През май, в разгара на розобера, стотици производители протестираха срещу

През май, в разгара на розобера, стотици производители стачкуваха против ниските изкупни цени на продукцията им, които даже не покриват разноските им. Ниската цена на розовия цвят тази година бе оправдана с увеличеното произвеждане и богатата годишна продукция. За последните 2 години и насажденията с рози били нарастнали с 22%. В същото време дестилериите имали розово масло, което не съумели да продадат през предходната година. Това довело до намаление на изкупните цени. По-късно производителите получиха подкрепяне за покриване на част от разноските по развъждането на рози, само че какво от това?
Министърът на земеделието Румен Порожанов пък огласи, че има някои неточни производители на розово масло, които работели с вносна суровина от Иран, Турция и Тунис. Смесвали тези артикули с българското розово масло и по този метод компрометират качеството и марката му. Къде обаче тук е страната, къде е контролът?
Беше дадено от ръководещите и правенето на Закон за маслодайната роза. Проектът към този момент е реалност. В понеделник по самодейност на депутата от "БСП за България " Веска Начева в Карлово, дружно с представители на парламентарната комисия по земеделие - проф. Светла Бъчварова, Георги Стоилов, Румен Георгиев, Даниел Петков и Цветан Топчиев, имаше разискване на проблемите в бранша, както и на оферти от властта законопроект. По тематиката беседваме с народния представител Веска Ненчева, която е надълбоко обвързвана с Карлово.

"Липсва грижа за дребните розопроизводители "

- Госпожо Ненчева, какви са главните проблеми, които хората, занимаващи се с произвеждане на рози и розово масло, споделиха с вас?
- Успяхме на тази среща да съберем както розопреработватели, по този начин и розопроизводители. Когато приказваме за розопроизводители, би трябвало доста добре да си дадем сметка, че има огромни, само че и доста дребни производители. Общото усещане е, че Законът за маслодайната роза е наказателен. Срещата беше точно, с цел да се обсъдят текстовете по него. Хората се сплотиха към тезата за репресивния темперамент на закона. И то освен поради глобите, които са цялостен раздел, само че най-много поради неналичието на грижа за дребните розопроизводители. Хубавото беше, че ние бяхме дружно в желанието си да съхраним и развиваме добива на розово масло, което е метод на живот и занаят в региона на Карлово. Чуха се, несъмнено, и разнопосочни отзиви, само че на процедура дребните розопроизводители се видяха за първи път едни с други. Защото огромните имат опцията да пазят позициите си и да развиват стопанствата си. Но при дребните не е по този начин. Те постоянно остават безгласна писмен знак. Дори на срещата през май в МЗХГ розопреработвателите имаха главно думата. Малките розопроизводители не съумяват да защитят позициите си. Те обаче си дават сметка, че има нужда да се обединят, да бъдат дружно, с цел да могат да отстояват позициите си. Не би трябвало да има разграничителна линия сред преработватели и розопроизводители - дребни или огромни, тъй като става въпрос да си защитим един специфичен български артикул, каквото е розовото масло. По отношение на този артикул всички ние би трябвало да бъдем в един тим, да се обединим, с цел да можем да запазим този бранш и да го развиваме. При по този начин стеклите се условия през тази година - с ниските изкупни цени, без гаранции от страната, този занаят може да бъде сплескан както доста други. Това е директно обвързвано и с демографията в региона. А доста хора разчитат като спомагателен приход на розите. Срещата в Карлово бе естествено продължение на митингите на хората и на грижата да има Закон за розата, в който да бъдат регламентирани производството, изкупуването и преработката. Посланието на хората е освен страната да има надзор, а грижа към тази характерна просвета.
- Пет месеца след митингите проблемите ще бъдат ли решени с този законопроект?
- Единственото, което извършиха от МЗХГ, е, че сътвориха проектозакон. Текстовете в него обаче не оказват помощ за решаването на всички проблеми. В тези текстове никой от производителите и преработвателите не припознава решаването на проблемите с розопроизводството. Включително и репресивните наказания, както ги дефинираха хората, тъй като това не оказва помощ. По-скоро би отказало хората да работят.
- Ако законът бъде признат в този вид, в който е препоръчан, допустимо ли е на процедура проблемите в бранша да се задълбочат?
- Да, тъкмо това е изводът от срещите. Има доста неизчистени въпроси. Когато се пишат текстове на закони, дано това става от допустимо по-широк кръг хора, които се занимават с тези проблеми - от най-малкия до най-големия. Чиновническото писане на закони не прави работа. Пуска се публично разискване - дали се вземат поради реакциите или не - не е ясно. Но се приема законът и той стартира да работи. Само въз основата на тежестта на мнението на хората от сектора може да се направи непокътнат закон, а не да се обслужват нечии тесни ползи, вместо на цялостен един бранш. Затова събрахме другите отзиви по законопроекта, които да бъдат завършени като оферти.
- Разбирам, че браншът не е запитан за закона. Как възнамерявате да реагирате?
- Това, което разбрахме, е, че ничие мнение не е поискано. А единственото избавление и на преработвателите, и на производителите е обединяването в общ интерес. Защото би трябвало да си дадем сметка, че ние не сме на две разграничителни линии. Хората схванаха, че това не е следващата среща за бърборене, а среща, в която е значимо мнението на всеки, и отсреща си имаха извънредно готови по тематиката експерти като проф. Светла Бъчварова и другите представители на земеделската комисия. По време на срещата излязоха няколко съществени казуса, по които ще бъдат заложени парламентарни питания. Например по тематиката за митническата политика на страната за вноса на масло. Имам поради изнесените данни за компрометирането на българското розово масло посредством влагането на непознати съставки. Необходимо ни е софтуерно време и въз основата на това, което получим като оферти от заетите в сектора, ще оформим нашите оферти и питания.
- По време на митингите беше изнесена информация за огромен дял на сивия бранш.
- Там е разковничето и смисълът от страната. Сив бранш не може да има при закон, който да регламентира тази активност. Ще ви дам съответен образец. Масово в селата от карловския край се създава разсад от всеки, който демонстрира трудолюбието си и това е прелестно. Този разсад е неконтролиран, отвън закона е. Но кой е този закон? Такъв няма до момента. Тук има един доста тъничък миг - че би трябвало и да съхраним трудолюбието на младите фамилии, на възрастните хора, които гледат доста малко декари с рози. По наши планове от 1,5 дка, които се обработват от младо семейство, действително хората със извоюваното могат единствено да купят тетрадките за учебно заведение на децата си. Това за тях е спомагателен приход, в същото време има обременяване с бумащина за регистрация. Това ли е сив бранш и сива стопанска система? А дребните са в спор с по-големите производители, за които това е главен занаят. И в този му тип законът не оказва помощ. Важно е да има грижа за дребните производители, които са главно млади фамилии и с тази опция допълват приходите си. Иначе и тези хора ще се насочат към Терминал 2. На срещата в Карлово събрахме двете страни - и дребните, и огромните. И те си приказваха, въпреки и от време на време с по-остри изречения.
- С думи елементарни, в законопроекта дребният производител е пъхнат в ъгъла.
- Липсва грижа за дребните производители. Който е писал закона, няма визия какво на процедура се случва с този човек. Няма виждане. Дали ще им се помогне да бъдат в някакво съдружие, дали ще се погрижат за тях. Ами в случай че този производител е баба на 70 години, по какъв начин тази жена ще желае да бяга от законите на страната, само че няма и да тръгне да попълня каквито и да било удостоверения и документи, което не й е по силите. Тя желае просто да работи равнищата си. А страната не мисли за това. На фона на всеобщото обезлюдяване в сърцето на България хората имат опция да развиват някаква активност. Оправданието е със свободния пазар, само че би трябвало да мислиш за личните си жители.
- Какво разясниха хората от бранша за качеството?
- Тенденцията да се компрометира качеството на българското розово масло е огромна, а това е емблемата на България. И тук е доста значима намесата на страната. Как можеш да изключиш силата си от бранш, който е толкоз значим. Хората питаха: Защо по време на председателството у нас началници от Европейски Съюз бяха посрещани с разпилян розов цвят и в това време се оказва, че не можем да си защитим марката на България.