякакви семпли хорица с микрофони ни питат познавате ли си депутата?
Ако стартират да питат " Пречи ли ви някой да си познавате депутата ", ще има вяра.
Това говорене на едро може да е положително за политически внушения, само че е неефикасно за разбирането на каквато и да е изборна система.
Помните ли Валери Петров, с лека парафраза – депутатът " дон Педро дрънка обилно на едро, а щом питаш го: де си? Той е все по конгреси. "
Както доста анализатори споделиха, предлаганата мажоритарна система няма да мине в Народното събрание и
ще се върви към смесена система
която хем да удовлетвори настояването за огромна мажоритарност, хем да резервира високата представителност на пропорционалното гласоподаване и да не се употребяват негативите на 100% мажоритарно гласоподаване даже и по-меката система, гласувана на референдума.
Подобна е системата в Германия. Въпросът е дали тя е напълно използвана у нас и дали нейното адаптиране няма да отстрани положителните й характерности.
Основните стълбове на немски " мерцедес " на изборните системи са два:
- Пълно съразмерно посланичество на политическите партии и обединения в Народното събрание.
- Много мощна директна персонализация на депутатското тяло.
Как се реализира това?
Запомнете, уважаеми читатели, числата 598, 299 и 5. Първото е броят на мандатите в Бундестага на хартия, второто е броят на депутатите, избирани в едномандатни изборни окръзи (ЕИО) и е тъкмо 50% от 598. И третото число - 5, е границата за влизане в немския парламент. От тези цифри единствено 299 е твърдо и не се трансформира в процеса на изборите.
Избирателят има два гласа, събрани в една бюлетина
Тя е разграничена с отвесна линия на две елементи. В лявата част са написани имена на претенденти (Хензел, Гретел Гюнтер, Мюлер, Ахмед, Юсуф, Фатима и т. н. ), а в дясната имената и абревиатурите на политическите партии. Срещу всяко име в лявата част е абревиатурата на партията, която го е издигнала, а под името е написана специалността на претендента. Може да има и самостоятелни претенденти. С тази част на бюлетината (с имената на хора) гласоподавателят дава единия си глас за съответен човек-кандидат от тези 299 мажоритарно определени депутати и те заемат така наречен директни мандати. Системата тук е М1 или нормално болшинство в един тур – който вземе най-вече гласове - взема мандата. Втори тур няма. Каквото и да става по-нататък в изборната математика, определените не могат да бъдат мръднати с топ от тези директни мандати. Затова ви споделих да запомните цифрата 299.
© Дневник
Бюлетината
Втората част на бюлетината е за вторият глас, който има немският гласоподавател. Там под абревиатурата на партията с дребни буквички са написани имена на претендентите от партийната листа. Дали са всички имена не мога да ви кажа. Тази част наподобява на нашите бюлетини преди да се вкара преференциалното гласоподаване.
ВНИМАНИЕ!
Това е по-важният глас. С него се дефинира коя партия какъв брой % ще вземе в Народното събрание. Тоест, тъкмо както е в настоящия български парламент. Така се реализира търсената необятна представителност на публичните ползи в законодателния орган. Партийните листи в тази част на пропорционалното гласоподаване са твърди. Няма преференции и други капризи. Партиите са ви дали да си избирате персони, в този момент няма да се бъркате в подредбата на партийните любимци. Ако някой не ви харесва, щото е ходил да изтезава дядовци или пък щото е мома с държавен апартамент като многодетна майка няма значение - не може да го мръднете с преференция. Или го вкарвате в Народното събрание, или гласувате за друга партия и вкарвате нейните любимци. Това са същите твърди листи като по кодекса Фидосова.
За страдание и в Германия е допустимо партиите да издигат един претендент и в мажоритарната съставния елемент на системата, и в пропорционалната. Така подсигуряват влизането на скъпите си специалисти и партийните любимци, за които стана въпрос нагоре.
До тук добре - 299 директни мандати са към този момент заети. Как тогава се реализира пропорция, в случай че някоя партия към този момент има повече директни мандати, в сравнение с % е спечелила от втория глас за пропорционалния съставен елемент? Нали към този момент определените не могат с топ да ги мръднат. Какво става, в случай че партията има по-малко мандати, а по-голям % посланичество?
Няма проблем, както се споделя.
Нали ви споделих, че цифрата 598 е колкото е броят на депутатите единствено на хартия.
Германският парламент в действителност е разтегателен
Не може да е по-малък, само че може теоретично да се разтегне до 800 индивида.
Тези партии, които имат повече директни мандати от мажоритарния глас на гласоподавателя, в сравнение с % са спечелили от пропорционалния му глас, не получават мандати от пропорционалното систематизиране. Те имат така наречен надмандати. Кандидатите в пропорционалната листа на тези партии духат супата, както се показваше един футболист.
Пример: - партия Х е спечелила 6% от пропорционалното гласоподаване и е разумно да има 36 депутати. Да де, но в случай че тя към този момент има 40 мажоритарно заети директни мандати (4 " надмандата " ), то всички тези 40 депутати си остават вътре, а партията не получава мандати за пропорционалната си листа.
Другите партии обаче, които имат огромен % съразмерно посланичество, само че имат по-малко директни мандати ( " подмандати " ), получават спомагателни мандати за партийните си листи, с които да доближат извоювания % от пропорционалния глас. Тези мандати се назовават " изравнителни " мандати. Те изравняват общия брой мандати на партията с постигнатия % от пропорционалния избор (вторият глас на избирателя).
Пример: партия У печели 40% съразмерно посланичество и на нея се поставят 239 мандата в Народното събрание. Да де, само че тя има единствено 100 мандата от мажоритарния глас на гласоподавателя (17%). Няма проблем – партията получава още 139 мандата (23%), които се заемат от претендентите в партийните листи от многомандатните региони. Как се разпределят тези мандати по многомандатните региони е комплицирано за пояснение.
Има и една черешка на тортата.
Нали ви споделих да запомните цифрата 5
Това в проценти е границата за влизане в Народното събрание. У нас тя е 4%. В братска Германия и това не е сигурна преграда. Всяка партия, която не е достигнала 5% при пропорционалното гласоподаване (вторият глас), само че е спечелила най-малко 3 директни мандата в мажоритарното гласоподаване (първият глас) има право да вкара претенденти от пропорционалните си листи.
Пример: - Партия Z доближава единствено 4% от пропорционалното гласоподаване (вторият глас) и при 5% преграда се чака нейните претенденти от листата да охлаждат супата и да гледат Бундестага откъм улицата. Да, но не. Партията Z е спечелила 3 директни мандата и вкарва в Бундестага още 21 депутати, с цел да доближи 4% посланичество от 24 избраници. Така, през 2004 година в случай че не ме лъже паметта, Партията на демократическия социализъм на хер Грегор Гизи влезе в Бундестага с прилична група от 30 депутати. Тя имаше 4 директни мандата в Берлин и 4.4% в пропорционалния избор. Това облагодетелства дребните районни партии със мощни позиции в избрани региони. В това число с етнически основан избор.
Как се оправят гласоподавателите?
На първо време са разбрали, че не са длъжни да дават и двата си гласа за една и съща партия.
Пример: Да кажем, гласоподавателят Мохамед Юсуф доста харесва мажоритарната кандидатка на " Да, Германия ", щото стачкува за правосъдна промяна, желае интернет гласоподаване и приема фереджетата на публични места. В същото време доста харесва и програмата на партия " ОПГ " (Обединени Патриоти за Германия). Тя му дава обещание прекъсване на имиграцията, която лишава на Юсуф работата или му понижава надницата. Обещава му да построи Великата стена. На изборите Юсуф гласоподава с първия си глас за обичаната си кандидатка, а с втория за листата на обичаната си партия " ОПГ ". Така в Парламента влизат политически съперници, качеството на законодателството се усъвършенства и Юсуф е удовлетворен. Разбира се, Юсуф може да гласоподава за претендентите на една и съща партия и с двата си гласа. По 50 евро на глас - 100 евро. Кой ти ги дава? Шега бе. Шегичка. Майтап. Такова нещо няма дори и в България.
Именно това право на гласоподавателя да си раздвоява избора кара конституционния съд да разгласи тази процедура за нечестна. Тогава партиите се договарят за обезщетенията в мандати, които тези с " подмандати " да получат от партийни листи, с цел да се резервира процентното съответствие, което са постигнали от пропорционалния избор. Както е разказано нагоре. Така Бундестагът става разтегателен с неочакван размер.
Това е в резюме описанието на немския електорален " мерцедес ". Поради посочените нагоре особености сегашният Бундестаг има 622 депутати, само че може да бъде и с 800, както са пресметнали изборни специалисти. Нали ви споделих, че там депутатите са 598 единствено на книга. И след всеки избор ремонтират пленарната зала.
Как се оправя гласоподавателят в тази система?
Могат ли българските гласоподаватели да се возят на немския избирателен " Мерцедес "?
Не могат. Най-много да го докараме до возило - трета ръка. Българският парламент не е разтегателен. Евентуалното адаптиране на системата ще я осакати и ще я направи още по-неразбираема освен за баба Иванка, само че за доста доктори на науките. Ще я схваща единствено един професор и аз даже му знам името. Но няколко социолози горещо ще я поддържат. И тях ги знам поименно.
Какво мисля аз. Не, че има огромно значение, само че въпреки всичко имам независимост на мненията и словото.
Мажоритарният съставен елемент на тази система се осъществя в един тур с нормално болшинство. Така може да има извънредно ниска представителност. От 10 претенденти да влезе този с 11%, а 8 с по 10% и 1 с 9% да останат отвън Народното събрание. Опасността да влязат известни " кухи лейки " и екстремисти е огромна. В този смисъл за мен персонално е по-добре тази част да се осъществя по препоръчаната в референдума система М2, която дава " втори ум " на гласоподавателя, подвига представителността до над 50% и отстрани екстремисткия избор от първия тур посредством договаряния за поддръжка.
Проблем за мен са и твърдите партийни листи в пропорционалния съставен елемент. Партиите в този момент са дребни групи от мощно стимулирани деятели и не е разумно даже да се позволява те да оферират партийни листи, по които гласоподавателите не могат да изразят желание. Вижте анализите на " Отворен Парламент " за приходите на партиите за 2012 година ГЕРБ имат от членски импорт единствено 64000 лв.. По 10 лв. примерно да са плащали членовете на година – това са 6400 члена на партията. По тази логичност Българска социалистическа партия са напряко кожодери. Те имат от членски импорт 10140000 лв. (над 1 милион). Делено отново на 10 лв. това прави партия с над 100 000 члена. (http://43.openparliament.net/position/view-200).
Ако гледаме приходите на партиите, регистрирани в ЦИК за 2017 година то излиза наяве, че партиите са събрали от членски импорт " голямата " сума от 3 474 лв. – всичките дружно! Три хиляди и четиристотин лв., не се майтапя! Пак разделяме на 10 лв., с цел да забележим какъв брой партийни члена са това. Получава се, че във всички регистрирани в ЦИК партии има единствено 347 члена, които са си платили членски импорт от 10 лв.. (http://43.openparliament.net/position/view-200). Другото е от други източници, а най-вече от дотацията или другояче казано от нашите налози – 4 675 552 лв. и 81 стотинки.
Тези данни поддържат моята теза, че партиите са просто едни разширени предизборни щабове без от малко малко значима членска маса. Следователно е изцяло обикновено ние като гласоподаватели да желаеме фрапантно разширение на опцията да пренареждаме листите дори и в смесена система, която става все по-вероятна. Писахме в детайли за това.
Поставянето на изборната преграда според от извоюваните директни мандати дава опция на дребни партии с разпознаваеми мажоритарни претенденти да намерят по-голямо посланичество в Народното събрание. Как това може да стане при закрепения брой депутати на българския парламент, питайте някой различен.
И в умозаключение: каквато и математика да извадят от ръкава изборните шамани няма да има изгода, до момента в който всякакви семпли хорица с микрофони ни питат познавате ли си депутата?
Ако стартират да питат " Пречи ли ви някой да си познавате депутата ", ще има вяра.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ