Пътищата за възстановяването на американската ядрена енергетика
През месец април енергийното министерство (Department of Energy – DOE) на Съединени американски щати излезе със тактика, която обрисува целите за възобновяване на американската нуклеарна промишленост. Документът е със заглавие “Restoring America’s Competitive Nuclear Advantage: A strategy to assure U.S. National Security ” и е с размер 31 страници, а в него са маркирани главните посоки, по които Съединени американски щати би трябвало да работи, с цел да възвърне позициите на нуклеарната си промишленост освен на световната сцена, само че и на вътрешните енергийни пазари.
Как ще се развие бъдещето на бранша, коментар по тематиката прави икономистът Борислав Боев в специфичен разбор за .
Ключовият миг, който е застъпен в тази идея е, че нуклеарната енергетика е обвързвана с националната сигурност. На тази основа лежат всички последващи стъпки, нужни за възобновяване на американската нуклеарна промишленост.
Важна стъпка за възобновяване на американската нуклеарна промишленост е нейното реформиране на локална почва. Един от главните цели в това направление е основаването на оптимално самостоятелна верига на горивните доставки посредством основаването на народен уранов запас.
Около 90% от горивото в американските нуклеарни централи идва от външни източници, а добивът в страната е на най-ниските си равнища от 70 година насам. Ето за какво точно възобновяване на локалния уранодобив е заложено в тактиката като значима стъпка за обезпечаването на по-висока степен на енергийна самостоятелност.
Друг аспект, върху който се натъртва, са нововъведенията в нуклеарната промишленост. В тази посока Американското енергийно министерство вярно е усетило посоката на развиване и трендовете в световен мащаб, а те са свързани с развиването на дребните модулни реактори (в това число и микрореакторите), редом с навлизането на реакторите от 3+ и 4 потомство. И до момента в който при дребните модулни реактори (ММР) Съединени американски щати могат да се похвалят, тъй като от компанията NuScale са на път да получат лицензия за употреба на своя план, то при технологиите от четвърто потомство нещата не стоят по този начин. Съединени американски щати към момента нямат реактор на бързи неутрони - главния им съперник в това отношение Русия има два такива в промишлена употреба и интензивно създава нови концепции на тази основа.
Финансирането и насърчаването на научноизследователската и развойна активност при основаването на нов вид нуклеарно гориво с висока резистентност на произшествия е друга стъпка, която цели да усъвършенства сигурността и успеваемостта на американските нуклеарни централи.
Проблемът със строителството на нови нуклеарни мощности на лична територия също би трябвало да бъде навреме адресиран, тъй като забавянето на планове като „ Вогъл “ или пропадането на такива даде неприятен пазарен сигнал. В тази връзка Облекчаването на регулаторно-административната рамка е доста значимо изискване за развиването както на съществуващите мощности, по този начин и за разкриването на нови. За страдание, понастоящем нуклеарната енергетика в Щатите споделя европейската проблематика в бранша - тежките бюрократични бариери и загубата на „ нуклеарни познания “ усилват финансовите разноски, основават условия за тяхната ескалация и тн.
Ядрената промишленост в Съединени американски щати се сблъсква с свирепата конкуренция на природния газ, нефта и ВЕИ. Шистовата гражданска война в страната направи по този начин, че през последните години Съединени американски щати се трансформира в чист експортьор на сила, а ниската цена на природния газ предопредели водещата му роля на вътрешните енергийни пазари. В изискванията на пазарна конкуренция когато един производител не успее да издържи ценово, той би трябвало или да преструктурира и усъвършенства производството, с цел да снижи разноските, или да банкрутира. Трябва да се означи, че през последното десетилетие американските нуклеарни централи доста са намалили оперативните си разноски, което им оказва помощ да останат конкурентни на множеството пазари. По данни на NEI през 2019 година американската нуклеарна промишленост е записала няколко три значими върха като достигането на най-високия % на потребление на мощностите за всички времена – 93,4%, производството на 809,4 милиарда квт.Ч електрическа енергия и постигането на най-ниска себестойност на създавана сила от 2002 година насам – 30,42 $ за мегаватчас.
Наред с това обаче някои от тях не могат да устоят ценово макар оптимизацията и са застрашени от прибързано затваряне. В тази рамка обаче класическият държавен прийом за „ bail-out “ на губещи промишлености по образеца на въглищата, няма да помогне за устойчивото възобновяване на американската нуклеарна промишленост. В съпоставяне с фосилните централи обаче, нуклеарните централи имат освен технико-икономически достолепия (ниски оперативни разноски, релативно висока степен на горивна сигурност и тн.) само че и чисто екологични, тъй като при производството на сила те не отделят нездравословни излъчвания.
През последните десетилетия Съединени американски щати загуби пазарните си позиции на световните нуклеарни пазари, което си пролича по намаляването на експорта на нуклеарни технологии за други страни. Планът за възобновяване на нуклеарната промишленост и нейните конкурентни позиции значително е обвързван със основаването на условия за завръщане на американските нуклеарни компании на международните пазари, посредством доставка на нуклеарно и/или неядрено съоръжение за планове в разнообразни страни. Като главен проблем при загубата на тези пазарни позиции е посочено заемането им от главните съперници на Съединени американски щати в гражданската нуклеарна енергетика – Русия и Китай. Системата на ръководство на тези две страни значително се разграничава от американската, което в тази ситуация им оказа помощ да избегнат доста от бюрократичните процедури и административни бариери с които обичайно нуклеарната енергетика се сблъсква в множеството западни страни. Парадоксалното в тази ситуация е, че таман водещи западни компании и производители на нуклеарни технологии като американската „ Westinghouse “ и френската „ Areva “ пуснаха авангардните си планове от трето потомство първо в Китай, където административната рамка е доста по-лека спрямо тази в западния свят. Така да вземем за пример първият американски реактор от трето потомство AP1000 направи дебют в китайската централа „ Санмен “, а френският EPR за първи път бе пуснат в употреба на централата в „ Тайшан “.
Загубата на пазарни позиции на американските компании през последните десетилетия обаче не бе инцидентна. Вътрешнофирмените управнически проблеми, съчетани с неналичието на устойчива национална тактика за развиването на бранша и държавническо държание при образуването на политиките, са в основата на тези неподходящи за американската промишленост процеси. Работната група към енергийното министерство вярно е отчела тези истини в отчета си, само че с цел да се случи същинска и качествена смяна е нужно нещо, което липсваше у предшествениците на Тръмп – политическа воля.
Възстановяването на американската нуклеарна промишленост не може да се случи без политическа поддръжка. За административната метаморфоза на бранша е значимо да има политическа воля, а желанието за основаване на длъжности за нуклеарни специалисти в администрацията демонстрира, че Енергийното министерство на Съединени американски щати ясно си дава сметка, че нуклеарната енергетика е мощно политизиран бранш, който се въздейства директно от геополитическата обстановка. В тази рамка Министерството е изготвило един много себекритичен отчет, който освен визира проблематиката на национално и международно ниво, само че демонстрира и съответни стъпки за тяхното разрешаване. Прави усещане съществуването на систематичен метод, а това бе нещото което липсваше в енергийните тактики на предшественика Обама. Силен коз в ръцете Тръмп е неговото про-индустриално разбиране на развиването на американската стопанска система. По този метод той ще откри още по-голяма поддръжка измежду основен промишлен бранш, генериращ висококвалифицирани работни места и високи равнища на приходи
Все отново потреблението на политически инструментариум за завръщането на Съединени американски щати на международните нуклеарни пазари е належащо изискване, само че единствено по себе си не е задоволително. Пред нуклеарната промишленост в страната стоят огромни провокации, които са с техногенен, административен и стопански темперамент, и те би трябвало да бъдат позволени. Но все пак администрацията на Доналд Тръмп прави нещо, което неговия предходник Обама въобще не съумя.
Без правенето на стратегически документи за развиването на енергетиката, не е допустимо да се осъществят каквито и да е устойчиви политики както на национално, по този начин и на интернационално равнище. Именно тук е ролята на президента и неговата администрация, тъй като съществуването на политическа воля бе нещото, което липсваше на държавническо равнище по повод визията за развиването на американския нуклеарен бранш. Не би трябвало да се не помни обаче, че изпълняването на сходна стратегическа визия е времеемък развой, а резултатите от практическата реализация ще се проявят през идващите няколко десетилетия. В момента най-важното изискване за стартирането на този развой е Тръмп да завоюва втори мандат. Само по този метод има късмет визията за възобновяване на американската нуклеарна промишленост да придобие на практика измерения.
Как ще се развие бъдещето на бранша, коментар по тематиката прави икономистът Борислав Боев в специфичен разбор за .
Ключовият миг, който е застъпен в тази идея е, че нуклеарната енергетика е обвързвана с националната сигурност. На тази основа лежат всички последващи стъпки, нужни за възобновяване на американската нуклеарна промишленост.
Важна стъпка за възобновяване на американската нуклеарна промишленост е нейното реформиране на локална почва. Един от главните цели в това направление е основаването на оптимално самостоятелна верига на горивните доставки посредством основаването на народен уранов запас.
Около 90% от горивото в американските нуклеарни централи идва от външни източници, а добивът в страната е на най-ниските си равнища от 70 година насам. Ето за какво точно възобновяване на локалния уранодобив е заложено в тактиката като значима стъпка за обезпечаването на по-висока степен на енергийна самостоятелност.
Друг аспект, върху който се натъртва, са нововъведенията в нуклеарната промишленост. В тази посока Американското енергийно министерство вярно е усетило посоката на развиване и трендовете в световен мащаб, а те са свързани с развиването на дребните модулни реактори (в това число и микрореакторите), редом с навлизането на реакторите от 3+ и 4 потомство. И до момента в който при дребните модулни реактори (ММР) Съединени американски щати могат да се похвалят, тъй като от компанията NuScale са на път да получат лицензия за употреба на своя план, то при технологиите от четвърто потомство нещата не стоят по този начин. Съединени американски щати към момента нямат реактор на бързи неутрони - главния им съперник в това отношение Русия има два такива в промишлена употреба и интензивно създава нови концепции на тази основа.
Финансирането и насърчаването на научноизследователската и развойна активност при основаването на нов вид нуклеарно гориво с висока резистентност на произшествия е друга стъпка, която цели да усъвършенства сигурността и успеваемостта на американските нуклеарни централи.
Проблемът със строителството на нови нуклеарни мощности на лична територия също би трябвало да бъде навреме адресиран, тъй като забавянето на планове като „ Вогъл “ или пропадането на такива даде неприятен пазарен сигнал. В тази връзка Облекчаването на регулаторно-административната рамка е доста значимо изискване за развиването както на съществуващите мощности, по този начин и за разкриването на нови. За страдание, понастоящем нуклеарната енергетика в Щатите споделя европейската проблематика в бранша - тежките бюрократични бариери и загубата на „ нуклеарни познания “ усилват финансовите разноски, основават условия за тяхната ескалация и тн.
Ядрената промишленост в Съединени американски щати се сблъсква с свирепата конкуренция на природния газ, нефта и ВЕИ. Шистовата гражданска война в страната направи по този начин, че през последните години Съединени американски щати се трансформира в чист експортьор на сила, а ниската цена на природния газ предопредели водещата му роля на вътрешните енергийни пазари. В изискванията на пазарна конкуренция когато един производител не успее да издържи ценово, той би трябвало или да преструктурира и усъвършенства производството, с цел да снижи разноските, или да банкрутира. Трябва да се означи, че през последното десетилетие американските нуклеарни централи доста са намалили оперативните си разноски, което им оказва помощ да останат конкурентни на множеството пазари. По данни на NEI през 2019 година американската нуклеарна промишленост е записала няколко три значими върха като достигането на най-високия % на потребление на мощностите за всички времена – 93,4%, производството на 809,4 милиарда квт.Ч електрическа енергия и постигането на най-ниска себестойност на създавана сила от 2002 година насам – 30,42 $ за мегаватчас.
Наред с това обаче някои от тях не могат да устоят ценово макар оптимизацията и са застрашени от прибързано затваряне. В тази рамка обаче класическият държавен прийом за „ bail-out “ на губещи промишлености по образеца на въглищата, няма да помогне за устойчивото възобновяване на американската нуклеарна промишленост. В съпоставяне с фосилните централи обаче, нуклеарните централи имат освен технико-икономически достолепия (ниски оперативни разноски, релативно висока степен на горивна сигурност и тн.) само че и чисто екологични, тъй като при производството на сила те не отделят нездравословни излъчвания.
През последните десетилетия Съединени американски щати загуби пазарните си позиции на световните нуклеарни пазари, което си пролича по намаляването на експорта на нуклеарни технологии за други страни. Планът за възобновяване на нуклеарната промишленост и нейните конкурентни позиции значително е обвързван със основаването на условия за завръщане на американските нуклеарни компании на международните пазари, посредством доставка на нуклеарно и/или неядрено съоръжение за планове в разнообразни страни. Като главен проблем при загубата на тези пазарни позиции е посочено заемането им от главните съперници на Съединени американски щати в гражданската нуклеарна енергетика – Русия и Китай. Системата на ръководство на тези две страни значително се разграничава от американската, което в тази ситуация им оказа помощ да избегнат доста от бюрократичните процедури и административни бариери с които обичайно нуклеарната енергетика се сблъсква в множеството западни страни. Парадоксалното в тази ситуация е, че таман водещи западни компании и производители на нуклеарни технологии като американската „ Westinghouse “ и френската „ Areva “ пуснаха авангардните си планове от трето потомство първо в Китай, където административната рамка е доста по-лека спрямо тази в западния свят. Така да вземем за пример първият американски реактор от трето потомство AP1000 направи дебют в китайската централа „ Санмен “, а френският EPR за първи път бе пуснат в употреба на централата в „ Тайшан “.
Загубата на пазарни позиции на американските компании през последните десетилетия обаче не бе инцидентна. Вътрешнофирмените управнически проблеми, съчетани с неналичието на устойчива национална тактика за развиването на бранша и държавническо държание при образуването на политиките, са в основата на тези неподходящи за американската промишленост процеси. Работната група към енергийното министерство вярно е отчела тези истини в отчета си, само че с цел да се случи същинска и качествена смяна е нужно нещо, което липсваше у предшествениците на Тръмп – политическа воля.
Възстановяването на американската нуклеарна промишленост не може да се случи без политическа поддръжка. За административната метаморфоза на бранша е значимо да има политическа воля, а желанието за основаване на длъжности за нуклеарни специалисти в администрацията демонстрира, че Енергийното министерство на Съединени американски щати ясно си дава сметка, че нуклеарната енергетика е мощно политизиран бранш, който се въздейства директно от геополитическата обстановка. В тази рамка Министерството е изготвило един много себекритичен отчет, който освен визира проблематиката на национално и международно ниво, само че демонстрира и съответни стъпки за тяхното разрешаване. Прави усещане съществуването на систематичен метод, а това бе нещото което липсваше в енергийните тактики на предшественика Обама. Силен коз в ръцете Тръмп е неговото про-индустриално разбиране на развиването на американската стопанска система. По този метод той ще откри още по-голяма поддръжка измежду основен промишлен бранш, генериращ висококвалифицирани работни места и високи равнища на приходи
Все отново потреблението на политически инструментариум за завръщането на Съединени американски щати на международните нуклеарни пазари е належащо изискване, само че единствено по себе си не е задоволително. Пред нуклеарната промишленост в страната стоят огромни провокации, които са с техногенен, административен и стопански темперамент, и те би трябвало да бъдат позволени. Но все пак администрацията на Доналд Тръмп прави нещо, което неговия предходник Обама въобще не съумя.
Без правенето на стратегически документи за развиването на енергетиката, не е допустимо да се осъществят каквито и да е устойчиви политики както на национално, по този начин и на интернационално равнище. Именно тук е ролята на президента и неговата администрация, тъй като съществуването на политическа воля бе нещото, което липсваше на държавническо равнище по повод визията за развиването на американския нуклеарен бранш. Не би трябвало да се не помни обаче, че изпълняването на сходна стратегическа визия е времеемък развой, а резултатите от практическата реализация ще се проявят през идващите няколко десетилетия. В момента най-важното изискване за стартирането на този развой е Тръмп да завоюва втори мандат. Само по този метод има късмет визията за възобновяване на американската нуклеарна промишленост да придобие на практика измерения.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ