Оправдаха Йоско Костинбродския!
През май 2016 година Специализираният углавен съд наложи наказване по 17 години отнемане от независимост на Костинбродския и Богьовеца, което да се изтърпи при първичен непоколебим режим в затвор. Спецмагистратите обаче признаха за невиновни Йосифов – за формиране и управление на проведена незаконна група и Ивайло Симеонов, Вергил Славов, Марян Атанасов и Александър Йорданов – за присъединяване в проведена незаконна група.
На 07.07.2017 година Апелативният спецнаказателен съд анулира ефикасните присъди и оправда напълно Йосифов и Симеонов.
Прокуратурата обаче апелира решението на втората инстанция пред Върховния касационен съд.
На 12 февруари т.г. тричленен състав на Върховен касационен съд постанови, че Йоско Костинбродския, който изчезна още през 2014 година и от този момент се търси от Интерпол, и Ивайло Богьовеца са почтени, само че остави в действие присъдите на Ивайло Симеонов и Марян Атанасов.
Симеонов е наказан на 8 месеца „ отнемане от независимост “ и санкция от 300 лева (за държане на радиосредство, което излъчва в етера, без да има документално позволение за това), а Марян Атанасов получи условна присъда от 2 години с 4-годишен изпитателен период за държане на огнестрелно оръжие и муниции за огнестрелни оръжия без съответно позволение.
Върховните съдии са безапелационни, че изложената от въззивната инстанция подробна обосновка обуславя неплатежоспособност и на доводите на прокурора за жестоко неуважение на процесуалните наставления при обрисуване на фактическите положения за несъпричастност на Йосифов и Симеонов към опита за ликвидиране на Кирил Киров и за надменно отношение към значими обвинителни доказателствени източници.
В претекстовете на решението на Върховен касационен съд се акцентира:
„ Съгласно член 303, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс е неприемливо постановяването на неоправдателна присъда при необоснованост на обвиняването по безспорен метод. Поради това единствено когато всички обстоятелства, включени в обсега на причинно-следствения развой на закононарушението и неговото авторство бъдат изцяло изяснени и открити, съдът може да разгласи неоправдателен правосъден акт, който не може да почива на неустановеност, на догатки и неуверени заключения по отношение на обективните и субективните признаци на незаконното действие и присъединяване на причинителя в него.
Неизменна и поредна е правната доктрина и правосъдната процедура, че неоправдателната присъда може да почива и единствено на косвени доказателства, стига по неоспорим метод да е открита тяхната неразривна фактическа и логическа връзка, при която да не е вероятен различен извод с изключение на единствения – за осъщественото действие и неговото авторство. Тази връзка обаче в конкретиката на случая, не е налице “.
На 07.07.2017 година Апелативният спецнаказателен съд анулира ефикасните присъди и оправда напълно Йосифов и Симеонов.
Прокуратурата обаче апелира решението на втората инстанция пред Върховния касационен съд.
На 12 февруари т.г. тричленен състав на Върховен касационен съд постанови, че Йоско Костинбродския, който изчезна още през 2014 година и от този момент се търси от Интерпол, и Ивайло Богьовеца са почтени, само че остави в действие присъдите на Ивайло Симеонов и Марян Атанасов.
Симеонов е наказан на 8 месеца „ отнемане от независимост “ и санкция от 300 лева (за държане на радиосредство, което излъчва в етера, без да има документално позволение за това), а Марян Атанасов получи условна присъда от 2 години с 4-годишен изпитателен период за държане на огнестрелно оръжие и муниции за огнестрелни оръжия без съответно позволение.
Върховните съдии са безапелационни, че изложената от въззивната инстанция подробна обосновка обуславя неплатежоспособност и на доводите на прокурора за жестоко неуважение на процесуалните наставления при обрисуване на фактическите положения за несъпричастност на Йосифов и Симеонов към опита за ликвидиране на Кирил Киров и за надменно отношение към значими обвинителни доказателствени източници.
В претекстовете на решението на Върховен касационен съд се акцентира:
„ Съгласно член 303, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс е неприемливо постановяването на неоправдателна присъда при необоснованост на обвиняването по безспорен метод. Поради това единствено когато всички обстоятелства, включени в обсега на причинно-следствения развой на закононарушението и неговото авторство бъдат изцяло изяснени и открити, съдът може да разгласи неоправдателен правосъден акт, който не може да почива на неустановеност, на догатки и неуверени заключения по отношение на обективните и субективните признаци на незаконното действие и присъединяване на причинителя в него.
Неизменна и поредна е правната доктрина и правосъдната процедура, че неоправдателната присъда може да почива и единствено на косвени доказателства, стига по неоспорим метод да е открита тяхната неразривна фактическа и логическа връзка, при която да не е вероятен различен извод с изключение на единствения – за осъщественото действие и неговото авторство. Тази връзка обаче в конкретиката на случая, не е налице “.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ