Магуайър носи нужното на Юнайтед – контрол и авторитет
През месец май т.г. изпълнителният вицепрезидент на Манчестър Юнайтед – Ед Уудуърд, насочи питане към Лестър Сити за това каква е желаната от тях цена за Хари Магуайър и отговорът бе: 80 млн. паунда. В понеделник властелинът на договарянията приключи договорката, като заплати тъкмо тези желани 80 млн. паунда, с цел да обезпечи най-накрая най-желаната цел за центъра на отбраната единствено шест дни преди първия мач на „ алените дяволи” за сезона.
Вероятно такова присмиване на Уудуърд е леко незаслужено, откакто ползата на Манчестър Сити заплаши за малко да вдигне още цената. Но единствено леко незаслужено. Юнайтед в действителност получи своя човек, но щеше да е надалеч по-добре да го бе получил по-рано, с цел да може да изкара той цялостна предсезонна подготовка с новите си съотборници, да премине през изцеждащия нов фитнес режим на мениджъра Оле Гунар Солскяер и да научи какво е да играеш до Крис Смолинг. Отвъд всичко това обаче този трансфер наподобява да е в действителност много логичен.
На моменти към края на предишния сезон Юнайтед пускаше защитна четворка, формирана от играчи, които бяха в клуба още в ерата на Алекс Фъргюсън. На „ Олд Трафърд” обезверено се нуждаеха от ободряване на своята отбранителна линия. Бордът на шефовете също сякаш се бе спрял на решението в даден миг да се концентрира върху довеждането на млади играчи с опит в Премиър Лийг, към този момент поели по пътя си нагоре в кариерата, вместо да заплаща големи пари за към този момент одобрени международни суперзвезди като Алексис Санчес и Пол Погба.
Магуайър извършва първия аршин и съвсем и втория. На 26 години и с 20 мача за националния тим на Англия, той е напълно покрай апогея в своята кариера, въпреки че евентуално му би трябвало още малко време. И въпреки всичко е елементарно да забележим за какво Солскяер е бил толкоз навит да го притегли в своя състав и не искаше да се пренасочва към различни разновидности като Тоби Алдервейрелд от Тотнъм или Калиду Кулибали от Наполи.
Работата не е единствено в това, че Магуайър е отличен бранител – висок и мощен, добър във въздуха и пресичането на пасове. Нито в това, че ловко изнася топката от първата защитна линия. Нито даже в това, че избира да работи като ляв централен бранител, за разлика от всички останали в състава на „ алените дяволи” (като изключим Маркос Рохо). Работата е в друго – какво чувство за надзор и престиж излъчва. Магуайър е водач даже когато не носи капитанската лента, а това е отбрана, която в последните години обезверено се нуждаеше от водачество.
Трансферната сума повдигна много вежди, още повече че Алдервейрелд бе разполагаем против едвам 25 млн. паунда, а чупенето на международния връх за цена на бранител надали ще е мярка, подхваната лековато от ръководителите на Юнайтед. Може също да се означи, че четирите най-скъпи покупки на клуба в този момент са на по-висока цена от рекордната на съгражданите и първенци Манчестър Сити (ако базираме стойностите на цената на еврото по времето на сделката). Това е безконечният проблем за Уудуърд: всичко, което прави, наподобява аматьорщина спрямо сътрудниците си при „ гражданите”. Каквито и обвинявания да се сипят за произхода на голямото благосъстояние на Сити, няма по какъв начин да не се означи, че на „ Етихад” го вложиха с съвсем свръхчовешка акуратност.
Сумата от 80 млн. паунда обаче евентуално не е и чак толкоз неразумна. Рекордът за най-скъп бранител преди Магуайър се държеше от Вирджил ван Дайк, който коства на Ливърпул 75 млн. паунда след протакано гонене. Ван Дайк изригна напълно с прекосяването си на „ Анфийлд” и в този момент цената му много надвишава платените през януари 2018 година пари за него на Саутхамптън. Никой не би могъл насериозно да тръгне да оспорва това, че нидерландецът си е коствал всяко едно обещано пени. Поне в надутия балон на днешните трансферни суми на международния пазар.
Само тъй като един безценен бранител си е коствал парите не значи, несъмнено, че с различен малко по-скъп ще е същото. Също както и че единствено тъй като Ливърпул е бил прав да се откаже да търси други възможности, а вместо това реши да изчака първия си избор за поста, и Юнайтед в последна сметка ще бъде оневинен в този момент. Истината е обаче, че договорката за Ван Дайк сложи стандарт за цена на одарен централен защитник, навлизащ в пика на своето футболно развиване.
Предполага се, че на „ Олд Трафърд” се надяват, че Магуайър ще може да окаже същото въздействие на техния тим, каквото оказа нидерландската канара на отбора на мърсисайдци. И в случай че се окаже по този начин, заплащането на сходна трансферна сума несъмнено няма да се пояснява като неблагоразумен ход.
В последна сметка обаче всичките тези приказки за цената на Магуайър са за запълване на времето. Ако той се развие до предстоящите висоти, Юнайтед може и да бе платил двойно от горната страна на тези 80 млн. паунда, а единствените, на които би им пукало от това, биха били счетоводителите и инспекторите по Финансовия феърплей. Ако пък се провали, клубът можеше да е платил на половина на тази сума и отново договорката да наподобява бедствена.
Магуайър наподобява като да има всички нужни качества, с цел да бъде голям триумф на „ Олд Трафърд”, но по-големият проблем е това в каква обстановка нагазва. Виктор Линдельоф и, в по-малка степен, Ерик Байи дойдоха при „ алените дяволи” с голяма известност, а при все че страдаха на терена в опита си да оправдаят упованията.
Според видяното в контролните мачове това лято, Солскяер желае тимът му да играе с високо изнесена защитна линия и да пресира крепко, което може да се окаже мигновен мотив за паника към Магуайър поради това, че е леко муден при обръщанията и набирането на скорост. Вероятно положителният му нюх за позиция ще е задоволително изискване, с цел да не се трансформира това във фундаментален проблем, само че въпреки всичко изисква положително съгласие с опорните полузащитници – евентуално Неманя Матич и Скот МакТоминей, в случай че съдим по контролите. В тази зона обаче съставът на Юнайтед също има дефицити.
Такова съгласие, несъмнено, би било надалеч по-лесно да се изкове при цялостна предсезонна подготовка. От каква значимост е това, е съвсем невероятно да се оцени, но в случай че този подробност коства скъпо на „ алените дяволи” в неделя против директния противник за място в Шампионската лига Челси, може да има неприятни последици. Юнайтед може и да взе точния човек, само че няма по какъв начин да не се запитаме за какво му лиши толкоз време, с цел да го вземе.
Джонатан Уилсън, „ Гардиън”
Вероятно такова присмиване на Уудуърд е леко незаслужено, откакто ползата на Манчестър Сити заплаши за малко да вдигне още цената. Но единствено леко незаслужено. Юнайтед в действителност получи своя човек, но щеше да е надалеч по-добре да го бе получил по-рано, с цел да може да изкара той цялостна предсезонна подготовка с новите си съотборници, да премине през изцеждащия нов фитнес режим на мениджъра Оле Гунар Солскяер и да научи какво е да играеш до Крис Смолинг. Отвъд всичко това обаче този трансфер наподобява да е в действителност много логичен.
На моменти към края на предишния сезон Юнайтед пускаше защитна четворка, формирана от играчи, които бяха в клуба още в ерата на Алекс Фъргюсън. На „ Олд Трафърд” обезверено се нуждаеха от ободряване на своята отбранителна линия. Бордът на шефовете също сякаш се бе спрял на решението в даден миг да се концентрира върху довеждането на млади играчи с опит в Премиър Лийг, към този момент поели по пътя си нагоре в кариерата, вместо да заплаща големи пари за към този момент одобрени международни суперзвезди като Алексис Санчес и Пол Погба.
Магуайър извършва първия аршин и съвсем и втория. На 26 години и с 20 мача за националния тим на Англия, той е напълно покрай апогея в своята кариера, въпреки че евентуално му би трябвало още малко време. И въпреки всичко е елементарно да забележим за какво Солскяер е бил толкоз навит да го притегли в своя състав и не искаше да се пренасочва към различни разновидности като Тоби Алдервейрелд от Тотнъм или Калиду Кулибали от Наполи.
Работата не е единствено в това, че Магуайър е отличен бранител – висок и мощен, добър във въздуха и пресичането на пасове. Нито в това, че ловко изнася топката от първата защитна линия. Нито даже в това, че избира да работи като ляв централен бранител, за разлика от всички останали в състава на „ алените дяволи” (като изключим Маркос Рохо). Работата е в друго – какво чувство за надзор и престиж излъчва. Магуайър е водач даже когато не носи капитанската лента, а това е отбрана, която в последните години обезверено се нуждаеше от водачество.
Трансферната сума повдигна много вежди, още повече че Алдервейрелд бе разполагаем против едвам 25 млн. паунда, а чупенето на международния връх за цена на бранител надали ще е мярка, подхваната лековато от ръководителите на Юнайтед. Може също да се означи, че четирите най-скъпи покупки на клуба в този момент са на по-висока цена от рекордната на съгражданите и първенци Манчестър Сити (ако базираме стойностите на цената на еврото по времето на сделката). Това е безконечният проблем за Уудуърд: всичко, което прави, наподобява аматьорщина спрямо сътрудниците си при „ гражданите”. Каквито и обвинявания да се сипят за произхода на голямото благосъстояние на Сити, няма по какъв начин да не се означи, че на „ Етихад” го вложиха с съвсем свръхчовешка акуратност.
Сумата от 80 млн. паунда обаче евентуално не е и чак толкоз неразумна. Рекордът за най-скъп бранител преди Магуайър се държеше от Вирджил ван Дайк, който коства на Ливърпул 75 млн. паунда след протакано гонене. Ван Дайк изригна напълно с прекосяването си на „ Анфийлд” и в този момент цената му много надвишава платените през януари 2018 година пари за него на Саутхамптън. Никой не би могъл насериозно да тръгне да оспорва това, че нидерландецът си е коствал всяко едно обещано пени. Поне в надутия балон на днешните трансферни суми на международния пазар.
Само тъй като един безценен бранител си е коствал парите не значи, несъмнено, че с различен малко по-скъп ще е същото. Също както и че единствено тъй като Ливърпул е бил прав да се откаже да търси други възможности, а вместо това реши да изчака първия си избор за поста, и Юнайтед в последна сметка ще бъде оневинен в този момент. Истината е обаче, че договорката за Ван Дайк сложи стандарт за цена на одарен централен защитник, навлизащ в пика на своето футболно развиване.
Предполага се, че на „ Олд Трафърд” се надяват, че Магуайър ще може да окаже същото въздействие на техния тим, каквото оказа нидерландската канара на отбора на мърсисайдци. И в случай че се окаже по този начин, заплащането на сходна трансферна сума несъмнено няма да се пояснява като неблагоразумен ход.
В последна сметка обаче всичките тези приказки за цената на Магуайър са за запълване на времето. Ако той се развие до предстоящите висоти, Юнайтед може и да бе платил двойно от горната страна на тези 80 млн. паунда, а единствените, на които би им пукало от това, биха били счетоводителите и инспекторите по Финансовия феърплей. Ако пък се провали, клубът можеше да е платил на половина на тази сума и отново договорката да наподобява бедствена.
Магуайър наподобява като да има всички нужни качества, с цел да бъде голям триумф на „ Олд Трафърд”, но по-големият проблем е това в каква обстановка нагазва. Виктор Линдельоф и, в по-малка степен, Ерик Байи дойдоха при „ алените дяволи” с голяма известност, а при все че страдаха на терена в опита си да оправдаят упованията.
Според видяното в контролните мачове това лято, Солскяер желае тимът му да играе с високо изнесена защитна линия и да пресира крепко, което може да се окаже мигновен мотив за паника към Магуайър поради това, че е леко муден при обръщанията и набирането на скорост. Вероятно положителният му нюх за позиция ще е задоволително изискване, с цел да не се трансформира това във фундаментален проблем, само че въпреки всичко изисква положително съгласие с опорните полузащитници – евентуално Неманя Матич и Скот МакТоминей, в случай че съдим по контролите. В тази зона обаче съставът на Юнайтед също има дефицити.
Такова съгласие, несъмнено, би било надалеч по-лесно да се изкове при цялостна предсезонна подготовка. От каква значимост е това, е съвсем невероятно да се оцени, но в случай че този подробност коства скъпо на „ алените дяволи” в неделя против директния противник за място в Шампионската лига Челси, може да има неприятни последици. Юнайтед може и да взе точния човек, само че няма по какъв начин да не се запитаме за какво му лиши толкоз време, с цел да го вземе.
Джонатан Уилсън, „ Гардиън”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ