Светът след края на ДЛРСМО
През лятото на 2019 година Договорът за очистване на ракетите със междинен и дребен обхват /ДЛРСМО/ ще приключи своето битие. Експертите се опасяват от нова оръжейна конкуренция. Китай се пробва да отрезви страните, само че самият той няма интерес от редуциране на своя боен капацитет.
Излизането на Съединени американски щати и Русия от ДЛРСМО надали зарадва третата страна – Китай. Тази стъпка е „ почтена за жалост “. Пекин се афишира срещу излизането на Съединени американски щати от контракта и приканва Москва и Вашингтон да разрешат своите разлики посредством „ градивни договаряния “, се споделя в формалното изказване на китайското Министерство на външните работи. Но самият Пекин има намерение да остане „ настрана “ и е срещу многостранен контракт, т.е. разпространението на неговото дейности върху нови евентуални участници, като да вземем за пример, Китай. Именно това желае да реализира американският президент Доналд Тръмп, само че договарянията по този въпрос са малко евентуални.
За Китай е неизгодно да се причисли към ДЛРСМО
Според ДЛРСМО, Съединени американски щати и Русия се задължават да унищожат всички свои ракети с наземно базиране с обхват от 500 до 5000 км, а също по този начин да не организират по-нататъшни проучвания в тази област. На собствен ред, Китай през последните 30 години прави тъкмо противоположното – Поднебесната означи голям прогрес в създаването на лично оръжие от този клас.
Архитектурата на сигурността в Азия в огромна степен се основава на ракети с дребен и междинен обхват. Според оценките на Пентагона Народно-освободителната войска на Китай /НОАК/ разполага с сред 1000-1200 ракети с дребен обхват /до 1000 км/. Те са основата на ракетния боеприпас на КНР и всички се намират под действието на ДЛРСМО.
По тази причина е ясно, за какво Пекин няма интерес да се причислява към Договора. „ Това би означавало, че Китай би трябвало да се откаже от огромна част от своите ракети. А Съединени американски щати изобщо не би трябвало да се отхвърлят от нищо, тъй като те разчитат на морското и въздушно оръжие “, съобщи в изявление за „ Дойче Веле “ Волфганг Рихтер от берлинския Фонд за просвета и политика.
Особеността на ДЛРСМО се състои в това, че този документ – за разлика от Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие – изцяло до последната ракета не разрешава съответен тип оръжия. Ако Съединени американски щати и Русия се опитат дружно с Китай да реализират ново съглашение, Пекин евентуално ще изиска да се вкара някакъв позволен най-малко за броя на ракетите. „ Това би означавало, че Русия ще има същото право, което значи, че би могла да резервира своите ракети. Това би се трансформирало в неприятна вест за Европа “, отбелязва Волфганг Рихтер.
ДЛРСМО до ден-днешен остава доста значим
Чак до сключването на ДЛРСМО през 1987 година ракетите със междинен обхват играеха значима роля в опълчването сред двете суперсили Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война. С тези ракети двете страни можеха да поразят цели на територията на европейските протежета на своя противник, само че не един различен /тази информация не е напълно точна, разположените през 80-те години във Федерална Република Германия американски ракети „ Пършинг-2 “ можеха за към 10 минути да поразят цели на територия на Съюз на съветските социалистически републики, което ги правеше доста сложни за прихващане, това стана и една от аргументите за започване на договарянията за ДЛРСМО – бел. БГНЕС/.
Днес Съединени американски щати и РФ създават други ракети, в това число крилати, които се изстрелват от подводници или самолети, а също от дронове. В съпоставяне със актуалните Военноморски сили или авиация резултатът от наземното оръжие, върху което се популяризира действието на ДЛРСМО, „ мъчно може да се оцени “, декларира Волфганг Рихтер. „ Но е прекомерно неправилно да считаме, че поради това ДЛРСМО е станал по-малко значим. Договорът има огромно политическо значение, тъй като с помощта на него беше погубен цялостен клас носители на оръжия. Тяхното наново позволение е напълно погрешно “, уверен е Рихтер.
Всичко отива натам, че след оповестеното от Вашингтон излизане от ДЛРСМО и „ огледалния “ отговор на Русия, след открития период от 6 месеца договорът дефинитивно ще загуби своята мощ през август 2019 година Двете страни повече нямат интерес от него, счита специалистът Улрих Кюн от Института за проучване на мира и политиката на сигурност в Хамбург. „ Русия твърди, че се усеща застрашена от НАТО. Русия също по този начин се усеща застрашена от растящата военна мощ на Китай, даже и да не приказва публично за това “, счита Кюн.
Нова оръжейна конкуренция
Експертът се опасява от нова оръжейна конкуренция, даже, в случай че тя не стигне мащабите от епохата на Студената война, когато ставаше дума за десетки хиляди бойни глави. „ Ще следим „ качествена “ оръжейна конкуренция. Всичко върви натам не от през вчерашния ден, а от много години. Това значи, че ще се появят по-качествени и бързи оръжия и ракетни системи, което ще докара до понижаване на стабилността “, декларира Улрих Кюн.
След края на действието на ДЛРСМО остава единствено един значим контракт сред РФ и Съединени американски щати в областта на сигурността: СНВ-3, който визира по-нататъшното редуциране и ограничение на стратегическите нападателни оръжия. Неговият период на деяние приключва през 2021 година и, защото доверието сред Вашингтон и Москва по отношение на хипотетичната съветска интервенция в президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година е много подкопано, Кюн счита, че възможностите за удължение на СНВ-3 са „ доста дребни “.
„ През последните години следим, по какъв начин тези контракти, които бяха по този начин значими за превъзмогването на борбата по време на Студената война, един след различен са застрашени от изгубване. През 2021 година ние ще се окажем там, където бяхме през 60-те години на ХХ век, а точно – в състояние без наложителни юридически ограничавания за нуклеарното оръжие “, притеснява се Волфганг Рихтер. /БГНЕС
Излизането на Съединени американски щати и Русия от ДЛРСМО надали зарадва третата страна – Китай. Тази стъпка е „ почтена за жалост “. Пекин се афишира срещу излизането на Съединени американски щати от контракта и приканва Москва и Вашингтон да разрешат своите разлики посредством „ градивни договаряния “, се споделя в формалното изказване на китайското Министерство на външните работи. Но самият Пекин има намерение да остане „ настрана “ и е срещу многостранен контракт, т.е. разпространението на неговото дейности върху нови евентуални участници, като да вземем за пример, Китай. Именно това желае да реализира американският президент Доналд Тръмп, само че договарянията по този въпрос са малко евентуални.
За Китай е неизгодно да се причисли към ДЛРСМО
Според ДЛРСМО, Съединени американски щати и Русия се задължават да унищожат всички свои ракети с наземно базиране с обхват от 500 до 5000 км, а също по този начин да не организират по-нататъшни проучвания в тази област. На собствен ред, Китай през последните 30 години прави тъкмо противоположното – Поднебесната означи голям прогрес в създаването на лично оръжие от този клас.
Архитектурата на сигурността в Азия в огромна степен се основава на ракети с дребен и междинен обхват. Според оценките на Пентагона Народно-освободителната войска на Китай /НОАК/ разполага с сред 1000-1200 ракети с дребен обхват /до 1000 км/. Те са основата на ракетния боеприпас на КНР и всички се намират под действието на ДЛРСМО.
По тази причина е ясно, за какво Пекин няма интерес да се причислява към Договора. „ Това би означавало, че Китай би трябвало да се откаже от огромна част от своите ракети. А Съединени американски щати изобщо не би трябвало да се отхвърлят от нищо, тъй като те разчитат на морското и въздушно оръжие “, съобщи в изявление за „ Дойче Веле “ Волфганг Рихтер от берлинския Фонд за просвета и политика.
Особеността на ДЛРСМО се състои в това, че този документ – за разлика от Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие – изцяло до последната ракета не разрешава съответен тип оръжия. Ако Съединени американски щати и Русия се опитат дружно с Китай да реализират ново съглашение, Пекин евентуално ще изиска да се вкара някакъв позволен най-малко за броя на ракетите. „ Това би означавало, че Русия ще има същото право, което значи, че би могла да резервира своите ракети. Това би се трансформирало в неприятна вест за Европа “, отбелязва Волфганг Рихтер.
ДЛРСМО до ден-днешен остава доста значим
Чак до сключването на ДЛРСМО през 1987 година ракетите със междинен обхват играеха значима роля в опълчването сред двете суперсили Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война. С тези ракети двете страни можеха да поразят цели на територията на европейските протежета на своя противник, само че не един различен /тази информация не е напълно точна, разположените през 80-те години във Федерална Република Германия американски ракети „ Пършинг-2 “ можеха за към 10 минути да поразят цели на територия на Съюз на съветските социалистически републики, което ги правеше доста сложни за прихващане, това стана и една от аргументите за започване на договарянията за ДЛРСМО – бел. БГНЕС/.
Днес Съединени американски щати и РФ създават други ракети, в това число крилати, които се изстрелват от подводници или самолети, а също от дронове. В съпоставяне със актуалните Военноморски сили или авиация резултатът от наземното оръжие, върху което се популяризира действието на ДЛРСМО, „ мъчно може да се оцени “, декларира Волфганг Рихтер. „ Но е прекомерно неправилно да считаме, че поради това ДЛРСМО е станал по-малко значим. Договорът има огромно политическо значение, тъй като с помощта на него беше погубен цялостен клас носители на оръжия. Тяхното наново позволение е напълно погрешно “, уверен е Рихтер.
Всичко отива натам, че след оповестеното от Вашингтон излизане от ДЛРСМО и „ огледалния “ отговор на Русия, след открития период от 6 месеца договорът дефинитивно ще загуби своята мощ през август 2019 година Двете страни повече нямат интерес от него, счита специалистът Улрих Кюн от Института за проучване на мира и политиката на сигурност в Хамбург. „ Русия твърди, че се усеща застрашена от НАТО. Русия също по този начин се усеща застрашена от растящата военна мощ на Китай, даже и да не приказва публично за това “, счита Кюн.
Нова оръжейна конкуренция
Експертът се опасява от нова оръжейна конкуренция, даже, в случай че тя не стигне мащабите от епохата на Студената война, когато ставаше дума за десетки хиляди бойни глави. „ Ще следим „ качествена “ оръжейна конкуренция. Всичко върви натам не от през вчерашния ден, а от много години. Това значи, че ще се появят по-качествени и бързи оръжия и ракетни системи, което ще докара до понижаване на стабилността “, декларира Улрих Кюн.
След края на действието на ДЛРСМО остава единствено един значим контракт сред РФ и Съединени американски щати в областта на сигурността: СНВ-3, който визира по-нататъшното редуциране и ограничение на стратегическите нападателни оръжия. Неговият период на деяние приключва през 2021 година и, защото доверието сред Вашингтон и Москва по отношение на хипотетичната съветска интервенция в президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година е много подкопано, Кюн счита, че възможностите за удължение на СНВ-3 са „ доста дребни “.
„ През последните години следим, по какъв начин тези контракти, които бяха по този начин значими за превъзмогването на борбата по време на Студената война, един след различен са застрашени от изгубване. През 2021 година ние ще се окажем там, където бяхме през 60-те години на ХХ век, а точно – в състояние без наложителни юридически ограничавания за нуклеарното оръжие “, притеснява се Волфганг Рихтер. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ