Последна експедиция на Джон Франклин
През май 1845 година два английски военни кораба с над 130 мъже на борда потеглят от Лондон към канадска Арктика, където влизат в именития Северозападен проход. Нито един от корабите не се връща; нито пък някой от мъжете. Съдбата на експедицията става най-голямата морска тайнственост на 19 век – тя провокира голям брой задачи за откриване и избавяне на екипажа и въодушевява цяла библиотека от теории за случилото се. Все отново героичната известност на ръководителя на експедицията капитан сър Джон Франклин е непокътната като в медиите е модифицирана задачата на пътуването: вместо като авангардни научни проучвания, то е предефинирано като географско любознание.
И въпреки всичко Франклин е на 59 и с наднормено тегло; той е определен да управлява експедицията като навигатор и академик, а не като откривател. Ветеран в арктическата навигация, геомагнитните проучвания и колониалното държавно управление, той е звезда: член на Кралското общество и създател на бестселъри за пътешествия.
Корабите на Франклин, 350-тонните бивши военни кораби HMS Erebus и HMS Terror, са дървени ветроходни, проектирани да носят минохвъргачки, подсилени за работа в леда и оборудвани с втора употреба парни машини, задвижващи витлата. Всеки от тях има екипаж от близо 70 мъже и храна за три години. Това допуска се, че е задоволително за Франклин да извърши задачата си.
След като корабите напущат Гренландия, те минават от човешкото царство в света на морския лед, белите планини, бурите и тъмнината, където животът е показан само от тюлени, китове и понякога някоя мечка. Маршрутът на Франклин заобикаля богатите на дивеч региони, където инуитските нации ловуват и даже през лято пейзажите на остров Бичи и Виктори Пойнт са просто лед и скали – ярки, блестящи и мрачни.
Капитан сър Джон Франклин
Задачата на Франклин през 1845 година е да доближи магнитния север и да организира деветмесечни наблюдения на магнитните резултати. Експедицията е мотивирана от Кралското общество и Британската асоциация за прогрес на науката, които оказват политически напън върху държавното управление. Ако Франклин пресече Северозападния проход в процеса, толкоз по-добре – само че това не е от значително значение.
Проследяването на пътуването на Франклин не е елементарно. Писменият протокол стопира в залива Бафин, a последните публични отчети и частни писма са отнесени вкъщи от кораба му за доставка Barretto Junior. След това на разположение за разбор ни остават само археология, малко парче хартия и историите а инуитите.
Залива Диско в Гренландия
След като стопират в залива Диско на западния бряг на Гренландия, за да приемат доставки, през юли 1845 година корабите на Франклин отплават през залива Бафин – където два китоловни кораба ги виждат за последно – и на запад към Ланкастър Саунд. Между тук и морето на Бофорт остават 350 километра незнайна територия: евентуално море, евентуално суша, само че сигурно покрита с лед. На фона на този незнаен магнитен север, локализиран за пръв път през 1831 година Франклин изследва вероятните пътища на север, преди да презимува на остров Бичи, където трима моряци умират от нападателен вариант на туберкулоза. Останалите 126 мъже също са изложени на бактерии, както и на допустимо отравяне с олово от дефектни консервни кутии.
През пролетта на 1846 година Франклин се насочва на юг към Пийл Саунд. Тук, на 12 септември, корабите му се забиват във води с многогодишни ледени парчета западно от остров Кинг Уилям. Това знаем от ръкописна записка, открита през 1859 година от по-късна експедиция. В тази записка се показва, че Франклин умира на 11 юни 1847 година – повода остава незнайна – дружно с няколко офицери и други мъже. Докато корабите са заобиколени от лед и постепенно се носят на юг, до април 1848 година храната и лимоновият сок (срещу скорбут) са на привършване и екипажът е мощно обиден от скорбут (и евентуално туберкулоза). Вторият пълководец Франсис Раудън Крозие взема решение да изостави кораба и да тръгне на юг до най-близкия търговски пункт – на 2000 километра.
Крозие би трябвало да знае, че е значително физически невероятно да се измине това разстояние единствено с храната, която те могат да вземат на шейните си, а в пустото сърце на Арктика няма дивеч. Когато храната стартира да се изчерпва, болните мъже са изоставени на място, което оказва се като залива Еребус и по-късно като Залива на терора – проучванията на откритите скелети разкриват мащабен канибализъм. Последните оживели се срещат с ловна тайфа от инуити, която вижда, че белите мъже ядат човешка плът.
HMS Terror
Няма оживели. През 1854 година, откакто 13 задачи за търсене не съумяват да локализират експедицията, вести за канибализма, разказани от инуитите, доближават до Англия. Вдовицата на Франклин отхвърля да повярва и изпраща личен транспортен съд да проверява обстановката. Той намира задоволително материали, с цел да напише нов роман като си икономисва канибализма и научния темперамент на пътешествието, а вместо това се концентрира върху героичните мъже, заложили живота си, с цел да завършат Северозападния проход. Тази версия на историята, изкована в бронз и гранит на паметника на Франклин, повдигнат на площад Ватерло в Лондон през 1866 година, става публична.
Това е непочтено и унизително за Франклин и хората му: те плават с по-висша цел, в сравнение с просто географско любознание. Историците са ги не запомнили, тъй като науката, на която са служили, се оказва задънена улица: магнитното ядро на Земята се движи нередовно и не може да се употребява като навигационен инструмент.
Джон Франклин, надалеч от това да е суетният дъртак в паметта на обществото, е популярен академик, навигатор и морски офицер. Той доближава до места, невиждани до момента от европейците, и организира съвременни проучвания в заледените крака на Земята, част от най-големия интернационален теоретичен план на епохата. Той бяга от рамките на познатия свят и търсенето на експедицията му очерта канадската Арктика.
Повече от век крайната орис на експедицията на Франклин остава мистерия. След това, на 3 септември 2016 година, потъналите остатъци от HMS Terror са открити в залива Терър край остров Кинг Уилям, две години откакто HMS Erebus (на главната картина) е открит малко на юг. Преоткриването на корабите на Франклин е само последният епизод от невероятната история на тези обречени пътешественици.
