Как вулканът Кракатау директно остави своята следа върху света
През май 1883 година капитанът на немския военен транспортен съд – Елизабет, следи голям облак от дим и пепел, който съгласно неговите калкулации идва от почти 10-на километра. Странно е да се издигне на такава височина над изоставените планински острови по Зонданския проток сред Джава и Суматра в Индонезия.
За първи път и членовете на екипажа стават очевидци на толкоз гъст облак, който може с лекост да закрие слънцето. По-късно и британското кралско общество ще стартира да отбелязва една забавна мода в отчетите на всички кораби – непрекъснато се чувало страховито ръмжене от острова, а жителите на Индонезия го наричали Кракатау.
На 27 август 1883 година излиза наяве какво са следили всички и от кое място е идвало страховитото бумтене – вулкан. След няколко месеца в закани, Кракатау най-сетне изпуска своя яд, разтоварвайки 2/3 от лавата си непосредствено в морето, отделяйки тонове пепел от охлаждащата се лава. Експлозията задейства неизбежните цунамита, които опустошават стотици дребни крайбрежни градчета и села. До през днешния ден се счита, че огненият пъкъл е виновен за гибелта на близо 36 000 души. Едва по-късно учените ще слагат 6-и показател на детонация – оптималният е 8 и последно сходна детонация се е случвала преди повече от 600 000 години.
А що се отнася до детонацията на Кракатау, последният сходен случай е бил преди близо 760 000 години. И за какво учените се кланят тази естествена изненада? Защото това е първата детонация, в която човек разполага с задоволително разсъдък и свободна форма на връзка. Телеграфите и вестниците се надпреварват да споделят за случилото се, науката има опция да види всичко от първо лице и да се запознае с всичко протичащо се. Единственият по-сериозен проблем е, че в следствие всеки ще назова тази вулканична интензивност – Кинг Конг на детонациите.
Дори през 1968 година се основава и специфичен филм, проследяващ развиването на този естествен прелом. Въпросът е дали в действителност е бил толкоз мощен, колкото се показва или не? На първо четене би трябвало да отбележим едно съществено достижение – вулканът съумява да създаде един от най-лесните за регистрация шумове – детонацията съумява да покрие към 10% от земната повърхнина. На остров Мавриций, намираш се на почти 4600 километра, хората съумяват да чуят експлоадирането и го разказват като не толкоз отдалечен изстрел с револвер.
Експлозията съумява да увеличи налягането и силата от звуковата вълна съумява да обиколи няколко пъти планетата, създавайки проблеми за измервателните уреди по света. При детонацията, от ядрото се отделя и земна маса с приблизителни размери от 21 кубични километра във въздуха. Пепелта от детонацията се издига до мезосферата – почти 80 километра височина – и се разгръща на почти 776 996 квадратни километра. Според някои от откривателите, черният облак е съумял да се издигне високо над тропиците и да трансформира ясния ден в нощ. Ветровете поемат този облак и най-после оформят една много гъста мъгла по света, оформяйки съществено покривало към Слънцето и Луната.
Именно то филтрира слънчевата радиация и понижава температурата на земята до 0.5 градуса по Целзий за една цяла година по-късно. Според откривателите, съществуват вулкани, които играят ролята на магмени резервоари и при експлоадирането имат задоволително мощ, с цел да се затворят и разпаднат бързо след нея. Именно тези детонации са относително редки и нормално вулканите изпускат дребни количества, с цел да поддържат салдото си. Системата е способна да стане изключително нестабилна и в следствие да докара до доста по-свирепи детонации.
Температурата се покачва от ядрото към повърхността и щом резервоарът стартира да се зарежда с гореща магма, попита и всичко останало след нея. Най-доброто изложение е да си представим експлоадирането на тенджера под налягане, която отделя капака си и наличието стартира да напуща съда. Когато налягането се редуцира, самият вулкан се срутва и запушва. И въпреки мнозина да разказват този случай като изключително заплашителен, последвалите цунамита се оказват доста по-опасни и злокобни. Южна Америка, Хавай и даже елементи от Тихия океан за наранени от големите талази.
Индонезийският архипелаг също не остава пощаден. Вълни с размери от 41 метра се издигат и разрушават върху крайбрежните градове, помитайки всичко по пътя си. В Джакарта изчезват към 2000 китайски мигранти, които живеят изключително оскъдно на пристанището.
Град Серанг е залят и съвсем цялата му популация се дави. И в случай че преди този момент никой можеше да не разбере за огромната покруса, по това време медиите се задействат, с цел да описват какво в действителност се случва. Дори и 43 години след детонацията, части скали съумяват да изплуват на брега и да оформят нов остров – Анак Кракатау. 89 години по-късно същият още веднъж избухва и този път изпраща нови талази, които да лишават живота на 400 души и да изпратя още 47 000 надалеч от родните си домове. Според учените от университета в Източен Лондон, вулканът най-вероятно ще избухне още един път и този път ще провокира още по-смъртоносни цунамита.
До този миг инженерите умоляват всички жители да стартират да строят разнообразни уреди за предотвратяване, както и система за ранно предизвестие на интензивността на вулкана. Дори и да има последвала детонация, мнозина са безапелационни, че няма да е със силата от 1883 година Най-вероятно ще бъде в пъти по-слаба, откакто резервоарът има много потребност от презареждане и на къси шпации към този момент е имало някои доста по-слаби детонации. Най-важното е, че по отношение на вулканите, нито един академик не може да даде гаранция до какъв брой точни са системите. Нека не забравяме, че детонацията на вулкан през 1783 година съумява да задейства по този начин наречената дребна „ Ледникова ера “. Благодарение на исландския вулкан Скафтафел, охлаждането на северното полукълбо води до апетит и още доста естествени катаклизми. За разлика от Кракатау, този вулкан постепенно и методично изпуска магмата си.
Според изчисленията, той е повода за гибелта на близо 25% от популацията на острова. Една от версиите за неприятната годишна продукция е охлаждането на атмосферата, по-сериозните летни дъждове и унищожаването на посевите. Мнозина имат вяра, че точно тези проблеми задействат Френската гражданска война. Нека не забравяме, че сега международната популация е няколко пъти по-висока от тази през 1783 година и можем единствено да си представим какви резултати ще има сходна детонация в толкоз сериозен миг. Спрямо скалата на този тип естествени аномалии, протичащото става един път на стотици хиляди години, само че щом се случи, резултатите са изключително жестоки за човешката популация.
